БТВ срещу БПЦ

Силно смутен останах онзи ден, след като гледах в сутрешното предаване „Тази събота“ по БТВ разговора на Мариана Векилска с мноуважавания от мен отец Евгений Янакиев (виж предаването ТУК). Станах свидетел на поредното деликатно, но открито медийно охулване на родната църква. Ама била дистанцирана от публичния живот, капсулирана била, обаждала се само да заклеймява еретици, ама не взимала отношение по ключови обществени проблеми, пасивна била в проповядването, не знам си какво. Стигна се до там, че всичи други християнски деноминации бяха дадени като добрия пример, само нашата пуста православна църква излезе по-черна от лукавия. На всичкото отгоре благочестивият отец Евгений и всички ревностни православни християни отнесохме тихомълком в словесното меле една груба и грозна квалификация от г-жа Векилска, да не кажа обида, но ще стигна и до там.

Разбира се, веднага ми стана ясно, че разговорът изобразява класическия ефект на огледалото. Ако перифразирам думите на преподобния св. Паисий Светогорец по темата с клеветенето на духовенството, бих казал, че пчелите налитат на цветя, мухите – на ла*на. Разбира се, светецът използва различна изразност, но аз като просто момче залагам на булевардния жаргон, че по се вписва в родната картинка. Та нещо такова се получи и в студиото на БТВ в събота сутринта. Вместо като пчелите да потърсим благоуханните цветя, каквито в църковния ни живот има в изобилие и отец Евгений, и много от нас познават добре аромата им, ние пак като мухите ще търсим да си топнем хоботчето в…

Непосредствено след разговора с отеца и пороя от злъчни критики към църквата г-жа Векилска потърси идейна подкрепа и от двете си иначе изключително симпатични и мили колежки. Трите дами със зле прикрит ехиден присмех и няколко язвителни светски коментара елегантно довършиха работата по зкотвянето на родното православие в подсъзнанието на доверчивия зрител като нещо много лошо и упадъчно. От една страна – нищо ново под слънцето. Изобщо не бях изненадан. Богоотстъпничеството в България не е от вчера и отецът се опита на няколко пъти да говори по този толкова важен въпрос, стоящ в основата на моралния упрадък в страната ни, но темата остана някак отбита от г-жа Векилска, която вместо това бързаше да упрекне църквата в пасивност по общественозначими въпроси като войната по пътищата и кризата на ценностите. Разбира се, тъкмо произхода на ценностната криза се опитваше да разясни отец Евгений в ефира на предаването ѝ, но това може би не се брои.

Г-жа Векилска нямаше как да знае също, че Българската православна църква само преди няколко месеца, по изрично разпореждане на светейшия ни патриарх Неофит, отслужваше специални молебени в края на неделните литургии в храмовете в цялата страна в памет на всички, загинали по пътищата, и за вразумление на шофьори и участници в движението. Такива заупокойни молитви, молебени и проповеди, свързани с общественозначими събития, съвсем не са прецедент в родните храмове. За инициативите, разбира се, узнават обикновено вярващите, които все пак ходят на църква и се интересуват по някакъв начин от православния духовен живот у нас. Но според г-жа Векилска злата БПЦ не взима отношение по такива въпроси. От друга страна не съм забелязал в предаването на г-жа Векилска да се споделят често новини, свързани с безбройните православни инициативи в страната или пък да се дава трибуна на православни духовници, автори, издатели и проповедници, които да усилват вярата на духовно немощния българин чрез ефира им. Не са им достатъчно светски тия работи, ако ме питате. Морализаторската реторика на православието трудно понася на модерния, либерално опиянен човек. Затормозяваща му идва с тия грехове, Божии заповеди, борене на страсти, въздържание и т.н.

Самата водеща иначе настояваше, че е именно православна, макар и почитателка на Дънов. Очевидно г-жа Векилска не знае, че въпросният Дънов сам и напълно съзнателно се разграничава от светото православие още приживе с т.нар. си учение и бива неслучайно своевременно отлъчен от светата ни църква. Да си православен последовател на Дънов е все едно да кажеш, че с цялото си сърце си левскар, обаче по душа си цесекар. Или че си евреин и антисемит примерно, или веган, който обаче похапва бекон и говеждо покрай салатките. Пълен нонсенс и духовно невежество, които за жалост далеч не са характерни единствено за г-жа Векилска, Бог да ѝ помага.

Разбира се, ако религиозното обучение беше допуснато поне като ЗИП (задължително избираем предмет) в родното училище, у нас нямаше да растат цели поколения българи, ритулно пожертвани на олтара на обидната духовна неграмотност. За информация на екипа на „Тази събота“, тъкмо този тип неграмотност е в основата на ценностия упадък в страната ни, а опитите да се постави Българската православна църква в лоша позиция в очите на зрителя не постигат нищо друго, освен щедро да допринасят за и без друго страховито задълбочаващия се нравствен и духовен крах у нас.

Що се отнася до г-н Дънов и неговите „писания“, за които отец Евгений уместно обърна внимание на г-жа Векилска, че реално не съществуват, този езотеричен проповедник няма безспорно авторски книги в собствения смисъл на думата. Творчеството му е под формата на беседи, които негови последователи твърдят, че надлежно записвали в годините и до ден днешен продължават да издават на килограм. Има толкова много публикувани неща с предполагаемо негово авторство, че е изключително трудно да се установи кои са реално свързани с идеите на въпросния човек и кои са спекулации на негови т.нар. ученици и дори съвременни последователи. Прогресивно растящият в годините брой на заглавията с това име на корицата поставя въпроса с още по-голяма сила. Едно е сигурно обаче – учението му няма абсолютно нищо общо с православното християнство и е в куп категорични противоречия със Светото писание и Светото предание. В противоречие е и с католическия канон, и в интерес на истината дори с философията на значителната част от уж по-своеволните и либерални в тълкуванията си протестантски деноминации. Да очакваш от ревностен и запознат с вярата си християнин да приема Дънов, е все едно да искаш от евреин да ти хвали Хитлер. Ако не разбирате защо това е така, проблемът не е в православната църква, а в обстоятелството, че вашите теологически познания са очевидно доста повърхностни.

Покрай всичко това се мъдреше и класическата „стихийно-материалистична“, секуларна нишка в разговора, въплътена от младия културен антрополог Ивайло Динев, да е жив и здрав. Към него г-жа Векилска изглеждаше много по-благосклонна и мила, отколкото към почитаемия отец Евгений. Нещо повече, милата, приятна и безспорно иначе добре възпитана дама си позволи индиректно да нагруби не само гостуващия в предаването ѝ свещеник, но и всички вярващи православни християни по изключително арогантен и недостоен начин, за което не знам дали и сама си даде сметка. След като стана ясно, че е почитател на Дънов и Ванга, отецът, като един разсъдлив и загрижен за миряните духовник, я провокира с въпроса дали е православна и щом потвърждава, че е такава, то защо не носи кръст и защо хем твърди, че е част от църквата, хем се отделя от нея, почитайки анатемосани еретици. Точните му думи бяха: „Вие сте част от църквата, но всъщност се отделяте от нея“. Отговорът на Векилска беше абсолютно потресаващ, макар да е останал може би незабелязан от мнозина: „Да, защото имам мозък в главата и разсъждавам“, заяви гордо водещата. „И така трябва да бъдат всички“, допълни наставнически тя (виж 11-та минута от видеото тук). Явно който има мозък почита Дънов и Ванга и се отделя от църквата. Просто щях да припадна от умиление, честна дума…

Значи, за протокола, г-жо Векилска, с цялото ми уважение, но изглежда според вашите разбирания ние, вярващите православи християни, които имаме определени духовни опасения за вижданията на Петър Дънов и произхода на Вангините способности, носим кръстове на вратовете си и не желаем да се отделяме от църквата нямаме мозък в главите си и не разсъждаваме, така ли? Очевидно въпросът ми е риторичен и го задавам с единствената цел да изразя дълбокото си възмущение от подобо неадекватно отношение не само към Българската православна църква като институция, но и към българите православни християни, при това от устата на популярен български журналист в живия ефир на популярно българско предаване. Наистина жалко и тъжно е това. И не е тъжно заради конкретния случай или защото някой си похулил църквата – те я хокат и гонят откакто Господ Иисус Христос я основа на земята. Но е жалко поради факта, че това е просто поредният симптом за една страховита духовна проказа, която разяжда душата на съвременния човек и изглежда добива епидемични размери в родината ни днес.

Другата теза в краткия религиозен разговор бе лансирана от колегата Динев, когото вече споменах (казвам колега, защото учих именно културология в университета, а и съм държал изпит конкретно по културна антропология, така че прекрасно разбирам позицията, от която говори). Това беше класическата атеистична, секуларна идея, че, видите ли, светската държава е едно много съвършено творение на цивилизацията, в което няма нужда от вяра и ако религията бъде допусната в училище, защо да не се преподава редом с атеистичната философия. Ами, виждате ли, колега Динев, това е прекрасно, но според мен сте закъснели малко с предложението си. Атеизмът така или иначе отдавна се преподава в училище.

Любопитно е, че атеизмът по същество е базиран изключително и само на сляпа вяра, противно на широко разпространената заблуда, че това, видите ли, е някак си по-научната концепция по въпроса с произхода на света и живота. При това бих казал, че атеизмът почива на сляпа вяра в много по-голяма степен отколкото християнството например, което поне извлича догматите си от исторически легитимни документи. Атеизмът виси във въздуха на голата, недоказуема и по моему налудичева хипотеза, че всичкото се е самосъздало от нищо, при това напълно случайно, без причина и без цел. Самосъздалото се от нищо всичко било освен това напълно безсъзнателно, а човекът е отново на случаен принцип пръкнало се от само себе си същество, което обаче по изключение и по случайност, забележете, развило от безсъзнателността си самосъзнание. И макар всичко това да звучи подчертано абсурдно, тъкмо тази странна за мен атеистична „религия“ ще я нарека е неофициалната официлна позиция в образователната политика на западния свят. Именно тя масово се преподава като обичайна мяра за интелектуална адекватност (да не кажа вменяемост) в училища и университети от десетилетия насам, без да се поставя под съмнение. Поставянето под съмнение е запазено за онези, които смятат, че създанията си имат създател.

Странно, че това не ви е известно, г-н Динев, пред вид, че и вие самият сте очевидно добре обработен в именно тази тоналност от картезианската секта. Но, разбира се, това е просто една секта, възпяваща самодостатъчността на егото и предлагаща на лековерния свободата да не носи морална отговорост пред Бог за каквото и да било. Фактът, че съвременното западно общество е прегърнало страстно идеите на тази религиозно-философска клика, все още не превръща тези идеи по магичен начин в научно легитимни факти. За изненада на някои, много от нас всъщност знаят това.

С други думи, секуларната идея не е някакво велико достижение на цивилизацията, както фалшиво се опитват да го пробутат на обществото от няколко десетилетия. Тя дори не е реална и практическа концепция, а фикция и прах в очите. Просто жреците на секуларната църква проповядват в нови храмове – класните стаи и университетските аудитории, а ритуалните им одежди са подменени с минималистичните вербализации „д-р“, „доц.“, „проф.“, „акад.“ и подобни. Секуларизацията не е нищо повече от формалната подмяна на една неизгодна за финансовите елити църква с друга, която да е изцяло под техен контрол. Това, разбира се, би било повод за друга статия в този блог, когато ѝ дойде времето, живи и здрави. А до тогава – Бог да вразумява всички ни да потърсим и намерим истината в тоя толкова кратък живот!

А, за малко да забравя. Имаше и бяла лястовичка в този епизод на съботното сутрешно предаване по БТВ, а именно чудесното интервю на Вяра Деянова с многоуважавания от мен д-р Николай Михайлов. Известният ни психиатър е за мен един съвременен благовестител, православен евангелист, предрешен в знаците на модерността, който успешно зида някои мостове между храма на истината и днешните му комерсиални сурогати. Струва си да се види, ето и линка: ИНТЕРВЮ.