Манифест на неоконсерватизма

me (4)Днес всички искат да са либерали. Психодесните са върли либертарианци, отдавна са сменили Библията с квазиинтелектуалния идеологически буламач на Айн Ранд, кълнат се в бога на парите и едрия транснационален капитал, който обикновено ги и храни, за да имат сили и мотивация да дразнят 99-те процента бедни с наглостта и самодоволството си. Левите са уж умерено либерални, но си ходят по акъла на неумерено либералните, къде от исторически комплекси, къде от липса на политически кураж, смислена идеологическа канава и адекватно лидерство. Центристите пък са класически неолиберали, основно по опортюнистични причини, дори да не разбират съвсем какво аджеба трябва да значи неолиберализъм. Важното е, че така сега е модерно и относително безопасно от гледна точка на кариеризма, политическото хамелеонство и идеологическата травестия. Много от тях бързо биха се отрекли от неолибералните клетви, стига това да се оформи като новия конформистки тренд.

Остана една гигантска неусвоена ниша в българското политическо пространство и аз съм готов да гласувам за всеки, който по относително адекватен начин аргументира мястото си в това пространство. Ще го нарека неоконсерватизъм. Нео-то го слагаме поради единствената причина, че живеем в епоха, която вдъхновени, съвременни култур антрополози именуват пост-постмодерност, а защо не пост-пост-постмодерност, а ако питате мен, направо си е пост-пост-пост-пост-пост-пост-пост-постмодерност. 😉 Та, в толкоз агресивно постмодерна ситуация нищо не е вече в класическия си вид, така че ще го пишем манифест на неоконсерватизма. Надявам се ви допада иронията, защото нямам намерение да ви погубвам с реторически напудрена, но изпразнена от реален смисъл терминология. И все пак, в най-общ контекст тази терминология все още върши работа, затова се и спрях на думата „консерватизъм“. Мисля, че е добра отправна точка.

Преди да направите прибързани асоциации с америкаския политически живот и тамошните представи за либерали и консерватори, демократи и републикаци, обърнете внимание, че ние се намираме на един друг континент с доста по-богата и различна политическа история. Намираме се и в страна с изключително древна, сложна и многопластова културна и политическа история. Нека не правим грешката да мерим с един аршин отлежалото вино и прясно изцедения гроздов сок. Макар да си приличат по изходния продукт и по някои други характеристики, те все пак имат съвсем различни качества и подлежат на различна обработка и употребление в зависимост от целите. Консерватизъм в САЩ значи едно, във Франция друго, в Англия трето, в България – кой знае. Да видим.

Повечето от нас инстинктивно разбират веднага точно какво би трябвало да стои зад понятието консерватизъм и без да са чели Бърк, Шатобриан или съвременна политическа теория. Това е доктрина за опазване на традиционните културно-политически и ценностни устои в една общност. И тъй като традициите навсякъде са различни, и консерватизмът навсякъде е разичен, и на всичкото отгоре се променя през вековете. Докато американските консерватори са доста десни, българският консерватизъм изисква да бъде по-скоро вляво. Дори в конституцията ни България е определена като традиционно социална държава. И нека се предпазим от наивното схващане, че „социална държава“ и лява политика значело „комунизъм“. Не бъдете повърхностни, моля ви. Разбирам, че зложелатели дълго време упражняват страховито психическо насилие върху политическото трезвомислие на българския народ, но в ерата на масовите комуникации и интернет не разполагате с много оправдания да не сте адекватно информирани по такива въпроси, ако ще взимате отношение по тях.

Българският неоконсерватизъм е ляв проект.

И нека подчертаем дебело, че тук говорим по-скоро за егалитаризъм и кейнсианство, не за някакви марксистки, комунарски утопии, нали разбирате? Надявам се. Българският народ е традиционно земеделски и занаятчийски народ. Прехранвал се е и оцелявал през вековете преди индустриалната революция по този начин. В тази връзка очевидно е необходима систематична и последователна политика на умерен протекционизъм, да бъде подкрепян малкият местен производител за сметка на едрите международни търговци. Подобен ход би съживил умиращото българско село и би бил в хармония с все по-актуалната тенденция на деурбанизация – връщане на хората към земята и селския начин на живот в търсене на по-спокойна и освободена от градски стрес житейска обстановка, по-добра храна, екологично чиста среда. В контекста на беснеещ неолиберализъм, обслужващ на всяка цена едрия капитал, държавното подпомагане на малкия и среден бизнес (механизммите за това са много, но ще ги коментираме другаде) е подчертано лява политика.

Индустриалната революция пък българинът преживява като цяло в условията на социалистическа икономика. При всички негативи, които онзи режим безспорно носи със себе си, живо лицемерие ще е да отречем немалкото позитиви. Фактите говорят повече от красноречиво, а тенденциозното игнориране на тези истини в постсоциалистическа България е белег за нездрав реакционизъм от сили, които не ни мислят доброто. Страната ни напуска соц времената като световна индустриална сила и макар стандартът на живот да е сравнително нисък за повечето хора, огромната част от българските граждани са напълно обезпечени що се отнася до базовите им потребности, здравеопазването е абсолютно безплатно и лесно достъпно за всеки гражданин, бедността е сведена до минимум, а демографският прираст е изключително положителен. Това е характерно за добре уредените социални икономики, чудесни примери за каквито в съвременна Европа имаме в лицето на скандинавските и немалко средно- и западноевропейски държави. Щом там може, може и тук. Не ги оставяйте повече да ви лъжат, че тук някак си не ставало.

Митът, че лявата икономика постигала благосъстояние „назаем“ беше окончателно разбит, след като последните години външният ни дълг, след повече от две десетилетия „прогресивно“ деснеене, официално надхвърли три пъти външния дълг, завещан ни от „фалиралата“ социалистическа икономика преди 89-а. При това обърнете внимание, че онзи външен дълг тогава е при население с два и половина милиона по-голямо от днешното и при силно положителен демографскки прираст. Тези два и половина милиона наши сънародници тряба да бъдат смятани и като се изчисляват нивата на реална безработица в страната. Повечето от тези хора са в чужбина, защото в психодясна България няма работа за тях. Очевидно неолибералната икономика страда в много по-голяма степен от недъга „живот назаем“, отколкото дори изпадналата в криза лява икономика. Ситуацията в днешна Гърция, а скоро и в Италия, Испания, Португалия красноречиво говори за провала на радикално дясната неолиберална лудост. Фактите са си факти. Другото са пладнешки лъжи в очите. На мен лично тия не минават вече. Не съм чак толкова хипнотизиран от евроатлантическата пропаганда, та да не мога да събера две и две.

Но нека не изпадаме и в комунистически заблуждения. Фантастичните идеи за социално равенство, които и до днес изкушават мнозина, са напълно противоестествени за човешкото състояние. Братско единство, равенство пред закона и социална справедливост безспорно е необходимо да има. Но социално равенство няма как да има, особено наложено по пътя на държавната принуда. Това създава една напълно неестествена обществена обстановка и става предпоставка за потискане и омаловажаване стойността на индивидуалните човешки способности, таланти, качества, на личната отговорност, отдаденост, трудолюбие и т.н. С други думи, става предпоставка за компрометиране на самата човешка същност, което е категорично нежелан и изключително вреден ефект с потенциално катастрофални последици. Насилственото отчуждаване на законно придобита и унаследена собственост в името на някаква колективистична утопия е също немислимо. Радикално противоположната ситуация, при която егоизмът на човека се издига в култ, а средствата за производство биват плячкосвани от свръхбогатите по уж „законен“ начин чрез лобистки контрол над властите, както е при неолиберализма, е също толкова проблематично. Затова и лично аз неведнъж съм изтъквал, че комунизмът и неолиберазлизмът са двете лица на една и съща фалшива монета – и двете не струват.

Българският неоконсерватизъм е егалитарен проект.

Вкратце, това значи силна държава. Не „по-малко държава“ – лъжливата мантра, която зложелатели дъвчат повече от две десетилетия, за да оправдаят пладнешкото разграбване поминъка на народа ни. Точно обратното. Повече държава! Много повече държава. Мощна армия, силни служби за сигурност, безкомпромисна и стриктна, независима прокоратура. Доминиращо участие на държавата в ключовите отрасли, касаещи националната сигурност, базовото икономическо обезпечаване на българските гражданите, на българската промишленост, на дребния и среден бизнес с евтин ток, отопление, вода, достъпни за всички инфраструктура и здравеопазване. Фанатичната приватизационна философия на психодесните кръгове у нас уби българската индустрия, задуши дребния и среден бизнес, абортира в зародиш новото българско предприемачество, изкорми българската икономика. Само силна, суверенна държавна намеса може да противостои на този самоубийствен процес.

Държавата, това сме ние. Тези земи и благата, които крият са отвоювани с кръвта на предците ни. Разграбените на безценица и съсипани от лъжеинвеститори предприятия и цели промишлени отрасли са строени с мазолите и потта на майките и бащите ни. Тези блага принадлежат по право на българския народ и първо на него. Престъпление срещу народа ни е тези блага да се раздават почти безплатно на презадоволени и свръхбогати чужди фирми, които да ги изнасят безвъзвратно от държавата, докато българският бизнес се мъчи, хазната кънти празна, държавните заеми растат, народът обеднява, гражданите масово се евакуират от страната поради хронична безработица и липса на адекватна реализация, нацията е изправена пред умопомрачителна демографска катастрофа, сравнима по драматизма си единствено с времената на петвековния османски геноцид.

Българският неоконсерватизъм е православен, християнски проект.

Няма универсални ценности. Забравете това. Има християнски ценности. Ислямските ценности не са като християнските ценности. Либералните ценности не са като християнските ценности. Избирайте вълкът ли ще е сит или агнето ще пазим цяло. В исляма многоженството е на почит. В християнството – моногамията. Затова повечето българо-мохамедани не са мюслмани в класическия смисъл. Те споделят твърде много християнски ценности. Държат си на една жена, развеждат се с нея, ако им изневери, вместо да я убият с камъни на улицата, не се отричат от децата си, ако са атеисти или агностици и това са само най-елементарните примери за тоя феномен.

Християнството е секуларна религия, напълно съвместима с демокрацията, ислямът – теократична доктрина, абсолютно несъвместима с демокрацията. Идете в Саудитска Арабия и вижте там ислямските ценности пар екселанс – в чист вид, приложени на практика от трийсет милиона души, и после елате да ми обясните за „универсалните“ ценности. Такива няма. Различните културни общности по света избират различни ценностни модели. Българският е православен. Колкото повече се отдалечаваме от този модел, толкова по-зле за нашия културен, политически и национален интегритет. Толкова по-зле за националното ни достойнство и благоденствие. Тук няма да навлизам в теология, макар че бих могъл, но ще се отклоним твърде много и не е необходимо за целите на тази статия.

Българският неоконсерватизъм е патриотичен проект.

Нацията е най-близкият аналог на семейството в съзнанието на всеки човек. Народът, към който вярваме, че принадлежим, е нашето разширено семейство. В още по-широк смисъл, разбира се, целият свят е наше семейство. Но как да обичаш целия свят, ако не обичаш първо собствения си род, народ и родина? Или както е писано в Библията: „Който каже: „любя Бога“, а мрази брата си, лъжец е; защото, който не люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, Когото не е видял?“ (1Иоан 4:20). И така, как любите света, а предавате родината си? Как оня, който е продал брат си, после се врича във вярност на чужденеца? И чужденецът презира такъв нещастник. Ще го използва за целите си и ще го изхвърли като мръсен парцал след това. Всички мразят предателите и с право. Как казвате „аз обичам всички хора“, но после „българите са боклуци и лош мат’рял“? Вие сте просто едни жалки лицемери. Да, във всяко стадо има мърша, но българите не са лош материал, а силните национални държави са бъдещето на Европа и на оформящия се многополюсен свят.

Българският неоконсерватизъм е демократичен проект.

В конституцията ни е записано, че властта произтича от народа и се упражнява непосредствено от него. Очевидно се подразбира, че е необходимо това да се случва винаги и в интерес на народа, не в негов ущърб. Да, ама нещата не стоят така в постсоциалистическа България. Тук няма демокрация, т.е. – власт на демоса, на хората и в интерес на хората. В България, уважаеми читатели, имаме днес неофеодализъм. Живеем в средовеновието, почти като крепостни селяни, а единствената съществена разлика е, че имаме вътрешни тоалетни, канализация и телевизори. Осемдесет процента от брутния вътрешен продукт на страната ни се формира от оборота на сто фирми (ето и линк, да ви спестя време за справката: 24 часа). СТО!!! Давате ли си сметка какво значи това? Ами аз го назовах вече. Това значи крепостничество, феодализъм, средновековна икономика. Това не е демокрация, а мутрокрация.

И най-после, българският ляв, егалитарен, православен, патриотичен, демократичен неоконсерватизъм е алтернативата и спасението за България. Либералната политика доведе до просешка тояга народа ни, компрометира вековните ни ценности, разруши моралните ни устои, обезлюди страната ни, смачка националното ни самочувствие, ограби суверенитета ни, унизи предците ни и се подигра с кръвта им, проливана хилядолетия, за да градят нещо, което ние с лекота почти затрихме за има-няма две-три десетилетия. Неолиберализмът е врагът, който трябва да бъде прогонен на всяка цена от България час по-скоро, ако е необходимо – с винкела и теслата по главата. Иначе загиваме. Без отговорна консервативна политика България умира. Аз не желая това. А вие?

Advertisements

Социализмът се завръща

me (4)Ами да, бъдещето на цивилизования свят неизбежно е социалистическо по чисто капиталистически причини, колкото и парадоксално да ви звучи това на първо четене. Оставете за момент предубежденията си към плесенясалите и компрометирани пропагандни термини „комунизъм“ и „капитализъм“, и се огледайте какво става по света. Щом американците са на път да си изберат социалист за президент, правете сметка за какво става дума. Бърни Сандърс има огромни шансове не само да излезе фаворит на демократите, но и да пребори който и да е републикански кандидат. Швейцарците пък гласуват на референдум тези дни приемането на безусловен базов доход за всички граждани на държавата в размер на около 2500 долара месечно. В Холандия, в Утрехт, въвеждат също безусловния базов доход като социален експеримент. Същата идея присъства от години вече активно в политически програми на партии от Ирландия, Италия, Белгия, Германия, Финландия, Швеция и др.

Вече всички разбраха, че един процент от населението разполага с толкова ресурси, колкото останалите деветдесет и девет. Преди десетина години около 350 души са владеели ресурси колкото половината от световното население. Днес тази цифра се е свила до шейсет, а се появиха и спекулативни изследвания според които реалната цифра е по-малко от трийсет човека. Но нека са шейсет. Шейсет физически лица държат пари, колкото половината свят! Междувременно десетки милиони умират от глад, а милиарди други живеят на ръба на физическото оцеляване и това не е защото са по-малко ценни като личности или с по-лош потенциал от всички други хора на планетата (аз поне не съм расист). Този драматичен дисбаланс предизвиква перманентни напрежения, бунтове, войни и непрестанно репродуциращо се от патологичния егоизъм на хората нещастие. Ако това не ви се струва скандално и не ви тревожи, моля ви, по-добре напуснете блога ми. Очевидно няма какво да си кажем.

Всъщност футуролозите говореха за тия неща още преди 15-20 години, когато тепърва начевах да се интересувам от такива теми като младеж. Едрият бизнес се окопава в кула от слонова кост и дебелее за сметка на всички сотанали. Дребният и среден бизнес биват поетапно задушавани, унижавани, изтлсквани в периферията и най-сетне – умъртвени от едрия, мултинационален капитал. Технологията изяжда работни места по-бързо от лаком малчуган кутия бонбони. Още навремето се прогнозираше, че до средата на новия век (настоящия) ще има работа за не много повече от 20% от населението (може би прогнозата не е точна, но тенденцията е безспорна и очевидна за всички). Получава се парадоксът, че в един момент мнозинството обеднява толкова, че не остава кой да купува, кой да потребява произвежданото. Това очевидно е голям проблем, който мнозина, хранещи се от свободния пазар отдавна са забелязали и в България.

Ако хората нямат пари да ти купуват продуктите, на кого ще ги продаваш и защо да ги произвеждаш? Да не говорим, че ако хората изгладнеят прекалено много, грабват винкели, мотики, кирки, сопи, пушки, кой каквото има и щурмуват парламенти, банки, правят граждански войни, метежи, и т.н. С една дума – анархия. Затова се заговори из Европа напоследък за безусловния базов доход, а призракът на комунизма сякаш взе да броди пак. Вариантите пред икономическата върхушка очевидно са два. Единият е да посрещне незибежния бунт на гладните и да заживее в повсеместна и перманентна гражданска война, което не е от полза за никого, освен за производителите на оръжие може би. Другият е да нахранят бедните даром, по евангелски и да захранят задъхващите се от неолиберални глупости икономики на Европа.

Извън всякакво съмнение е, че сред финансовите елити (сред шейсетината, помазани от Мамона) има личности и кръгове, привърженици на теорията на малтусианството (управление прираста на населението чрез войни, епидемии, глад и под., т.е. – контролиран геноцид). Всички знаем за прочутия монумент от Джорджия, който предписва поддържане населението до 500 милиона. И не се заблуждавайте, че не се мисли в такива понятия по върховете, само защото е много жестоко и нехристиянско според някои от нас. Другата опция е да се задоволят базовите потребности на хората. Историческият опит категорично доказва, че по-богатите общества естествено обръщат демографската пирамида и раждаемостта намалява. Там свръхраждаемостта не е проблем, както е в цяла Европа. Най-висок е естественият прираст в бедите и ниско образовани общности. Това като контра пункт на малтусианците, че може би е по-разумно просто да нахраниш и образоваш социално немощните общности, отколкото да създаваш войни и болести, за да им намалиш числеността по сатанинския модел. Да видим. Засега се все още се играе картата с конфликтите, глада и епидемиите. Но ми се струва, че неизбежно ще надделее социалистическата карта в глобален план и това става все по-очевидно.

Трогателен е патетичният предсмъртен гърч на т.нар. „десни“ привърженици у нас, а и в Европа. Огромната част от тях са на практика бедни (това е особено очевидно в България), но фанатично отстояват правото на свръхбогатите да ги ограбват още. Това противоречи на всякаква логика и здрав разум, но е очевидно напълно постижимо със съвременните средства за контрол на общественото мнение и управление свободната воля на масите. Телевизията и пресата са някои от широко известите инструменти за постигане на подобни цели.

Но не се плашете излишно. Няма да дойде комунизмът. Това е една утопична приказка за малки деца, пълна с противоречия и концептуални грешки, която категорично и напълно безспорно се е доказала исторически като неефективна в световен мащаб и всъщност дори доста опасна. Проблемът е обаче как да бъде преодолян неофеодализмът, който незабелязано се оформи тук последите десетилетия.

Прекрасен, очевиден и бих казал христоматиен пример за този процес е една България например. Тук дребният и среден бизнес бяха удушени, смачкани и унизени от сервилното поведение на политическия елит през последните 25 години, който бързаше да угоди на едрия капитал на всяка цена. Абсолютно на всяка. Стигна се до абсурди мултимилионни компании да бъдат продавани за жълти стотинки, само за да бъдат пладнешки разграбени и разпродадени за скрап от „инвеститорите“. След като индустрията беше тотално омаломощена, а дребният и среден бизнес пожертвани на олтара на сатанинския култ към крупните транснационални корпорации, започна и последното преразпределяне на малкото останали парчета от баницата. В малките населеи места това се вижда най-ясно. Има някакъв местен бабаит – феодалът, тип Ценко Чоков от Галиче, комуто е делегирана валст и протекция от царя (сещайте се кой играе тая роля у нас в момента). Той коли, той беси. Повечето хора надолу по веригата разчитат на жалки подаяния по линия на феодала – я държавна службица за балдъзата, я някоя обществена поръчка за умиращия бизнес на зетя, я някое подкупче, ако благоволят да го поканят в далаверата.

Върнахме се в Средновековието, дами и господа, другари и другарки. Затриха ни съвсем. Изправени пред проблема, че няма да има кого да доят повече, решиха да си вкарат роби от другаде, които да подбият цената на труда през идните десетилетия, защото средната класа много им е изалчняла. Явно 99 към 1 не е достатъчно за някои и целят ново прекрояване на 99,5 към 0,5 може би или един Бог знае какво им се мъти в обърканите глави на тия шейсет човека и техните лакейчета.

И ето я голямата истина, която светът поради инфантилизъм явно все още не успва да схване. Да, във философски и екзистенциален смисъл нашата „велика“ цивилизация очевидно е едно глупаво, наивно, разглезено недоносче, което пълни кофа без дъно. Шейсетте човека на върха на пирамидата имат деформирана представа за живота и ценностите в него. Онези, поддали се на мозъчната промивка, инициирана от върхушка логично са прихванали същата морална деформация.

Не можеш да бъдеш истински щастлив в свят, пълен с нещастни и страдащи хора. Егоизмът е причината за всички злини по света, винаги е бил и завинаги ще остане причината. Ако това не се адресира, не си губете времето с избори, реформи и каквато и да било друга измишльотина.

Единствено свят, изграден на взаимното сътрудичество, грижата за ближния на всяка цена, солидарността, поставяне интересите на народа пред тези на едрия капитал, свят, където желанието за всенародно благосъстояние е най-висш държавен и личен приоритет може да бъде основа за едно добруващо и проспериращо общество. Любовта към ближния Христос поставя на най-високо място, току до любовта към Бога и спазването на светия Му закон. Това значи да не позволяваме хора да страдат и умират, защото нямат пари за лекарства и храна или да не погребват близките си, за да им вземат пенсия. Ако не можем да го направим в световен мащаб веднага, нека спешно да започнем от нашата къща.

Човек може да бъде истински щастлив и благоденстващ единствено, ако е обграден от истински щастливи и благоденстващи хора. Другото са игри на дявола с обърканите умове на духовно слепи същества.

Ако нашата прехвалена западна цивилизация не може да даде този пример с огромното благосъстояние (натрупано прз вековете с колониална агресия и алчност за сметка на много народи между другото) като нахрани и образова останалия свят, по-добре да не си губим времето повече и да отприщваме анархията. Тя така или иначе ще дойде и вече чука на вратата на Европа. Защото няма безплатен обяд. Ако имаше как да попитаме Мария-Антоанета, злощастната съпруга на клетия Луи XVI, разделила се с главата си под гилотината, тя щеше да ни потвърди. Най-гладните вече дойдоха и веят знамената на една първобитна култура, която не се съобразява с нашите норми на поведение. Но гладните са отдавна първо в нашия двор, в собствената ни страна и споделят нашия език, история и ценности. Политическото бъдеще, ако ще е светло, е наляво. Проблемът е, че днес по някаква безумна причина всички искат да са десни, дори левите. Какви наивници сме само…