Лесно е да си либерал

Няма нищо по-лесно на тоя свят от това да си либерал. Тази философия е любима на малките деца. Хлапетата са абсолютните либерали. Те са френетични противници на всяко ограничение на личните им свободи, а наставленията от консервативните им родители често биват посрещани с бурни протести, изразявани под различни форми. Нерядко е рев, понякога гладна стачка и най-редовно цупене, лъжа или деликатно прикриване на истината. От много ранна възраст те усвояват умението да изопачават фактите, за да се защитават по-адекватно срещу диктатурата на възрастните, която толкова силно желаят да отхвърлят завинаги. До по-късните етапи от формирането на егото им (към шестата-седмата година) те вече имат богат набор от средства за отстояване на свободите си и за бламиране на изпълнителната власт в микродържавата на собственото си семейство.

Порасналите (поне външно) съвременни либерали се опитват да правят това в глобален мащаб – да бламират „родителите си“ – традиционните ценности. За да не се чудят някои, днешните либерали са, най-общо казано, условно наречените „десни“ сили на политическата карта. Не е съвсем точно това определение, защото технически няма проблем да си левичар с консервативен уклон или полит-икономически да си либерал, а що се отнася до ценности и култура да си с по-консервативни разбирания, нюансите тук са неизбежни. Просто либерализмът е едновременно и полит-икономическа, но и ценностна, и философска рамка. Същото важи и за консерватизма. Това, между впрочем, е и причината да смятам определенията „десни“ и „леви“ за нищо повече от евтин популизъм за произвеждане на определени внушения и разделяне на обществото, но това е друга тема.

Най-общо погледнато, именно т.нар. „десни“ сили (доколкото леви изобщо останаха на официално ниво) са тези, които последователно настояват в хода на историята за прогресивно либерализиране на света и в икономически, и в личностен план. Но докато е съвсем в реда на нещата да позволиш на малкото си дете в един момент и самостоятелно да пресича улицата, за да иде на училище, то определено не е никак полезно за него да го окуражаваш, ако започне да взима наркотици, да се напива всеки ден или да проиграва парите си по ротативки и леки жени.

1. ЛИБЕРАЛИЗЪМ БЕЗ ГРАНИЦИ

Елементарно е и съвсем очевидно. Либерализмът без граници е, разбира се, напълно невъзможен. Поради тази причина и самият либерализъм започва днес да изглежда изчерпан като политически път. Сякаш кривата на развитието му е достигнала точката си на пречупване, отвъд която следва неминуемият срив, който ще приключи с окончателната делегитимация на тази доктрина. Но това съвсем не е необичайно за историческия процес всъщност. Гледали сме филма. Освен това, да се вярва в някаква абстрактна „безгранична“ свобода, е абсолютно нелепо, наивно и нека си го кажем – инфантилно. Това прилича на досадното упорство на кисело, лакомо малко момиченце, на което току що са му отказали втори захарен памук. Искам ПЪК! Искаш, ама няма, моето дете. Като пораснеш, ще разбереш защо.

stefonknee-wolschtt-transgender-youtube-2
Това е 46-годишният „Стефани Уолшт“. Не знаем истинското му име, защото в Индипендънт не го цитират, явно поради политическа коректност заради някаква „трансджендър“ норма.

Е, някои либерали все още не разбират, че няма как да си 46-годишен дърт пръч със седем деца и не щеш ли да откриеш, че „истинската ти идентичност“ всъщност е на 6-годишно момиченце (???!!!?). След това скоропостижно да напуснеш семейството си, което си градил 23 години, за да заживееш с осиновители на преклонна възраст, пред които да се обличаш и държиш като невръстениче… Това, уважаеми, е съвсем реалната история на т.нар. Стефани УолшТ (на английски името се спелува по начин, който мога да определя единствено като скандален, ако не безобразен, дори английският да ти е майчин: Stefonknee (pronounced ‘Stephanie’) Wolschtt). Според авторитетния ежедневник Индипендънт (курсивът е линк към оригиналната история) това са перипетиите на едно трансджендър момиченце. Според мен пък се нарича НЕВМЕНЯЕМОСТ и не е нищо повече от лудостта на един мъж в критическата или по-лошо – егоистичната му, ексцентрична прищявка, глезотия, каприз.

Този мъж на първо време трябва да бъде незабавно хоспитализиран за негово собствено добро и за доброто на семейството му, а не да ми го превръщат в звезда с евтин пиар (чичкото с панделките мигом станал ЛГБТИ знаменитост и част от някаква рекламна кампания за транссексуалост www.thetransgenderproject.com). Ако пък случайно в процеса на диагностицирането му се докаже неговата вменяемост (което не е изключено, такива хора често са просто морално деформирани и сексуално извратени патологични егоисти), той трябва да бъде по съдебен път задължен да плаща пълна издръжка на непълнолетните си деца.

Бихме отишли дори по-далеч като поискаме от него обезщетение и за непоправимите морални щети, които е нанесъл на децата и съпругата си. Или те нямат права? Само трансджендърът, на другите майната им… Да плаща, като е толкоз ексцентричен, после нека си живее като шестгодишно момиченце с осиновителите си, като не го е срам от Господ, и да се прави на малоумник колкото си иска. Но нека обществото знае, че той е просто един извратеняк и нищо повече. Поредният заблуден перверзник, който не осъзнава, че има сериозен психически проблем. Не някаква си „трансджендър“ примадона, Боже опази! Само ми е трудно да си го представя, ако трябва отново да ходи на работа примерно в някой склад, цех или фронт офис, за да изплати обезщетенията на семейството си, как по-точно ще го играе „себе си“?

2. КОНСЕРВАТИЗМЪТ ИСКА ЗРЯЛОСТ

Ето такива нюанси в либерализма ме карат от години да разсъждавам над тази житейска, политическа и икономическа философия, но упорито не успявам да разбера ползите за прогреса на цивилизацията ни от преекспонирането ѝ по такъв начин. Да не кажеш на лудия, че е луд, но да го пратиш обратно в обществото да сее лудостта си??… Насила да превръщаш психопатологията в обичайна норма, ерго и в модел за подражание? Това може да значи единствено, че ти желаеш да разрушиш това общество. Защото е очевидно, че такава идеология почива на нездрава основа, на гнила почва, от която избуява не друго, а наивитетът и магарешката упоритост на инатото малко момиченце, на което преди малко му отказаха втория захарен памук.

Всеки може да е либерал. Защото е най-лесно да позволяваме, но е много по-трудно да се съобразяваме, нали? Лесно е, когато доброто и злото са фиктивна абстракция, в каквото днешните либерали се опитват превърнат тези извечни категории. Фиксираният морал е врата в пустинята, през която минават само глупаците, баят си. Но това всеки го може. Всеки може да вдигне ръце от всичко и да остави нещата на самотек. Горе-долу това бленува неолиберализмът и като полит-икономическа, и като съпътстваща ценностна концепция. Да орежем държавните регулации, апелират. В крайната си форма, при т.нар. либертарианство, имаме тоталната абдикация на държавата от икономическия живот и почти тотален неин отказ от изпълнението на някаква регулативна функция. Радикалните либертарианци всъщност се оказват по-близо до анархистите, отколкото до онова, което условно бихме нарекли днес „дясно“ или дори „крайно дясно“.

Консерватизмът, от друга страна, иска много зрялост и мъжество. Там няма място за детинщини и трансджендър алабализми, защото консерваторът отказва да загуби способността си да различава добро от зло, правилно от грешно, нормално от ненормално, естествено от противоестествено. За либералите това било относително и въпрос на избор. Консерваторът обаче не може да играе такива детински игри. Моралът, разбира се, е върос на избор, но съобразяването с него е въпрос на държавна политика, ясно фиксирана в категорична нормативна регламентация. Е, това само ако желаем обществото да просперира. Ако искаме да го съсипем като демократична общност, свободно управлявана от народите, неолиберализмът ще свърши работа.

Консерватизмът отказва да играе ролята на обидено малко дете и разпознава не зла мащеха, а родна майка в страната си и в ограниченията, които идват с правата ни. Консерватизмът има зрелостта да прави разлика между свобода и слободия и има доблестта да поеме отговорност за добруването членовете на своето семейство. Крайните либерали на свой ред бленуват да нямат такова семейство. То е излишно, настояват надъхани либертарианци. То само ни пречи със забраните си, с данъците си, с моралните си клишета, с границите си.

Ми идете в планината, бе. Качете се на Хималаите и там няма да има кой да ви пречи. Религиозната ви преданост към ницшеанските халюцинации на лудата кукувица Айн Ранд ще добие завършен вид и логична онтологична реализация сред този идиличен екстериор, осовободен от примитивизма на жалкото простолюдие. Обаче там също така няма да има нито на кого да предлагате стоките и услугите си, нито пред кого да изнасяте рециталите си и няма да има как да станете много богати и успешни вследствие на несметния си предприемачески или творчески гений. Той ще се окаже съвършено безполезен и никому ненужен на 8000 метра надморска височина, защото там никой не живее. Но пък е тихо и спокойно, и напълно свободно! Свободно е от всякакви навлеци, консерватори, данъчни, левичари, националисти, синдикати, бедни, болни, гладни, онеправдани и най-вече хора. Там можеш спокойно да се отдадеш на абсолютна и безгранична икономическа, политическа, сексуална и каквато още ти хрумне свобода, либертарианецо. Там ще ти е най-добре!

3. ЗАЛЕЗЪТ НА ЗАПАДА

Гротескният 46-годишен г-н Стефани Уолшт е олицетворение на всичко, което не е наред с този свят. Крайният либерализъм, който малко или повече диктува духа на западната политика и обществени ценности от 60-те насам, няма бъдеще. Може би просто се стигна вече до критичната точка на опън, отвъд която нещо ще се скъса рязко. Щетите изглеждат все още поправими. Петдесетина години всъщност не са толкова дълъг исторически период и са един съвсем достатъчен срок да се видят плодовете на една доктрина. Е, виждаме ги – от Стефани Уолшт, през Кончита Салама до официалните, педофилски политически партии в държави членки на ЕС в ценностен план. В полит-икономически пък бежанска ли криза не щеш, дългова ли, интеграционна ли, каквато ти хрумне, ударила ни е в момента, бъди сигурен.

Ако западната ни цивилизация иска да се съхрани с достиженията си (политически, икономически, културни и най-после ценностни, а в това число и нормативно-правни), каквито либерализмът несъмнено също ни е предложил исторически и все още ни предлага, ще е необходимо неолибералният устрем да забави ход за сметка на нещо, което ще нарека неоконсерватизъм. Виждаме го как се надига все по-мощно и масово сред народите в цяла Европа, а го виждаме съвсем ясно вече и в САЩ. Това категорично не са „крайно десни“ настроения, както се опитват да ги дамгосат някои лобисти на мнение, за да събуждат нацистки асоциации и чувство за вина в обществото. Тази неоконсервативна реакция всъщност е самата имунна система на Запада, която панически се активира, за да опазим каквото ни е останало, а защо не и да изведем цивилизацията ни на ново ниво, вече не толкова само в технологичното, но най-вече в духовното ни развитие. Дори няма да обръщам внимание на все по-натрапчивия факт, че Европа не от вчера проявява един след друг симптомите на късния Рим.

Отговорът е връщане към ценностната основа, на която бе съградена евро-американската цивилизация. Нека САЩ не бъдат прекалено горделиви. Те са издънки именно на нашата, на европейската цивилизация (при това исторически доста късна издънка) и всичко, което съградиха отвъд океана, е построено изцяло с европейски капитал – и интелектуален, и финансов (и, разбира се, с помощта на някои незаконно присвоени територии и активи на туземните жители, но това е друга тема). Западният свят, правната му система, ценностите му и изобщо всичко онова, което бихме нарекли Евроатлантическа цивилизация и култура са съградени като такива на основата на християнството и на християнските ценности.

Към разрушаването на традиционното семейство и традиционните ценности обаче върви неолибералната лудост на съвремието ни, която заплашва да доведе до радикалната саморазруха на цялата ни цивилизация. Християнска Европа на високата култура, прогреса и толерантността ултимативно ще отстъпи място на варварството (екстремната форма на криворазбраната свобода) в политиката, на варварството в икономиката и най-после на варварството в мисленето и поведението на самия човек. Това, разбира се, отдавна се случва, щом и обикновените блогъри пишем за него. Ако пък случайно не сте го забелязали, ами пуснете си новините довечера. Само за това говорят!

Advertisements

За мюсюлманите с любов и разбиране

me (4)То пък стана чак страшно да си се родил мюсюлманин в наши дни. Особено „умерен мюсюлманин“, както започнахме да ги наричаме. Радикалите от ИДИЛ не те харесват, защото не си им достатъчно морално деформиран, а жена ти не носи никаб. В цивилизования Запад пък ги е страх от теб, да не би и ти да носиш колан с детонатор под якето. Е, от теологическа гледна точка аз лично препоръчвам и одобрявам само православното християнство като единствено валидна духовно-екзистенциална доктрина. Тъкмо от християнска гледна точка обаче съм длъжен да дам воля и на чисто човешкото си, самарянско съчувствие. А то се простира над всички хора, независимо от моментните им религиозни или други житейски разбирания.

В тази връзка, пък и с оглед на актуалните събития, ми се струва, че жестокостта ми се сломи, както е казал поетът. Вече не съм толкова убеден, че бежанската вълна сама по себе си „внедрява“ в Европа радикалния елемент на джихадизма, макар безспорно да става ракета-носител и за отделни личности, и дори за цели групи с радикални ислямистки убеждения и поведение. Вече е ясно обаче, че много от актуалните атентатори всъщност не идват с бежанската вълна, а са си местни. Ето ги и в Сан Бернардино. Очевидно и в САЩ си живеят спокойно, и си вършат мизерии без проблем, а и летят до там, ако им трябва, и гражданство взимат, и без да има нарочна бежанска вълна. С други думи, радикализацията не е процес, който е непременно географски детерминиран. Тъкмо обратното е вярно. В ерата на трансконтиненталните комуникации е достатъчно да имаш интернет и да си в лош период от живота си, за да станеш мишена и потенциална жертва на джихадистка вербовка. Иначе казано, обикновено не е собствено ислямът достатъчен, за да накара някого да си върже колана с бомбите на кръста и да щракне прекъсвача.

А има и рафиниран ислям, така да се каже, който не е много отличим от ню ейджа примерно или от някои други модерни, светски, духовни и психологически концепции. Ако представителни за тази религия бяха хора с разбирания като тези, изразени в творбите на поетите Руми и Хафез, с мед да ги намажеш, дето има една приказка. Да бяха всички като в книга на Елиф Шафак или интелектуалци-пацифисти като Орхан Памук, за пример да ги дадеш мюсюлманите, както се казва. Обаче представителни за исляма, не щеш ли, се явяват държави като Саудитска Арабия, където смъртните наказания се изпълняват публично, пред очите на народа.

Събират ги на площада, вадят обвиняемия и му отсичат главата току пред жените и децата, защото така било по Шериата (религиозният закон на мюсюлманите, който, освен средновековно кръвожаден, е и водещата, а на места единствена юриспруденция в държави като Саудитска Арабия, Пакистан, Катар, Афганистан, Судан и др.). За пиене на лкохол пък те налагат с 40 камшика на голо. Пак на площада – всички да видят позора ти. Също така не забраняват и дори поощряват брака с малолетни дечица примерно, което на хората в Европа ни се струва доста смущаващо (макар същото да се случва напълно официално и из някои гета у нас, че и помощи от държавата да раздават за тая работа – да блудстваш с малолетни). За права на жените под шериата е много трудно да се говори, освен като някаква фиктивна абстракция в отвъдния живот може би, защото те дори нямат право да си покажат лицето на улицата, а ако изневери, трябва да бъде убита с камъни на площада.

Да, БУКВАЛНО.

И да, правят го.

Главният мюфтия на Саудитска Арабия Шаик Абдул Азис Ал Шаик изрично се произнася по казуса с малолетните булки, поставен от активисти по правата на човека. Той подчертава, че „няма нищо нередно“ в брака между възрастен мъж и момичета под петнайсет години. И макар да са правени опити по линия на светската власт в Саудитска Арабия да се ограничат тези бракове, религиозната власт не взима под внимание тези напъни. Така днес там легитимно се извършват откровено педофилски бракосъчетания и възрастни мъже получават „благословията“ и на духовната, и на светската власт там (доколкото има светска изобщо, разбира се) да блудстват с дечица дори много под 10-годишна възраст, защото относителното „под петнайсет“ включва и тези на седем, нали разбирате. Подобна е ситуацията и в страни като Йемен, Ирак, Либия. Колкото до гръмките новини, че три жени (изсред 30-милионното население на кралството) или колкото там бяха били получили някакви избирателни права, та ги избрали в някакъв общински съвет там, не се хващайте толкова лесно. Кръвожадните режими също се нуждаят от PR, нали разбирате?

Затова нека не се опитваме да им даваме акъл как да си ръководят държавите, нежели да ги „освобождаваме“ от нещо. Че през носовете на всички ни излизат тия кампании и най-много през носа на горите хора в самите арабски държави. Така или иначе сме на светлинни години в разбиранията си едни от други. Това са различни вселени, уважаеми читатели, не знам дали си даваме сметка. Различни планети най-малкото. Затова фалшивата толерантност, която ми проповядват разни западни лидери-лицемери, омазани до ушите в невинна арабска кръв, им предлагам на същите първо да я приложат на политическо ниво в междудържавните отношения между Запада и света на исляма, които сами контролират. Чак след това ще приема да ни обясняват на целокупната европейска общественост за тайните на толерантността към различията и мирните взаимоуважения между народите.

И така, имаме поне две лица на исляма. Едното е зловещо и отблъскващо, другото – ненатрапчиво, светско, дори привлекателно. Да четем поеми на Руми и да гледаме дервишки танци е безспорно вълнуващо преживяване от естетическа гледна точка. Да наблюдаваме ритуалното обезглавяване на клетник, попаднал в ръцете на Ислямска държава пък е естетически отблъскващо и етически скандализиращо преживяване. Как да направим така, че да елиминираме второто, без да обиждаме и несправедливо да унизяваме първото? Всъщност, на хартия е изключително просто.

Разбира се, макар да храня определени симпатии към Доналд Тръмп като публична особа, със сигурност не одобрявам безразсъдното му предложение да не влизали мюсюлмани в САЩ. Не знам кой го съветва да говори тия неща, но определено не му мисли доброто. Доналд, разкарай го тоя гробокопач, пиарът ти, дето те окуражава за такива изявления и наеми мен, човече, спешно! Ако изобщо иска да печели изборите, де, в което човек започва основателно да се съмнява при такива нелепи публични изцепки. Това е очевидно контрапродуктивно. Подобен жест не само скандализира умерената част от обществото (разбирай всички), но единствено провокира радикализирането на още повече млади мюсюлмани, които с право ще се почувстват обидени и дори гневни от подобен враждебен ход. Решение обаче има, но то може да се разгърне изцяло единствено в дългосрочен план и основно в два аспекта.

Първият очевидно е западният свят спешно да престане с военната си агресия срещу ислямски държави и да ги остави на диктаторите им или на каквото там управление имат, колкото и неприемливо да ни изглежда то. Къде отиде толерантността ни към различията, нали? Ислямският свят има свои разбирания за самоуправление и за характера на цивилизацията им, както и за темповете им на историческо развитие, и не е наша работа да им се месим в живота на хората, ако не искаме и те да се месят в нашия по начини, неприятни и за двете страни.

Нека изтъкнем също така, че радикализираните мюсюлмани всъщност не действат съвсем без основания (както съм отбелязвал и другаде в този блог) в терористичните си реакции, ще ги нарека. Защото ислямът не само им разрешава насилие срещу агресора, но дори ги поощрява да се защитят, а и да си върнат в духа на старозаветното „око за око“. В исляма обаче няма Нов завет. А Западът не за пръв път надява маската на „освободителя“-кръвопиец, който носи огън и жупел, смърт и страдание на ислямския Изток. Не знам защо се правим, че ни лук сме яли, ни лук мирисали. Така че, първата крачка е да лишим потенциалната агресивна интерпретация на Корана от съдържание като елеминираме „врага на исляма“. Ще е достатъчно да престанем да се въплъщаваме в образа му.

Вторият инструмент е повсеместно и най-официално да се въведе вероучение – според религиозните групи в дадената държава. У нас, логично, ще има православно вероучение, ислям и още някаква евентуална опция според спецификата на конкретното училище, населено място, брой ученици, персонални предпочитания на родителите и т.н. Нека бъде Задължително Избираем Предмет – ЗИП. Така ще сме уверени, че българските мюсюлманчета ще са предпазени от зловредните влияния на радикални ислямистки секти, защото родното мюфтийство, заедно с МОН ще имат пълен контрол както над учебното съдържание, така и над кадрите, които го преподават. Същото важи за православното вероучение, което, извинявайте, ама го дължим на дедите си да предадем този духовен шедьовър на идните поколения българчета (колкото са ни останали, да ги преумножи Господ дано).

И докато първото ще се случи много трудно, преди да източим всичкия петрол от Арабския полуостров или да открием заместител на фосилните горива, то второто може да се случи веднага с едно просто гласуване на най-обикновен закон в кое да е съвсем обикновено народно събрание. Върнете Бог в училище! Върнете на децата правото да следват духовно учение и да получат легитимен, чисто духовен отговор на въпроса за смисъла на живота, вселената, страданието, смъртта, любовта, истината и лъжата, болестите и чудесата, и наистина всичко останало. Върнете Господ в обществото ни! Само Той е спасението и само Той е отговорът на всичите ни въпроси и проблеми, и особено на онези, конкретно свързани с религията, нали се сещате?

А за мюсюлманите, да сте ни живи и здрави, само добро ви пожелавам от сърце! Да четете повече Руми, Хафез и Памук и по-малко да се припознавате в образа на фундаменталистите от Ракка. И не мразете западния свят за империалистичните му войни на ваша територия. Тези войни не се водят от народите на запада, а от техните финансови елити и политически владетели. Това наистина са несправедливи войни. Всяка една от тях. И Афганистан, и Ирак, и Либия, и Сирия.

Но всъщност, всяка война е несправедлива война, защото е като тържество за сатаната. Пищно огощение за бесове, демони и други адски изчадия. Кръв и души в изобилие. Какво повече да иска на трапезата си един зъл дух, нали? Ако от мен зависеше, простете за тия войни! На колене ви падам и ви искам прошка! Ако от мен зависеше, такива войни нямаше да има, а западният човек при никакви обстоятелства нямаше да се бърка в живота и разбиранията на арабския Изток. Но не зависи от мен и нека ви кажа нещо – не зависи и от вас. А с шашки около кръста и убити невинни хора няма да постигнете нищо нито сега, нито когато и да било, помнете ми думата. Само още войни, още страдание и за вашия, и за нашия свят. Нека не наливаме повече масло в огъня. А ако имате теологически въпроси и предложения, аз съм на драго сърце отворен да ги коментираме. Само моля да е без огнестрелни оръжия.