България търси изрод

България не търси талант, не. Зад паравана на търсенето на таланти България всъщност търси фрикове, на които да се смее. Търси хора със сбъркана самооценка, които доброволно да се изложат публично, за да може продуцентите да надуят рейтинг. А дуят рейтинг най-много от хора, които се излагат публично, защото останалите обичаме да се подиграваме, да надменничим, да се чувстваме по-горе от някого. Така компенсираме комплексите за малоценност. Кадърните са за прикритие и галене на съвестта. Истинското естетическо удоволствие обаче зрителят изпитва от деестетизираната гротеска на излагащия се публично нещастник. Другият голям кеф е да си в позицията да осъдиш някого. Да го погледнеш от високо и да кажеш: „ти не ставаш“. Разбира се, подтекстът на егото ни винаги е „аз ставам“.

Гордост. Суета. Високомерие.

Виж го тоя, бе, егати балъка. Ха-ха-ха! Егати тъпака, как може да си толкоз прост, бе, некадърник! Кой те пусна там, бе!? Звънете на зоологическата да си преброят маймуните, че една е избягала и я дават по телевизията. Ха-ха-ха! Добре, че аз съм толкова талантлив, красив и умен. Ейй, какви дебили имало, брейй… Откачалки! Добре, че аз поне съм нормален!

Сигурно и в твоята главица се е прокрадвал подобен мил монолог, докато гледаш как България търси изрод или някоя от другите подобни телевизионни вечеринки за публична и обществено одобрена гавра с объркани хорица, попаднали на грешното място в грешното време. Може би на заден план се вихри монологът, добре прикрит от егото, да не го види съвестта ти, но… Това си е фрийк шоу (от англ. freak show – шоу на изродите). Иначе се възмущаваме много как до преди половин век по цирковете се редели на опашка да зяпат хора с деформации. Днес фрийк шоуто е по-рафинирано. Опаковано е в целофана на скъпата телевизионна продукция, морално легитимирано е от националния ефир и му е закичена панделката на рекламните блокове за разкош. На свинче звънче. Някак по-цивилизовано е да се подиграваш, скрит зад екрана. По-безопасно е. Няма как и другите да разберат, че и в теб дреме едно обикновено самодоволно и надменно копеле. Освен, ако не се похвалиш, разбира се, но това е вече по желание.

България търси талант, ама друг път. Всички риалитита са заради уродствата. Фриковете се котират. Унижението им се харчи добре. Нормалността е скучна. Прекомерният талант пък смущава, кара зрителя да се чувства бездарник. Не е добре. Не качва рейтинг да събереш виртуози да свирят Шопен. Виж, ако го правят облечени като шутове, докато се замерят с кучешки изпражнения, нещата се балансират. Талант за камуфлаж, уродство за рейтинг. Риалититата се гледат, за да видиш как някой е способен да се изложи много повече от теб, докато ти си правиш кефа да го съдиш безнаказано и да му се присмиваш ехидно. Доставя особена перверзна наслада да наблюдаваш как някой бива грозно унизен пред всички. Да го видиш колко е жалък и малък, как се гърчи безпомощен пред камерите. Най-голямото удоволствие пък идва от факта, че това не си ти.

Ти си талантът. С него се идентифицираш. На негово място се поставяш. А към фрика емпатия не изпитваш. Имунизира те срещу нея смехът на тълпата в ефира. Сам си е виновен, казваш си. Виж, всички му се подиграват, заслужава си го! Кой го е бил по главата да се излага? А той, горкият, също се припознавал в таланта. Мечтал си, надявал се и събрал кураж да се порбва. От шоуто най-щедро го поканили на „масата на мечтите“. Оказало се обаче, че не е сътрапезник, а основно ястие. Сдъвкан и изплют, прелъстен и изоставен. Ако е наистина вдетинен глупак, поне не осъзнава унижението. Повечето, уви, добре го осъзнават. Просто не са си давали сметка по-рано къде са попаднали всъщност и защо са ги приели там.

Бай брадър, Царе на келепира, Господари на сеира и България си търси изрод. Жадни сме да зяпаме как някой унижава друг. Жадни сме за подигравки, присмех и дефилета на позора.

Карнавал на нравствения упадък.

Парад на суетата и глупостта.

Триумф на лошия вкус, подмяната на истинските ценности и прогресивното оскъдяване на човешкото у хората.

Естетическа и духовна катастрофа, шумно одобрена от бурните ни аплодисменти.

Подай дистанционното, че днес още не съм се присмял на никого. Хайде, пускайте следващия изрод! Ех, ако телевизорите бяха огледала за души… Прощавайте, фрикове! Съчувтвам ви искрено, защото и аз съм един от вас.

Благодаря за вниманието!