Лудогорофобия

Ludogorets

Абе, Домусчиев, ти пък и ти как се издъни, човече, гръмко и грозно, та да дадеш повод сега на хейтъра да попържа и да сее огън и жупел по адрес на Лудогорец с повод и без повод. Те и без друго не се спират де, че тя завистта не мóри, а мъчи. Отдавна жадно те дебнат да те спипат в провинение и ти на тепсия да им го поднесеш, че и без пари. А нямало, казват, безплатен обяд. Ама Кирил Домусчиев сам им се сервира, алангле, в собствен сос и с гарнитура. Евтино я захапаха мръвката тоя път лудогорофобите и кой знае колко още време има да я дъвчат. Хубаво поне, че бързо попреглътна гордостта футболният бос и доброволно си посипа главата с пепел. Е, в ресторанта му няма да липсват мераклии 5_3да доглозгат кокала, ама той сам им го подаде, ще трябва да стиска зъби сега.

Разберете ме правилно, в никакъв случай не се опитвам да оправдавам агресивното, неадекватно и категорично недостойно поведение на многоуважаемия собственик на Лудогорец към беззащитния и хрисим репортер от БТВ. Къде под въздействието на емоцията, къде на питието, иначе играещият го сдържан бизнесмен безспорно прекрачи граница, която малцина са се прецаквали да преминат и която категорично не бива да бъде пресичана не само в света на спорта, но в публичното говорене изобщо (а ако питате мен и в неформалното общуване също, но темата за личния морал я оставям за друг текст, този ще е апология на Лудогорец). Това, разбира се, е само очевидният аспект на късометражния шедьовър от онази вечер. Има обаче и втори план тук, който отдавна ми се набива на очи, като стане дума за тима от родния ми Разград, и в известен смисъл се радвам на повода да споделя позицията си по темата.

Витае една зле прикрита злобичка към Лудогорец, откакто стана ясно, че единайсеторката от Делиормана се развива чудесно. Щом взеха да печелят и титла след титла пък тая мъчително таена злоба се превърна в съвсем открита омраза. Дори бяха създадени страници и групи по интереси във фейсбук, изрично посветени на хаотичното оплюване на разградския отбор. Типично по български от една страна, от друга – жалко, че именно такова позорно, комплексарско поведение разпознаваме като характерно за нас.

12-05-28-31023_2

В известен смисъл разбирам такава реакция от определени групи фенове. Едно статукво бе разбито, ако не завинаги, то, както изглежда, задълго. Появи се нов силен играч, който разстрои двуполюсния модел на синьо-червена доминация в българския футбол и това ядоса мнозина, особено „фундаменталистите“. Грандовете ни сякаш престанаха да бъдат грандове. Вместо любимите на поколения българи Левски и ЦСКА, на голямата сцена взе да се кълчи някакво селско отборче, че и най-нагло поискаха всенародна подкрепа за европейските си воаяжи. От къде накъде? Те дори не са българи повечето! Хайка наемници! Башибозук! Измекяри някакви, събрали ги от кол и въже, ще искат България да вика за тях…

Много хубаво това, ама имам новини за вас. Съвременният футбол е първо корпоративна и чак след това спортна игра. Шампионската лига е бизнес проект, Световното по футбол е бизнес проект и всеки един малко по-значим отбор на тая планета е доста сериозен и скъп бизнес проект. За да гледаме добър футбол, трябва зад кулисите да има на пост кадърни бизнесмени, които да дърпат конците, иначе представление просто няма да има. Трябва някой да извади парите, да поеме риска, да си сложи главата в торбата. И понякога, когато дойде друг, който нищичко не е вложил от себе си, а само се чуди как да бръкне в гащите на първия, за да го дразни, ами как да ви кажа, случва се и да ти кипне, и да се издъниш даже. Ама бил мутра, бил с протекции, не знам си какво. Не съм разследващ журналист нито следовател, но дори да е какъвто го изкарват, да не би пък да е първият с подобна слава, който хваща български отбор? Що на другите все не им се получава? Да не говорим, че знаем и за не един и двама негови колеги от родния спорт с далеч по-невъздържани и просташки маниери, демонстрирани неведнъж публично, но не помня чак такава врява да се вдигна около техните изцепки, някои от които доста актуални. Ама това е друга тема.

photo_1240Имам и още една новина за лудогорофобите, при цялото ми уважение към фенската култура у нас и дълголетната привързаност на цесекари и левскари към тимовете им. Разбирам, че сте инвестирали много емоция в любимите си отбори от най-ранна възраст, но те също са немници, бе хора. Това са реалностите в нашия свят. За чест и слава работим май само писателите. Футболистите ритат за кинти! Браво на Пената, че се втурна да вади давещите се про боно, ама нека не се лъжем, пробоното ще е до време, а и мечкарят от катуна знае, че гладна мечка хоро не играе. Така че, нека да е ясно – ЦСКА и Левски (а май и цялото ни първенство с изключение на шампиона) са в киреча в момента не защото нямат легендарна спортна история и безброй фенове, а явно защото управниците им нещо не се справят, бе хора. И последният, който е виновен за тая работа, е клетият ни Лудогорец. Доколкото ми е известно не са в Разград натрупани астрономическите дългове на армейците и не от Разград менажират Левски.

Аз пък ще ви кажа, че си прекарах супер на трибуна „Моци“ в онази вечер и най-искрено се насладих на спектакъла, който ни поднесе нашият тим. Като малък тренирах лека атлетика на тоя стадион (имаше писта по онова време), а понякога ритахме и топка, като ни позволяха да погазим малко тревата без бутонки (не че беше кой знае колко поддържана, но все пак). Не сме вярвали тогава и в най-смелите си мечти, че един ден ще гледаме селската ни команда от Разград да играе дори в Б-група, камоли нещо повече. Помня, че имаше някакъв напън по едно време преди петнайсетина години и бяхме влезли в Б, но парите бързо свършиха и всичко тутакси замря. Да си призная, подозирах, че същото ще се получи и като чух, че някакъв тузар с щатски бизнес щял да хваща клуба. Радвам се, че Домусчиев ме опроверга!

Да, имаше празни места на стадиона действително. Но нека не се заблуждаваме. След демографската катастрофа от последния четвърт век в Разград останаха около 30 000 жители. Стопи се горе-долу наполовина градчето ни за има-няма две десетилетия. Не е реалистично да очакваме стадион за 8000 да се пука по шевовете. Това си е повече от 1/4 от цялото население на града с децата и старците в това число. Да, при големи евромачове навярно и предвидените за след пълната реконструкция 12 500 места няма да стигат, но засега това са реалностите. Да не говорим, че цените на билетите за шоуто на Лудогорец feat. Цеца, Джина Стоева и Крисия са отказали много хора от намерението им да бъдат съпричастни към събитието. Цени между 20 и 50 лева определено са доста високи за скромните възможности на малкия ни Разград, който икономически хич не е цъфнал и вързал, така че за мен стадионът си беше възпълничък, макар да се белееше по някоя седалка тук и там.LudogorecArena03

Шоуто беше на супер ниво, новата трибуна също. Понеже отдавна не живея в града, това беше реално първото ми посещение на стадиона от едно време насам и, да ви кажа, останах много доволен и впечатлен от съоръжението. Още по-доволен бях от красивите голове, резултата и титлата, но признавам, че побързах да си тръгна преди афтърпартито с балканските фолк диви. Да кажем, че твърде много емоции щяха да ми се насъберат за една вечер.

Иначе, браво на проекта Лудогорец! Браво и на Домусчиев и на целия екип на тима за забележителните резултати и за това, че вдигнаха толкова високо летвата в българския футбол! А за другото – човекът си се извини най-официално и публично, че и смирено мълча на пресконференцията, докато Борисов замазваше положението след, бих го нарекъл, колективния гаф, който им се получи. Но да не смесвам темите тук, че ще трябва да напиша цял трактат за подводните камъни в съвременния политически пиар. А за онези, които го играят прекалено скандализирани от „олигофренската“ изцепка, какво можем да кажем… Както пише в Книгата на книгите: „който от вас е без грях, нека пръв хврли камък“ (Иоан 8:7).

Аз НЕ СЪМ Шарли

charlie

На пищна церемония в Ню Йорк снощи противоречивият вестник Шарли Ебдо получи годишната наградата за свобода на словото на международното литературно сдружение ПЕН (абревиатура от английски на думите „поети“, „есеисти“ и „романисти“; думата pen“ сама по себе си пък означава писалка, химикал). По повода имам да кажа следното – аз лично категорично НЕ СЪМ Шарли. Не смятам, че „арт“ посланията на вестника са повод за някаква особена гордост, нежели пропаганда или парадиране с правото на подигравка на чужд гръб. И съвсем не виждам дейността на тези карикатуристи като някаква еманация на правото ни на свободно изразяване. По-скоро бих окачествил работата им като евтина и подчертано безвуксна имитация на свободомислие.

В интерес на истината съм по-скоро съгласен с имамите, които предложиха да се забрани подигравката с религия в международен мащаб. Разбира се, едва ли е съвсем уместна и подобна крайна идея, но със сигурност би било добре обществото лека полека чрез медиите да се самопревъзпитва в едно по-деликатно и вежливо публично отношение, когато стане дума за екзистенциалното верую на хората. „Политическа коректност” май беше популярнит термин. Точно както лека полека обществото се приучи да не се подиграва с хората на расова основа или на базата на физическите им особености. Не че не го правят все още отделни личности, но поне обществото не гледа с добро око на това и се стреми да изолира явлението.

Връзката с Шарли е очевидна. Дали е много умно да влезеш в клетката на лъва и да започнеш да го дразниш, да му дърпаш опашката, да му подритваш вечерята? Ще се съгласим, че само невменяем или до безумство безразсъден (за да не кажа тъп) човек е способен на подобно поведение. Религията на свой ред за милиарди хора по света е най-съкровено и интимно духовно преживяване. Бог, който както го възприема, е за мнозина единственото семейство, което познават. Публичната подигравка с това определено не ми звучи като много умно решение и не виждам по кой точно начин укрепва устоите на т.нар. „свобода на изразяването”. Това е една криворазбрана, дори по своему извратена „свобода”.

Ако говорим конкретно за казуса Шарли, да почиват в мир трагично загиналите, то бих казал, че техните „гениални” графични изстъпления са по-скоро манифест на естетическия, етичен и интелектуален провал, отколкото уж триумфална изява на някакви велики демократични ценности. Нека си го кажем – карикатурите им, които бяха натрапени на цял свят да им се диви поради злощастния инцидент, са си пример за чиста проба простащина от най-висш ранг, гарнирана с радикална липса на вкус, такт и усет за толерантност към духовния живот на ближния, бил той мюсюлманин или християнин.

mockery_by_cerero

Да, теологически ние християните имаме своите непримирими различия и се намираме в две различни вселени с последователите на исляма, но що се отнася до подигравката по същество с вярата на човек в Бог, определено сме на същия бряг. Разбира се, това в никакъв случай не значи, че одобряваме подобна хомофобска постъпка като грозната терористична саморазправа в Париж от началото на годината. Извън всякакво съмнение е, че това е недопустимо и е тъжно, че се намират религиозни основания за подобно поведение. Но, след като това е така, може би е най-разумно подигравката с религия просто да бъде поне неофициално табу в публичното пространство.

Нека който желае си се надсмива с произволна доза вулгарност и слабоумие над духовни лидери, книги и догми в дома си или в неформална обстановка, но нека псевдоарт гнусотиите тип „Шарли“, които целят да унижат нечие религиозно самоопределение да нямат място поне в масовите медии. В нашата християнска Библия пише „Недейте се лъга: Бог поругаван не бива“ (Гал. 6:7). Ако ще сме толерантни, нека наистина бъдем толерантни и да възпитаваме обществото в здравословно уважение към интимния живот на хората, от който религиозното преживяване е неразривна част за буквално милиарди по света. Има неща, с които подигравката, и особено публичната подигравка, е напълно неуместна, а, както виждаме, може да бъде и опасна. Религията несъмнено е едно от тъкмо тези неща. Така че, нека бъдем бдителни и по-добре да не пускаме слона в стъкларския магазин. Най-много да счупи нещо.

Когато Бог е лош

sistine-chapel-detail-creation-of-sun-moon-planets-michelangelo

Често ще чуем обвинения към Бог. Погледнете, казват, всички убийства, кражби и безчинства. Вижте страдащите от глад и болести, войни… Помислете за разбитите семейства, за моралния упадък, за лъжите, лицемерието, алчността и извращенията. И искате да ми кажете, че всичко това е дело на някакво благородно и добро същество?

1476359_661716073880112_2009837711_nНо всъщност не. Изобщо даже не възнамерявам да ви казвам, че всичко това е дело на добро същество, защото очевидно, че не е. Но нека бъдем честни за момент пред огледалото. Кой всъщност върши кражбите, убийствата, лъжите и безчинствата? Нима е Бог? Не мисля. Последно като проверих, тия работи ги правеха човеци като мен и вас. Господ ли ни тласна в лицемерие и алчност, в арогантност и морален крах? Май не. Бих казал, че това са все човешки качества, продукт на нашата способност да избираме между едно и друго. Поне войните, възразяват, са допуснати от Бог. Допуснати? Навярно да. Но и на вас не ви е забранено да отнемете живота си и все пак днес отново преценихте, слава богу, че ще е добре да продължите с пътя си през този свят, нали?

10556366_778914288826956_8904851501249367574_nЗа глада и болестите вече няма как да ни накиснеш нас, наглецо! Да не би да си избираме да боледуваме или гладуващите да не желаят да се наядат?

Почти ме хванахте, признавам. Но кой остави гладните на произвола? Не сме ли ние пак? Ние, които всеки ден изхвърляме милиони тонове храна. Ще кажат, нямало пари да я доставят. Дали? Защото, доколкото ми е известно, едва един процент от хората владеят над половината от цялото имане на света, а по-малко от десет на сто разполагат с над девет десети от всички материални активи под небето. Кой значи остави бедстващите да умрат от глад? Очевидно е – това сме ние пак. И алчността ни, егоизмът, който ни изпива умовете.

Но болестите вече са от Бога, спри се!

Навярно… някои от тях поне. За вразумление или урок. Приемам. Но Той също ни е дал медици, болници, билкари, разум. А и да се замислим, моля, но кой отравя почвата, водите, въздуха, храните? Май не е Той, май пак сме ние. Защо наместо да използваме ума на гениите да лекуват, правителствата предпочитат да харчат баснословни суми за оръжия, войни, интриги и кавги? Защо не инвестираме уменията си и последната стотинка даже, за да открием как да върнем здравето на болните, а вместо туй избираме да харчим за излишни глупости по кръчми, молове и други панаири? Приоритетите ни да ви кажа, в прехваления ни модерен свят, са толкова объркано скроени, че сякаш умовете ни на всички са от демони пленени.

10258293_743262342392151_4163672259048918901_n

Като разровим, виждате сами – в дъното на цялата нечистота сме ние. Търкаляме се в нашата си смрад, но не желаем да признаем, че чергата ни гние. Ако ще трябва да виним за нещо Бог, то е, че ни е дарил свободна воля. Но кой от нас ще се откаже от това? На някой да му стиска да поиска да се лиши от правото на избор? Не вярвам. То е дар свещен. И трябва да благодарим на Бог за него всеки ден. Но и да се научим как да го използваме разумно. Макар и често да сме си самодоволно горди с възвишената си природа на същества с душа и интелект, без мъдростта на Господ за живота, нека не се лъжем – загубени сме във всеки аспект.

Je Suis TV7 или за свободата на словото в България

hajo-banker-400x256

Най-скандалното, което видях около вчерашното фиаско пред ТВ7, като изключим милицията, бяха всъщност реакциите на хората. Изуми ме злорадството, с което мнозина изразиха радостта си от това, че някой се опитва да прекрати дейността на една медия и да остави служителите ѝ без работа. Така им се пада, злобееха и продължават да злобеят мнозина „светци“. Да ги затварят, майната им, радваха се. ТВ7 и свобода на словото нямат място в едно изречение, подмятаха други, за да подчертаят обществената си позиция, да не би някой да ги вземе за симпатизанти на Бареков (не че има такива в държавата, че навярно и в самата ТВ7, а може би особено пък там, но за всеки случай).

Freedom_Of_Press___12_by_luci_shani

Нека веднъж завинаги да развенчаем мита за „свободните медии“. Напълно свободна мейнстрийм журналистика няма, не може да има и според мен е нереалистично да се очаква нещо такова от тази професия. Много бързо и лесно ще ви докажа това гръмко, макар и самоочевидно от друга страна твърдение. Има две нива на радикална зависимост в журналистиката, които няма как да бъдат преодолени. Първото е това на самите журналисти. За наша всеобща изненада всички те, колкото и да са добронамерени, колкото и високи да са идеалите им, те все пак работят срещу заплащане. Колко неочаквано, нали? С други думи те имат дадени ангажименти към стопанския субект, на когото са продали определена част от времето и компетенциите си и по закон са задължени да изпълняват въпросните ангажименти. И да, част от тях включват да не уронват престижа на юридическото лице, да се съобразяват с политиката му и, разбира се, на първо място да вършат каквото се иска от тях отгоре надолу по веригата на служебната йерархия. Е, разбира се, свободни са да напуснат по всяко време, но и вие, и аз знаем, че това невинаги е толкова просто, особено в България.

K

Второто ниво на зависимост е също толкова явно и то е корпоративното. Вие сериозно ли вярвате, че има популярни медии у нас, които са реално напълно независими? Че да не би да работят про боно, пък аз да не съм чул? Хайде, за национаната телевизия и радио съм склонен да приема, че са като цяло независими, макар и там неминуемо да има от време на време определени косвени политически влияния с уволнения, назначения на правилните хора и т.н., но то си е почти в реда на нещата, че много хубаво не е на хубаво, дето има една приказка. Повечето частни медии обаче няма как да бъдат независими в собствения смисъл на тази дума.

Блогът ми е независим, защото никой не ми плаща, за да го водя. Централните национални меди не са, никога не са били и никога няма да бъдат независими нито от акционерите си и техните лични, корпоративни и политически интереси, нито от спонсорите си, нито от различните лобита, с които са вързани собствениците им. Друг е въпросът, че в случая с ТВ7 някои хора и кръговете около тях действаха толкова аматьорски, явно и пошло в употребата на медията за някакви лични и частни амбиции, че станаха за смях дори на начинаещите лобисти, а резултатите от щурия им медиен вабанк бяха силно противоречиви и изключително кртковременни. Опитните медии го играят много по-рафинирано, по-деликатно, та хората поне да не са сто процента сигурни, че и тяхната дейност подлежи на външни въздействия. И номерът минава всеки път. А дейността им естествено, че подлежи на външни въздействия и е обект на такива, добро утро, свате!

Реална свобода на словото, уважаеми дами и господа, има единствено в интернет, където сядаш и пишеш на своя глава каквото чувстваш, както го чувстваш, когато го почувстваш. Не се отчиташ пред никого, нямаш редактор, който да ти каже какво и как е добре да се пише/каже и какво не е добре, кое събитие да отразиш и кое не, коя новина да включиш, коя да отпадне, кои гости са подходящи за шоуто, кои не стават, кой е „от нашите“, кой не и т.н. Няма акционери, които да те натискат, няма политически лобита, които да те изнудват, само собствената ти дебела глава и блогърски ентусиазъм. И всъщност дори това не е независима медия, защото е на сто процента зависима от твоите лични убеждения, вярвания, пристрастия и т.н. И това е третото ниво на зависимост – субективното верую, идеология, ценостна система. Така и в големите обществени медии има в най-добрия случай единствено относителна свобода, от време на време и никога по всички теми, а  журналистите са наистина последните, на които трябва да им се търси сметка за това, колкото и парадоксално на първо четене да ни звучи подобно оправдание. Просто така работи пазарът и ние нищо не можем да направим по въпроса.

ФОТО DARIKNEWS.BG
ФОТО DARIKNEWS.BG

Другото от вчера си беше смешна, за да не кажа потресаващо тъпа пиарска издънка на МВР, за която набързо хвъркнаха две глави от сравнително нисък ранг. Всяко чудо за три дни. Ако скоро ТВ7 не си намери кой да я храни, явно че лека полека ще им спират сървърите. Разбира се, другата издънка пък беше на „кредиторите“, които работеха по „инструкция“ да спрели излъчването на телевизията същия ден. Доста наивно май, пред вид, че няма нищо общо с процедурите по преустановяване дейността на такъв тип медия. Чак се зачудих цирк ли е това, някакъв нескопосан саботаж ли, какво… Съчетано с милиционерския ансамбъл около сградата и в студиата, за момент това наистина изгеждаше като тоталитарен тип посегателство срещу свободата на словото в държавата, което пак нямаше да е чак такава изненада, пред вид къде се намираме. Абе българска работа…

Колкото до ТВ7, понеже съм работил преди време като външен автор в тази телевизия и знам от първа ръка, че екипът им е изграден в голямата си част от чудесни, честни хора и отлични професионалисти, искрено им пожелавам да си запазят работата или да успеят бързо да си намерят по-добра. Колкото до това дали носят някаква лична отговорност за Барековата одисея от близкото минало, в Библията е казано да прощаваме дори на враговете си. „Тогава Петър се приближи до Него и рече: Господи, колко пъти да прощавам на брата си, кога съгрешава против мене? До седем пъти ли? Иисус му отговаря: не ти казвам до седем, а до седемдесет пъти по седем.“ (Матей 18:21-22). И още: „Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.“ (Матей 6:14-15). Защото безгрешни по тая земя няма, така че, айде, нема нужда да ми го играете светци…

А за свободата на словото в България, пък и в по-цивилизования свят по принцип – малко, но от сърце.

Има ли грехове?

eve_post_apple_export

Все по-масово и популярно става лъжеучението, че нямало грехове. Няма, казват, грехове, има само „опитности“. Мини през живота спокойно, без да се притесняваш, че бъркаш, без да се смущаваш дори от най-странните си влечения и най-важното – без да осъждаш другите за техните желания, влечения, постъпки. Много удобно, безспорно. Изключително комфортна ценностна рамка, която на практика побира всичко и всички в себе си. Никой не е изключен, ничие поведение не е осъдено, ничия страст не е греховна.

И така, нали разбрахте, не осъждайте Андрей Чикатило, защото грехове не съществуват. Не осъждайте човека, това е била просто една опитност за него в земното му пътуване. Да изнасили и убие по особено жесток начин петдесет и трима души, предимно малки дечица, на които пиел кръвта и дори изяждал части от тях, по собствените му думи. Няма нищо за осъждане тук, учи ни сладката като мед ню ейдж философия за илюзорния свят и въображаемото страдание в него. Това са просто игри на съзнанието, твърдят те. Забравихте ли? Няма грехове!

A dealer selling drugs to a young boyНе смейте да осъждате и дилъра на наркотици, който зариби детето ви за хероина и го снабдяваше редовно. Това е просто неговата опитност, нищо, че детето ви сега е мъртво, след като прекара последните си години в страдание и жалки опити да изкара някоя стотинка по нечестен или пък противен начин, понеже за друго нямаше нито сили, нито му беше останал трезв ум. Парички обаче му трябваха много, та да си плаща на същия този дилър, който щедро си го захранваше от малко с кафявата магия. Няма място за осъждане тук, защото няма грехове. Това е просто илюзия на съзнанието, пък и нали ще се прероди това дете, бе, какво толкова?…

И да не сте посмели да осъдите онази сладка палавница, която накара баща ви да зареже майка ви, когато бяхте още малки. Разбила ви семейството? Че какво толкова е станало? Опитност за нея, опитност за вас. Нали ще се прераждате и вие така или иначе, пък и страданието ви е илюзия, а и освен това, да не забравим – няма грехове. Ама да не вземете сега пък да осъдите баща си, че се е поддал на първичните си страсти и зарязал майка ви, пропил издръжката, оставил и любовницата, после хванал нова, а пък вас забравил. Girl trapped between a man and her motherАма какво ви е виновен човекът, че на вас ви бил притрябвал баща и сте избрали да прекарате детството си в мъки по случилото се? Ааа, моля, моля, това вие сте си го избрали като опитност, пък и страданието е илюзорно, казват. А и той си е имал собствен проект за свободния си от грехове живот.

И преди всичко – не съдете крадците и мошениците. Просто не го правете, ако сте наистина духовни хора. Онези всъщност не грешат, просто така си правят – лишават другите от законото им имущество. Генетично им е, не носят вина. Просто отвътре им идва да ви оберат, да ви прецакат, да източат кредитната ви карта, да вземат джобните на детето ви, да пребият грохнал дядо заради двайсет лева, да изнасилят старица, поради извратен ум… Не ги съдете – те не заслужават подобно агресивно, арогантно отношение. А и що за липса на толерантност е това! Никой наистина духовен човек не осъжда другите така. Ааа-ма-ха! Не разбрахте ли, че няма грехове?!

Сега сериозно. Ако все още смятате, че няма грехове, вие очевидно сте смущаващо заблуден и объркан човек, който упорито 1503842_10202214306110490_1546268549_nизбягва връзка с реалността. Както обичам да казвам, ако в този свят нямаше грехове, тук щеше да е рай. Очевидно, макар всеки да има своите хубави моменти и периоди в живота, тук определено не е рай. А причината за това е грехът. Именно грехът е в основата на всички човешки проблеми и неуредици. Реалистично решение на този проблем исторически аз знам да ни е предлагано веднъж от човек на име Иисус Христос, живял в Близкия Изток преди около 2000 години. Някои от нас вярват, че тази личност е дори повече от просто човек. Вярваме, че Той е въплъщение на самия най-висш Законодател – Бог. В Неговия завет е подробно разкрита историята на греха, последствията от него и методите за решение на този толкова радикален за човечеството проблем. Убеждението ми е, че колкото повече от нас нададат ухо навреме за това решение, толкова по-добре за всички ни, а и за идните поколения.

И замалко да забравя. Понеже не ми се ще да давам повод на злите езици да съскат излишно, ще направя едно уточнение. Първо, грехът трябва да бъде категорично осъден, за да не бъде повтарян, независимо дали го наблюдаваме у себе си или у някого другиго. Без да осъдим най-строго определено наше рално или потенциално вредоносно поведение, ние няма как да го променим или предотвратим. Беззаконието трябва да бъде изобличено, заклеймено и дори наказано по възможност. Именно затова по Божия воля така е устроена цялата правоохранителна система в цивилоизования свят. Тя е базирана на изобличението и осъждането. И добре, че е така, защото в един свят, доминиран от греха, какъвто е нашият, без адекватна правоохранителна система ще е пълен хаос и ще се шири тотална доминация на агресията, безчинствата и първичността.

Второ, „да не осъждаме“ в истинския духовен смисъл на този урок, както ни го е завещал Господ Иисус Христос в Евангелието, означава не да отричаме или приемаме греховете, нито да сме слепи за беззаконията, а преди всичко да се смиряваме пред собствените си грехове. Да осъзнаем първо личните си грешки, преди да се изкушим да злорадстваме, че, видите ли, онзи бил много по-грешен. Така много от нас обичат да хранят егото си, да се поставят над другия като по-значими или по-добри. А и това е изпипан прийом на завършения егоист – да отвлече вниманието си от собствените си слабостите и духовни недъзи. Ако онзи е по-черен, отколкото подсъзнателно съм готов да призная за себе си, значи аз направо съм си чист и бял. Ако онзи е убил, значи моята дребна кражбица направо не се брои. Ако другият е изнасилил, какво ли значи малката ми изневяра?

ec0e70a4c409baaaa4c2d6d243f071bd
Св. Апостол и Евангелист Матей

Така обича да се заблуждава обърканият, грехопаднал човечец и който от нас не знае за какво говоря, значи и в момента е изкушен от тъкмо такова самозаблуждение. Всеки познава тая лъжа, която често си разказваме, и именно това е душегубното осъждение, от което Христос ни е предупредил да се пазим: „Не съдете, за да не бъдете съдени; защото, с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери. А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш? Или, как ще кажеш брату си: чакай, да извадя сламката от окото ти; а пък на, в твоето око има греда! Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си.“ (Матей 7:1-5). Така казва Господ. Виж първо своя грях, осъди го, изкорени го и тогава сам ще разбереш дали и как е удачно да помагаш на ближния да се справи с неговата слабост.

За жалост много лъжеучители, изкушени от противника на човешкото спасение, избраха да изопачат това Божие слово и да учат, че нямало грехове, а да не осъждаш значело да приемаш всичко такова, каквото е. Ама че глупост! Толкова повърхностно и лаишко. Като си помисля, че някога и аз бях се хванал на тая въдичка… Но, както неведнъж съм казвал в свое оправдание, добронамерените и чистосърдечни хора, за какъвто нескромно се имах, никак не са застраховани от грешки, а често именно те са най-уязвими. Бог да пази всички ни и да ни укрепва в истината по пътя ни към вечността!

Геноцид? Какъв геноцид?

erdogan2bdances2bon2barmenian2bgraves2bcartoon

И какъв по-точно им е проблемът на турците с историята? Дразнят се, че хората са я чели и помнят. Супер! Не ми прилича на особено адекватно поведение, ама хайде, какво да се прави… Все едно немците да недоволстват, че евреите възпоменават жертвите на холокоста. Ами, виждате ли, както и да го наричаме, милион и половина арменци са били избити от тогавашната турска власт и толкоз. Не знам дали ви прави впечатление, но цифрата е доста смущаваща. Има не един и два по-малобройни народи по света. Искам да кажа, терминът геноцид е повече от адекватен.

pic1

И така, независимо дали на някого това му се нрави или не, арменският геноцид е исторически факт, да не говорим, че петното е толкова прясно, че следите от кръв още не са избледнели. Днешните арменци лично са слушали историите на бабите и дядовците си. Чули са ги от първо лице. С други думи, дори не е било необходимо посредничеството на някакъв учебник, музей или историческа пропаганда, та да им го оспорим с тезата, че хроникьорите са виновни за заблуждението.

Но, уважаеми съвременни турци, нали ясно разбирате, че този исторически факт не ви прави лоши хора, нито пък означава, че сте зла нация. Що за абсурд? Нима някой смята съвременна Германия за нацистки лагер или днешните немци за хомофоби и антисемити? Дори ми се струва, че pic2отричането тук е по-лошо от признаването на очевидната за всички историческа отговорност. Има някакъв зле прикрит акт на измиване на ръце или нещо подобно. Това е далеч по-недостойното, г-н Ердоган, просто не си заслужава срама.

Сега пък стана ясно, че нашите парньори и съседи от Анадола са се подразнили още повече от факта, че и българският парламент най-сетне се поразбуди от историческата дрямка и направи нещо като признание за известната на всички реалност на арменския геноцид от началото на миналия век. Е, нарекохме го „изтребление“, евфемистично, да не ядосваме комшиите, ама май не свърши работа. Поне да бяхме си ползвали коректния термин… Но то пък ние по начало си обичаме да ги вършиме половинчато нещата и някак все накриво, така че нищо ново под слънцето. Ама и това не спря турското външно министерство да определи декларацията ни като „очерняне“ на турската история. „Несъмнено това решение ще има негативни последствия за турско-българските отношения. Българският посланик в Анкара, който бе поканен в министерството, бе предупреден за това“, се казва в съобщението на Анадолската агенция за реакцията на турското МВнР.

И сега какво? Ще искат да се извиним на Турция, че отказваме да лъжем за историческата реалност, та да претоплим набързо в микровълновата дипломатическите ни отношения? Е, не, това няма да стане. Надявам се! Би било абсолютно нелепо. Ако ни е останала поне капчица политическа и национална чест не би трябвало да дължим обяснение на когото и да било, че стоим на страната на истината. Е, вярно, едва-едва стоим, деликатничко така, на един крак, с половин уста полупризнали някак си, с измъчен опит да сме максимално „политически коректни“ и минимално фактически категорични, но все пак не си позволихме историческата излагация да кажем на черното бяло. Поне този път.

И, разбира се, да не пропусна най-важното. Бог да прости многочислените жертви на геноцида сред арменската общност в Турция от чалото на века и да благослови душите им с венеца на мъченичеството вовеки! Амин!

За тая работа си има Господ

God2-Sistine_Chapel

Текстът е публикуван за пръв път на 10 март 2015 като статус във фейсбук.

Колкото и да ми се иска да е истина мнимата новина за Стивън Хокинг, който признал, че има Бог, след като брат му предполагаемо се върнал от оня свят и му разказал как е там, за жалост е просто спекулация с жълтеникав отенък, при това, както изглежда, произведена локално тук, от родната ни онлайн преса. Ако един от най-прочутите в света съвременни учени и може би най-емблематичният в историята войнстващ атеист изкаже подобна теза, това ще е грандиозна новина за целия научен свят, а и за религиозния. Информацията по темата ще е по всичи световни агенции и ще е богато отразена от всички водещи и изобщо всякакви световни и местни медии. Уви, не намирам друг международен или дори легитимен местен източник, който да потвърди „сензационната новина“, което категорично говори, че тя е просто фалшива, за жалост.

15767807dfab7fae9987fda24ec78c085cdedb89Разбира се, аз лично от години се надявам човекът, при всичите си земни мъки и при цялата си житейска трагедия, най-сетне да допусне в ума си поне хипотетично идеята за Бог като реална, а по моему и далеч по-логична възможност за произхода на живота, вселената и всичко останало. Уви, тъкмо обратната е тезата, с която ученият триумфално шестваше из информационните агенции до неотдавна, а именно – че вселената не се нуждаела от Бог, за да се самосъздаде. Твърде жалко е за мен, че тази личност, дарена от Господ с остър ум и чудотворно благословена с дълъг живот, въпреки тежката болест и фаталните очаквания на лекарите, толкова десетилетия упорито се боричка с теизма, стигайи до радикални спекулации като тази от последната му книга. Там той изказва парадоксално почти ненаучната, да не кажем едва ли не смехотворна теза, че бил „доказал“, че нямало Бог. Очевидно не постигна абсолютно нищо друго с „кръстоносния“ си поход срещу Господ, освен че вся смут сред обикновените хора, които не разбират достатъчно добре научния дисурс по отношение на космогоничните теории. Разбира се, аз лично от години се надявам човекът да извърви своя вътрешен път до Бог и да направи място за своя създател в разсъжденията си и най-вече – в сърцето си. Засега не знаем официално да има такива изгледи, но това не бива да ни спира да се молим за душата на човека. Ако, дай боже, се осъзнае един ден и обяви това публично, навярно наистина много хора биха преосмислили позицията си по вертикалата, така да се каже.

evolutionЗа колебаещите се сред нас по темата ще подчертая единствено обстоятелството, че водещите т.нар. научни теории за произхода на света и живота не са нищо повече от мними хипотези, въпреки че ги преподават едва ли не като самата истина в училища и университети. Нито теорията за Големия взрив обаче, нито теорията за еволюцията са реално доказани към днешна дата, което означава, че те НЕ СА научен факт, а все още по-скоро научна фантастика. Да не говорим, че дори да бяха доказани, което според мен лично, доколкото познавам този разговор, по-скоро няма да се случи когато и да било, но дори да бяха категорично доказани, това пак нямаше да има пряко отношение към въпроса „Има ли Бог“ и нямаше непременно да противоречи на истината за съществуването на нашия Създател. Разбира се, аз вярвам, че всеки може веднага да получи отговора на този екзистенциален въпрос за себе си, стига да се взре за миг искрено в душата си. Тя най-добре знае отговора. А и аз не бих разчитал на Стивън Хокинг да ме насочва по пътя ми във вечността и определено не бих му поверил съдбата на душата си. За тая работа си има Господ.