Вавилонската блудница

Ако искате в дълбочина да разберете политическото, а в един по-широк смисъл и екзистениалното ни дередже, не чакайте на експертите от телевизора. Те са просто хора. Най-добре отворете онази дебела, стара, обикновено черна книга, известна ни като светата Библия. Имаме обаче страх от Библията. Рядко посягаме да я отворим, да не би да прочетем на страниците й някоя грозна истина за нас самите, която по принцип предпочитаме да крием от съвестта си. Дори заклетият атеист някъде вътре в себе си таи в отрицание едно добре маскирано с високоумия смущение, че може пък и да греши, и това предание да е всъщност валидно. Ако е така, той, очевидно, е сериозно прецакан. За жалост, в подобно незавидно положение се намираме в известен смисъл всички ние, дори силно вярващите.

Библията има мистичната способност да действа като огледало, като пророчество, като изобличител. Много особена книга е това. Но, разбира се, тя не е просто книга. Само наивник може да сравни Свещеното Писание, както го наричаме християните, с роман на Том Кланси, новела на Дан Браун или приказката за великденското зайче. Историята неслучайно е нарекла този стар ръкопис Книгата на книгите. Защото тя е много повече от книга. Тя е отражение на този свят – на най-светлите и на най-мрачните му страни. Но тя е и нещо много страшно. Освен зловещо точна диагноза на човешкото състояние, тя е и пророчество за съдбата на този свят.

Не чакайте по новините да чуете истината за света. Докато слушате как Ванга ни предрекла Брекзита, а Путин бил виновен за глобалното затопляне, да не пропуснете между снарядите информационен буламач да поразсъждавате и за неща, които всъщност имат стойност. Примерно, за смисъла на живота, това как ви звучи? Странно, не чувам често да я нищят тая тема по емисиите. Все едно е маловажна. Сякаш всички са безсмъртни и на кого ли му пука за тая работа… Не мога да си обясня защо решихме, че щом имаме айфони и сателитна телевизия, значи всичко ни е ясно и няма какво повече да научим от миналото.

Pieter_Bruegel_the_Elder_-_The_Tower_of_Babel_(Vienna)_-_Google_Art_Project_-_edited
Това е прочута картина „Вавилонската кула“ на фламандския ренесансов художник Питер Брьогел Стария от 1563 г. Предполага се, че изображението служи като своеобразен модел за дизайна на сградата на европарламента в Страсбург. Визуалното и концептуалното сходство е толкова явно, че асоциациите са напълно неизбежни.

Нито ще съм първият, нито последният, който прави аналогията между някои днешни международни организации и историята за Вавилон от Библията. Чували сте я, нали? Ще ви я цитирам дословно: „И рекоха: хайде да си съградим град и кула, висока до небето; и да си спечелим име, преди да се пръснем по лицето на цялата земя. Тогава Господ слезе да види града и кулата, що градяха синовете човешки. И рече Господ: ето, един народ са, и всички имат един език, а на, какво са почнали да правят; и няма да се откажат от онова, що са намислили да правят; нека слезем и смесим там езиците им тъй, че един да не разбира езика на другиго. И пръсна ги Господ оттам по цялата земя; и те спряха да зидат града (и кулата). Затова му е дадено име Вавилон, понеже там Господ смеси езика на цялата земя, и оттам ги пръсна Господ по цялата земя.“ (Битие 11:4-9).

Нямаше да намерим нищо смущаващо в този текст, ако 1500 след написването му в Новия Завет не се появяваше още една вавилонска референция в Откровението на Иоан, където се говори за последните времена преди Страшния съд. „И друг Ангел последва и казваше: падна, падна Вавилон, великият град, защото напои всички народи с яростното вино на блудството си.“ (Откр. 14:8). И това не е всичко.

eu_strasbourg_pixabay
Новият Вавилон – институционалното сърце на ЕС, седалището на Европейския парламент в Страсбург. Прочутата сграда е кръстена на френската журналистка и феминистка Луис Вайс. Официално се твърди, че недовършената част от сградата символизира страните от Източна Европа, които по времето на проектирането и строежа на сданието все още не са част от съюза. Не е съвсем ясно обаче защо, ако е така, тази част гледа на запад. Разбира се, ако сградата е всъщност по модела на Брьогел (което изглежда почти самоочевидно), дилема няма.

„И силно извика той, като казваше с висок глас: падна, падна Вавилон – великата блудница, и стана жилище на бесове и свърталище на всякакъв нечист дух, свърталище на всички нечисти и омразни птици; защото от виното на яростното блудство пиха всички народи, и царете земни блудствуваха с нея, а търговците земни разбогатяха от големия й разкош. И чух друг глас от небето да казва: излезте от нея, люде Мои, за да не участвувате в греховете й, и да се не заразите от язвите й: защото нейните грехове стигнаха до небето, и Бог си спомни неправдите й. Отвърнете й тъй, както ви и тя отвърна; отвърнете й двойно за делата й; с чашата, с която ви черпеше, почерпете я двойно. Колкото се е прославила и живяла разкошно, толкова мъка и скръб й върнете; понеже тя казва в сърцето си: седя като царица, вдовица не съм и скръб няма да видя. Затова в един ден ще й се струпат поразите: смърт, жалост и глад, и ще бъде изгорена в огън, защото силен е Господ Бог, Който я съди. Ще я оплачат и ще ридаят за нея земните царе, които са блудствували с нея и живели разкошно, кога видят дима от изгарянето й, като стоят надалеч от страх пред нейните мъки и казват: горко ти, горко ти, великий граде Вавилоне, граде силни, защото в един час дойде твоята осъда! (Откр. 18:2-10).

Ако все още не виждате аналогията, не знам какво ще ви е нужно, за да я забележите. За повечето от нас тя, все пак, е съвсем очевидна. В старозаветния разказ от Битие имаме историята за опита на хората да стигнат до небето като построят кула (обичайно се тълкува като „да стигнат Бог“, да се самообожат). В новозаветното пророчество на св. Иоан Богослов по някаква причина имаме връщане към това предание и поява на някакъв нов Вавилон като онзи от древност. Разрушаването на втория Вавилон евангелистът описва като свързано с последните времена и наближаването на знаковото екзистенциално събитие, известно ни като Второто Христово пришествие.

Ще направя само едно бързо уточнение, защото често срещам този проблем, когато се опитвам да коментирам Библията с хора с бедна или никаква теологическа култура. Ако четете Светото Писание както се чете готварска книга, по-добре не си губете времето. Буквалисткият подход към този текст е исторически много късно протестантско явление и създава предимно нездрави представи у хората за Библията. Ако пък има текст в двата завета, който да е почти невъзможно да се чете и тълкува по буквалистки, буквоядски маниер, това определено е Октровението на Иоан. Тази последна книга от Библията е еманация на мистичния и, бих казал, трансцендентален характер на този уникален документ.

eu
Плакат на Европейския съвет за културно сътрудничество. Pекламата изглежда да е от преди договора в Маастрихт от 1992 г. – звездите на плаката са 11, вероятно символизиращи 11-те държави членки към онзи момент (това няма общо с броя на 12-те звезди в емблемата на ЕС). Явно идеята е да визуализира идеологическия проект. Сградата в Страсбург се появява по-късно. Завършена е през декември 1999 г., но очевидно визията и пропагандната рамка са налице доста преди това.

Но нека се върнем на пророчеството. Много е трудно човек да не направи асоциация с това, кеото се опитваме да съградим днес в стара Европа. Вижте и този плакат, създаден за реклама на европейската идея. Слоганът гласи „Европа: много езици, един глас“. Явно е, че аналогията не просто е налице, тя е умишлено търсена. Кулата на Брьогел е почти буквално копирана. Възражението срещу старозаветната история е подчертано в слогана – многото езици отново обединени в общ глас. Има и още един наистина смущаващ от християнска теологическа гледна точка елемент – звездите на плаката. Несъмнено ви прави впечатление, че това не са съвсем обичайни звезди. Обикновено тази фигура се крепи на два лъча, а тук все едно е обърната наопаки – с единия лъч надолу. С други думи, това са обърнати пентаграми. Ако случайно не ви е известно, обърнатият пентаграм в теологията е тежко символически натоварен. Това е образът на сатаната – долният лъч е брадата на козела, двата хоризонтални са ушите му, а двата вертикални – рогата.

Кой ли е очаквал, че и този Вавилон ще тръгне да се руши? Точно всички бяхме сигурни вече, че построихме светлото бъдеще и сега ще си живеем завинаги щастливо и свободно в транснационална, неолиберална Европа и хоп, не щеш ли, Брекзит. Англичаните взеха да подкопават основата на хубавото ни федеративно сдание, преди да сме успели да му се нарадваме.

„Тогава един силен Ангел дигна камък, голям като воденичен, та го хвърли в морето и каза: с такъв устрем ще бъде сринат Вавилон, великият град, и не ще го има вече; глас от гуслари, певци, свирачи на пищелки и тръбачи няма вече да се чуе в тебе; никакъв художник на какво и да е изкуство няма вече да се намери в тебе; шум от воденичен камък няма вече да се чуе в тебе; светлина от светило няма вече да се появи в тебе, и глас на младоженец и невеста няма вече да се чуе в тебе, защото твоите търговци бяха велможи на земята, защото чрез твоите магии се заблудиха всички народи. И в него биде намерена кръв на пророци, светии и на всички избити на земята.“ (Откр. 18:21-24).

Много си повярваха хората нещо, решиха, че са си самодостатъчни, че са голямата работа, че ще надминат Бог във величието си. Изгониха Създателя от обществата си. Сами ще се оправяме, казаха си, Той не ни трябва. Не, Той не просто не ни трябва, Той за нас не съществува. Ние знаем по-добре. Правилата Му за нас са невалидни. Ще напишем свои. Моралът Му за нас е остарял. Ще си измислим наш, модерен, политически коректен, нов морал. Истината Му за нас е недоказана. Ще я отхвърлим! И така, тухла по тухла цивилизацията ни гради Новия Вавилон от доста време насам. И тъкмо беше на път да успее, и сега това…

Докато си разсъждавате за трансценденталните импликации на библейските сведения, ще ви споделя накратко в съвременни термини как виждам актуалните събития около ЕС. Свещената крава на паневропейския федерализъм беше ритуално заклана от англичаните миналия петък. Независимо кога точно ще задейстат чл. 50, дали разводът ще се състои в пълен формат или ще измислят някакви юридически евфемизми, за да минимизират икономическите негативи, вече няма значение. Духът е пуснат от бутилката. В случая е като с девствеността – няма връщане назад. Вече е ясно – Европейски Съединени Щати няма да има. Друго също е кристално ясно – съдбата на Новия Вавилон е съвършено неясна. Дали ще оцелее ЕС още, примерно, десет години? Какво да ви кажа, не бих заложил пари на това.

Advertisements

Демокрацията е грешка!

me (4)Сега разбрахте ли, дами и господа? Демокрацията е грешка, слушаме от сутринта по всички телевизии. Грешка било, че Камерън насрочил референдум. Грешка било, че дал на хората право да избират политическото си бъдеще. Грешка било, че британците решили да излязат. Грешка според кого? Явно за мнозина демокрацията е една голяма грешка. За тях тя е валидна само когато е на страната на собственото им вездесъщо мнение. Във всички останали случаи е голям проблем. Това е тоталитарният модел на мислене и той отдавна е обладал геополитическото чудовище, което наричаме Европейски съюз.

Нещо историческо се случи днес във Великобритания. Тази страна се доказа достойна за великото име, което носи. В известен смисъл, ще си позволя да преувелича (а може би не), но бихме казали, че Брекзит е събитие от ранга на Магна Харта Либератум или една малка Френска революция. Такива грандиозни тектонични геополитически движения не се случват всеки ден. Всъщност, мисля че в най-новата история това стои на едно то най-висите места по значимост.

Сега започват спекулациите. Ама те няма да излязат, никой няма да го позволи. Ама то няма да предизвика ефект на доминото и ЕС ще устои. Ама те всъщност са се объркали нещо англичаните, сега ще преизберат Камерън и всичко ще се оправи. И, разбира се, Путин е виновен! Не знам дали чухте, но той е виновен и за урагана в Китай днес… Няма сърце тоя човек, ей!

Първо, англичаните напускат ЕС, нека това да е ясно на всички. Теоретичните шансове това да не се случи при този резултат от референдума са еквивалентни на шанса Къци Лафазанов да стане президент на България през ноември. Между другото, според мнозина той ще е много по-представителен, адекватен и подходящ за поста от настоящия титуляр, но това е отделен въпрос.

Второ, ефект на доминото има още от обявяването на референдума. В Италия искат изрично допитване за членството в ЕС и то победителите от местните избори, които взеха Рим. В Испания предстоят парламентарни избри, на които Подемос, консервативните евроскептици, се очертава да са втора политическа сила. В Австраия върви процедура по разследване на изборните резултати, които, както се твърди, с измама са отнели победата на кандидата на националистите. Алтернатива за Германия вече тръби из каналите си, че иска немски референдум, а гърците отдавна са на косъм по тоя въпрос.

И трето, англичаните не са се объркали. Много добре знаят точно какво правят и защо го направиха. Объркали са се тези, които не разбират сигналите, изпратени към света от това знаменателно историческо събитие. Либералите вече нямат нито моралната, нито политическата позиция да етикират консервативните идеи с празни клишета от серията „език на омразата“, „расизъм“, „ксенофобия“, ала-бала. Ще се наложи да признаят правото на хората да бъдат легитимно консервативни, да бъдат патриоти и да защитават традиционните ценности и ред в държавите си. Либерализмът вече не се подразбира, както се опитваха да го фалшифицират до скоро.

brexitДнес Великобритания извоюва знаментална победа. Победа на обикновения човек от народа над финансовите и политическите елити. Победа не демокрацията над корпорокрацията. Победа на националното чувство пред фалшивата аморфност на насилствено налагания мултикултурализъм. Победа на здравия разум над сектантския култ към един неототалитарен геополитически идол. Свещената крава на ЕС беше ритуално заклана от поданиците на кралица Елизабет. Принесоха я в жертва на олтара на свободния избор и правото на народите да решават политическото си бъдеще. Не съм сигурен, че мога да цитирам друго подобно събитие в съвременната история, където на обикновените хора да им е даван истински шанс да вземат свободно решение от реална политическа значимост. Повечето „демокрации“ днес оперират на базата на умело контролиран, медийно манипулиран от монополистите над общественото мнение вот. Брекзит, в този смисъл, е абсолютен прецедент.

Предстои да видим реакцията на елитите. Съпротивата срещу решението на британците ще е значителна, няма съмнение. Транснационалните корпорации предпочитат да убеждават шепа анонимни евробюрократи да им играят по свирката, вместо да трябва да се занимават по отделно с десетки правителства и да ги подкупват на парче. Много пари са замесени тук и твърде много изключително богати и влиятелни личности и организации са подчертано недоволни от това народите да правят каквото си искат. Ще видим каква ще е реакцията, но ще има такава. Ако тенденцията с разпада на ЕС се задълбочи, нищо чудно да предизвикат и война на Стария континент, само и само да не се върне властта в ръцете на хората.

Още веднъж, адмирации за британците за политическия кураж да започнат тази битка, за смелостта и силата да я завършат, за категоричния пример, който дадоха на цяла Европа с този демократичен подвиг. Сега ще започнат да ги плашат и хулят каква голяма грешка са направили, но демокрацията не е грешка, дами и господа. Грешка е медийно хипнотизираните граждани да позволяат на т.нар. „елити“ да правят каквото си искат, без да им пука за мнението на малкия човек. Но днес малкият човек направи голямо и шумно изявление. Предстои да видим какво следва.

Светът си вървеше преди СССР, върви си и след него. Така си вървеше и пред ЕС, ще си върви и след него. Първоначалното икономическо сътресение, което неминуемо ще последва за Острова, ще бъде преодоляно. Нито някой ще спре да търгува с тях, нито лирата ще се срине, нито някой ще тръгне да депортира чужденци. Повечето либерални „опасения“ са просто партенка, плашило, което, за радост на много от нас, не си свърши работата. Браво, Британия! Велико постижение! Да живей!…

Къде са бежанците или историческата роля на британския референдум

Къде изчезнаха бежанците? Какво стана? Всички очакваха тази пролет да има бум на мигрантското напрежение, а симптоми за подобен развой на събитията имаше в изобилие още през февруари. Но изведнъж всичко утихна. Как така? Нима вече Европа не е толкова привлекателна дестинация? Или от европарламента прекратиха социалните програми за подпомагане и интегриране на бежанци? 175676_600Или може би войната в Сирия е свършила? Или в Африка вече всичко е спокойно, икономиката им върви нагоре и хората не виждат причина да напускат континента си?

Нито едно от изброените, уважаеми. Другаде е заровено кучето, струва ми се. Утре Великобритания излиза на исторически референдум – да останат в ЕС или да напуснат завинаги съюза. Играта е на кантар. Членството им буквално виси на косъм, а Дейвид Камерън си къса косите, че изобщо предложи подобно мероприятие. Следя медийния им дебат по темата отблизо последните седмици и въпреки неистовите усилия, които агентите на статуквото влагат в защита на членството им, предварителните социологически изследвания са безмилостни – нищо няма да е ясно до последния момент. Решението ще е с фото финиш.

Един от най-силните аргументи в полза на Брекзит (от англ. Britain/Британия + Exit/Изход = BrExit) е свързан с неконтролируемата миграция. Ако кампанията покрай референдума беше гарнирана с един мощен бежански прибой по южния бряг на съюза, британците щяха да гласуват за излизане с огромен аванс преднина. В момента всичко това е на пауза. 6a00d8341d417153ef01b7c820717c970b-600wiЕрдоган, като мераклия да става член на ЕС (което никога няма да му се получи, но човекът си вярва), е принуден да хвърли всички усилия в удържане на бежанския наплив (разбира се, че го контролира, нали така изнудва за пари), въпреки че в момента е много недоволен от негативния развой на събитията около либерализирането на визовия режим за турски граждани.

Доволен или не, ако в момента имаше втори епизод на кризата от 2015-а, британците категорично щяха да гласуват за Брекзит. Сега, при по-тихи води, това има шанс да се размине. Ако обаче съм прав, мине ли референдумът, можем да чакаме продължение на драмата с ултиматумите, надуваемите лодки и калните лагери по гръко-македонската, а скоро навярно и по гръко-българската граница. Реджеп ще реши, че парите от ЕС са му малко или нещо друго не го устройва и хайде, на нов глас. Англия и компания ще бъдат много неприятно изненадани, особено ако гласуват за оставане в ЕС.

EU3На всички вече им е ясно, че утре във Велика Британия се случва нещо наистина велико и историческо, което далеч прехвърля границите на Острова. Поданиците на кралица Елизабет ще решават съдбата на цяла Европа, защото, нека не се заблуждаваме, излязат ли те от съюза, много скоро ще ги последват и други народи. Това ще е краят на ЕС, няма съмнение. Може би ще отнеме още петилетка да се доразбие схемата, но тази организация няма да я бъде. Като прибавим и сериозните финансови проблеми, които така или иначе съюзът отдавна има със страни като Гърция, Испания, Португалия, Италия, без британците нещата драстично ще се усложнят за нашия утопичен остров на евроатлантическото щастие.

Утре се решава съдбата на ЕС и е в ръцете на хората от острова отвъд Ламанша. Това е цивилизационен избор в истинския смисъл на думата. Избор, който ще отекне не само из цяла Европа, но из целия свят. Това е избор за национален суверенитет, за национално достойнство, за протекция на вътрешната икономика и на дребния производител пред транснационалните мега корпорации, за защита на традиционните порядки, ценности и културна хомогенност, за охрана на националната сигурност, за избор на демокрацията пред корпорокрацията и бюрократичната клептокрация, за отхвърляне на неототалтарния олигархичен модел, който е обсебил ЕС.

mcp1Англичаните са на път да дадат урок по народовластие на целия свят. Усилията, които се хвърлят в момента, за да останата те в съюза са огромни. Всички европейски лидери, а и Обама в това число, призовават за запазване на статуквото. Да видим. Трябва да призная, че по-скоро не ми се вярва да излязат. Информационният натиск за оставане е прекалено мощен. За това агитират и настоящият министър-председател на кралството Дейвид Камерън, и експремиерите Гордън Браун, Тони Блеър, Джон Мейджър, и изобщо всички по-изтъкнати тамошни официози. Самите британци са много объркани, а решаващ процент гласоподаватели ще се колебаят до последния момент. Именно техният вот ще реши изхода от мача.

И все пак, аз съм консервативно мислещ човек и от сърце подкрепям този порив за политическа и икономическа независимост. Утре в Обединеното кралство може ритуално да убията свещената крава на неолиберална хуманистична преструвка, наречена Европейски Съюз. Може утре англичани, шотландци и ирландци да поставят началото на края на федеративните мечти за щатски тип държава на Стария континент и аз лично ще ги аплодирам шумно, ако го направят. Ще съжалявам кротко, ако решат да останат, но дори самият факт, че тази капмания стана възможна и на повърхността изплуваха толкова много от умрелите риби на съюза, е силно окуражаващ сигнал. Бихме казали, че независимо от резултата, това е началото на една нова ера в европейската политика.

Вече няма как да дисквалифицирате идеите на съвременния консерватизъм като ги етикирате произволно, неуважително и безотговорно с клишета от серията „расизъм“, „ксенофобия“, „език на омразата“. Дори само предварителните проучвания на Острова показват пълен паритет на двете позиции, а в много райони и чувствителен превез на консервативния вот. Като добавим към това кметските избори в Италия, испанския Подемос, който се очертава да е втора политическа сила в страната на предстоящите избори, съдебния протест на вота в Австрия, където смятат, че националистът кандидат-президент бе „победен“ с изборна измама, все по-сериозните позиции на Алтернатива за Германия и още куп подобни процеси из цяла Европа, смело можем да заявим, че неолиберализмът вече далеч не е идеология хегемон на Стария континент. Нещо повече, изглежда, че на хората им писна от него.

Така че, днешните надъхани либерали ще трябва да сменят малко плочата и да започнат да гледат по-сериозно на консервативната позиция, набираща все повече последователи не само във Великобритания, но в цяла Европа, а също и в САЩ. keep-calm-and-vote-brexitНационалист не е лоша дума, а белег за лично достойнство и принадлежност към един напълно валиден, класически ценностен модел, който исторически е доказал през вековете своята обединителна сила, нравствена солидност и културно-политическа мощ.

Брекзит може да бъде началото на ценностна еволюция в цяла Европа, на ново Просвещение, ако щете, на икономически и институционален Ренесанс. Хора с моите убеждения виждаме огромен потенциал за културно-политическо прераждане в това събитие. За жалост, по-вероятно е то да се провали, а статуквото да надделее в полза на корпорокрацията. Съветският съюз имаше КПСС и пролетариат, Европейският си има бюрократски елит и либертариат. Общите неща между тези два исторически мастодонта са много повече, отколкото хората предполагат, но е дълга тема. Да видим първо какво ще стане утре. С голям интерес очаквам гласа на британците и силно се надявам да гласуват за промяна. Промяната така или иначе е единствената константа в тоя живот.

 

 

Диагноза толераст

me (4)Това е една нова болест, която плъзна из Европа. Специалистите я познават като толерастия или още либерастия. Представлява тежка хронична психопатология с тенденция да персистира у лица със силно деформирано самомнение и афинитет към личностен и идеологически нарцисизъм. Това е състояние, при което болният парадира с необходимостта от толерантност към различните. Често се среща и в тежката си форма на остра дисоциативна толерастия. При тези случаи пациентът вярва, че е толерантен дори към онези, към които очевидно не е толерантен. Той е убеден, че като обижда и хули личности, които не са съгласни с него, всъщност проявява толерантност към тях, защото им прави добро. В болната му фантазия по този начин той помага на несъгласния да осъзнае грешния път, по който е поел.

За толераста най-важното нещо на света е, очевидно, да бъде радикално толерантен. Той смята това за единственото адекватно поведение, което подобава на такова добро, морално чисто и човеколюбиво същество за каквото сам приема себе си. Това е и основната характеристика на тази психопатология – толерантност на всяка цена.

Но какво изобщо значи толерантност? Според Оксфордския тълковен речник това е 1) способността или желанието да понасяш съществуването на мнения или поведения, с които не си съгласен или не харесваш; 2) потенциалът да търпиш лекарствено, наркотично или друго външно влияние без неблагоприятна реакция; 2.1) отслабване въздействието на даден наркотик или лекарство в следствие на продължителна употреба. (Линк 1) Като допълнение, речникът на университета в Кембридж добавя още едно пояснение на термина, а именно: 3) способността на животно или растение да остане неувредено от въздействието на лекарство, дрога или отрова за продължителен период от време. (Линк 2)

Толерастът смята, че трябва до дупка да търпиш поведения и мнения, които не харесваш, дори да ги смяташ за вредни, опасни или даже отровни за теб, за семейството ти и за обществото. Трай, буля, за хубост, както е казал народът, или за толерастия в случая. Разбира се, самият толераст, когато страда от дисоциативната форма на болестта, не прилага този принцип към себе си. Неговата търпимост към всички, които не са съгласни с вездесъщото му мнение, обикновено е нулева или напълно отрицатена. Там е работата, при най-сериозните хронични състояния, те на практика се дисоциират от самите идеи, които проповядват, т.е. – проектират ги върху другите, но умело се преструват, че те не се отнасят до самите тях. С други думи, тотално късат връзката с реалността.

Следващото пояснение съвсем ще ви изясни смущаващата картинка около това опасно и тежко психопатологично състояние. Толерастията днес най-често се среща под формата на т.нар. „либерастия“. Това е фанатичната вяра, че модерният либерализъм е единственото спасение за човечеството, а всички, които не са съгласни с тая работа, трябва да ходят на село да пасат кравите и да не си отварят много, много устата по политически, идеологически, икономически и ценностни въпроси… особено публично!

Либерастът е толераст с по-широк поглед над нещата. Той не е толерантен ад хок, само за случая, за дадената медийна кампанийка, която са му казали, че е модерно да подкрепи с шарена профилна снимка във фейсбук. Толерастията е неговият наркотик и начин на живот. Той обикновено е сериозен гражданин, по начало е много красив – и физически, и духовно; изключително умен и начетен, с главозамайващо висока логическа и емоционална интелигентност, прилично до високо образован, по-кадърен от обикновенните хора и със сигурност по-компетентен от тях по какъвто и да е въпрос, особено по политическите. Или поне така си вярва. Все пак, нарцисизмът е друг издайнически симптом за този сериозен медицински проблем, както споменахме още в началото.

Либерастът е изключително толерантен към разрушаването на консервативните християнски ценности, унищожаването на традиционното семейство, гей пропагандата, нелегалната миграция, етно-културната подмяна на национални общности с уродливи форми на криворазбран мултикултурализъм, угаждането на едрия международен капитал, заличаването на националния суверенитет, сервилното отношение към всички световно известни либерални формации и източници на толерастка пропаганда, неолибералният колониализъм и империализъм и т.н.

1Либерастът обаче се оказва и хроничен лицемер в толерантността си, защото тя е безкрайно избирателна. Що се отнася до гражданите с патриотични убеждения, религиозните хора, консервативните кръгове, защитаващи традиционните ценности и всички, които вярват в нещо различно или частично различно от фанатичен либерализъм (т.е. над 80 процента от обществото), либерастът сменя плочата. Той не ги търпи. Не, това е меко казано. Той не ги понася. Дишането му се учестява в присъствието на такива хора, пулсът му се ускорява, а кръвното му за секунди удря горната граница. Поставен в среда на такива личности, либерастът последователно започва да проявява симптоми на бяс, фобия, хистерия и други тревожни разстройства. Става силно раздразнителен, агресивен и подчертано нетолерантен към околните.

Такъв е парадоксът на това коварно ментално заболяване. Затова е смятано от специалистите за предшизофренно състояние. Болният буйства и настоятелно изисква от всички да са много толерантни, само дето не може да демонстрира как се прави това. От там се поражда и сериозното вътрешно противоречие у пациента, което се задълбочава, докато не се обясни на клетника, че е станал просто поредната жертва на тази нова психо-политическа патология – толерастията. Заразата се разпространява основно по медиен път чрез пропаганда.

Разбира се, лечението е много трудно и рядко е напълно успешно. Либерастът все пак е прекалено красив и интелигентен, няма как да не знае по-добре от другите кое е най-правилно за обществото. Подразбира се, че той следва да е прав, поне според въображаемата му самооценка. С други думи, това е още един аспект от болезнената делюзия (заблуждение) на либераста. Той е твърдо убеден, че всички онези малоумни, изостанали, ретроградни, тъпи и обикновено грозни антиглобалисти, евроскептици, консерватори и патриоти не са нищо друго, освен клон между спиците в колелото на консумистическия прогрес. Либертарии от всички страни, обединявайте се!

Един призрак броди из Европа, дами и господа, призракът на либерализма. Тази уж безобидна, хуманистично дегизирана идеология бързо се преврърна в новата тоталитарна утопия на 21 век. Либерастията е чумата на новото столетие. Вирусът на двуличието и екзистенциалното всеядство, който пълзи из идеологически и ценностно объркания западен свят. Тази опасна зараза иска да заличи традициите ни, да деформира ценностите ни, да изопачи историята ни, да цензурира културата ни, да премахне държавите ни, да ни накара да забравим за народите ни и за заветите на дедите ни, за да се превърнем в една безлична и аморфна глобалистична човешка яхния, с която едрият транснационален капитал да тъпче бездънния си неолиберален търбух.

Но вие си бъдете толерантни към това. Нали така ви учат по новините? Така трябва да се прави днес, така е политически коректно. Такива са разпоредбите от „началниците“. Вие сте новият либератариат, другарки и другари. Сваряват ви като жабата, на бавен огън. Постепенно усилват котлона, та да изградите толерантност към температурата и да не усетите мига, в който клетките ви ще започнат да кипят и път за вас обратно към живота и свободата просто вече няма да има.

Организмът бързо си изгражда толерантност към отрови. Ето, цигарите например. Лепкавият, горещ и токсичен катранен дим скоро започва да се услажда на самосъздалия се наркоман. Отровата, казват, в малки дози не вредяла. Странно защо последните статистики, които четох по въпроса, май са на точно обратното мнение. Според емпиричната фактическа действителност цигарите не само вредят, но и убиват. Така и толерастията убива. Точно като цигарите. Изгражда ти търпимост към отровата и те кара да приемаш все повече и повече от нея. Така толерастията екзекутира личности, достойнства, нации, история, култура, ценности и най-после – дори цивилизации.

Както и да го въртя, по-добре от Хайтов няма да го кажа: „В една зверилница толерантност значи смърт“.