Лудогорофобия

Абе, Домусчиев, ти пък и ти как се издъни, човече, гръмко и грозно, та да дадеш повод сега на хейтъра да попържа и да сее огън и жупел по адрес на Лудогорец с повод и без повод. Те и без друго не се спират де, че тя завистта не мóри, а мъчи. Отдавна жадно те дебнат да те спипат в провинение и ти на тепсия да им го поднесеш, че и без пари. А нямало, казват, безплатен обяд. Ама Кирил Домусчиев сам им се сервира, алангле, в собствен сос и с гарнитура. Евтино я захапаха мръвката тоя път лудогорофобите и кой знае колко още време има да я дъвчат. Хубаво поне, че бързо попреглътна гордостта футболният бос и доброволно си посипа главата с пепел. Е, в ресторанта му няма да липсват мераклии 5_3да доглозгат кокала, ама той сам им го подаде, ще трябва да стиска зъби сега.

Разберете ме правилно, в никакъв случай не се опитвам да оправдавам агресивното, неадекватно и категорично недостойно поведение на многоуважаемия собственик на Лудогорец към беззащитния и хрисим репортер от БТВ. Къде под въздействието на емоцията, къде на питието, иначе играещият го сдържан бизнесмен безспорно прекрачи граница, която малцина са се прецаквали да преминат и която категорично не бива да бъде пресичана не само в света на спорта, но в публичното говорене изобщо (а ако питате мен и в неформалното общуване също, но темата за личния морал я оставям за друг текст, този ще е апология на Лудогорец). Това, разбира се, е само очевидният аспект на късометражния шедьовър от онази вечер. Има обаче и втори план тук, който отдавна ми се набива на очи, като стане дума за тима от родния ми Разград, и в известен смисъл се радвам на повода да споделя позицията си по темата.

Витае една зле прикрита злобичка към Лудогорец, откакто стана ясно, че единайсеторката от Делиормана се развива чудесно. Щом взеха да печелят и титла след титла пък тая мъчително таена злоба се превърна в съвсем открита омраза. Дори бяха създадени страници и групи по интереси във фейсбук, изрично посветени на хаотичното оплюване на разградския отбор. Типично по български от една страна, от друга – жалко, че именно такова позорно, комплексарско поведение разпознаваме като характерно за нас.

12-05-28-31023_2

В известен смисъл разбирам такава реакция от определени групи фенове. Едно статукво бе разбито, ако не завинаги, то, както изглежда, задълго. Появи се нов силен играч, който разстрои двуполюсния модел на синьо-червена доминация в българския футбол и това ядоса мнозина, особено „фундаменталистите“. Грандовете ни сякаш престанаха да бъдат грандове. Вместо любимите на поколения българи Левски и ЦСКА, на голямата сцена взе да се кълчи някакво селско отборче, че и най-нагло поискаха всенародна подкрепа за европейските си воаяжи. От къде накъде? Те дори не са българи повечето! Хайка наемници! Башибозук! Измекяри някакви, събрали ги от кол и въже, ще искат България да вика за тях…

Много хубаво това, ама имам новини за вас. Съвременният футбол е първо корпоративна и чак след това спортна игра. Шампионската лига е бизнес проект, Световното по футбол е бизнес проект и всеки един малко по-значим отбор на тая планета е доста сериозен и скъп бизнес проект. За да гледаме добър футбол, трябва зад кулисите да има на пост кадърни бизнесмени, които да дърпат конците, иначе представление просто няма да има. Трябва някой да извади парите, да поеме риска, да си сложи главата в торбата. И понякога, когато дойде друг, който нищичко не е вложил от себе си, а само се чуди как да бръкне в гащите на първия, за да го дразни, ами как да ви кажа, случва се и да ти кипне, и да се издъниш даже. Ама бил мутра, бил с протекции, не знам си какво. Не съм разследващ журналист нито следовател, но дори да е какъвто го изкарват, да не би пък да е първият с подобна слава, който хваща български отбор? Що на другите все не им се получава? Да не говорим, че знаем и за не един и двама негови колеги от родния спорт с далеч по-невъздържани и просташки маниери, демонстрирани неведнъж публично, но не помня чак такава врява да се вдигна около техните изцепки, някои от които доста актуални. Ама това е друга тема.

photo_1240Имам и още една новина за лудогорофобите, при цялото ми уважение към фенската култура у нас и дълголетната привързаност на цесекари и левскари към тимовете им. Разбирам, че сте инвестирали много емоция в любимите си отбори от най-ранна възраст, но те също са немници, бе хора. Това са реалностите в нашия свят. За чест и слава работим май само писателите. Футболистите ритат за кинти! Браво на Пената, че се втурна да вади давещите се про боно, ама нека не се лъжем, пробоното ще е до време, а и мечкарят от катуна знае, че гладна мечка хоро не играе. Така че, нека да е ясно – ЦСКА и Левски (а май и цялото ни първенство с изключение на шампиона) са в киреча в момента не защото нямат легендарна спортна история и безброй фенове, а явно защото управниците им нещо не се справят, бе хора. И последният, който е виновен за тая работа, е клетият ни Лудогорец. Доколкото ми е известно не са в Разград натрупани астрономическите дългове на армейците и не от Разград менажират Левски.

Аз пък ще ви кажа, че си прекарах супер на трибуна „Моци“ в онази вечер и най-искрено се насладих на спектакъла, който ни поднесе нашият тим. Като малък тренирах лека атлетика на тоя стадион (имаше писта по онова време), а понякога ритахме и топка, като ни позволяха да погазим малко тревата без бутонки (не че беше кой знае колко поддържана, но все пак). Не сме вярвали тогава и в най-смелите си мечти, че един ден ще гледаме селската ни команда от Разград да играе дори в Б-група, камоли нещо повече. Помня, че имаше някакъв напън по едно време преди петнайсетина години и бяхме влезли в Б, но парите бързо свършиха и всичко тутакси замря. Да си призная, подозирах, че същото ще се получи и като чух, че някакъв тузар с щатски бизнес щял да хваща клуба. Радвам се, че Домусчиев ме опроверга!

Да, имаше празни места на стадиона действително. Но нека не се заблуждаваме. След демографската катастрофа от последния четвърт век в Разград останаха около 30 000 жители. Стопи се горе-долу наполовина градчето ни за има-няма две десетилетия. Не е реалистично да очакваме стадион за 8000 да се пука по шевовете. Това си е повече от 1/4 от цялото население на града с децата и старците в това число. Да, при големи евромачове навярно и предвидените за след пълната реконструкция 12 500 места няма да стигат, но засега това са реалностите. Да не говорим, че цените на билетите за шоуто на Лудогорец feat. Цеца, Джина Стоева и Крисия са отказали много хора от намерението им да бъдат съпричастни към събитието. Цени между 20 и 50 лева определено са доста високи за скромните възможности на малкия ни Разград, който икономически хич не е цъфнал и вързал, така че за мен стадионът си беше възпълничък, макар да се белееше по някоя седалка тук и там.LudogorecArena03

Шоуто беше на супер ниво, новата трибуна също. Понеже отдавна не живея в града, това беше реално първото ми посещение на стадиона от едно време насам и, да ви кажа, останах много доволен и впечатлен от съоръжението. Още по-доволен бях от красивите голове, резултата и титлата, но признавам, че побързах да си тръгна преди афтърпартито с балканските фолк диви. Да кажем, че твърде много емоции щяха да ми се насъберат за една вечер.

Иначе, браво на проекта Лудогорец! Браво и на Домусчиев и на целия екип на тима за забележителните резултати и за това, че вдигнаха толкова високо летвата в българския футбол! А за другото – човекът си се извини най-официално и публично, че и смирено мълча на пресконференцията, докато Борисов замазваше положението след, бих го нарекъл, колективния гаф, който им се получи. Но да не смесвам темите тук, че ще трябва да напиша цял трактат за подводните камъни в съвременния политически пиар. А за онези, които го играят прекалено скандализирани от „олигофренската“ изцепка, какво можем да кажем… Както пише в Книгата на книгите: „който от вас е без грях, нека пръв хврли камък“ (Иоан 8:7).

Advertisements

Аз НЕ СЪМ Шарли

На пищна церемония в Ню Йорк снощи противоречивият вестник Шарли Ебдо получи годишната наградата за свобода на словото на международното литературно сдружение ПЕН (абревиатура от английски на думите „поети“, „есеисти“ и „романисти“; думата pen“ сама по себе си пък означава писалка, химикал). По повода имам да кажа следното – аз лично категорично НЕ СЪМ Шарли. Не смятам, че „арт“ посланията на вестника са повод за някаква особена гордост, нежели пропаганда или парадиране с правото на подигравка на чужд гръб. И съвсем не виждам дейността на тези карикатуристи като някаква еманация на правото ни на свободно изразяване. По-скоро бих окачествил работата им като евтина и подчертано безвуксна имитация на свободомислие.

В интерес на истината съм по-скоро съгласен с имамите, които предложиха да се забрани подигравката с религия в международен мащаб. Разбира се, едва ли е съвсем уместна и подобна крайна идея, но със сигурност би било добре обществото лека полека чрез медиите да се самопревъзпитва в едно по-деликатно и вежливо публично отношение, когато стане дума за екзистенциалното верую на хората. „Политическа коректност” май беше популярнит термин. Точно както лека полека обществото се приучи да не се подиграва с хората на расова основа или на базата на физическите им особености. Не че не го правят все още отделни личности, но поне обществото не гледа с добро око на това и се стреми да изолира явлението.

Връзката с Шарли е очевидна. Дали е много умно да влезеш в клетката на лъва и да започнеш да го дразниш, да му дърпаш опашката, да му подритваш вечерята? Ще се съгласим, че само невменяем или до безумство безразсъден (за да не кажа тъп) човек е способен на подобно поведение. Религията на свой ред за милиарди хора по света е най-съкровено и интимно духовно преживяване. Бог, който както го възприема, е за мнозина единственото семейство, което познават. Публичната подигравка с това определено не ми звучи като много умно решение и не виждам по кой точно начин укрепва устоите на т.нар. „свобода на изразяването”. Това е една криворазбрана, дори по своему извратена „свобода”.

Ако говорим конкретно за казуса Шарли, да почиват в мир трагично загиналите, то бих казал, че техните „гениални” графични изстъпления са по-скоро манифест на естетическия, етичен и интелектуален провал, отколкото уж триумфална изява на някакви велики демократични ценности. Нека си го кажем – карикатурите им, които бяха натрапени на цял свят да им се диви поради злощастния инцидент, са си пример за чиста проба простащина от най-висш ранг, гарнирана с радикална липса на вкус, такт и усет за толерантност към духовния живот на ближния, бил той мюсюлманин или християнин.

mockery_by_cerero

Да, теологически ние християните имаме своите непримирими различия и се намираме в две различни вселени с последователите на исляма, но що се отнася до подигравката по същество с вярата на човек в Бог, определено сме на същия бряг. Разбира се, това в никакъв случай не значи, че одобряваме подобна хомофобска постъпка като грозната терористична саморазправа в Париж от началото на годината. Извън всякакво съмнение е, че това е недопустимо и е тъжно, че се намират религиозни основания за подобно поведение. Но, след като това е така, може би е най-разумно подигравката с религия просто да бъде поне неофициално табу в публичното пространство.

Нека който желае си се надсмива с произволна доза вулгарност и слабоумие над духовни лидери, книги и догми в дома си или в неформална обстановка, но нека псевдоарт гнусотиите тип „Шарли“, които целят да унижат нечие религиозно самоопределение да нямат място поне в масовите медии. В нашата християнска Библия пише „Недейте се лъга: Бог поругаван не бива“ (Гал. 6:7). Ако ще сме толерантни, нека наистина бъдем толерантни и да възпитаваме обществото в здравословно уважение към интимния живот на хората, от който религиозното преживяване е неразривна част за буквално милиарди по света. Има неща, с които подигравката, и особено публичната подигравка, е напълно неуместна, а, както виждаме, може да бъде и опасна. Религията несъмнено е едно от тъкмо тези неща. Така че, нека бъдем бдителни и по-добре да не пускаме слона в стъкларския магазин. Най-много да счупи нещо.

Когато Бог е лош

Често ще чуем обвинения към Бог. Погледнете, казват, всички убийства, кражби и безчинства. Вижте страдащите от глад и болести, войни… Помислете за разбитите семейства, за моралния упадък, за лъжите, лицемерието, алчността и извращенията. И искате да ми кажете, че всичко това е дело на някакво благородно и добро същество?

1476359_661716073880112_2009837711_nНо всъщност не. Изобщо даже не възнамерявам да ви казвам, че всичко това е дело на добро същество, защото очевидно, че не е. Но нека бъдем честни за момент пред огледалото. Кой всъщност върши кражбите, убийствата, лъжите и безчинствата? Нима е Бог? Не мисля. Последно като проверих, тия работи ги правеха човеци като мен и вас. Господ ли ни тласна в лицемерие и алчност, в арогантност и морален крах? Май не. Бих казал, че това са все човешки качества, продукт на нашата способност да избираме между едно и друго. Поне войните, възразяват, са допуснати от Бог. Допуснати? Навярно да. Но и на вас не ви е забранено да отнемете живота си и все пак днес отново преценихте, слава богу, че ще е добре да продължите с пътя си през този свят, нали?

10556366_778914288826956_8904851501249367574_nЗа глада и болестите вече няма как да ни накиснеш нас, наглецо! Да не би да си избираме да боледуваме или гладуващите да не желаят да се наядат?

Почти ме хванахте, признавам. Но кой остави гладните на произвола? Не сме ли ние пак? Ние, които всеки ден изхвърляме милиони тонове храна. Ще кажат, нямало пари да я доставят. Дали? Защото, доколкото ми е известно, едва един процент от хората владеят над половината от цялото имане на света, а по-малко от десет на сто разполагат с над девет десети от всички материални активи под небето. Кой значи остави бедстващите да умрат от глад? Очевидно е – това сме ние пак. И алчността ни, егоизмът, който ни изпива умовете.

Но болестите вече са от Бога, спри се!

Навярно… някои от тях поне. За вразумление или урок. Приемам. Но Той също ни е дал медици, болници, билкари, разум. А и да се замислим, моля, но кой отравя почвата, водите, въздуха, храните? Май не е Той, май пак сме ние. Защо наместо да използваме ума на гениите да лекуват, правителствата предпочитат да харчат баснословни суми за оръжия, войни, интриги и кавги? Защо не инвестираме уменията си и последната стотинка даже, за да открием как да върнем здравето на болните, а вместо туй избираме да харчим за излишни глупости по кръчми, молове и други панаири? Приоритетите ни да ви кажа, в прехваления ни модерен свят, са толкова объркано скроени, че сякаш умовете ни на всички са от демони пленени.

10258293_743262342392151_4163672259048918901_n

Като разровим, виждате сами – в дъното на цялата нечистота сме ние. Търкаляме се в нашата си смрад, но не желаем да признаем, че чергата ни гние. Ако ще трябва да виним за нещо Бог, то е, че ни е дарил свободна воля. Но кой от нас ще се откаже от това? На някой да му стиска да поиска да се лиши от правото на избор? Не вярвам. То е дар свещен. И трябва да благодарим на Бог за него всеки ден. Но и да се научим как да го използваме разумно. Макар и често да сме си самодоволно горди с възвишената си природа на същества с душа и интелект, без мъдростта на Господ за живота, нека не се лъжем – загубени сме във всеки аспект.