Да дойдат муджахидините!

12495180_919188464843679_898177734912774684_n
Този полово неориентиран господин посреща мигрантите с таблека „Добре дошли сте тук“. По всяка вероятност си представя как група потни суданци блудстват с него, без да подозира, че според ислямистките закони ЛГБТИ хората подлежат на моментално обезглавяване.

Да дойдат муджахидините! Само тогава европейският либерал ще разбере в колко голяма грешка е сбърканата му толерастка философия. Само тогава ЛГБТИ дружинките, които сега приветстват исляма в Европа, ще разберат колко мили и добри са християните, които сега така презират, задето не сме приемали сексуалните им приключения за нещо нормално. Така е. Християните не приемаме гей браковете, но поне не упражняваме натиск върху никого за вярванията му. Християнството е всъщност либерално, затова е и почва за развитието на една либерална култура. „Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно“ (1Кор. 6:12), учи ни св. апостол Павел в Евангелието. Изборът е в твои ръце. ЛГБТИ обаче няма да имат такъв късмет в мултикултурната обстановка на едно дивашки ислямизиращо се общество, каквото между впрочем вече се заражда в някои немски, датски, шведски и норвежки градове. Когато бесни тълпи башибозук започнат да режат гърла на травестити из центъра на София обаче ще е вече твърде късно за протести и медийно изобличаване на политическите грешки на Европа и в частност на България.

1269947232261
Това е италианската художничка Джузепина Паскуалино ди Маринео. Тя провела акция в защита на мира и толерантността. За целта Джузепина тръгнала на автостоп от Милано до Тел Авив в сватбена рокля. С начинанието си тя искала да докаже, че хората по цял свят са добри и отзивчиви. В първата мюсюлманска страна, Турция, Джузепина била изнасилена, умъртвена чрез удушаване и захвърлена в храстите.

Да дойдат муджахидините! Само те ще ни научат колко благ и добър е Христос и Неговата цивилизация и колко важни са ценостите, които днес модерният европеец високомерно отхвърля като отживелица. Като започнат да изнасилват жените, дъщерите и сестрите ви, защото не са опаковани до ушите в мушама и ухаят на парфюм, само тогава ще разберете колко важни са християнските ценности и цивилизацията, изградена на тяхната основа.

Да дойдат муджахидините! Само те ще ни преподадат урок по национализъм. Като започнат да ви подават тюрбани с думите „чалмата или главата“, както са правили само до преди има-няма 150 години по нашите земи, тогава ще разберете колко е добре, че народът ни е християнски и колко важно е той да се съхрани такъв и да се опази чист. Чист в ценностно и в културно отошение.

Да дойдат муджахидините! По-скоро да дойдат! Повече да дойдат! Само тогава ще разберете колко важно е единството между християнските народи и колко силна е връзката в Духа на Истината.

Само муджахидините ще ни оправят. Ще изнасилят европейките и ще ги опаковат в чували за трупове марка Версаче, ще екзекутират гейовете и лесбийките, ще изгорят книгите, картините и кино лентите, ще сринат паметниците, ще спрат интернета и ще възпеят дивашката си, примитивна, първобитна култура от новоиздигнатите с парите от саудитски петрол минарета.

Да дойдат пусти му муджахидини най-накрая! Да дойдат повече! Само те ще излекуват ценностното малоумие на неолиберастка Европа. Само те. С огън и меч. Като по филмите.

Ако пък ви е останала верица малко в Христа, Господа нашего, помолете се заедно с мен с тия думи: „Бог да ни е на помощ!“ Амин!

Advertisements

Съдебна реформа на душата

me (4)От там трябва да се започне и това е най-важната реформа, която всеки от нас има нужда спешно да направи на първо място в себе си. Без тази реформа всички останали са хем невъзможни, хем безсмислени. И на всичкото отгоре лицемерни. Ако пък дръзна да си помислиш, че точно твоята чиста и непорочна душица нямала нужда от реформа, поздравления! Явно тъкмо ти имаш най-голяма нужда и затова по Божия милост и провидение ти е подарен шансът да прочетеш тези редове, самодоволни клетнико. На такива размисли ме наведе разговор с многоуважаемия адвокат Марин Марковски по ТВ7 вчера. Слава Богу, има и авторитетни общественици, макар и малцинство, които са стигнали да извечната истина, че най-добрият охранител на закоността е съвестта.

markovski
Адвокат Марковски е уважаван български юрист и общественик, радетел за въвеждане на вероучението в българското училище като мярка за превенция на престъпността.

Не виждаме ли какво става? Огледайте се. През ден убийства, насилие по улиците, помежду ни. Физически и вербални побои си нанасяме онлайн, офлайн, аутлайн, инлайн, както падне. Демографската катастрофа в страната е плашеща. Икономическото ни положение – трагично, не само в сравнение с европейските държави, но в световен мащаб. Хора умират от студ в домовете си. Жена не декларира смъртта на родителите си, за да им вземе пенсията… Битовото насилие ескалира. Кметове изнасилват малки момиченца. Политици и държавни ръководители се надпреварват да се държат неадекватно и да се подиграват с правилата. И вие очаквате някаква митична и безлична манипулация, окичана с гръмкото название „съдебна реформа“, да оправи нещата?? Явно духовният мрак и интелектуалната безизходица са приклещили и вас в ъгъла. Не ви виня. Трудно се оцелява в такава обстановка и физически, и психически. Без да неглижираме промените в съдебната и други държавни системи, които несъмнено са належащи, за целите на тази статия ще се придържам към реформата като метафора на вътрешното морално обновление на човека.

Това е истинската реформа, която трябва спешно да се състои в държавата ни. Тя трябва да се състои и в целия прогресивен западен свят, както сме свикнали да си го представяме (още от грехопадението насам е спешно), но това е отделен въпрос. Нека видим първо какво става в собствения ни двор в краткосрочна перспектива. Проблемът не е икономически, мили хора, и дори не е собствено политически, макар да може и да трябва да бъде спешно адресиран именно с политически средства. Проблемът обаче е първо личностен и екзистенциален.

Съдебната реформа трябва да започне от душата на самия човек, защото съвестта е единственият реален регулатор на обществения ред и на нашата т.нар. цивилизованост. И ако смятате, че възпитанието на съвестта е работа единствено на семейството, извинете, но ще трябва да задълбочите познанията си по социална психология и антропология. Семейството безспорно има основополагаща роля, но също толкова важна е ролята на обществото и порядките в него. Нацията е също наше семейство – един факт, който много от модерните либерали-интернационалисти (напомнят по много характеристики на едни други интернационалисти от миналото) искат да пренебрегнат. В някои отношения нацията и порядките в рамките на тази общност се оказват много по-ключови за формирането на личността дори от семейното възпитание.

Затова, като виждаме, че има сериозни проблеми, свързани със спазването на законите в страната ни, добре е да се запитаме какво всъщност мотивира хората да спазват законите. И не, не е наказателният кодекс, уважаеми. Ако беше това, престъпления нямаше да има изобщо – нито битови, нито икономически, нито политически. У нас обаче се къпем в изобилие от всичките видове закононарушения.

Това е, разбира се, защото се задълбочава кризата в душите на хората. Те нямат в какво да вярват. Нямат идеал. Нямат екзистенциална перспектива пред себе си. Не виждат такава и за децата си, затова отказват и да ги раждат вече. 

Тази драма е на лице в известна степен и в цяла Европа, но, както казах, ще оставим по-обширния анализ за друг път. Истината обаче е проста. „Новите“ ценности постепенно подриват устоите на здравословно конструираното и добре функциониращо общество. Новите ценности, някои ги наричат евроатлантически, са сбъркани, погрешни, манипулирани, вредни и за личността, и за семейството – основната грдивна клетка на всяко здраво общество, и най-после очевидно за самото общество, народ, нация, цивилизация. Евроатлантическият ценностен сурогат, в който ни готвят на бавен огън от известно време, ще деформира трайно съвестта на нацията за поколения напред. Това не значи, че Европейският съюз е нещо лошо, но определено значи, че се ръководи от хора, които, като всички нас, също нерядко ГРЕШАТ в преценките си.

Има ясен ценностен фундамент, очертан в християнската традиция, на чиято база е съградена цялата т.нар. евроатлантическа цивилизация, правната ѝ система, обичаите ѝ, порядките ѝ, надеждите ѝ и на чиято база тя просперираше в продължение на векове. Колкото повече изместваме центъра си встрани от тази основа, толкова по вероятно става сградата ни да се срути. Да не говорим, че в частния случай на България примерно именно православността на народа ни е, което изобщо го е опазило като народ, въпреки историческите повратности. Същото е обаче и с Евроатлантида. Без Божия закон, тя е обречена.

Но какво имаме днес? Всичко е наопаки, ако го гледаме от камбанарията на завещаните ни от Божия син Иисус Христос ценности. Бракът беше делегитимиран от американските филми и ситкоми, прожектирани в съзнанието на българина в светлината на либералната демокрация, интепретирана у нас основно като слободия и безотговорност. Както се пее в една родна чалга песен (чалгата – другият симптом за естетическия и етически провал на народа ни), ако правилно помня, „забрави за правилата“. Това е новото верую, с което осакатиха умовете и съвестта на поколения българчета. „Новото нормално“, както промиват по тивито мозъците на нищо неподозиращите български дечица, е да няма семейство, да няма мама и татко, всеки да си прави каквото си иска. Семейството поетапно и последователно бива разрушено като ценност, като необходима основа за обществен просперитет и лична реализация.

Но аз виждам колко нещастни са хората в следствие на това. Виждам навсякъде толкова много красиви и интелигенти млади жени с дечица без съпрузи. Знам, че са нещастни от това. Виждам и статистиката. Страшна е! Мъжът вече иска по-скоро да живее в порно филм, отколкото да носи отговорност за наследници. Той не иска съпруга, иска временен партньор за мастурбация. Не вижда защо да си усложнява живота със семейство. Евроатлантическите лъжеценности го освобождават от подобна отговорност. Фанатичният либерализъм му развърза ръцете да постави егоизма си пред всичко и всеки, дори пред добруването на собствените му деца.

Развърза ръцете и на жените да стават майки по лична инициатива, осеменени от епруветка. И не говоря за частния случай на инвитро зачеването при семейства, които имат репродуктивни проблеми. Говоря за т.нар. еманципирана, модерна жена, която предпочита да зачене от непознат, защото не смята, че детето й има право на баща и нормално семейство в тоя живот. Колко егоистично отново… Детето е превърнато в прищявка, която искам да имам. Опредметено е по грозен начин, превърнато е в някаква вещ, която можеш да си купиш и дори да избереш модел по каталог с екстри. Съкровеният акт на любовта, създаването на живот и семейство е превърнат в сделка за лична изгода.

Краният либерализъм е манифест на себичността. Егото е издигнато в култ. В прогресивна Европа стигат до там, че се говори вече за правото на сексуален избор на невръстни дечица, под 14-годишни, които можели по собствено желание да искат секс с по-възрастни свои роднини… Скандално и гнусно. Наистина отвратително, ако го погледнеш в една традиционна ценностна перспектива. Сатанинско дори, бихме казали. Пък дори и не само от християнска гледна точка. Егоизмът е посочен като фундаменталният проблем на човечеството и в юдаизма, и в индуизма, и в будизма, и дори в шаманизма (един от млакото върпоси, по които има относителен консенсус между повечето световните религии и духовни учения).

Необходима е съдебна реформа на душата първо. Когато човек знае, че носи неотменима отговорност пред самия Бог, наказателният кодекс е само формалност. Добрата новина е, че това се възпитава. Човек може да бъде възпитан в огромни заблуждения и опасни поведения, както се случва в момента, а може да бъде възпитан и в прекрасни ценности, както би могло да се случи вбъдеще. Но защо Бог да е гарант, ще попитат т.нар. атеисти (и те са много модерни в либералния, метахристиянски свят, редом със сурогатното майчинство и гей браковете)? По една много проста причина. Бог осмисля човешкия живот и затова няма нито един атеистичен народ в историята на този свят. С други думи – Бог очевидно е естествена човешка потребност. Нещо повече – Бог осмисля и човешката смърт – най-смущаващото събитие в земното ни съществуване. Доста Го неглижираме, струва ми се, като за общност от хора, всеки от които непременно ще умре.

Някой подметна тези дни в коментар, че религиите идвали и си отивали. Разбира се, това категорично не е вярно. Виждали сме много религии да идват, но да си отиват още не сме ги видели, изключвам някои незначителни племенни култове из туземните племена. Индуизмът е на 6000 години, юдаизмът на поне 3500, будизмът на 2500, християнството на 2000 (или на 3500 реално като продължение на юдаизма), ислямът на 1400 и т.н. Религиите се появяват, но не изчезват. Напротив. И има една изключително проста и обективна причина за това. А именно вродената необходимост на човек от общение с неговия Създател, с Господ Бог, за да осмисли по този начин краткия си живот и най-вече, както споменахме – неизбежната си смърт.

Върнем ли почетното място на Господ в обществото ни, всичко останало ще последва естествено и почти от само себе си, с Божия помощ, както се казва. И тази помощ неминуемо ще дойде, щом от наша страна демонстрираме желание да бъдем по-добри, по-истински, по-честни, по-верни на непреходните истини за смисъла на човешкия живот и правилата, по които да го живеем. В практически план можеше да бъде направена много лесна стъпка в правилната посока с въвеждането на вероучение в българското училище. Това не беше направено от поредно правителство. Поредните безбожници? Не знам, те да му мислят, отговарят пред Господа за тия работи.

България не може да се отърве от богоборци вече повече от 70 години. Явното богоборчество на атеистичния тоталитаризъм беше заменено от скритото, лицемерно, подмолно богоборчество на перверзния евроатлантически консумизъм. Комунистическият манифест бе подменен от консумистическия, по думите на уважаваия от мен немски мислител и социолог Норберт Болц. Но консуматорското общество не дава смисъл на живота отвъд физическите стимулации на сетивата. Затова и екзистенциалната криза само ще се задълбочава в западния свят, раждаемостта ще намалява, развратът и престъпността ще растат заедно с пропастта между бедни и богати. По последни данни, както се разчу и от новините тези дни, един процент (1%) от световното население разполага с толкова ресурси колкото останалите 99 процента. Нещо пвече – шейсетина души, физически лица, разполагат с повече пари, отколкото 60% от останалото население на планетата. И не, не е защото тези шейсет човека са много по-кадърни от останалите седем и половина милиарда. Само истински лицемер може да спекулира с подобна глупава теза, да не кажа лъжа.

Истината е друга. Това е свят, изграден по Библията на егоизма, себичността, презрението към ближния, омразата към Бог и Неговия закон. Това е свят на алчността, на експлоатацията, на робовладелското мислене, на страха за насъщния, на унижението на ближния за сметка на личния материален успех, на физическото и психическо омаломощаване на обикновения човек за сметка на извънмерния лукс на шепа хора на върха на пирамидата. Така че, не ми говорете за съдебна реформа, преди да поставим далеч по-належащия въпрос за реформа на душите ни, на екзистенциалния ни хоризонт, на ценностната ни система и верую. Защото животът е кратък, сетивните удоволствия – мимолетни, а смъртта – вход към безконечната вечност. Когато поканим отново Бог в обществото ни, всичко останало ще се оправи много, много по-бързо, отколкото предполагат и най-големите оптимисти сред нас.