Лигата на злобарите

Газ пикаят от злоба и завист доста много хора покрай класирането на Лудогорец Разград в групите на Шампионска лига, а откакто взехме и точка от Базел като гости, съвсем ни намразиха. Ама как? Левски вече не е най-успешният български клуб в най-престижния евротурнир? ЦСКА не дава признаци скоро да помирише груповата фаза на Шампионска лига? Какво ще правим сега?! О, не, положението е дори по-лошо! Онези делиормански гадини сега ще захлебят с още 14 милиона евро, докато нашите се чудят с какво да си платят тока на стадиона. Отборът им ще дръпне още повече и по всичко личи, че ако нещата вървят в същия дух, ще им дишаме праха още кой знае колко сезона занапред.

Ами, така изглежда, уважаеми червено-сини фенове, точно така изглежда. Казвал съм го и друг път, но поводът изисква да повторя. Футболът в наши дни е преди всичо бизнес. Не, че имало и пари замесени в играта. Те са на абсолютно първо място, независимо дали това ни харесва или не. Парите въртят днешния футбол, не феновете. Ако не те бива с управлението на пари и човешки ресурси, няма да те бива и да въртиш футболен отбор. Но това по-прозорливите от вас сигурно отдавна са го забелязали. Само за чест и слава се играе в селската лига. В професионалния футбол финансовата част си е съвършено непреодолимо препятствие по пътя към честта и славата. С други думи, може би е редно да си дадете сметка най-сетне, че дедо ви Мраз не съществува и виновен за тая работа определено не е Кирил Домусчиев, нито дори брат му.

Много съжалявам, че двата най-титуловани български клуба бяха систематично и последователно съсипани през последните години от некадърен мениджмънт, бездарна финансова политика, алчност и изобилие от интригантски и клептомански схеми, но няма как да помогнем на феновете им. Можем единствено да им съчувстваме и да ги уверим, че злобеенето по адрес на Лудогорец няма да им спечели ни мач, ни титла, нито място в групите на Шампионска лига. Само в лигата на злобарите може да ги класира. Всъщност, живо чудо е, че явление като Лудогорец изобщо има почва за развитие в страна като съвременна България, сред хора с манталитет като нашия, но ней се. Надявам се приказката да продължи по-дълго.

Въпреки че израснах с футбол, преживях магическото лято на 94-а и надали минаваше и седмица без ритане на топка в квартала (дори през зимата в снега), в един момент, някъде в началото на новия век, просто спрях да следя спорта. Не можех повече. Нивото в българското първенство стана толкова отчайващо ниско, че се потисках да гледам как се мъчат тези хора по терените. Тормозех се да гледам дори топ дербито на страната заради обидно слбия, допотопен, първобитен футбол, който се играеше. Лудогорец ме върнаха в играта. Възродиха интереса ми към футбола и ми вдъхнаха надежда, че има как и български отбор да се ръководи адекватно и да се мери с чужденците. За много кратко време от просто намиране на място сред най-добрите, тимът от родния ми град се озова в позиция да бъде реална заплаха дори за сериозни отбори от най-висок европейски ранг.

Аз не се сещам да е имало по-значимо събитие в бранша от 94-а насам. Това е огромен шанс за спорта ни. Лудогорец е лидерът в това състезание в момента, но в известен смисъл е и пейсмейкър. Определя темпото. Дърпа нагоре нивото на цялото ни първенство. Другите, вместо да киселеят с повод и без повод, по-скоро могат да се радват, че няколко пъти в годината имат възможността на роден терен да играят с отбор от такава величина и да си сверяват часовника. И няма значение какво точно ще стане в групите тази година, дори дали ще вземем и точка повече. Важното е, че сме в играта, защото дълго врме не бяхме. Има светлина в тунела, а дълго време нямаше.

Ама те не били българи. Кои не са българи, бе? Лудогорец ли? Ами в Манчестър Сити знаете ли колко англичани има? Не, всъщност знаете ли колко британци има? Трима. Но не трима в титулярния им състав – трима от всичките им двайсет и седем картотекирани за този сезон играчи, без да забравяме, че Джо Харт, националния вратар на Англия, Гуардиола си го смени трайно с чилиеца Клаудио Браво без да му мигне окото. Я идете до Манчестър да питате феновете на Сити дали любимците им са британски отбор и дали европейските им успехи са слава за Англия?

А знаете ли колко са бртанците в Челси? Четирима от двайсет и четири, като двама са дълбоки резерви, а другите двама – пред пенсия. В Барселона имат цели десет испанци от двайсет и четири души, а в Атлетико са осем от двайсет и двама. В Лудогорец, от двайсет и четири души, шестима са българи, с натурализирания Марселиньо – седем. Да не забравяме, че и треньорът ни си е от Пловдив. Мисля, че сме в златната среда по евро стандарт. Пред вид потискащо ниското ниво сред българските играчи, което трябва да ви е направило впечатление, ако следите спорта, и за което вината определено не е на Лудогорец, не виждам на този етап какво повече може да се желае от отбора в това отношение. Всъщност, с оглед нивото на първенството ни, седем българи плюс тренера си е направо патриотичен поход. Е, поводи за злобеене и завист винаги ще се намерят, разбира се. Да не говорим, че Лудогорец развива местна школа от едва 4-5 години. Ако някой носи отговорност за ниското ниво на родния футбол, това са старите школи на грандовете ни, които от Бербата и Петрови насам не са произвели кажи-речи нищо.

Попътен вятър в Шампионската лига на най-успешния в този турнир български отбор! Най-важното вече го направиха. Показаха, че класирането им от 2014-а не никаква случайност, а съвсем закономерно постижение. Силно се надявам положителното развитие на тима да продължи, въпреки ужасно ниското ниво на родния шампионат и липсата на адекватен коректив на местна почва. Колкото до хейтърите, смърдете си колко искате, но, повярвайте ми, отборите ви няма да прокопсат от тая работа, нито ще заиграят по-добре, нито ще си вкарат в ред бюджетите. Ей така, да се знае просто.

ЛУДОГОРЕЦ, ОЛЕ!