Защо съм против гей парадите

wAVCt9Zj44gCIW8Wdm8ZOYdIryobzZsYpcwpeo7Pj4k9Tj5PtgyUEtRXgNT5T7te

Забележка: Текстът не се препоръчва за лица под 18 години!

Защо съм против ли? Ами много просто. И не, не е от хомофобия, както лъжливо се опитват да ни вменят вина от ЛГБТ общността. Против съм защото това е публична пропаганда на поведение, което голяма част от обществото ни смята за противоестествено, footer-18да не кажа патологично. Смятаме го за неестествено, защото то е именно такова, разбира се, и ще демаскираме този умело прикриван днес факт в настоящата статия. Освен това хомосексуалната общност в България изобщо не е дискриминирана, което фалшиво се предпоставя при провеждането на мероприятия като предстоящия столичен гей парад идната събота (виж писмо от група интелектуалци по темата тук). Всичко това не значи, че сме против самите гейове, които са си обикновени хора със своите си битки в живота, вътрешни търсения, лични достойнства и недостатъци, едни или други екзистенциални вярвания, правилни и грешни житейски избори, изобщо – човеци като всички нас. Така че, нека бъдем коректни тук и да не изкривяваме истината като зареждаме този дебат с някаква фалшива расистка реторика. Подобни асоциации са напълно неуместни. Никой не е против хомосексуалистите като равноправни човешки същества, нито пък против техните лични избори, защото всички ние имаме право на своите различия в мненията. Освен това лично аз вярвам, че свободната воля на човека е неприкосновена.

Но определено много от нас са против хомосексуалната пропаганда. Да не говорим, че гей парадите са и една своеобразна реклама на т.нар. „сексуална разкрепостеност“ в широк смисъл (иначе казано – на разврата), не толкова призив за някаква толерантност към уж репресираните хомосексуалисти. Те, разбира се, много отдавна нито са репресирани, нито някой ги спира да правят точно каквото си искат в интимния си свят, да се обличат както желаят или да ходят, хванати за ръчичка по улиците. Напротив. В опиянения ни от либерализъм свят, бихме казали, че това дори се толерира и аплодира. Но тези паради са нещо повече – те са черешката на тортата в опитите за една фундаментална ценностна подмяна в нашата общност или казано с други думи – фалшифициране моралния софтуер на обществото ни.

Това поставя с огромна сила въпроса #ЗАЩО един модел на поведение, който противоречи на природата на човешките същества, бива отново и отново пробутван и натякван като нещо нормално? Отговорът е парадоксално простичък, а именно – защото това изобщо не е нормално и единствено чрез натякване, преекспониране, промивка на мозъци и пропаганда то може да бъде маскирано като такова в колективното несъзнавано и да набира повече привърженици, популярност, легитимност. Desfile del orgullo gay en Madrid, 2013.Както виждаме, стига се до там, че парадирането с девиацията, изнасилването на градското пространство с тези карнавали на сексуалната перверзия, се налага като нрома. На всичкото отгоре се гледа с лошо око на хората, които не приемат такъв един фарс. Вие сте, казват, хомофоби. Но нима ние ви казваме какво да правите в спалнята си? Съвсем не. Още по-малко пък някой ви гони, санкционира или настоява, че сте, видите ли, много лоши хора заради особените ви сексуални избори. Нищо подобно. Просто не желаем да пренасяте спалнята си на улицата и да ни демонстрирате какво именно вършите там. Това си е лично ваше занимание и за ваша изненада почти никой не го вълнува тая работа, така че бъдете така добри да не я натрапвате зорлем на обществото.

За начало нека да е ясно, че хомосексуализмът е категорично противоестествен не само според Библията. Споменавам християнството понеже мнозина спекулират с позицията на вярващите по въпроса, че и обичат да ги заклеймяват като „фанатици“ и „зли хора“ поради вярата им (двойните стандарти не са нещо ново в уж либералния ни свят, който е всъщност единствено селективно либерален). Но и за атеиста-еволюционист, и дори за самия хомосексуалист е повече от ясно, че природата не е предвидила отходния канал на човека да се ползва за сексуални упражнения. Поради това в наръчниците за „аналитични“ еротични преживявания се препоръчва употребата на изкуствени лубриканти, понеже ректумът не произвежда естествени такива. По някаква причина проникването на каквито и да било твърди предмети там отзад не е предвидено в устройството на човека. Оказва се, че без любезното съдействие на смазочните материали е много вероятно Human-Male-And-Female-Anatomyчовек да си причини болка и да се нарани при подобни експерименти, а както знаем, болката е сигурен сигнал, който природата използва, за да ни уведоми, че нещо не е наред.

Но нека продължим, за да не оставим никакво съмнение по темата. Мъжкият полов орган има две естествени функции – оплодителна и отделителна. Същото важи и за женските слабини. Ректумът на свой ред има основно една естествена функция – да складира хранителни отпадъци и да способства скоропостижното им изхвърляне. Очевидно „натъпкването им наобратно“ чрез външни обекти, образно казано, няма абсолютно нищо общо с натуралното предназначение на тази част от тялото, дори напротив – противоречи на природната ѝ функция и не е нужно да си професор по биология, за да забележиш това.

Нека да се знае – хомосексуализмът е една девиация, едно отклонение от природата на човешкото същество. Всеки опит такива блудодеяния да се оправдаят като нормални и естествени за човека, е един нелеп протест не срещу някакви обществени нрави или нагласи, а срещу онова, което е заложено в генетичния ни код като висш закон, според който се формира и функционира човешко тяло. Някои биха казали дори, че това е едва ли не протест срещу самия Бог. С други думи – това е един опит за насилствена подмяна самите основи на това какво човекът представлява по природа. Когато стане дума пък такива идеи и поведенчески модели да се представят на подрастващите поколения като нещо обичайно и дори да се поощряват, 11243719_1156412157719079_1375754120159556254_nтова е вече насилствено посегателство срещу формирането на един здравословен и естествен светоглед у тези деца, хармониращ с нормалната им идентичност, предпоставена в тяхната рождена природа.

И тук не коментирам морално ли е да се върши това или не е морално, на кои религиозни норми противоречи и т.н. Тук коментираме от чисто анатомична гледна точка дали това е естествено за човека и отговорът е абсолютно и неоспоримо очевиден – това не е естествено, не е нормално, никога не е било и никога няма да бъде, колкото и пъти някои хора да повторят думата толерантност с насълзени очи по националните медии. И какво стана? Ако защитаваш обективната биологична реалност, ставаш нетолерантен… А може би някой друг е нетолерантен тук с отказа си да признае очевидната физиологична истина и с опитите си да я подмени с лъжа, която да удовлетворява неговите лични похоти?

Но имало педерастия и при животните, казват. Ами покажете ми крави-лесбийки, моля, ще ми е изключително любопитно да видя такъв феномен. И нека уточним, че дори когато се наблюдават подобни отклонения в поведението на някои индивиди при някои видове, те са именно това – отклонения и, разбира се, изключения. Да не говорим, че огромната част от животинските видове не предприемат каквито и да било сексуални опити по друго време, освен през размножителния си период или според природните си цикли за вършене на тия работи. И познайте с каква цел го правят – очевидно, за да се размножат. Освен това при много видове през отделителния канал се случва и оплождането, така че не е сложно да се досетим защо животното понякога евентуално се обърква. Иначе във фауната има и такива, които изяждат брачния си партньор след копулацията, и такива, които изяждат децата си, след раждането, и такива, при които мъжкият носи плода, както и такива, които безмилостно убиват сексуалната конкуренция, но това не значи, че и ние трябва да се стремим да им подражаваме, нали така? Надявам се… Всъщност, удивително е, че се налага да си обясняваме тия неща, но явно живеем в общество, на което това изглежда не му е съвсем ясно и отчаяно се нуждае от опреснителен курс по естествознание. Е, добре дошли отново в четвърти клас!

Неслучайно педерастията дълго време е класифицирана като психологическо отклонение – не защото десетилетия наред лекарите са били много прости, а понеже това е най-очевидната хипотеза за подобно поведение, пред вид естествените предназначения на човешкото тяло и пол. Да не говорим, че педерастията е единственото патологично поведение, което е извадено от списъка с психопатологиите вследствие не на научни доводи, а на гласуване, провокирано от обществения натиск по темата. И докато съм напълно съгласен, че общественото дамгосване и сегрегиране на хора с хомосексуални влечения определено не е човеколюбивият начин да се подходи към този казус, смятам, че самоцелното парадиране с проблема също така категорично не е начинът той да бъде решен и да се помогне на хората с особени сексуални интереси да намерят вътрешен баланс със себе си и околните.

Уважаеми гей хора, кому е нужно да се заблуждаваме по тия въпроси? Вътре в себе си добре знаете, че влечението ви е противоестествено, затова нерядко го криете дори от себе си. От там идва и тоя психологически дискомфорт, и опитът той да бъде преодолян като се преекспонира девиацията. 65143_originalМнозина компенсират психологическата травма от вътрешното противоречие именно по този начин. Мъжът, известен с псевдонима Кончита Салама (на снимката вляво, Вурст/Wurst, от нем. салам, наденица, б.м.) е именно такъв пример. Това се случва и на гей парадите. Разбира се, по този начин само се задълбочава неизказаната и зле прикрита под пайетите и копринените шалчета психологическа драма на много от тези хора. И тази драма не произтича от факта, че обществото ги репресира или дискриминира, защото то много отдавна е изключително толерантно към личности с подобно поведение. Те са пълноправна част от публичния живот до степен такава, че много популярни фигури официално признават своята хомосексуална ориентация, други дори преекспонират това и пак се радват на широко одобрение. Така че да се твърди, че в наши дни те имат проблем в това отношение, ми се струва от силно преувеличено до напълно безпочвено.

А личната им драма всъщност произтича от обективния медицински факт, че влечението им е противоестествено, т.е. противоречащо на тяхната рождена природа. В тази връзка, вменяването на чувство за вина и едва ли не на задълженост у хетеросексуалната част от обществото няма как да помогне за преодоляване на психологическите им противоречия, защото не е обществото причината да ги имат. Също така обществото определено не дължи никому извинение, че е по природа хетеросексуално и че това е установената, обичайна норма на интимно общуване между хората, а всичко останало по очевидност се подразбира като отклонение. И нима това е начинът да адресираме един проблем? Като парадираме с него? Жалкото е, че много психолози и психиатри в наши дни вече се опасяват да изкажат реалното си мнение по този въпрос именно поради обществената свръхтолерантност към хомосексуалното отклонение и подчертаната нетолерантност към онези, които смятат такова поведение за някаква патология.

Спекулира се, че някои хора идват на този свят с вродено еднополово влечение. Няма да се впускам в теологическото тълкуване на това следствие, нито в медицинското, но ще обърна внимание на следното. Дори и да има такива, а от научна гледна точка не знаем с категоричност това да е така, те са изключително нищожен процент от хомосексуалистите. Повечето съвременни гейове не са родени с такова влечение към собствения пол. То е съзнателно или несъзнателно възпитано, или можем да кажем програмирано у тях, при мнозина от много ранна, дори предсъзнателна възраст. Как точно се случва това е вече предмет на доста по-обстоятелствен теологически и психологически анализ, но ако наистина ви вълнува, поровете се в интернет. Има купища информация по въпроса – и биологическа, и психологическа, и теологическа (разбира се, аз лично ви приканвам да се запознаете със светото правосалвие, където, убеден съм, ще намерите душевна утеха и екзистенциално спасение; и да, в православната църква има хора, които преди да открият Христос са живели като хомосексуални, аз лично познавам такива). Любопитно е да отбележим, че научно легитимната част от тази информация далеч не е в услуга на гей пропагандата, навярно затова и отсъства от уж „образователните“ кампании по темата.

Преди

Тая придобита шизофренност се видя много ясно у най-емблематичния пример за подобен тип извратеност в съвременна България – Азис. Неотдавна българската Кончита влезе в етап от живота си, в който се опитва да се представя като мъж. Определено не следя публичните му изяви, но то него и да не го следиш, ще ти изкочи от някъде, та ми направи впечатление, че започна все по-често да се появява с мъжки дрехи и визия, в компанията на млади момичета, вместо на напомпани батковци. Е, какво стана, бе Васко, нали беше жена? Но, разбира се, не е и никога няма да бъде, дори оперативно да си смени половите белези. 10350447_895224843834846_3901203931797551020_nЗащото Господ го е направил мъж и такава е била Божията воля за тази личност – да бъде мъж. Затова му е дал и мъжко име – Васил. Азис не е нищо повече от театрална роля в един грозен спектакъл, точно каквото е и Кончита. За да носи обаче достойно някога отново християнското си име, ще трябва да се отрече от гротеската, с която съблазни поколения българи. Защото е писано, че „съблазни трябва да дойдат, но горко на оногова човека, чрез когото съблазън дохожда” (Матей 18:6-7). Колкото до онези, които се раждат с отличителни белези на двата пола, ето там съм абсолютно склонен да призная, че има обективни причини да им се отдели специално внимание, извънредна доза толерантност и обществото да им окаже адекватна психологическа и духовна подкрепа в житейската им битка за самоопределение и установяване на лична идентичност. Дори смятам, че гей общността нерядко се възползва от природното страдание на т.нар. интерсексуални хора, за да подклажда чрез тяхното нещастие съчувствие в общестото, като по този начин легитимира собствените си похотливи идеали и намира допълнителни основания да претендира за извънредни права и привилегии на каквито едва ли има право от юридическа гледна точка. Това обаче е история за някоя друга статия.

За да обясним какво всъщност представлява сексуалният афинитет към собствения пол и блудното влечение у хората по принцип (защото проблемът тук далеч не се изчерпва само с хомосексуализма; има един култ към сексуалността, с който се спекулира от няколко десетилетия в западния свят, споменавам го в тази статия: прочети тук) ще трябва да напишем дисертация по темата и да разгледаме въпроса и от медицинска, и от философска, и от духовна гледна точка. Тук нямаме време за такива подвизи. Но вместо това просто бих попитал гей общността следното. Защо ви е да парадирате с това? Какво постигате така? Нима желаете да индоктринирате подрастващите във философия и лайфстайл, от които и самите вие нерядко се смущавате? Никой не ви гони, нито някой ви кара да си сменяте предпочитанията, нито нищо. Свободните сте отдавна да вършите каквото желаете, но защо държите да натрапвате похотите си на обществото? Търсите внимание или поле за изява може би? Или това е просто един парад на суетата? Какво всъщност демонстрирате? Колко е готино и модерно да вървим срещу природата си? Прощавайте, но аз гласувам против тоя карнавал.

За християнството, ада, хомосексуализма и страстите

Latuff, iv-marcha-nacional-contra-a-homofobia

През по-голямата част от живота си не съм бил християнин по сърце и убеждение, макар да бях формално кръстен още на 12-годишна възраст по инициатива на не по-малко рационалистически настроената ми баба – химик и лаборант, Kreshtenieвъзпитана в духа на стихийния материализъм от преди 89-а. Изглежда импулсът ѝ да ме въведе официално в православната вяра през 94-а е бил свързан основно с някаква постсоциалистическа културна мода и може би някои бегли нейни лични реминисценции от детството ѝ в годините преди атеистичния режим. Каквито и да са причините, днес съм ѝ изключително благодарен за тази инициатива и смея да твърдя, че в известен смисъл ѝ се отплатих за този ѝ почин като съумях на свой ред и по свой начин да я вдъхновя сама да преоткрие православието за себе си десетилетия по-късно. Да ми е жива и здрава, черкува се редовно, изповядва се и се причастява, а скоро дори бяхме заедно на литургия. Неведоми са пътищата.

Но трийсет години аз не бях положително настроен към християнството по няколко причини. Забелязал съм, че същите аргументи пречат на много хора да нададат ухо по-сериозно за православието или на първо време поне за християнската доктрина в широкия смисъл на думата. Тук няма да навлизам в теологически подробности, само ще вметна, че има съществени разлики между православието и останалите деноминации (синьо-зелените курсиви са линкове, б.м.) и неслучайно аз лично изрично следвам православната, а не друга библейски базирана доктрина. За един страничен наблюдател тези разлики често изглеждат от незначителни до напълно незабележими, поне на първо четене, но това категорично не означава, че те са такива. Фокусът на настоящата статия обаче е другаде и тя е адресирана най-вече към хора, които са по същество чужди на преданието за Христос като духовен спасител на човечеството изобщо.

Първата и основна причина мнозина да се чувстват отблъснати от християнството е адът. Хората много се смущават от факта, че някой трябва да ходи в ада и че един уж добър Бог предвижда за непослушните нещо, описвано в историята като място на вечни и страшни мъчения. Втората най-често срещана причина мнозина да са отблъснати от евангелското предание е доктриналната претенция, че ако не си християнин, обезателно ще отидеш в мястото на вечно и страшно мъчение. Третата ключова причина пък е свързана със сексуалността и конкретно с хомосексуализма, и обстоятелството, че на модерното ни либерално общество му е голям проблем да приеме това поведение за нещо неестествено, още по-малко за грях, който може да те прати в мястото на вечно и страшно мъчение. Все пак всички познаваме хората, които се самоопределят като гей, знаем, че те са най-често добронамерени, мили човешки същества и изглежда много жестоко някаква си религия да ги заклеймява по такъв категоричен начин.

Признавам, че тези три пункта бяха проблем и за мен известно време, докато не си дадох сметка, че всъщност няма абсолютно никакъв проблем с тях. Ако прочетете статията, ще разберете защо смятам така.

Първо – адът по принцип.

Anónimo_-_Inferno_(ca._1520)Аз лично вярвам в Бог (за протокола, съществуването на Създател е точно толкова валидно и научно легитимно твърдение колкото и комерсиалното, но наивно по моему вярване, че Той не съществувал) и вярвам в Неговата добронамереност към нас като Негови творения. Също така обаче вярвам в Неговата абсолютна и неподлежаща на коментар справедливост, от която никой не може да се скатае. Да речем за момент и вие приемате, че има живот след смъртта, Бог го има, както винаги си го е имало, и Той е абсолютно справедлив и съвършено безпристрастен. Е, редно ли ви се вижда да сложи на едно и също място в отвъдното скромния и благочестив духовник св. Иоан Рилски и някой сериен убиец и изнасилвач? Логично ли ви се струва да събере заедно на небето св. Петка и Адолф Хитлер? Как ви звучи идеята Бог да допусне душата на малко, невинно момиченце, починало в нещастен случай, да се окаже току до педофил рецидивист на оня свят? Че то ако и в отвъдното си шестват свободно безбожни престъпници, че то за всички ще е ад, бе хора.

Моят Бог е по-мъдър и добър от това, и е предвидил как да се отсее житото от плявата. То в обикновения ни живот, дето хал хабер си нямаме кои сме и какви сме, си имаме някакви там критерии да държим настрана провинилите се, че Господ няма да предвиди. А какво точно представлява адът, аз лично предпочитам никога да не разбирам и никому не пожелавам да узнае това от първа ръка. Иначе не липсват свидетелства на хора, буквално върнали се от оня свят (противно на лъжливия афоризъм, че никой не бил се връщал да разкаже), които разказват това-онова по темата.

Смущаващо обстоятелство номер две – друговерците ще идат в ада.

Bangkok, Thailand --- Buddhist monks praying, Wat Benchamabophit (Marble Temple), Bangkok, Thailand, Southeast Asia, Asia --- Image by © Angelo Cavalli/Robert Harding World Imagery/Corbis

Хм, това е една идея по-жестоко и радикално май. Ще ходят на лошото място не защото са зли като човешки същества, а защото избрали погрешните екзистенциални убеждения. Но от друга страна будистът примерно не вярва да има ад или рай. В будистката философия, в повечето им секти поне, не вярват да има и Бог. Кланят се на техния идол Сидхарта, наречен Буда, който вярват, че постигнал с човешко усилие и като най-обикновен човек някакво извисено духовно състояние. Защо християнинът да се смущава заради тях, след като от тяхна гледна точка християнинът е по-скоро заблуден с разбиранията си за някакъв там Създател, че и някакви си там опции за ад и рай след смъртта? Те много добре знаят за нашата вяра, но съвсем съзнателно я отхвърлят и си вярват в техните си неща. И никой, разбира се, не им отрича това право. Просто не виждам причина да се смущаваме, че техните лични избори не съответстват на предписаното в нашето Божие предание.

А какви са вече на Господ фините настройки по отношение на критериите Му за отсяване на житото от плявата, това си е лично Негова работа. Та кои сме ние да преценяваме от Негово име? Идваш тук и попадаш при заварено положение. Очевидно е, че не си се самосъздал, нито пък си създал света, в който си се озовал и определено не контролираш законите, които го управляват. Нямаш думата по въпроса с гравитацията, термодинамиката или другите физични закони. Логично е да нямаш думата и по въпроса с духовните закони. Можеш единствено да се научиш да се съобразяваш с тях. bibliyaА къде са разяснени? Ние християните вярваме, че са описани в Библията. Там ни е дадена и формулата за успешно преминаване в отвъдния живот. На който пък евангелското предание не му се вярва, ами това си е негов свободен избор в крайна сметка.

Има го и другия момент – на личната праведност. Самият Господ Иисус Христос казва в Евангелието: „здравите нямат нужда от лекар, а болните. Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние“ (Марк 2:17). С други думи формулата на спасението, която хрстиянинът следва – да повярва, да се покае за греховете си и да се кръсти в името на Отца, Сина и Светия Дух, сигурно не е необходима за онзи, който „няма нужда от лекар“, кой знае. Казвам това чисто спеулативно заради реториката и логиката на аргументацията тук. Ето, сам Господ настоява, че Той е спасител на грешниците, а праведниците явно ще се оправдават със собствените си добри дела и благочестие. Ако даденият нехристиянин е бил толкова добро човешко същество и е бил тъй праведен и блгочестив през земния си живот, то значи няма какво да се тревожим за тях. Ще си издържат т.нар. в нашата религия страшен Божи съд в края на времената, ще се сдобият с оправдание лично от Създателя на света и благополучно ще си се преселят в Божието царство на вечно блаженство и радост. За всички нас грешните пък, слава Богу, има спасение също чрез искреното ни покаяние, светото кръщение и вярата ни в Господа Иисуса Христа.

Остана и третото често срещано възражение срещу християнската доктрина, а именно – обвиненията в хомофобия поради обявяването на хомосексуализма за грях и респективно – билет за пъкъла.

catholic_gayТук критиците на нашата вяра пропускат, че билетите за пъкъла са значително повече от само прехваления им и толкова одумван хомосексуализъм, с който ни се проглушиха ушите вече в неолиберална Европа. Той не е някакъв по-специален грях и е на една линия с прелюбодейството (изневярата), блудството (секс с партньори, за които не сте венчани), малакийството (самозадоволяване), пиянството (да, напиването не е изобщо безобидна практика от духовна гледна точка, напротив) и още куп други. Ето ви и точния цитат:  „Или не знаете, че неправедници няма да наследят царството Божие? Не се лъжете: нито блудници, ни идолослужители, ни прелюбодейци, нито малакийци, ни мъжеложници (хомосексуалисти, б.м.), нито крадци, ни користолюбци, ни пияници, нито хулители, ни грабители няма да наследят царството Божие. И такива бяхте някои от вас; но се умихте, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господа нашего Иисуса Христа и чрез Духа на нашия Бог“ (Коринтяни 6:9-11). Тук директно е дадена и формулата за пречистване от греха, затова изрично цитирах пасажа до деветия стих. Защото според нашата вяра няма пакост, която Бог да не е готов да ни прости, стига да се покаем в Негово име.

sin-apple-snakeНали разбирате? Християнството не е враждебно специално към хомосексуализма, както някои хора се опитват да го изкарат, за да окупират ролята на диксриминирани, онеправдани и пренебрегнати, а е враждебно към греха по принцип. Към хората, които са увлечени от хомосексуалната страст, от друга страна, християнството е с широко отворени обятия, точно както е към хората, злоупотребяващи с хетеросексуалната страст, и най-човеколюбиво ги кани да преосмислят изборите си, и изобщо екзистенциалната си перспектива в краткия им, временен, земен живот на фона на трансценденталната вечност. Всъщност това е покана, отправена към абсолютно всички, към асексуалните също, защото те пък ще си имат други страсти, които да компрометират връзката им с Бог – всички сме грешни, казват. Защото не се смята за грях само педерастията като някаква, видите ли, изключителна и много специална човешка практика, а се смята за грях идолизирането на страстите изобщо. Тук попадат чревоугодието, суетата, сребролюбието, завистта, гнева, злобата, гордостта. Грях е в частност идолизирането и на сексуалността чрез хаотичната ѝ експлоатация. А греховните сексуални страсти, както видяхме и от библейсия цитат, се проявяват в богато разнообразие сред творението. При някои като хомосексуалност, при други като хетеросексуалност, при трети като зоофилия, педофилия и куп други, познати в наши дни сексуални поведения, които, пази Боже, ама хич не са малко, но за сметка на това много от тях са забележително отблъскващи. Човешка му работа…

И не се лъжете – не е случайно, че в една редица срещаме пиянството и сексуалната страст. Нали сте чували думата при-страст-яване. Това е явление, при което човекът вече не просто е паднал еднократно се е поддал на някакво изкушение, т.е. на някаква идея в главата си, но до такава степен се е слял със страстта си, че се идентифицира с нея и не може да си представи живота си без редовната употреба на тази страст. Към сексуалните преживявания, точно като при алкохола и другите наркотици, е не само възможно, но и масово разпространено в наши дни именно пристрастяване, което обаче бива окуражавано от обществото и не се изобличава като такова. Масово е пристрастяването към порнографията например, с която новите поколения се срещат на все по-ранна детска възраст. Свръхизлагането на порнографски материали води при немалко младежи, а и възрастни, до сериозни психологически и интимни проблеми, отразява се зле на връзките им и на изборите им, свързани със създаването на трайни взаимоотношения и евентуално семейства. Adoration_of_Golden_Calf_Poussin_1634Виждаме и статистиката в световен мащаб как има драматично намаляване на семействата в наши дни, а това е градивната едиица на обществото. Разрушаването ѝ говори за разпад на цялата структура. Така че сексуалната страст далеч не е толкова безобидна, колкото се опитваме да я изкараме, за да оправдаем евентуалната си патология. Просто мястото на този човешки импулс, който има и своите напълно естествени и благословени предназначения и употребления, не е в центъра на нашия свят, където обществото ни го е поставило на пиедестал като един идол, на който всички от най-ранна възраст са приучени да се кланят.

И само още нещо по въпроса, което ми се струва много важно, защото немалко хора са объркани по тоя въпрос, не без помощта на медийната пропаганда по темата, разбира се. Сексуалните ви фантазии и влечения не ви определят като личност и не изчерпват, нито описват вашата истинска идентичност. Никога не ще успеете да намерите себе си в сексуалността си, затова и толкова много хора всъщност се губят в безразборното ѝ употребление. Човекът не е половия си орган и сексът никога не е бил, не е и никога няма да бъде смисъл на живота, колкото и да се опитва да ни убеди в обратнотно предрусалата ни с либерализъм и безбожие съвременна масова култура. Бог е смисълът на човешкия живот и само при Бог ще намерите себе си. В гащите си няма да откриете истината нито за непреходната си същност, нито за вашия Създател, нито за смисъла на мимолетния ви, но за сметка на това често изпълнен с немалко премеждия живот. Човекът е много повече от сърбеж в четала и ако сте повярвали, че сексуалността ви е „вашата същност“, сте се оставили да бъдете подведени и сте се превърнали в поредната жертва на една опашата, но пък доста масова лъжа.

За жалост лично аз имам пребогат опит в тоя живот с може би всички познати ни греховни страсти.

Навярно в моя случай именно това ми е помогнало да открия колко празни са тленните удоволствие всъщност и как не водят човека до нищо добро, особено в дългосрочен план. Цената на такъв „откривателски“ път понякога, уви, е много висока и е по-добре да минеш напряко, ако можеш, но… живот. И може би едва когато пресуших последната бутилка, загасих последния фас и затворих вратата зад гърба на последното момиче, от което исках „просто секс“, чак тогава най-сетне осъзнах колко безсмислено и празно е всичко това, а Господ е бил прав през цялото време с предупрежденията си.

Но ти искаш да изпиташ милосърдието Му до край, да изсмучеш и последната капка надежда за теб от чашата на търпението Му. И едва тогава разбираш, че Той е бил прав за всичко от самото начало. Точно както беше чужд и дразнещ за теб закона за гравитацията, когато беше на една и половина и се учеше да ходиш, така се оказа, че са ти чужди и духовните закони. Но едва след като падна хиляди пъти, най-сетне разбра, че ще трябва да се съобразяваш и с тях, ако искаш болката ти най-сетне да бъде излекувана и да наследиш вечността.

Защото, нека си го кажем – тук пълно щастие няма. Мимолетните удоволствия не носят нищо трайно след себе си, нищо истинско. И сексът, и храната, и наркотиците са като чаша без дъно – тъкмо уж я напълниш и след миг отново е празна, и пак трябва да търсиш с какво да затулиш зейналата емоционална пропаст. А може да я напълни единствено Бог. И колкото и да не ни се харесват някои от правилата, каквито и опити да правим да ги заобиколим пред съвестта си, те няма да изчезнат, нито християнството ще изчезне, нито Бог ще си промени завета. Пък вече всеки си има свободната воля да избере в какво да вярва и как да живее. Но сякаш ни е казано дори със самото устройство на нашия свят и на сетивата ни, че това тук не е истинското, че истинското е отвъд и предстои. Неслучайно виждаме, чуваме и усещаме по-малко от един процент от вибрационния спектър на творението. Ние сме буквално глухи и слепи за реалната реалност. Защото това тук е просто един кастинг, тест, входящо контролно по вяра. А изпитващият, оценяващият и квесторът е триединият наш Господ Бог. Дано се представим достойно на изпита.

БТВ срещу БПЦ

otec Evgenii

Силно смутен останах онзи ден, след като гледах в сутрешното предаване „Тази събота“ по БТВ разговора на Мариана Векилска с мноуважавания от мен отец Евгений Янакиев (виж предаването ТУК). UntitledСтанах свидетел на поредното деликатно, но открито медийно охулване на родната църква. Ама била дистанцирана от публичния живот, капсулирана била, обаждала се само да заклеймява еретици, ама не взимала отношение по ключови обществени проблеми, пасивна била в проповядването, не знам си какво. Стигна се до там, че всичи други християнски деноминации бяха дадени като добрия пример, само нашата пуста православна църква излезе по-черна от лукавия. На всичкото отгоре благочестивият отец Евгений и всички ревностни православни християни отнесохме тихомълком в словесното меле една груба и грозна квалификация от г-жа Векилска, да не кажа обида, но ще стигна и до там.

Разбира се, веднага ми стана ясно, че разговорът изобразява класическия ефект на огледалото. Ако перифразирам думите на преподобния св. Паисий Светогорец по темата с клеветенето на духовенството, бих казал, че пчелите налитат на цветя, мухите – на ла*на. Разбира се, светецът използва различна изразност, но аз като просто момче залагам на булевардния жаргон, че по се вписва в родната картинка. Та нещо такова се получи и в студиото на БТВ в събота сутринта. Вместо като пчелите да потърсим благоуханните цветя, каквито в църковния ни живот има в изобилие и отец Евгений, и много от нас познават добре аромата им, ние пак като мухите ще търсим да си топнем хоботчето в…

2110256899Непосредствено след разговора с отеца и пороя от злъчни критики към църквата г-жа Векилска потърси идейна подкрепа и от двете си иначе изключително симпатични и мили колежки. Трите дами със зле прикрит ехиден присмех и няколко язвителни светски коментара елегантно довършиха работата по зкотвянето на родното православие в подсъзнанието на доверчивия зрител като нещо много лошо и упадъчно. От една страна – нищо ново под слънцето. Изобщо не бях изненадан. Богоотстъпничеството в България не е от вчера и отецът се опита на няколко пъти да говори по този толкова важен въпрос, стоящ в основата на моралния упрадък в страната ни, но темата остана някак отбита от г-жа Векилска, която вместо това бързаше да упрекне църквата в пасивност по общественозначими въпроси като войната по пътищата и кризата на ценностите. Разбира се, тъкмо произхода на ценностната криза се опитваше да разясни отец Евгений в ефира на предаването ѝ, но това може би не се брои.

5757dc616fe789b4534f9065734cecadГ-жа Векилска нямаше как да знае също, че Българската православна църква само преди няколко месеца, по изрично разпореждане на светейшия ни патриарх Неофит, отслужваше специални молебени в края на неделните литургии в храмовете в цялата страна в памет на всички, загинали по пътищата, и за вразумление на шофьори и участници в движението. Такива заупокойни молитви, молебени и проповеди, свързани с общественозначими събития, съвсем не са прецедент в родните храмове. За инициативите, разбира се, узнават обикновено вярващите, които все пак ходят на църква и се интересуват по някакъв начин от православния духовен живот у нас. Но според г-жа Векилска злата БПЦ не взима отношение по такива въпроси. От друга страна не съм забелязал в предаването на г-жа Векилска да се споделят често новини, свързани с безбройните православни инициативи в страната или пък да се дава трибуна на православни духовници, автори, издатели и проповедници, които да усилват вярата на духовно немощния българин чрез ефира им. Не са им достатъчно светски тия работи, ако ме питате. Морализаторската реторика на православието трудно понася на модерния, либерално опиянен човек. Затормозяваща му идва с тия грехове, Божии заповеди, борене на страсти, въздържание и т.н.

Самата водеща иначе настояваше, че е именно православна, макар и почитателка на Дънов. Очевидно г-жа Векилска не знае, че въпросният Дънов сам и напълно съзнателно се разграничава от светото православие още приживе с т.нар. си учение и бива неслучайно своевременно отлъчен от светата ни църква. Да си православен последовател на Дънов е все едно да кажеш, че с цялото си сърце си левскар, обаче по душа си цесекар. Или че си евреин и антисемит примерно, или веган, който обаче похапва бекон и говеждо покрай салатките. Пълен нонсенс и духовно невежество, които за жалост далеч не са характерни единствено за г-жа Векилска, Бог да ѝ помага.

Разбира се, ако религиозното обучение беше допуснато поне като ЗИП (задължително избираем предмет) в родното училище, у нас нямаше да растат цели поколения българи, ритулно пожертвани на олтара на обидната духовна неграмотност. За информация на екипа на „Тази събота“, тъкмо този тип неграмотност е в основата на ценностия упадък в страната ни, а опитите да се постави Българската православна църква в лоша позиция в очите на зрителя не постигат нищо друго, освен щедро да допринасят за и без друго страховито задълбочаващия се нравствен и духовен крах у нас.

med_gallery_1_8_96090Що се отнася до г-н Дънов и неговите „писания“, за които отец Евгений уместно обърна внимание на г-жа Векилска, че реално не съществуват, този езотеричен проповедник няма безспорно авторски книги в собствения смисъл на думата. Творчеството му е под формата на беседи, които негови последователи твърдят, че надлежно записвали в годините и до ден днешен продължават да издават на килограм. Има толкова много публикувани неща с предполагаемо негово авторство, че е изключително трудно да се установи кои са реално свързани с идеите на въпросния човек и кои са спекулации на негови т.нар. ученици и дори съвременни последователи. Прогресивно растящият в годините брой на заглавията с това име на корицата поставя въпроса с още по-голяма сила. Едно е сигурно обаче – учението му няма абсолютно нищо общо с православното християнство и е в куп категорични противоречия със Светото писание и Светото предание. В противоречие е и с католическия канон, и в интерес на истината дори с философията на значителната част от уж по-своеволните и либерални в тълкуванията си протестантски деноминации. Да очакваш от ревностен и запознат с вярата си християнин да приема Дънов, е все едно да искаш от евреин да ти хвали Хитлер. Ако не разбирате защо това е така, проблемът не е в православната църква, а в обстоятелството, че вашите теологически познания са очевидно доста повърхностни.

Покрай всичко това се мъдреше и класическата „стихийно-материалистична“, секуларна нишка в разговора, въплътена от младия културен антрополог Ивайло Динев, да е жив и здрав. Към него г-жа Векилска изглеждаше много по-благосклонна и мила, отколкото към почитаемия отец Евгений. Нещо повече, милата, приятна и безспорно иначе добре възпитана дама си позволи индиректно да нагруби не само гостуващия в предаването ѝ свещеник, но и всvekilskaички вярващи православни християни по изключително арогантен и недостоен начин, за което не знам дали и сама си даде сметка. След като стана ясно, че е почитател на Дънов и Ванга, отецът, като един разсъдлив и загрижен за миряните духовник, я провокира с въпроса дали е православна и щом потвърждава, че е такава, то защо не носи кръст и защо хем твърди, че е част от църквата, хем се отделя от нея, почитайки анатемосани еретици. Точните му думи бяха: „Вие сте част от църквата, но всъщност се отделяте от нея“. Отговорът на Векилска беше абсолютно потресаващ, макар да е останал може би незабелязан от мнозина: „Да, защото имам мозък в главата и разсъждавам“, заяви гордо водещата. „И така трябва да бъдат всички“, допълни наставнически тя (виж 11-та минута от видеото тук). Явно който има мозък почита Дънов и Ванга и се отделя от църквата. Просто щях да припадна от умиление, честна дума…

Значи, за протокола, г-жо Векилска, с цялото ми уважение, но изглежда според вашите разбирания ние, вярващите православи християни, които имаме определени духовни опасения за вижданията на Петър Дънов и произхода на Вангините способности, носим кръстове на вратовете си и не желаем да се отделяме от църквата нямаме мозък в главите си и не разсъждаваме, така ли? Очевидно въпросът ми е риторичен и го задавам с единствената цел да изразя дълбокото си възмущение от подобо неадекватно отношение не само към Българската православна църква като институция, но и към българите православни християни, при това от устата на популярен български журналист в живия ефир на популярно българско предаване. Наистина жалко и тъжно е това. И не е тъжно заради конкретния случай или защото някой си похулил църквата – те я хокат и гонят откакто Господ Иисус Христос я основа на земята. Но е жалко поради факта, че това е просто поредният симптом за една страховита духовна проказа, която разяжда душата на съвременниUntitled3я човек и изглежда добива епидемични размери в родината ни днес.

Другата теза в краткия религиозен разговор бе лансирана от колегата Динев, когото вече споменах (казвам колега, защото учих именно културология в университета, а и съм държал изпит конкретно по културна антропология, така че прекрасно разбирам позицията, от която говори). Това беше класическата атеистична, секуларна идея, че, видите ли, светската държава е едно много съвършено творение на цивилизацията, в което няма нужда от вяра и ако религията бъде допусната в училище, защо да не се преподава редом с атеистичната философия. Ами, виждате ли, колега Динев, това е прекрасно, но според мен сте закъснели малко с предложението си. Атеизмът така или иначе отдавна се преподава в училище.

Любопитно е, че атеизмът по същество е базиран изключително и само на сляпа вяра, противно на широко разпространената заблуда, че това, видите ли, е някак си по-научната концепция по въпроса с произхода на света и живота. При това бих казал, че атеизмът почива на сляпа вяра в много по-голяма степен отколкото християнството например, което поне извлича догматите си от исторически легитимни документи. Атеизмът виси във въздуха на голата, недоказуема и по моему налудичева хипотеза, че всичкото се е самосъздало от нищо, при това напълно случайно, без причина и без цел. Самосъздалото се от нищо всичко било освен това напълно безсъзнателно, а човекът е отново на случаен принцип пръкнало се от само себе си същество, което обаче по изключение и по случайност, забележете, развило от безсъзнателността си самосъзнание. И макар всичко това да звучи подчертано абсурдно, тъкмо тази странна за мен атеистична „религия“ ще я нарека е неофициалната официлна позиция в образователната п455олитика на западния свят. Именно тя масово се преподава като обичайна мяра за интелектуална адекватност (да не кажа вменяемост) в училища и университети от десетилетия насам, без да се поставя под съмнение. Поставянето под съмнение е запазено за онези, които смятат, че създанията си имат създател.

Странно, че това не ви е известно, г-н Динев, пред вид, че и вие самият сте очевидно добре обработен в именно тази тоналност от картезианската секта. Но, разбира се, това е просто една секта, възпяваща самодостатъчността на егото и предлагаща на лековерния свободата да не носи морална отговорост пред Бог за каквото и да било. Фактът, че съвременното западно общество е прегърнало страстно идеите на тази религиозно-философска клика, все още не превръща тези идеи по магичен начин в научно легитимни факти. За изненада на някои, много от нас всъщност знаят това.

С други думи, секуларната идея не е някакво велико достижение на цивилизацията, както фалшиво се опитват да го пробутат на обществото от няколко десетилетия. Тя дори не е реална и практическа концепция, а фикция и прах в очите. Просто жреците на секуларната църква проповядват в нови храмове – класните стаи и университетските аудитории, а ритуалните им одежди са подменени с минималистичните вербализации „д-р“, „доц.“, „проф.“, „акад.“ и подобни. Секуларизацията не е нищо повече от формалната подмяна на една неизгодна за финансовите елити църква с друга, която да е изцяло под техен контрол. Това, разбира се, би било повод за друга статия в този блог, когато ѝ дойде времето, живи и здрави. А до тогава – Бог да вразумява всички ни да потърсим и намерим истината в тоя толкова кратък живот!

А, за малко да забравя. Имаше и бяла лястовичка в този епизод на съботното сутрешно предаване по БТВ, а именно чудесното интервю на Вяра Деянова с многоуважавания от мен д-р Николай Михайлов. Известният ни психиатър е за мен един съвременен благовестител, православен евангелист, предрешен в знаците на модерността, който успешно зида някои мостове между храма на истината и днешните му комерсиални сурогати. Струва си да се види, ето и линка: ИНТЕРВЮ.

Кой се дразни от „Време разделно“

448118

Две силно смущаващи за мен тенденции в публичното говорене ни проглушиха ушите в последните дни. Първата – масовите подигравки с един велик и достоен български владетел – цар Самуил. Втората – злъчните и язвителни коментари по адрес на един велик и достоен български филм – „Време разделно“. 

показаха-паметника-на-цар-самуил-22803Признавам, че от естетическа гледна точка ефектът със светещите очи на царя, чрез който артистът се опитва да пресъздаде някаква своя концептуална идея, е може би композиционно преувеличен. Като изключим това обаче, за което веднага стана ясно, че общината ще се погрижи като прекъсне кабелчето на диода, защото явно трудно се намира някой, на когото да му харесва светещия поглед, статуята за мен лично е чудесна, внушителна и почти напълно адекватна. Казвам „почти“, защото се оказа, че скулптурът не е съобразил добре и един доста ключов чисто фактологически елемент в творбата си, а именно – короната на нашия владетел. Оказва се, че използвал за модел унгарска корона. Наистина не разбирам защо го е направил, сякаш нямаме наши си модели в историографията и археологическия набор, но да си призная като неспециалист никога нямаше да ми направи впечатление, ако изрично не бяха ми обърнали внимание. Короната всъщност въпреки това дори ми хареса заради ясно изразената православна символика с кръста и иконата на Господ Иисус Христос. Истината е, че и при скиптъра май има известна липса на историческа прецизност, но аз лично пак го харесах поради православни пристрастия.

Не това обаче е смущаващо за мен. Дори бих казал, че изобщо не ми пречат тези неща и дори светещите очи мога да преглътна в името на това да почетем един достоен българин, който на всичкото отгоре е знаково въплъщение на значими патриотични сигнали. Като за паметник на цар си е доста добре издържан дори. ridiculeАма на някого му се искало да е по-минималистичен, на друг пък натурализмът му бил кич, на трети не му се връзвал с концепцията на пространството пред църквата „Св София“, с две думи – няма угодия. Защо обаче това стана повод да се гаврите с царя, бе калпазани с калпазни? Какви са тия келешки изпълнения с гнусните ви колажчета и подигравчици из нета? Вие знаете ли с кого си правите майтап тук, а? Пикльовци… Потресаващо е за мен това неуважение и тази селяндурска арогантност, с която наследниците се отнасят към своя предтеча. И то какъв предтеча…

Но не се подиграват и само с нашия владетел Самуил, царство му небесно, но и с България. Гаврят се със самата идея за стожери на националната ни идентичност. Така ги подучиха – демоде е вече да си патриот, казват им. Днес сме космополити, евроатлантици, нациите са от стария свят, няма да ги бъде, тъй че не е и необходимо вече да уважавате това. Не ви трябват символи на националното, защото то ще изчезне и в него няма стойност. И те им вярват… жалка картинка. Все едно да ти кажат – семейството ти няма стойност. Не ти трябват символи на семейна идентичност. Майната ѝ на фамилията ти. Майната им на баща ти и на майката, демоде е да ги уважаваш. Майната му и на дядо ти! За прадядото пък изобщо не трябва да ти пука, червеите отдавна са го направили на кал.

Там му е мястото на прехваленото ти семейство – в калта. Днес имаме други ценности вече – модерни, либерални, лъскави, с пайетки украсени, с финтифлюшки и брокат. Какви ти корони, кръстове и мечове, царе и патриарси? Какви ти революционери и саможертви за вярата и родината? Това е такава отживелица, човече! tumblr_mg7lziiatF1s2ct0ko1_500Днес имаме да се гордеем с безплатно порно по телевизията, че и дори на телефона. Днес можеш да си поркаш до насита, че и да се дрогираш даже с каквото си искаш – живеем в модерен и свободен свят. Днес имаме хиляди модели дрешки, дето те правят по-мъдър и добър човек като ги облечеш, особено ако са от известна марка. Днес имаме фаст фууд, джънк фууд и смарт фони, Азис и Кончита Салама, какъв ти тук цар Самуил? Я да му направиме колаж на стареца, да се посмеем малко на дъртото чучело, дето ни го изтипосаха току насред центъра тъпите пенсии.

Лекенца. Дано ви дойде акълът в главата един ден. А дано, ама надали, както се казва…

И срещу „Време разделно“ нададоха вик. Много им бил жесток, много насилие имало. Ааа, добре, разбирам. Не ги чух обаче да мрънкат срещу насилието в американското кино, с което моето поколение е закърмено и отгледано, за по-малките да не говорим. Но, виждате ли, има разлика – във филма по книгата на акад. Антон Дончев нещата са твърде реални и се отнасят до техните баби и дядовци. Но вече толкова им промиха мозъците, че са готови и това да отхвърлят, а до някоя и друга година навярно и от тоя филм ще започнат да си правят шаржове, колажчета и подигравки. Ама изобразявал ни като жертви… А какви сме били петстотин години, бе? Чорбаджии?

Но нали не трябваше да има вече турско робство. Нали било присъствие, а Левски бил терорист, който оспорвал законната власт… Слабоумието и родоотстъпническата похот на съвременния българин стават все по-застрашителни и е трудно да не си помислиш, че това се дирижира. Аз го видях как лека-полека се докарахме до това положение. Хората бяха патриоти преди. Може би не всички, но повечето. С уважение и почит говорехме за миналото си, за историята си, за родовата си принадлежност. Сега им стана срамно да се наричат българи, да се родеят от тук, да се свързват с историята на предците си. Тъжно е да се гледа това, но то се случва. Сега ще кажат, ама ти много патетично го раздаваш. Що, не може ли? Криворазбраните ни демократичните ценности явно нещо нашепват в нечии промити мозъци против патриотичния патос и емоционалното отношение към семейството, рода и символите на националното. И нямаше никога да кажа всички тези неща, ако не ги виждах ясно проявени в публичния ни живот и общуване.

a6b85519b80И нека ви кажа нещо за „Време разделно“, госпожи и господа кино психолози. Филмът не ни изобразява като жертви, а като победители. Няма по-велик триумф от тоя, който нашите предци са извоювали над поробителя с отказа си да се подчинят на античовешките му набези. Няма по-голяма победа от тая, която бабите и дядовците ни са спечелили, когато са ги карали да си сменят религията с ятаган, опрян в гърлата им, но те са предпочели да жертват живота си, вместо да поругаят заветите на предците си и православната си вяра. Велика победа на духа празнува българинът във „Време разделно“, не поражение. Победител, а не жертва се чувства нашенецът по сърце, когато гледа тоя филм. А може би точно това дразни мнозина.

140982143567829Защото то не било робство, видите ли. Затова сигурно тъпият народен ум изфабрикувал литературни шантажи като „Три синджира роби“ и „Даваш ли, даваш, Балканджи Йово“… За да подправи историята, да си мислим днес, че тогава им е било зле, пък те всъщност живот си живеели, докато плащали ангарийка леко, кръвно данъче, докато ги влачели на синджири като стада животни и ги продавали като каторжници и секс робини на пазарищата в Цариград, докато им влизали из къщите и им рязали гърлата, и изнасилвали жените, ей така, за спорта, без, разбира се, да му се търси отговорност след това на османския представител… Така че може и да не е имало робство, кой знае. Може нещо да се е заблудил народният певец, че да измисли небивалици като това: „Стоене, добър юначе, нито ме слана ослани, нито ме жара ожари – вчера минаха, Стоене, дор три синджира робини. Първия синджир, Стоене, се млади отбор юнаци, втория синджир, Стоене, се отбор млади невести, третия синджир, Стоене, се млади отбор девойки. През гора зелена вървяха, викнали, та заплакали.“ Че за какво ще реват, бе? Какви са тия синджири, тука има някаква шашма, бе? Поредната спекулация! Комунистите са го изфабрикували!

hqdefaultЕй това не се харесва на много хора – истината. Но тя истината винаги е неприятна за мнозинството. Аз се радвам, че българите избраха за най-добър филм „Време разделно“. Ама той не бил най-гледаният… Не е бил най-гледаният, защото всички са го гледали по десет пъти вече, а и той не е лек за гледане, но е оставил достатъчно сериозен емоционален отпечатък в сърцата и душите им, за да гласуват именно за него. А който го е срам от България и се дразни от символите на националната ни идентичност, от славната българска история, защото е славна и патосът е повече от уместен, когато говорим за това, ами никой не го задържа тук, нали така. Днес сме космополити, евроатлантици – дверите на широкия свят са отворени за нас. Кеф ти Ямбол, кеф ти Стамбул. Даже и в Америка може да се уредиш, само трябва да намериш някоя/й от там да те вземе под венчило. И ще се свърши с българските ти мъки, че и децата ти даже ще ги натурализират набързо, и до едно поколение вече никой няма да те свързва с цар Самуил, православието и измислената роля на жертвата от годините на османско присъствие по нашите земи. Но дори и ти да си заминеш, както мнозина направиха, макар повечето от принуда, не от срам, някои от нас все пак остават, защото си обичат рода и родината, историята, вярата. Пък, дето има една приказка – дотогава докогато. Бог да пази България!

ГМО – Генно Модифицирани Отрови

1421779373_gmo-v-rf

„Всеки политик или учен, който ви казва, че ГМО продуктите са безопасни или е много глупав, или лъже“. Това са думи на известния канадски учен-зоолог и професор по генетика от Университета в Британска Колумбия Дейвид Сузуки (на снимката). Който от вас малко по-задълбочено се е интересувал от ГМО, david-suzuki-13знае, че тази технология за вмешателство в природата е толкова нова, че дългосрочните ефекти от използването ѝ практически са напълно неизвесни на когото и да било към настоящия момент. Просто никой не е имал възожността да тества плодовете на тази технология върху достатъчно големи групи от хора през достатъчно продължителен период от време, за да се знае с положителност, че те не са вредни за човека. Такъв своеобразен експеримент на практика се провежда от десетина години насам, респективо и в момента, като тези продукти се предлагат на населението, без то да има възможност да си каже иска ли ги или не. Един вид, хората се ползват за опитни зайчета, без непременно да си дават сметка за това. Както знаете, няма и изрично изискване ГМО продукцията да е обозначена като такава. Хората на практика не знаят дали и кога я консумират. Много демократично, няма що…

Дори без да е необходимо да привеждаме допълнителни аргументи (а такива има в изобилие) за всички онези негативни въздействия върху човека и околната среда, които все повече изследвания и учени свързват пряко с ГМО, е повече от очевидно, че това не е продукция, която категорично може да бъде обявена като безопасна или годна за употреба в нашата хранителна верига. За мен лично дори „само“ това (а де да беше само това) е повече от достатъчно, за да нямам абсолютно никакво желание да се докосвам до каквато и да е храна, имала нещо общо с тази противоречива технология. Разбира се, парица е царица не само в България за жалост, а в целия ни т.нар. „цивилизован“ свят. За много сребролюбци, уви, обстоятелства като опазване на околната среда и превантивна грижа за здравето на населението са някакви досадни „странични фактори“, които само излишно усложняват бизнеса и затормозяват прекрасния ни либерален, модерен пазар.

ЕCВ този ред на мисли не знам дали ви направи впечатление как някак си между другото се прокрадва напоследък информацията, че нашите американски партньори искат да отворят широко хладилниците на европейския потребител за въпросната ГМО продукция, много от патентите за която притежават именно те. Казано простичко, има едно определено презокеанско корпоративно намерение някой значително да си разшири пазара, за да изкарва много повече пари. Мен лично не ми пречи еди-кой-си да забогатява колкото си иска, стига да не го прави като потенциално компрометира здравето ми и това на близките и сънародниците ми. В тази връзка смущаващото обстоятелство не е толкова, че някой си иска да продава нещо, а по-скоро, че ние май сме си отвсякъде навити да го купим.

Тези дни, чух, имало срещи с животновъди и т.нар. „работни групи“ към Министерство на земеделието и храните, които стигнали до високоумния извод, че забраната за внос на ГМО фуражи в България никак не била разумна. С други думи според тези хора ще е по-добре да си захранваме добитъка с генетични експерименти, вместо с храната, която Бог му е отредил да яде. Всъщност даже става ясно, че идело реч за около 38-39 ГМО продукта, а още 56 се мъдрели на опашката да чакат одобрение. Е, много хубаво, бе! Прекрасно! Явно, че не са и само фуражи на масата. То си е цял каталог като за супермаркет. Направо си имат намерение да ни включат в експеримента, за който споменах по-горе. А сервилни, корупционно добре обезщетени лица, овластени с необходимите правомощия да одобряват такива смели крачки все ще се намерят, особено в България.

И друг удар под кръста – ама не било в принципите на ЕС да блокираме свободния пазар. Ейй, да си го взимате тоя свободен пазар и кирливите ви генно изкривени боклуци и да ни се махате от държавата, че аман от чуждоугоднически простотии. Здравето ще ни продадат за пет стотинки и няма да им мигне окото. Безопасни били… Че кога ги тествахте, бе??? Световни професори по генетика не могат да заявят с категоричност, че са безопасни и са притеснени за здравето на хората, някакви мними агро експерти тука се събраха на една среща и са готови да ни ги пробутат за чиста монета. Я марш!

gmoИ още един удар под кръста – ама ще видите румънският фермер като вземе евтиния ГМО фураж, пък нашият си храни добитъка с естествения лукс от тая скъперница природата и няма вече да е конкурентоспособен. Ще му поскъпнат яйцата, че и млякото, че и пържолите. Щото в момента прокопсаха нашите животновъди, видите ли. Затова ли сега си изливат млякото по улиците? Затова ли е тая спекула с труда на хората? За да може да им пробутате после генно извратени изчадия и да излезете „спасители“? Много хитри, бе братче, пуста и алчност, пусто сребролюбие. Гнусота се стеле от такива политики, гнусота и смрад на сяра. И как подмолничко го вършат, зад паравана, да не се чува много-много за това. Събрали се „експертите“, обсъдили, решили. И не ми правете референдуми за мажоритарни избори, дето на никого не му е ясно какво точно ще промени целият карнавал. Направете референдум ей по такива въпроси – иска ли българинът ГМО или не иска. И като каже, че не ще, ако ще и всички в ЕС да се тъпчат като за световно с хранителните франкенщайни, тия боклуци да нямат място на българския пазар, а ако нещо си проправи път, да не дава Господ, да е с огромна табела, на която пише ГМО – Генно Модифицирани Отрови.

Ще чуете и другата голяма манипулация в тази връзка. Ама те го правят, за да изхраним населението, за да подобрим земеделската продукция. Колко лъжете, бе? Всичи знаят, че основните промени в генно модифицираните продукти са в посока да ги направят резистентни към пестицидите, с които ги поливат. Иначе казано – да могат да поят посевите с тройни и четворни дози отрова срещу вредители, без горките растения да умрат от това. С други думи целта на цялата интрига не е да ги направят по-вкусни, по-хранителни или по-здравословни и полезни, а да си надуят печалбите. Каква изненада, а… Защото, ако не сте чули още мълвата, най-често и патенът за ГМО културата, и пестицидите за третирането на тази култура се оказват в каталога на една и съща човеколюбива фирма. Зловеща история… Така получаваш хем обилно напоено с модерни химикали хапване, хем генно изкривено, така че да не се знае как ще повлияе на децата ти или на следващите поколения, защото никой в историята до сега не е тествал подобен биологичен отпадък дългосрочно, без дори да споменаваме, че и при краткосрочните проучвания има купища силно смущаващи данни и списък с неизвестни от земята до небето. Но пък за сметка на това някой тлъст корпоративен звяр ще стане много по-богат. Е как да не си струва жертвата и риска?

Greedy2Нека не се заблуждаваме, отговорът е много прост и човек го получава веднага, щом приложи принципа „следвай парите“. Изключително жалко е, но това са реалностите в нашия грехопаднал свят. Генното инженерство беше инвеститорска супер мода преди десетина-петнайсет години (всъщност, все още е) и в био-тек компании бяха наляти много милиарди през последното десетилетие. Нали разбирате, че тия пари трябва да се връщат някак. Затова и натискът за по-широкото разпространение на ГМО ще става все по-осезаем. Тези хора искат да си оправдаят вложенията. Имат вече патенти и продукти насреща, остава само да ги пробутат на по-широк пазар. А да се чака десетилетия за обстойни и задълбочени изследвания е икономически твърде затормозяващо и за мнозина направо неуместно. Заровете са хвърлени отдавна, много хора са си сложили главите в торбата и връщане назад за тях няма. Разбира се, мен лично това изобщо не ме интересува, а няма причина и вас да ви вълнува особено, освен ако не сте лобист за някой от тези с главите в торбата, разбира се. Ако пък сте, то вие очевидно сте в позицията на подчертано малцинство от няколко души спрямо седем милиона, на които определено не им е работа да плащат с парите и здравето си за нечии лоши и недомислени бизнес решения. Затова искрено се надявам България категорично и трайно да отхвърли възможността такива експерименти да се провеждат на наша територия. Това ще е поредното издевателство над и без друго изстрадалия ни, прогресивно оскотяващ и демографски притеснително оредяващ народ.

Защо йогата е кофти и какво ни чака след смъртта

what-happens-after-death

Трудно е да схванеш защо йогата е кофти, ако понятията ти за духовния свят са основно в сферата на суеверието за теб. Когато човек не разбира колко реален е духовният свят всъщност, той лесно си позволява да бъде лекомислен и невнимателен, когато стане дума за такива въпроси. Но духовният свят е съвсем истински, въпреки че за него поучават от край време твърде много личности, които изобщо не го познават. Има цели древни и предревни учения, базирани на такава една изкривена и подвеждаща представа за невидимата паралелна реалност. Един ден, разбира се, всички ние ще разберем какво всъщност има отвъд. Каква ли ще е изненадата на мнозина да установят, че уж архаичните термини, с каквито боравят хора като православните духовници, са всъщност изключително адекватни и отразяват действителността много по-точно от всички останали научни, метанаучни и духовни суеверия, с които са се срещнали през кратковременния си земен път.

Walk into the light

Да, един ден вие наистина ще разберете кой е бил прав. Дори да сте жертва на атеистичната пропаганда или на налудничевото вярване, че човек е един бездушевен биоробот, а личността изчезва със смъртта. Всички ние на практика умираме още откакто сме поели първите си глътки въздух в този свят и сме орисани да преживеем прехода от временния към вечния живот. Всъщност самият процес на живота е неразличим и неотделим от процеса на смъртта. Така че и аз, и вие ще станем непосредствени свидетели на онова, което дебне в реалността, която сетивата ни все още не ни позволяват да видим. Дали има такава реалност? Немислимо е да се отрича това в наши дни, когато без съмнение знаем, че чрез физическото си осезание възприемаме по-малко от един процент от реалния спектър на творението, от което сме част. След смъртта хоризонтът ни несъмнено се разширява поне още малко.

Но нали „никой не се е върнал от там, че да разкаже“? Разбира се, подобно твърдение меко казано не отговаря на истината. Според проучване на Галъп от 1992 г. само в САЩ около 13 милиона души свидетелстват за преживяване близо до смъртта или буквално отвъд границата на смъртта. Това са около пет процента от населението на Съединените Щати по онова време. Идентично изследване в Германия от 2001 г. посочва цифрата на посмъртните свидетелства да е около четири процента сред немците. Аналогично сами можете да направите сметка колко е средно четири на сто от седем и половина милиарда, но определено е значително повече от „никой“, както лъжовно твърди нелепият, но популярен афоризъм.

etenral-life-in-heavenДа мина най-сетне на въпроса. Отдавна ми се струва, че като за общност от индивиди, всеки от които несъмнено ще умре, отделяме твърде нищножно внимание на въпроса какво всъщност ни чака отвъд. Особено, ако перспективата е вечността, както християнството ни учи. С други думи – имаме в едната паничка на везната ограниченото ни земно пребиваване, което, знаете, се изнизва почти неусетно, да не говорим, че нерядко приключва далеч преди очакваното, а на другата паничка е цялата вечност. Не е нужно везната да е прекалено прецизна, за да видим ясно накъде ще се наклони. Не знам за вас, но на мен определено ми се струва забележително важно да имам някаква ясна екзистенциална представа за вечния живот, особено пред вид статистически несъмненото обстоятелство, че стотици милиони от нас всъщност са се връщали „от там“ и са разказвали, т.е. – там има нещо. Въпросът е какво е то.

И тук се намесват системно охулваните в съвременния свят религии, смятани за толкова излишни в секуларната ни модерност. Сякаш науката ни е дала отговор на въпроса за смисъла на жиовта ни и за онова, което ни чака след края на земния ни път, и няма никакъв проблем да отсвирим религията – тя не ни е необходима. evolutionПредставете си обаче, ако прехваленият ни съвременен свят греши по тоя въпрос. Представете си, че атеистичният светоглед е радикално сбъркан. Какво правим тогава? Само напомням, че именно този светоглед е неофициалната официална позиция по най-сложните екзистенциални въпроси в натрапчиво секуларното днешно образование, което решително отрича религията, но обилно пои детското съзнание с мними метанаучни хипотези. Защото, ако не знаете, това е единственото, с което науката разполага към днешна дата по въпросите за произхода на света и живота – хипотези, теории, предположения или, казано с други думи, не точно наука, а по-скоро научна фантастика. Когато популярните хипотези за самовъзникването на света и живота и спонтанната макроеволюция бъдат най-сетне подплатени с реални, обективни и категорични факти, те биха се превърнали в наука. Твърде много десетилетия обаче това така и не се случва и, да ви призная, няма изгледи да се случи скоро, а според мен – когато и да било. Затова за мен лично измисленият свят на уж „научното“ безбожие си остава една зле прикрита и неубедителна религиозна система, ревностно охранявана от силната вяра на определена група пазители на тази подчертано материалистична доктрина.

Значи имаме един свят, пълен с хора, които безспорно рано или късно ще умрат. После имаме стотици милиони свидетелства, че там отвъд има нещо. Мъждука и някаква странна екзистенциална алтернатива в лицето на концепцията на метанаучния материалистичен атеизъм, според който там отвъд нямало нищо и всичко се изчерпвало със земния живот. Имаме обаче и редица религиозни и философски системи, които от векове дават определени представи за отвъдния живот и това, което ни очаква там. Вие на какво залагате? Много хора залагат на религията. Всъщност цели народи залагат на религията. И макар да има отделни личости, които се провъзгласяват за атеисти, в историята няма и никога не е имало атеистичен народ или култура. Ако това е така, ако вярата е наистина толкова важна, а тя несъмнено е, то навярно има известно значение и коя именно вяра изповядва човек.human-evolution-throughout-life-wide-hd-wallpaper

Не е никак популярно да твърдиш обаче, че някоя религия не е права. На хората това не им харесва. Предпочитат сервилната позиция на всеядството. Любимата теза на повърхностно запознатия с духовните течения човек е да каже, че някак си ги приемал всички или най-малкото не отричал никое. Това за жалост е една шизофренична позиция, колкото и да е привлекателна за мнозина и има твърде малко общо с реалността. Когато човек реално се запознае с по-известните световни религии, духовни и философски учения и практики, той скоро си дава сметка, че противно на популисткия лозунг за сходство и някакво фиктивно единство между тях, те всъщност имат малко до почти нищо общо. Да не говорим, че повечето от тях категорично и радикално си противоречат помежду си и то по най-фундаментални въпроси като тези за прозихода на света, смисъла на живота и същността на Бог. Това твърдение е напълно валидно за взаимоотношението между християнството и исляма, между исляма и будизма, между юдаизма и индуизма и горе-долу между кои да е две или повече религиозно-философски доктрини, съпоставени една към друга. Ще го повторя, за да не останат съмнения и ви каня да проверите това за себе си, за да се убедите веднъж завинаги – всички тези религии си противоречат помежду си.

Това може да означава само две неща – или никоя от тях не ни дава истината за произхода на света и смисъла на живота, или тази истина се съдържа в само и единствено ЕДНО от тези учения. С други думи човек е призван да направи избор за себе си по този толкова ключов екзистенциален въпрос. Нещо повече – ако едно от тези предания ни дава истината, то всички останали ни въвеждат частично или напълно в заблуждение, което може да има пряко отношение към съдбата на душата ни във вечността. Тук нищо не твърдим – просто изясняваме положението, слагаме картите на масата, защото от йога дебата последните дни стана очевидно, че обществото ни е забележително невежо по отношение на духовните учения и практики.

1975119_715024451873201_507472765_nВярващите християни очевидно са направили своя избор. Онези от тях, които са православни не само номинално, но и имат реална представа какво всъщност ни е завещал Господ Иисус Христос като учение, намират за крайно смущаващо в умовете на българските деца да се легитимира по положителен начин едно източно религиозно учение. Твърдението, че йога не е религиозно учение, е съвършено нелепо, абсурдно и категорично не отговаря на истината. Ако някой ви убеждава в подобна теза, той или незлонамерено ви подвежда поради собствената си теологическа неосведоменост, или злонамерено ви лъже.

Йога определено Е и винаги е била подчертано религиозна концепция. Всеки относително адекватен йога инструктор ще ви каже, че йога е много повече философия и екзистенциална доктрина, отколкото система от физически упражнения. Нещо повече – физическите упражнения имат за цел да подготвят ума и тялото за същинските духовни преживявания, трансови и хипнотични състояния, изменение на съзнанието, „просветление“, както го наричат. Да обаче според християнското учение и духовен опит това „просветление“ си е чисто затъмнение и влизане в контакт с безплътни същности, които далеч не са добронамерени към човека. Жадният за трансендентално преживяване обаче се ласкае, че има достъп до нещо отвъд и не им държи сметка какви са точно тия същности, а поради духовно невежество и повърхностно отношение рядко разполага с каквито и да било реални критерии за преценка по тия въпроси. Реакцията на родния клир в тази връзка е напълно адекватна, защото църквата ни се опитва да предпази децата си от едно потенциално много опасно за душата на човек учение. Дали вие лично вярвате, че е това е така? Ами, виждате ли, това си е лично ваша работа. Когато обаче стане дума за масово, макар и уж полусъзнателно от страна на институциите индоктриниране на български деца, въпросът вече не е само наша лична работа, а става изведъж обществена работа.

sv_tervel
Иконопис на Св. Цар Борис Покръстител и Св. Цар Тервел

България от дванайсет века е официално православна. Да не говорим, че има убедителни данни, че и Аспарух е бил християнин. За баща му и сина му знаем това със сигурност. Предците ни са имали добри причини да изберат, утвърдят и опазят православието по нашите земи в продължение на повече от хилядолетие. Нелепо е отново и отново тенденциозно да отказваш да въведеш в образованието преподаването на това традиционно за народа ни духовно учение, но да караш децата да учат източни духовни учения за матурите си. Това си е почти насилствено рязане на корените ни. И това са само повърхностните аргументи. Същностните включват духовния път на тези деца в живота, моралния и ценностния им хоризонт и евентуално съдбата на душите им, но поради масовите суеверия и езичеството в съвременна България това е трудно да се изкомуникира адекватно публично. Толкова по-зле за нас, поне от гледна точка на православието ни. Иначе сме сите православни, кой от кой по-вярващ, всичките кръстени, мнозина венчани. Но да ни питаш православие какво е – не можем да ти кажем. Иначе свещениците били лошите, че се опитват да поограмотят духовно невежия народ. Като мълчат смирено – що мълчат, като говорят – бе, тия няма ли да млъкнат. Българска работа…

Лудогорофобия

Ludogorets

Абе, Домусчиев, ти пък и ти как се издъни, човече, гръмко и грозно, та да дадеш повод сега на хейтъра да попържа и да сее огън и жупел по адрес на Лудогорец с повод и без повод. Те и без друго не се спират де, че тя завистта не мóри, а мъчи. Отдавна жадно те дебнат да те спипат в провинение и ти на тепсия да им го поднесеш, че и без пари. А нямало, казват, безплатен обяд. Ама Кирил Домусчиев сам им се сервира, алангле, в собствен сос и с гарнитура. Евтино я захапаха мръвката тоя път лудогорофобите и кой знае колко още време има да я дъвчат. Хубаво поне, че бързо попреглътна гордостта футболният бос и доброволно си посипа главата с пепел. Е, в ресторанта му няма да липсват мераклии 5_3да доглозгат кокала, ама той сам им го подаде, ще трябва да стиска зъби сега.

Разберете ме правилно, в никакъв случай не се опитвам да оправдавам агресивното, неадекватно и категорично недостойно поведение на многоуважаемия собственик на Лудогорец към беззащитния и хрисим репортер от БТВ. Къде под въздействието на емоцията, къде на питието, иначе играещият го сдържан бизнесмен безспорно прекрачи граница, която малцина са се прецаквали да преминат и която категорично не бива да бъде пресичана не само в света на спорта, но в публичното говорене изобщо (а ако питате мен и в неформалното общуване също, но темата за личния морал я оставям за друг текст, този ще е апология на Лудогорец). Това, разбира се, е само очевидният аспект на късометражния шедьовър от онази вечер. Има обаче и втори план тук, който отдавна ми се набива на очи, като стане дума за тима от родния ми Разград, и в известен смисъл се радвам на повода да споделя позицията си по темата.

Витае една зле прикрита злобичка към Лудогорец, откакто стана ясно, че единайсеторката от Делиормана се развива чудесно. Щом взеха да печелят и титла след титла пък тая мъчително таена злоба се превърна в съвсем открита омраза. Дори бяха създадени страници и групи по интереси във фейсбук, изрично посветени на хаотичното оплюване на разградския отбор. Типично по български от една страна, от друга – жалко, че именно такова позорно, комплексарско поведение разпознаваме като характерно за нас.

12-05-28-31023_2

В известен смисъл разбирам такава реакция от определени групи фенове. Едно статукво бе разбито, ако не завинаги, то, както изглежда, задълго. Появи се нов силен играч, който разстрои двуполюсния модел на синьо-червена доминация в българския футбол и това ядоса мнозина, особено „фундаменталистите“. Грандовете ни сякаш престанаха да бъдат грандове. Вместо любимите на поколения българи Левски и ЦСКА, на голямата сцена взе да се кълчи някакво селско отборче, че и най-нагло поискаха всенародна подкрепа за европейските си воаяжи. От къде накъде? Те дори не са българи повечето! Хайка наемници! Башибозук! Измекяри някакви, събрали ги от кол и въже, ще искат България да вика за тях…

Много хубаво това, ама имам новини за вас. Съвременният футбол е първо корпоративна и чак след това спортна игра. Шампионската лига е бизнес проект, Световното по футбол е бизнес проект и всеки един малко по-значим отбор на тая планета е доста сериозен и скъп бизнес проект. За да гледаме добър футбол, трябва зад кулисите да има на пост кадърни бизнесмени, които да дърпат конците, иначе представление просто няма да има. Трябва някой да извади парите, да поеме риска, да си сложи главата в торбата. И понякога, когато дойде друг, който нищичко не е вложил от себе си, а само се чуди как да бръкне в гащите на първия, за да го дразни, ами как да ви кажа, случва се и да ти кипне, и да се издъниш даже. Ама бил мутра, бил с протекции, не знам си какво. Не съм разследващ журналист нито следовател, но дори да е какъвто го изкарват, да не би пък да е първият с подобна слава, който хваща български отбор? Що на другите все не им се получава? Да не говорим, че знаем и за не един и двама негови колеги от родния спорт с далеч по-невъздържани и просташки маниери, демонстрирани неведнъж публично, но не помня чак такава врява да се вдигна около техните изцепки, някои от които доста актуални. Ама това е друга тема.

photo_1240Имам и още една новина за лудогорофобите, при цялото ми уважение към фенската култура у нас и дълголетната привързаност на цесекари и левскари към тимовете им. Разбирам, че сте инвестирали много емоция в любимите си отбори от най-ранна възраст, но те също са немници, бе хора. Това са реалностите в нашия свят. За чест и слава работим май само писателите. Футболистите ритат за кинти! Браво на Пената, че се втурна да вади давещите се про боно, ама нека не се лъжем, пробоното ще е до време, а и мечкарят от катуна знае, че гладна мечка хоро не играе. Така че, нека да е ясно – ЦСКА и Левски (а май и цялото ни първенство с изключение на шампиона) са в киреча в момента не защото нямат легендарна спортна история и безброй фенове, а явно защото управниците им нещо не се справят, бе хора. И последният, който е виновен за тая работа, е клетият ни Лудогорец. Доколкото ми е известно не са в Разград натрупани астрономическите дългове на армейците и не от Разград менажират Левски.

Аз пък ще ви кажа, че си прекарах супер на трибуна „Моци“ в онази вечер и най-искрено се насладих на спектакъла, който ни поднесе нашият тим. Като малък тренирах лека атлетика на тоя стадион (имаше писта по онова време), а понякога ритахме и топка, като ни позволяха да погазим малко тревата без бутонки (не че беше кой знае колко поддържана, но все пак). Не сме вярвали тогава и в най-смелите си мечти, че един ден ще гледаме селската ни команда от Разград да играе дори в Б-група, камоли нещо повече. Помня, че имаше някакъв напън по едно време преди петнайсетина години и бяхме влезли в Б, но парите бързо свършиха и всичко тутакси замря. Да си призная, подозирах, че същото ще се получи и като чух, че някакъв тузар с щатски бизнес щял да хваща клуба. Радвам се, че Домусчиев ме опроверга!

Да, имаше празни места на стадиона действително. Но нека не се заблуждаваме. След демографската катастрофа от последния четвърт век в Разград останаха около 30 000 жители. Стопи се горе-долу наполовина градчето ни за има-няма две десетилетия. Не е реалистично да очакваме стадион за 8000 да се пука по шевовете. Това си е повече от 1/4 от цялото население на града с децата и старците в това число. Да, при големи евромачове навярно и предвидените за след пълната реконструкция 12 500 места няма да стигат, но засега това са реалностите. Да не говорим, че цените на билетите за шоуто на Лудогорец feat. Цеца, Джина Стоева и Крисия са отказали много хора от намерението им да бъдат съпричастни към събитието. Цени между 20 и 50 лева определено са доста високи за скромните възможности на малкия ни Разград, който икономически хич не е цъфнал и вързал, така че за мен стадионът си беше възпълничък, макар да се белееше по някоя седалка тук и там.LudogorecArena03

Шоуто беше на супер ниво, новата трибуна също. Понеже отдавна не живея в града, това беше реално първото ми посещение на стадиона от едно време насам и, да ви кажа, останах много доволен и впечатлен от съоръжението. Още по-доволен бях от красивите голове, резултата и титлата, но признавам, че побързах да си тръгна преди афтърпартито с балканските фолк диви. Да кажем, че твърде много емоции щяха да ми се насъберат за една вечер.

Иначе, браво на проекта Лудогорец! Браво и на Домусчиев и на целия екип на тима за забележителните резултати и за това, че вдигнаха толкова високо летвата в българския футбол! А за другото – човекът си се извини най-официално и публично, че и смирено мълча на пресконференцията, докато Борисов замазваше положението след, бих го нарекъл, колективния гаф, който им се получи. Но да не смесвам темите тук, че ще трябва да напиша цял трактат за подводните камъни в съвременния политически пиар. А за онези, които го играят прекалено скандализирани от „олигофренската“ изцепка, какво можем да кажем… Както пише в Книгата на книгите: „който от вас е без грях, нека пръв хврли камък“ (Иоан 8:7).