Лигата на злобарите

Газ пикаят от злоба и завист доста много хора покрай класирането на Лудогорец Разград в групите на Шампионска лига, а откакто взехме и точка от Базел като гости, съвсем ни намразиха. Ама как? Левски вече не е най-успешният български клуб в най-престижния евротурнир? ЦСКА не дава признаци скоро да помирише груповата фаза на Шампионска лига? Какво ще правим сега?! О, не, положението е дори по-лошо! Онези делиормански гадини сега ще захлебят с още 14 милиона евро, докато нашите се чудят с какво да си платят тока на стадиона. Отборът им ще дръпне още повече и по всичко личи, че ако нещата вървят в същия дух, ще им дишаме праха още кой знае колко сезона занапред.

00090358Ами, така изглежда, уважаеми червено-сини фенове, точно така изглежда. Казвал съм го и друг път, но поводът изисква да повторя. Футболът в наши дни е преди всичо бизнес. Не, че имало и пари замесени в играта. Те са на абсолютно първо място, независимо дали това ни харесва или не. Парите въртят днешния футбол, не феновете. Ако не те бива с управлението на пари и човешки ресурси, няма да те бива и да въртиш футболен отбор. Но това по-прозорливите от вас сигурно отдавна са го забелязали. Само за чест и слава се играе в селската лига. В професионалния футбол финансовата част си е съвършено непреодолимо препятствие по пътя към честта и славата. С други думи, може би е редно да си дадете сметка най-сетне, че дедо ви Мраз не съществува и виновен за тая работа определено не е Кирил Домусчиев, нито дори брат му.

Много съжалявам, че двата най-титуловани български клуба бяха систематично и последователно съсипани през последните години от некадърен мениджмънт, бездарна финансова политика, алчност и изобилие от интригантски и клептомански схеми, но няма как да помогнем на феновете им. Можем единствено да им съчувстваме и да ги уверим, че злобеенето по адрес на Лудогорец няма да им спечели ни мач, ни титла, нито място в групите на Шампионска лига. Само в лигата на злобарите може да ги класира. Всъщност, живо чудо е, че явление като Лудогорец изобщо има почва за развитие в страна като съвременна България, сред хора с манталитет като нашия, но ней се. Надявам се приказката да продължи по-дълго.

Въпреки че израснах с футбол, преживях магическото лято на 94-а и надали минаваше и седмица без ритане на топка в квартала (дори през зимата в снега), в един момент, някъде в началото на новия век, просто спрях да следя спорта. Не можех повече. Нивото в българското първенство стана толкова отчайващо ниско, че се потисках да гледам как се мъчат тези хора по терените. Тормозех се да гледам дори топ дербито на страната заради обидно слбия, допотопен, първобитен футбол, който се играеше. Лудогорец ме върнаха в играта. Възродиха интереса ми към футбола и ми вдъхнаха надежда, че има как и български отбор да се ръководи адекватно и да се мери с чужденците. За много кратко време от просто намиране на място сред най-добрите, тимът от родния ми град се озова в позиция да бъде реална заплаха дори за сериозни отбори от най-висок европейски ранг.

Аз не се сещам да е имало по-значимо събитие в бранша от 94-а насам. Това е огромен шанс за спорта ни. Лудогорец е лидерът в това състезание в момента, но в известен смисъл е и пейсмейкър. Определя темпото. Дърпа нагоре нивото на цялото ни първенство. Другите, вместо да киселеят с повод и без повод, по-скоро могат да се радват, че няколко пъти в годината имат възможността на роден терен да играят с отбор от такава величина и да си сверяват часовника. И няма значение какво точно ще стане в групите тази година, дори дали ще вземем и точка повече. Важното е, че сме в играта, защото дълго врме не бяхме. Има светлина в тунела, а дълго време нямаше.

_T6A9429Ама те не били българи. Кои не са българи, бе? Лудогорец ли? Ами в Манчестър Сити знаете ли колко англичани има? Не, всъщност знаете ли колко британци има? Трима. Но не трима в титулярния им състав – трима от всичките им двайсет и седем картотекирани за този сезон играчи, без да забравяме, че Джо Харт, националния вратар на Англия, Гуардиола си го смени трайно с чилиеца Клаудио Браво без да му мигне окото. Я идете до Манчестър да питате феновете на Сити дали любимците им са британски отбор и дали европейските им успехи са слава за Англия?

А знаете ли колко са бртанците в Челси? Четирима от двайсет и четири, като двама са дълбоки резерви, а другите двама – пред пенсия. В Барселона имат цели десет испанци от двайсет и четири души, а в Атлетико са осем от двайсет и двама. В Лудогорец, от двайсет и четири души, шестима са българи, с натурализирания Марселиньо – седем. Да не забравяме, че и треньорът ни си е от Пловдив. Мисля, че сме в златната среда по евро стандарт. Пред вид потискащо ниското ниво сред българските играчи, което трябва да ви е направило впечатление, ако следите спорта, и за което вината определено не е на Лудогорец, не виждам на този етап какво повече може да се желае от отбора в това отношение. Всъщност, с оглед нивото на първенството ни, седем българи плюс тренера си е направо патриотичен поход. Е, поводи за злобеене и завист винаги ще се намерят, разбира се. Да не говорим, че Лудогорец развива местна школа от едва 4-5 години. Ако някой носи отговорност за ниското ниво на родния футбол, това са старите школи на грандовете ни, които от Бербата и Петрови насам не са произвели кажи-речи нищо.

Попътен вятър в Шампионската лига на най-успешния в този турнир български отбор! Най-важното вече го направиха. Показаха, че класирането им от 2014-а не никаква случайност, а съвсем закономерно постижение. Силно се надявам положителното развитие на тима да продължи, въпреки ужасно ниското ниво на родния шампионат и липсата на адекватен коректив на местна почва. Колкото до хейтърите, смърдете си колко искате, но, повярвайте ми, отборите ви няма да прокопсат от тая работа, нито ще заиграят по-добре, нито ще си вкарат в ред бюджетите. Ей така, да се знае просто.

ЛУДОГОРЕЦ, ОЛЕ!

Advertisements

Пастафарианци или тъпанарианци

Нова „духовна“ мода ненадейно нахлу в съзнанието на българина право през ефира на най-гледаните родни телевизии – пастафарианството (виж видео – Линк 1, Линк 2). Това са вярващите в „летящото спагетено чудовище“. И понеже чудовището не е какво да е, а спагетено, та от там – паста/фарианство, почти като растафарианство, но с кайма и макарони. Ако това ви звучи като някаква идиотска глупост, не сте сбъркали – точно такова е. Ще бъдете още по-поразени, когато разберете какъв е смисълът на този нелеп фарс.

license_livingroom
Пастафарианците в САЩ са решили да се снимат на личните си документи с гевгири на главата като белег за тяхната религиозна принадлежност и израз на поклоническата им преданост.

Идеята на пастафарианците е да се подиграят с религията. Те смятат, че като парадират със смехотворния култ към въображаемия персонаж, предлагат някакъв реален аргумент срещу съществуването на Бог и вярата в Него. Разбира се, доста са се заблудили и в крайна сметка просто се излагат доброволно. Но, за да не остане капка съмнение в абсурда на тази подчертано детински идиотска инициатива, ще разгледаме малко по-подробно спагетената кауза, историята й и скандално тъпата интерпретация на един много немощен и отдавна забравен аргумент, който т.нар. пастафарианци се мъчат да реанимират. Жалкото им начинание обаче допринася единствено за прогресивното оглупяване на немалко хора, което е наистина тъжно.

Летящото спагетено чудовище се появява за пръв път през 2005 г. в сатирично отворено писмо от господин на име Боби Хендерсън, който избрал този модел на протест срещу решението на борда за образование в щата Канзас да разреши преподаването на теорията на интелигентия дизайн в училище. Макароненият звяр бързо печели слава в интернет и е щедро популяризиран от известни атеисти като Ричард Доукинс. Приемат го за нещо като модерната версия на класическия аргумент на атеиста Бертранд Ръсел за малкия китайски чайник, обикалящ около слънцето. И двата аргумента са пълен цирк, но докато този на Ръсел има някаква крехка основица, която го е крепила известно време, този със спагетеното чудовище си е чиста интелектуална инвалидност.

02_the_teapot_bВкратце, Ръсел се опитва да демонстрира, че тежестта на доказване пада върху тези, които твърдят, че Бог съществува, защото не можеш да доказваш несъществуването на нещо. В този ред на мисли той отправя предизвикателството с малкия китайски чайник, обикалящ около слънцето в орбита някъде между Земята и Марс. Кой би могъл да докаже, че такъв обект не съществува? Пастафарианците захапват същата въдичка и казват, че никой не би могъл да докаже несъществуването на летящото спагетено чудовище, точно както никой не може да опровергае съществуването на Бог. Затова те избират тази пародийна форма на своеобразен протест срещу вярата в интелигентен създател на вселената.

Alvin Plantinga Photo by Matt Cashore/University of Notre Dame
Алвин Плантинга
Photo by Matt Cashore/University of Notre Dame

Разбира се, философията е извървявала дълъг път от чайника на стария Бертранд до наши дни и този „аргумент“ е отдавна отхвърлен и забравен от сериозните участници в дебата за произхода и смисъла на света. „Има изобилие от доказателства срещу чайника на Ръсел“, казва авторитетният съвременен философ Алвин Плантинга в интервю за Ню Йорк Таймс. „Например, доколкото ни е известно, единственият начин, по който чайник може да се озове в орбита около слънцето, е ако държава със сериозни възможности в космическото дело го е изстреляла там. Никоя страна с такова ноу-хау не е достатъчно фриволна, та да пилее ресурси в подобно начинание. Още повече, ако някоя държава го беше направила, това щеше да е по всички новини и определено щяхме да сме чували за случая. Но не сме. И т.н. Има изобилие от доказателства срещу чайника на Ръсел.“

Един от популярните митове сред някои днешни атеисти е, че несъществуването не подлежи на доказване. Това, разбира се, не е вярно. Няма абсолютно никакъв проблем да докажете с категорични факти, че в пустинята Сахара не живеят местни пингвини в етестествена среда или, че в идеален вакуум няма молекули кислород, или пък, че в правителството на Саудитска Арабия няма християни. Пастафарианците, изглежда, не са наясно с тези неща и вярват, че спагетената пародия е нещо оригинално. Всъщност е просто сеир и евтина излагация, ако питате мен.

7799n
Така пастафарианците най-често изобразяват техния идол.

И докато чайникът на Ръсел все пак е кретал известно време като реторическо оръжие на атеиста, спагетеното чудовище и аналогията между тази наивна гротеска и представата на човека за Бог е, без извинение, пълна тъпотия. Нека се правят на интересни и да се снимат с гевгири по главата, нямам нищо против. Нека даже си направят „църква“ в България, да са живи и здрави. Просто е добре на всички да ни е ясно, че макар да се представят за „пастафарианци“, тези хора доброволно се превръщат в чиста проба тъпанарианци. Чудя се дори дали има смисъл да демонстрирам колко обидно глупав е т.нар. им „аргумент“ със спагетеното чудовище, но все пак ще го направя. Ако сте нови в този дебат може би не можете от пръв поглед да забележите идиотизма на идеята, а и не сте длъжни. Те и клетите пастафарианци явно не го виждат… Но, ето го.

Бог е нематериалната първопричина на всичко съществуващо, поне според християнството, което лично аз изповядвам. „Нематериален“ значи, че той е отвъд материята. „Първопричина на всичко“ значи, че материята, времето и пространството са вторични по отношение на Него. Летящото спагетено чудовище, според както подсказват името му и популярната „иконография“, е материален субект, съставен от паста и кюфтета, който обитава някакво пространство, из което има навика да лети, както се твърди. Няма други основания то да е „летящо“ и „спагетено“. И докато е напълно логично и разумно да се приеме, че всичко съществуващо или има, или няма първопричина и това е валидна тема за потенциално смислен разговор, то аз лично не виждам дори един приемлив довод, извън някакво състезание по слабоумие, да обмисляме възможността за съществуването на мистичен, реещ се спагетен звяр, нежели да правим паралел между тази наивна глупост и представата за Създателя, около която се върти цялата човешка история и култура.

С други думи, тази „аналогия“ заема достойно място някъде между пълния логически абсурд и неподправената интелектуална импотентност. Честно казано, мисля че за сериозния атеист и агностик пастафарианският фарс би трябвало да бъде по-скоро обиден. Това е колкото неуспешна подигравка с вярата в Бог, дваж по-успешен шарж на атеизма. Летящото спагетено чудовище?… 😀 кАжи честно, бате… 😀

С пръст в устата

Волю неволю, като редовен фейсбукър и аз се запознах със сеира на месеца – трогателната история на напълно неизвестната до онзи ден за мен моделка Александра Богданска и нахиления репортер от Шоуто на Милен Цветков Даниел Петканов. 3a_6nhwt7Каква поредна светска драма, дами и господа! Иначе казано, егати цирка. Сърцераздирателният сценарий и неподправеният житейски патос плениха вниманието ми в мига, в който зърнах новината. Пръстът на съдбата явно бе посочил двамата младежи да изобличат с личните си премеждия суровата действителност на постмодерната либерална романтика.

Гвори се, че в България любовта не се мерела вече с отдаденост и дори не в сантиметри. Любовта се измервала във възможности, уважаеми. Огладнялата и жадна за лукса от амерканските филми постсоциалистическа българска девойка отдавна е вързала математиката. Москва не вярва на сълзи. Може да е много хубав, може да е много мил и обичлив и даже да е виртуоз в леглото, ама ако му е празен портфейлът, защо да си губя времето?

lottery-winner-finds
Да удариш от лотарията и същата седмица да срещнеш истинската си любов… ей на това му се казва късмет, а?

Тя знае, че няма да е вечно на 23 и паричковците няма още дълго да се редят на опашка за вниманието й. Времето й е ограничено и тя е принудена да взема трудни решения тук и сега. Красотата, младежката й свежест, меката й кадифена кожа и перфектнта й фигура си имат срок на годност. Ако не капитализира овреме тоя ресурс, край. После ще трябва да разчита само на чар и акъл… За много от тях това е тежка присъда. И яхтите, и частните самолети, и лъскавите Поршета ще ги види през крив макарон в някой третокласен мексикански сериал по кабелната, докато готви пиле с ориз за много хубавия си, мил, обичлив и даже виртуоз в леглото, благоверен, но беден български мъж.

Е, как да ги виниш? Как да не ги разбереш защо го правят?

Други пък просто ги сърби. Гледат старите моми от „Секса и града“ и са убедени, че щом на Саманта Джоунс й е добре да пърха от цвят на цвят на 50, значи и при тях ще е така. Е, Саманта Джоунс и Кари Брадшоу са художествена измислица, но ти си въобрази веднъж, че си мацката от филмите, пък после ходи се връщай в реалността. Трудна работа. 618x346А той подсмърча милият и си верва, че тя като му казала „обичам те“, няма начин да го лъже. Все пак живеем във времена на традиционни ценности, висок обществен морал и консервативна нравственост, а искреността между хората се смята за най-висш идеал и атестат за лично достойнство и чест. Май обърках епохата, а?

Свободна любов на корем, физическата изневяра не се брои, а груповите суингърски приключения са либералните седенки на 21 век. Заблуждавай си се до насита, моето момиче, но истината е, че колкото по-лесно отваряш краката, толкова повече ти пада цената. Особено, ако всички знаят за нрава ти, нали се сещаш.

А за младежа Даниел и публичното унижение, на което подложи клетата девойка, слаба оценка, братле, определено слабичко. От друга страна го разбирам – млад, наивен, неуверен, разстроен, чувства се предаден и се чуди как да възстанови вътрешното равновесие. Реакцията му е компенсация на силно уязвимата позиция, в която бившата му го поставя с жалкото си и определено недостойно поведение. Някои биха казали, че малката кифла си заслужава позора. Да ви призная, въпреки че не е етично, май и аз мисля така. Пък и кой я е бил по главата да се снима? Явно, че е искала да се похвали. Е, честито, моме, сите видехме самолето. Баш си е лачен! Много ти тича на деколтето.

Щях да ви говоря за духовни закони, за грехове, за Бог, покаянието и прошката, ама сме толкова далеч от истината в наши дни, че щяхте да решите, че е писано на друг език. Днешният свръхлиберализиран свят опорочи и продължава ежедневно да осквернява по безбройни начини едно от най-съкровените преживявания на човека в краткия му земен път – ексклузивната романтична отдаденост, позната още като „истинската любов“. Прогресивното й обезсмисляне и редуцирането й до евтина сметкаджийска схема за споделена мастурбация, финансови изгоди или просто парад на суетата постепенно разрушава основната градивна клетка на здравото общество – традиционното моногамно семейство. Ако наистина мислите, че това е нещо добро, честито, поне в моите очи вие сте поредната овца, успешно заблудена от лукавата, но щедра медийна бомбардировка с деформирани културни кодове.

Насилствената подмяна на ценностите, омаловажаването ролята на традиционното семейство в битието на човека и обществото, легитимирането на промискуитета и разрушаването на връзката между физическата интимност и житейската отдаденост са симптоми за залеза на нашата цивилизация. Не ми е много мъчно, защото така или иначе всичко е временно. И все пак, не мога на черното да кажа бяло, колкото и да ме убеждават, че е модерно и политически коректно да го правя. И това ще мине, а до тогава явно, щем не щем, ще си гледаме цирка с пръст ФОСТАТА.