Цивилизационният избор на исляма

Сега ни заливат отвсякъде със страховити опасения да не сме се радикализирали по религиозна линия. Ислямът сам по себе си, твърдят мними „познавачи“ на сравнителната теология, не е виновен за джихадизма. Радикалните ислямисти са друга бира, казват, те са изключение в ислямския свят. Не са религиозни основанията им да правят каквото правят, а психологически и политически. Иначе ислямът сам по себе си е безобиден и миролюбив, така настояват.

Че екстремистите са изключение, слава Богу, това безспорно е факт. Но, че не им е лишена от религиозно вдъхновение „политическата“ дейност, е категорично погрешно твърдение. Грешка е да се смята и, че ислямът е безобиден и няма отношение към терористичната офанзива срещу миролюбивата част от света. Тук дори няма да навлизам в дълбоки духовни тълкувания. Ще засегнем само болезнено очевидните факти в религиозния аспект на ИДИЛичната криза. Иначе политическите и икономическите аспекти ги нищят достатъчно хора. А и май на всички вече стана ясно кой е прострял тоя плащ на невидима стратегическа закрила над терористите. Ясно е кой купува петрола им, къде се търгуват иманярските им находки, кой отказва да блокира банковите им разплащания, кой повече от година упорито не успява да уцели с умните си бомби нефтените им находища и т.н…

Първо, ислямът категоричо и извън всякакво съмнение носи огромна вина за това, което се случва, и ако някой ви убеждава в обратното той или неволно ви подвежда, или злонамерено ви лъже, или просто издава собствената си грандиозна неосведоменост по въпросите на световните религии и духовни практики. Искам това много добре да го чуят и нашите сънародици мюсюлмани, за да спрем най-сетне с учтивото, но лицемерно мълчание по темата. Ислямът несъмнено носи отговорност за това, което случава. И макар тази отговорност да изглежда абстрактна, тя има и съвсем конкретни, физически измерения. Тя, естествено, се пада на държавите, в които ислямът е официална религия, защото именно те отправят една своеобразна проповед към света, че това е добро и цивилизовано.

Второ, ислямът Е, винаги е бил и завинаги ще остане в историята като една религиозно маскирана ПОЛИТИЧЕСКА доктрина, която по-скоро паразитира около някаква представа за духовност, чиято рамка пък е заимствана в огромната си част от християнски документи. По същността си ислямът си остава една експанзивна и често агресивна концепция за нормативна доминация над големи маси от хора, а в идеалния случай над целия свят (когато ислямистите построят техния „комунизъм“, известен като Ислямска държава по цялата планета и всички момичета си сложат бурка). Нима не знаехте това, дами и господа експерти по сравнително религиознание? Че ислямът по книга предвижда и изисква СВЕТОВНА ДОМИНАЦИЯ. Нали не забравяте, че макар във вашия удобен, секуларен, консумистически о(без)смислен, радикално либерален пашкул хората да не вземат Бог на сериозно, уверявам ви, за милиарди други по света по-сериозно нещо в живота им от това не съществува. Тази теза, сами се досещате, важи с особена сила за Близкия Изток.

I. КАК ЧЕТЕТЕ КОРАНА?

„Те взеха за господари не Аллах, а своите правници и своите монаси, и Месията, сина на Мариам. А им бе повелено да служат само на единствения Бог. Няма друг Бог освен Него. Пречист е Той от онова, което съдружават с Него! / Искат да угасят светлината на Аллах със словата си, но Аллах приема единствено да засияе в пълнота Неговата светлина, дори неверниците да възненавиждат това. / Той е, Който проводи Своя Пратеник с напътствието и с правата вяра, за да я въздигне над всички религии, дори съдружаващите да възненавиждат това.“ (к.м., Коран 9-31:33). Ми то явно изричо си е казано, бе. Над всички религии. А тия, дето взимат своите правници (приемат светската власт) или „Месията, сина на Мариам“ (Господ Иисус Христос) за господари, са неверници и светлината на Аллах ще „засияе в пълнота, дори невериците да възненавиждат това“. Няма не искам, няма недей… Възненавиждаш, невъзненавиждаш, това е положението. Май не е кой знае каква мистерия от къде са се пръкнали мераците на ИДИЛ и на идеолозите на радикалния ислям за световна доминация.

Но те биха могли и с мирни средства да отстояват религиозните си цели, ще кажете, пък хората по света евентуално като прогледнат по духовни начини за тяхната религиозна истина, да я приемат. Християнството например така прави и това предписва по книга за споделянето и разпространяването на вярата. Ако вярваш – ОК, свободен си да вярваш. Ако не вярваш – пак е ОК, свободен си да не вярваш. Не следва нищо за теб в социо-политически и физически аспект от избора ти да решиш да не бъдеш християнин. Няма данък за неверниците (за да не те убият, ако ще живееш покрай тях, според религията им трябва да плащаш им данък „джизие“ заради неверието си), няма предписания да се гледа на тях като на втора ръка хора, напротив, няма наставления отметналите се от вярата да бъдат убивани, където бъдат заварвани и т.н. Нали разбирате, че затова свободна Европа е съградена именно на плещите на една реално миролюбива и бих казал радикално либерална религия („всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно“ (1Кор 6:12), казва апостол Павел), която не просто не отрича свободата на личността, а именува това най-висше човешко право и най-благ Божи дар за всички по Земята.

Е, струва ми се, че нещата стоят малко по-различно в исляма по тоя въпрос. Там, ако не играеш тяхната игра, трябва или да умреш, или да се изселиш някъде, или, както разбрахме, да плащаш данък, представете си, на „правоверния“, както се наричат. „Наказанието за онези, които воюват срещу Аллах и Неговия Пратеник, и се стремят към поквара по земята, е да бъдат убити или разпънати, или да се отсекат ръцете и нозете им кръстом, или да бъдат прокудени от земята [им]“ (Коран 5:33). Моля ви, не ме питайте после от къде, аджеба, джихадистът се бил сетил в името на своя бог да разпъва хора на кръст, да ги обезглавява и осакатява с ритуална цел, и т.н. Ми хайде малко прозорливост покажете, де, братя и сестри българи, християни, мюсюлмани, атеисти. От къде, а? От къде да мy дойде на ум тая работа на Джихади Джон?… „Желаят и вие да сте неверници, както и те са неверници, за да бъдете равни. И не взимайте ближни от тях, докато не се преселят по пътя на Аллах! А отметнат ли се, хващайте и ги убивайте, където ги заварите -; и не взимайте от тях нито ближен, нито помощник […]“ (Коран 4:89). Или пък следното: „Твоят Господ разкри на ангелите: „Аз съм с вас. Подкрепяйте вярващите! Ще вселя Аз ужас в сърцата на неверниците. Бийте ги по вратовете, бийте ги по всички крайници!“ (Коран 8:12). Бийте ги по вратовете? И по всички крайници?? Нали и сами загрявате каква сцена е евфемистично описана тук?… На мен ми звучи като насилствено отделяне на главата от тялото, простете, но да не пъхаме пръст в раната, нали. Това само като някои намеци от най-известната им и най-превеждана свещена книга. Дори няма да начеваме темата за другите им пророчески послания и документи, в които се срещат и далеч по-скандални изявления и поощрения.

Ще спите ли сега по-спокойно като ви кажа, че тези цитати са извадени от контекста? Е, през границата ни отдавна шестват хора, които ги вярват тия неща, но пък те ги вярват сигурно в миролюбивата интерпретация и в правилния, политически коректен контекст… Олекна ли ви сега? Да, и аз съм напълно убеден, че всички, бягащи от Сирия в момента четат Корана точно както на нас ни се иска… Само ще ви обърна внимание, че именно ние, нашата европейска, християнски базирана цивилизация, сме онези, които воюваме срещу техния Аллах и се стремим към „поквара по земята“ с разпуснатия си лайфстайл. Ние сме олицетворението на разврата, либерализма без граници, толерантността към многообразието – всичко, което ислямът отрича и забранява. В Ракка жените ходят с бурки, нали знаете? В Париж са по къси поли.

Нека подчертаем, че според някои ислямисти по този начин тя го провокира с облеклото си. Освен това обижда Аллах, понеже се носи непристойно и попада мигновено в профила на жена, която без морални угризеня може да бъде изнасилена в името на Аллах, по волята на Аллах и за славата на Аллах (защото в исляма се вярва, че каквото и да става, то е по волята на Аллах и дори убийство като се извърши, не си ти, който върши убийството, а Аллах с твоите ръце, по Своята свята воля, както биха казали). Но да не задълбочаваме в теологията… Колкото повече ровим, толкова по-очевидо става как ислямският модел просто няма място в Европа във вида, в който си го отглеждат в Близия Изток. Другият вариант е описан в техния Коран и включва подчинението на всички нас на волята на техния бог. Неслучайно и самата дума „ислям“ означава не друго, а подчинение.

II. СБЛЪСЪКЪТ НА ЦИВИЛИЗАЦИИТЕ И СМЪРТТА НА НЕОЛИБЕРАЛИЗМА

Ако някой твърди, че тук няма цивилизационен сблъсък, прощавайте господине или госпожо, но Вие или сте си загубили ума, или романтичното опиянение от евро дитирамбите за прогресивния, модерен, мулти-култи свят на свободата и ненасилието са ви замаяли съзнанието до степен на наркотизирана неадекватност. Случва се точно това, което Хънтингтън предрече преди двайсетина години. Ефектът на щрауса с главата в пясък определено няма да ни помогне нито да осмислим този факт по-добре, нито да реагираме по-адекватно. Процесът се обостря и задълбочава. Не без вина е Западният свят, разбира се. Нещо повече. Именно нашият Запад е агентът, който ритна кошера. Десетилетия наред вече западните лидери с политиките си вдъхновяват радикализацията в ислямския свят и ако на това не се сложи край възможно най-скоро, нищо добро не ни чака.

И още нещо се случи тези дни в Париж. Неолиберализмът се самоуби ритуално пред очите на целия свят. Овцете не ядат вълци, но това не значи, че вълците не ядат овце.

Няма и не може да има такова нещо като толерантност без граници.

Няма език на омразата, когато защитаваш собствения си дом, семейството си и земята и заветите на дедите си.

Няма място за милосърдие към онзи, който е дошъл да погуби приятелите и близките ти.

И ако Европа не иска да се полива с бензин и да си драска клечката още в самото начало на 21 век, нека най-сетне официално да поръча едно опело за очевидно провалилия се неолиберален модел. С тази политика, с тази философия, която в момента владее европейския свят, ние сме загубени в дългосрочен план. Вълкът и овцата си стоят в една кошара и се чудят какво ще вечерят… Плакатите „Нас не ни е страх“ не издават нищо друго, освен очевидното обстоятелство, че цяла Европа е скована от панически страх в момента и има всички основания за това, разбира се. Троянския кон си го поръчахме сами. Не е за вярване, че тази Меркел още не е подала оставка… За жалост само нейната оставка, особено тъй безвъзвратно закъсняла, нищо няма да реши, но би била все пак един знак за опомняща се Европа.

И най-после, колкото и да ни е неприятно да го признаем, ние СМЕ в религиозна война, уважаеми дами и господа. И не е, че някой тепърва се опитвал да ни вкарва в такава. Тя се води активно и ние сме отдавна вече в нея, просто не го знаехме до скоро. Така и руснаците от взривения над Египет самолет, и изкланите в Бейрут, и убитите в Париж не са си давали сметка, че отиват на фронта в деня на тргичната си гибел… Никой от нас не забеляза фантома, дори след като нахлу в дома ни. И независимо дали ни харесва или не, от гледна точка на едни минимум стотина хиляди бойци-джихадисти в Сирия и Ирак, и още Бог знае колко техни поддръжници по целия свят, аз и вие сме лошите в тая игра, нали разбирате? А, естествено, за малко да забравя, че няколко хиляди от тези поддръжници са всъщност в Европа отдавна, в частност очевидно и в България. Внедрени сред вражеските редици на неверниците.

Ние сме богохулниците, оскверителите, развратените, уродите, които са се отдали на греховни страсти и либерален амок. Те са воините на правдата… Разбира се, ценностният упадък на цивилизацията ни и без тероризма е неоспорим факт. Но в контекста на взаимоотношенията ни с ислямската цивилизация това е едно трагично обстоятелство с потенциално катастрофални последици. Ние сме, които гневим техния бог с поведението си (а и нека не забравяме, че евроатлантическото пространство бомбардира много мюсюлмански страни и ние на практика попадаме пряко в определението на агресора, който пръв е употребил сила и очевидно воюва срещу Аллах) и заслужаваме физическа гибел. Но ние сме също така изключително богати, силни и многобройни в сравнение с тях, и те нямат реален шанс срещу нас в честна борба.

Затова е необходимо, за наше огромно съжаление, тази война да се води нечестно, подмолно, лицемерно. Само така те имат шанс. Подли и жалки са прийомите на терориста, а най-потресаващото е, че за него това има и някакъв сакрален, религиозен смисъл. Тази война няма фиксирано бойно поле и мисля, че и върхушката в Европа вече започват да се досещат, че колкото и да си се окопал във власт, привилегии и лична охрана, няма да живееш с орлите и няма спреш детето си да иде на концерт утре. А агресивният рояк от тоя кошер, дето го разбиха великите евроатлантици с морално деформираните си геополитически проекти из целия арабски свят, става все по-непредвидим в поведението си.

III. РЕШЕНИЕТО

Няколко неща трябва да се случат спешно. Първо – да се заличи, разбира се, Ислямска държава не само физически, но и идеологически. За целта е необходимо самият ислямски свят да въстане срещу „своите“. Рамзан Кадиров предлага нещо подобно и определено приветствам това. Идеята ИДИЛ трябва да бъде напълно унищожена, смачкана, унизена, дискредитирана. Тя трябва да бъде мощно атакувана и по информационен път в самия ислямски свят. Това лесно може да бъде постигнато със средствата на съвременните медии и технологии, стига да има политическа воля сред шейховете (в изпълнението на последното условие, уви, имам основания да се съмнявам).

Второ – Европа определено има нужда да предефинира европейския проект най-вече в ценностен аспект. Консумистическият унес на крайния неолиберализъм изпразва живота от реален трансцендентален смисъл. Вярата и религията правят точно обратното – изпълват живота със смисъл. Стрелците в Батаклан са били местни момчета, при това, както стана ясно, някои с прилично социално положение. Консумизмът не е дал смисъл на живота им. Ислямът обаче дава. Младо, объркано, духовно безпризорно съзнание, бушуващи хормони, емоционална нестабилност. Съберете две и две.

Европа има нужда ценностно и духовно да се преосмисли, да се предефинира,

иначе рано или късно ще се самоизяде отвътре, окончателно ще се самодискредитира като възможно пространство за една утопична, миролюбива заедност. Защото не можеш да мислиш човек отделно от неговата духовна същност. Маргинализирането на правилната духовност, игнорирането и насилственото ѝ демистифициране водят до израждането ѝ в нечисти форми. За съжаление именно това прави нашият западен свят вече десетилетия наред. Ограбва трансценденталното от валидност, омаловажава вярата, духовното, идеята за Бог, издига в култ материалното, преходното, нетрайното, митологизира вечното като мнима и фантастична абстракция. А тленното е съвсем неустойчиво и временно. Когато го правиш фокус на мирогледа си, ти лишаваш живота си от устойчив смисъл. Ампутираш надеждата за вечност от и без друго краткотрайния си живот, за назоваването на чиито смисъл западната цивилизация отказва да поеме отговорност. Тя отказва да валидира официално душата на човека като релевантен участник в магията на живота. Това има много по-дълбоки негативни психологически и материални последствия за нашия свят, отколкото се признава и отколкото се предполага дори, бих казал.

Защото именно смисълът е, което ни прави хора. Язовецът и невестулката нямат екзистенциални дилеми. Загубим ли смисъла, губим човека. Материализмът арестува смисъла в чупливата черупка на мимолетното, на нетрайното. Така създава огромен екзистенциален вакуум, който не може да бъде преодолян с други средства, освен с духовни. Време е Европа добре да си припомни реалните си духовни корени, защото там е ключът от палатката, както се казва. Укрепи ли тях, европейският проект отново ще има шанс. Без Христос обаче Европа е загубена и това е повече от ясно. Валидно е за миналото на Европа, когато Османската империя я щурмуваше, валидно е и за настоящето ѝ, когато пред врата е ИДИЛ. Хм, простете, ИДИЛ всъщност отдавна са прекрачили прага…

И трето, крайно време е ислямските държави да вземат мерки за преформулиране на собствените религиозни понятия в рамките на световната мултикултурна общност. Всяко обръщане на големи ислямски групи към фундаменталистко тълкуване на Корана неминуемо ще води до сериозна опасност не просто на местно, но на глобално равнище, както виждаме. Големите играчи вместо да се възползват от тази слабост на религията им за реализиране на собствени политики, трябва да работят със страните от Близкия Изток за преодоляване на този да го наречем социо-теологически недостатък на исляма.

Коранът не е като Библията, макар да е заимстван от нея, и да крием това от обществото е, смятам, неуместно и вредно. Докато християнството е една категорично духовна и само духовна концепция, ислямът има силно политически характер, а атентатите, които наблюдаваме, могат да бъдат тълкувани и като един своего рода „демократичен“ протест на тези хора в защита на религиозните им убеждения. Това, разбира се, е сериозен проблем и по какъв именно път ислямският свят възнамерява да го преодолее е въпрос, който трябва да намери своя отговор, ако ще се съжителства мирно тук.

Иначе винаги имаме примера на Япония. Там не, че ислямът е нелегален или нещо такова, обаче ако си мюсюлманин, ще ти е изключително трудно да станеш японски гражданин, да си намериш работа там или дори да пребиваваш по-продължително време. Оказва се, че едва един на сто хиляди японци е мюсюлманин. При 127 милиона, колкото приблизително наброява населението на островите, това са около 1270 души всичко на всичко. Толкова мюсюлмани са успели в най-новата история на Япония и към настоящия момент да се докопат до граждански права там. Данните са спекулативни, понеже няма официална статистика по въпроса. По думите на бившия президент на Японската асоциация на мюсюлманите Абу Бакр Моримото обаче цифрата е по-скоро напълно реална: „В най-широкия смисъл, ако не изключваме онези, приели религията заради брак примерно, но не практикуват, веротяно говорим за максимум няколко хиляди души“. Според Conservative Tribune са около десет хиляди.

Има само едно издание на Корана, което е позволено в страната и то е сериозно редактирано от японските власти. Внасянето на оригинали на арабски език е направено почти невъзможно, а изучаването на арабски езици дори в университетите е силно ограничено. Разбира се, японците са обвинявани в расизъм в тази връзка, но други опонират, че това е естествена защитна реакция на една уязвима и чувствителна национална култура към динамиката на глобализацията. Безумие ще е да се налага и Европа да стига до такива мерки, нали?

Или?…

И последно. С цялото ми уважение към правото на всеки от нас да вярва в каквото избере, но, моля ви, не ме обвинявайте в религиозни предубеждения заради опасенията ми, че онези цитати са в ръцете на хора, към чиито теологически тълкувания имам всички основания да бъда подозрителен. А смятам, че и българските мюсюлмани, и братята им по религия от целия т.нар. цивилизован свят следва също да имат своите много сериозни опасения от всичко това, защото утре в концертната зала или на стадиона, или в кафенето може да е и той, и детето му, и съпругата му.

А аз познавам много български мюсюлмани и знам, че това са нормални, светски хора. Повечето от тях не са чели Корана, нито съм чул или видял някой от тях да коленичи по пет пъти на ден на изток, нали разбирате, а много от тях и на църква ще срещнеш да си палят свещ като акт на социализация. Отвъд политкоректността обаче ще ви го кажа така. Или си реформирайте исляма според универсалните човешки ценности и хартата за правата и свободите на човека, или си сменете религията, уважаеми мюсюлмани, защото това е бомба със закъснител, което имаме дори само в Корана. Никой не е длъжен да се съобразява с едно очевидно безумие, нежели да го толерира и помазва със социални и правни привилегии.

За финал ще ви припомня думите на една прочута личност от миналото. Думи, които и днес звучат болезнено актуално. Той твърди следното: „Ислямът е една примитивна бедуинска религия, един разлагащ се труп, който с вонята си заплашва да убие всичко наоколо.“ Този дързък реформатор с остър език е турчин, наричан и до днес „баща на народа“ от може би най-цивилизованата мюсюлманска общност в света, нашите южни съседи.

Името му е Мустафа Кемал Ататюрк.