Кой се дразни от „Време разделно“

Две силно смущаващи за мен тенденции в публичното говорене ни проглушиха ушите в последните дни. Първата – масовите подигравки с един велик и достоен български владетел – цар Самуил. Втората – злъчните и язвителни коментари по адрес на един велик и достоен български филм – „Време разделно“. 

Признавам, че от естетическа гледна точка ефектът със светещите очи на царя, чрез който артистът се опитва да пресъздаде някаква своя концептуална идея, е може би композиционно преувеличен. Като изключим това обаче, за което веднага стана ясно, че общината ще се погрижи като прекъсне кабелчето на диода, защото явно трудно се намира някой, на когото да му харесва светещия поглед, статуята за мен лично е чудесна, внушителна и почти напълно адекватна. Казвам „почти“, защото се оказа, че скулптурът не е съобразил добре и един доста ключов чисто фактологически елемент в творбата си, а именно – короната на нашия владетел. Оказва се, че използвал за модел унгарска корона. Наистина не разбирам защо го е направил, сякаш нямаме наши си модели в историографията и археологическия набор, но да си призная като неспециалист никога нямаше да ми направи впечатление, ако изрично не бяха ми обърнали внимание. Короната всъщност въпреки това дори ми хареса заради ясно изразената православна символика с кръста и иконата на Господ Иисус Христос. Истината е, че и при скиптъра май има известна липса на историческа прецизност, но аз лично пак го харесах поради православни пристрастия.

Не това обаче е смущаващо за мен. Дори бих казал, че изобщо не ми пречат тези неща и дори светещите очи мога да преглътна в името на това да почетем един достоен българин, който на всичкото отгоре е знаково въплъщение на значими патриотични сигнали. Като за паметник на цар си е доста добре издържан дори. Ама на някого му се искало да е по-минималистичен, на друг пък натурализмът му бил кич, на трети не му се връзвал с концепцията на пространството пред църквата „Св София“, с две думи – няма угодия. Защо обаче това стана повод да се гаврите с царя, бе калпазани с калпазни? Какви са тия келешки изпълнения с гнусните ви колажчета и подигравчици из нета? Вие знаете ли с кого си правите майтап тук, а? Пикльовци… Потресаващо е за мен това неуважение и тази селяндурска арогантност, с която наследниците се отнасят към своя предтеча. И то какъв предтеча…

Но не се подиграват и само с нашия владетел Самуил, царство му небесно, но и с България. Гаврят се със самата идея за стожери на националната ни идентичност. Така ги подучиха – демоде е вече да си патриот, казват им. Днес сме космополити, евроатлантици, нациите са от стария свят, няма да ги бъде, тъй че не е и необходимо вече да уважавате това. Не ви трябват символи на националното, защото то ще изчезне и в него няма стойност. И те им вярват… жалка картинка. Все едно да ти кажат – семейството ти няма стойност. Не ти трябват символи на семейна идентичност. Майната ѝ на фамилията ти. Майната им на баща ти и на майката, демоде е да ги уважаваш. Майната му и на дядо ти! За прадядото пък изобщо не трябва да ти пука, червеите отдавна са го направили на кал.

Там му е мястото на прехваленото ти семейство – в калта. Днес имаме други ценности вече – модерни, либерални, лъскави, с пайетки украсени, с финтифлюшки и брокат. Какви ти корони, кръстове и мечове, царе и патриарси? Какви ти революционери и саможертви за вярата и родината? Това е такава отживелица, човече! Днес имаме да се гордеем с безплатно порно по телевизията, че и дори на телефона. Днес можеш да си поркаш до насита, че и да се дрогираш даже с каквото си искаш – живеем в модерен и свободен свят. Днес имаме хиляди модели дрешки, дето те правят по-мъдър и добър човек като ги облечеш, особено ако са от известна марка. Днес имаме фаст фууд, джънк фууд и смарт фони, Азис и Кончита Салама, какъв ти тук цар Самуил? Я да му направиме колаж на стареца, да се посмеем малко на дъртото чучело, дето ни го изтипосаха току насред центъра тъпите пенсии.

Лекенца. Дано ви дойде акълът в главата един ден. А дано, ама надали, както се казва…

И срещу „Време разделно“ нададоха вик. Много им бил жесток, много насилие имало. Ааа, добре, разбирам. Не ги чух обаче да мрънкат срещу насилието в американското кино, с което моето поколение е закърмено и отгледано, за по-малките да не говорим. Но, виждате ли, има разлика – във филма по книгата на акад. Антон Дончев нещата са твърде реални и се отнасят до техните баби и дядовци. Но вече толкова им промиха мозъците, че са готови и това да отхвърлят, а до някоя и друга година навярно и от тоя филм ще започнат да си правят шаржове, колажчета и подигравки. Ама изобразявал ни като жертви… А какви сме били петстотин години, бе? Чорбаджии?

Но нали не трябваше да има вече турско робство. Нали било присъствие, а Левски бил терорист, който оспорвал законната власт… Слабоумието и родоотстъпническата похот на съвременния българин стават все по-застрашителни и е трудно да не си помислиш, че това се дирижира. Аз го видях как лека-полека се докарахме до това положение. Хората бяха патриоти преди. Може би не всички, но повечето. С уважение и почит говорехме за миналото си, за историята си, за родовата си принадлежност. Сега им стана срамно да се наричат българи, да се родеят от тук, да се свързват с историята на предците си. Тъжно е да се гледа това, но то се случва. Сега ще кажат, ама ти много патетично го раздаваш. Що, не може ли? Криворазбраните ни демократичните ценности явно нещо нашепват в нечии промити мозъци против патриотичния патос и емоционалното отношение към семейството, рода и символите на националното. И нямаше никога да кажа всички тези неща, ако не ги виждах ясно проявени в публичния ни живот и общуване.

И нека ви кажа нещо за „Време разделно“, госпожи и господа кино психолози. Филмът не ни изобразява като жертви, а като победители. Няма по-велик триумф от тоя, който нашите предци са извоювали над поробителя с отказа си да се подчинят на античовешките му набези. Няма по-голяма победа от тая, която бабите и дядовците ни са спечелили, когато са ги карали да си сменят религията с ятаган, опрян в гърлата им, но те са предпочели да жертват живота си, вместо да поругаят заветите на предците си и православната си вяра. Велика победа на духа празнува българинът във „Време разделно“, не поражение. Победител, а не жертва се чувства нашенецът по сърце, когато гледа тоя филм. А може би точно това дразни мнозина.

Защото то не било робство, видите ли. Затова сигурно тъпият народен ум изфабрикувал литературни шантажи като „Три синджира роби“ и „Даваш ли, даваш, Балканджи Йово“… За да подправи историята, да си мислим днес, че тогава им е било зле, пък те всъщност живот си живеели, докато плащали ангарийка леко, кръвно данъче, докато ги влачели на синджири като стада животни и ги продавали като каторжници и секс робини на пазарищата в Цариград, докато им влизали из къщите и им рязали гърлата, и изнасилвали жените, ей така, за спорта, без, разбира се, да му се търси отговорност след това на османския представител… Така че може и да не е имало робство, кой знае. Може нещо да се е заблудил народният певец, че да измисли небивалици като това: „Стоене, добър юначе, нито ме слана ослани, нито ме жара ожари – вчера минаха, Стоене, дор три синджира робини. Първия синджир, Стоене, се млади отбор юнаци, втория синджир, Стоене, се отбор млади невести, третия синджир, Стоене, се млади отбор девойки. През гора зелена вървяха, викнали, та заплакали.“ Че за какво ще реват, бе? Какви са тия синджири, тука има някаква шашма, бе? Поредната спекулация! Комунистите са го изфабрикували!

Ей това не се харесва на много хора – истината. Но тя истината винаги е неприятна за мнозинството. Аз се радвам, че българите избраха за най-добър филм „Време разделно“. Ама той не бил най-гледаният… Не е бил най-гледаният, защото всички са го гледали по десет пъти вече, а и той не е лек за гледане, но е оставил достатъчно сериозен емоционален отпечатък в сърцата и душите им, за да гласуват именно за него. А който го е срам от България и се дразни от символите на националната ни идентичност, от славната българска история, защото е славна и патосът е повече от уместен, когато говорим за това, ами никой не го задържа тук, нали така. Днес сме космополити, евроатлантици – дверите на широкия свят са отворени за нас. Кеф ти Ямбол, кеф ти Стамбул. Даже и в Америка може да се уредиш, само трябва да намериш някоя/й от там да те вземе под венчило. И ще се свърши с българските ти мъки, че и децата ти даже ще ги натурализират набързо, и до едно поколение вече никой няма да те свързва с цар Самуил, православието и измислената роля на жертвата от годините на османско присъствие по нашите земи. Но дори и ти да си заминеш, както мнозина направиха, макар повечето от принуда, не от срам, някои от нас все пак остават, защото си обичат рода и родината, историята, вярата. Пък, дето има една приказка – дотогава докогато. Бог да пази България!