Съдебна реформа на душата

me (4)От там трябва да се започне и това е най-важната реформа, която всеки от нас има нужда спешно да направи на първо място в себе си. Без тази реформа всички останали са хем невъзможни, хем безсмислени. И на всичкото отгоре лицемерни. Ако пък дръзна да си помислиш, че точно твоята чиста и непорочна душица нямала нужда от реформа, поздравления! Явно тъкмо ти имаш най-голяма нужда и затова по Божия милост и провидение ти е подарен шансът да прочетеш тези редове, самодоволни клетнико. На такива размисли ме наведе разговор с многоуважаемия адвокат Марин Марковски по ТВ7 вчера. Слава Богу, има и авторитетни общественици, макар и малцинство, които са стигнали да извечната истина, че най-добрият охранител на закоността е съвестта.

markovski
Адвокат Марковски е уважаван български юрист и общественик, радетел за въвеждане на вероучението в българското училище като мярка за превенция на престъпността.

Не виждаме ли какво става? Огледайте се. През ден убийства, насилие по улиците, помежду ни. Физически и вербални побои си нанасяме онлайн, офлайн, аутлайн, инлайн, както падне. Демографската катастрофа в страната е плашеща. Икономическото ни положение – трагично, не само в сравнение с европейските държави, но в световен мащаб. Хора умират от студ в домовете си. Жена не декларира смъртта на родителите си, за да им вземе пенсията… Битовото насилие ескалира. Кметове изнасилват малки момиченца. Политици и държавни ръководители се надпреварват да се държат неадекватно и да се подиграват с правилата. И вие очаквате някаква митична и безлична манипулация, окичана с гръмкото название „съдебна реформа“, да оправи нещата?? Явно духовният мрак и интелектуалната безизходица са приклещили и вас в ъгъла. Не ви виня. Трудно се оцелява в такава обстановка и физически, и психически. Без да неглижираме промените в съдебната и други държавни системи, които несъмнено са належащи, за целите на тази статия ще се придържам към реформата като метафора на вътрешното морално обновление на човека.

Това е истинската реформа, която трябва спешно да се състои в държавата ни. Тя трябва да се състои и в целия прогресивен западен свят, както сме свикнали да си го представяме (още от грехопадението насам е спешно), но това е отделен въпрос. Нека видим първо какво става в собствения ни двор в краткосрочна перспектива. Проблемът не е икономически, мили хора, и дори не е собствено политически, макар да може и да трябва да бъде спешно адресиран именно с политически средства. Проблемът обаче е първо личностен и екзистенциален.

Съдебната реформа трябва да започне от душата на самия човек, защото съвестта е единственият реален регулатор на обществения ред и на нашата т.нар. цивилизованост. И ако смятате, че възпитанието на съвестта е работа единствено на семейството, извинете, но ще трябва да задълбочите познанията си по социална психология и антропология. Семейството безспорно има основополагаща роля, но също толкова важна е ролята на обществото и порядките в него. Нацията е също наше семейство – един факт, който много от модерните либерали-интернационалисти (напомнят по много характеристики на едни други интернационалисти от миналото) искат да пренебрегнат. В някои отношения нацията и порядките в рамките на тази общност се оказват много по-ключови за формирането на личността дори от семейното възпитание.

Затова, като виждаме, че има сериозни проблеми, свързани със спазването на законите в страната ни, добре е да се запитаме какво всъщност мотивира хората да спазват законите. И не, не е наказателният кодекс, уважаеми. Ако беше това, престъпления нямаше да има изобщо – нито битови, нито икономически, нито политически. У нас обаче се къпем в изобилие от всичките видове закононарушения.

Това е, разбира се, защото се задълбочава кризата в душите на хората. Те нямат в какво да вярват. Нямат идеал. Нямат екзистенциална перспектива пред себе си. Не виждат такава и за децата си, затова отказват и да ги раждат вече. 

Тази драма е на лице в известна степен и в цяла Европа, но, както казах, ще оставим по-обширния анализ за друг път. Истината обаче е проста. „Новите“ ценности постепенно подриват устоите на здравословно конструираното и добре функциониращо общество. Новите ценности, някои ги наричат евроатлантически, са сбъркани, погрешни, манипулирани, вредни и за личността, и за семейството – основната грдивна клетка на всяко здраво общество, и най-после очевидно за самото общество, народ, нация, цивилизация. Евроатлантическият ценностен сурогат, в който ни готвят на бавен огън от известно време, ще деформира трайно съвестта на нацията за поколения напред. Това не значи, че Европейският съюз е нещо лошо, но определено значи, че се ръководи от хора, които, като всички нас, също нерядко ГРЕШАТ в преценките си.

Има ясен ценностен фундамент, очертан в християнската традиция, на чиято база е съградена цялата т.нар. евроатлантическа цивилизация, правната ѝ система, обичаите ѝ, порядките ѝ, надеждите ѝ и на чиято база тя просперираше в продължение на векове. Колкото повече изместваме центъра си встрани от тази основа, толкова по вероятно става сградата ни да се срути. Да не говорим, че в частния случай на България примерно именно православността на народа ни е, което изобщо го е опазило като народ, въпреки историческите повратности. Същото е обаче и с Евроатлантида. Без Божия закон, тя е обречена.

Но какво имаме днес? Всичко е наопаки, ако го гледаме от камбанарията на завещаните ни от Божия син Иисус Христос ценности. Бракът беше делегитимиран от американските филми и ситкоми, прожектирани в съзнанието на българина в светлината на либералната демокрация, интепретирана у нас основно като слободия и безотговорност. Както се пее в една родна чалга песен (чалгата – другият симптом за естетическия и етически провал на народа ни), ако правилно помня, „забрави за правилата“. Това е новото верую, с което осакатиха умовете и съвестта на поколения българчета. „Новото нормално“, както промиват по тивито мозъците на нищо неподозиращите български дечица, е да няма семейство, да няма мама и татко, всеки да си прави каквото си иска. Семейството поетапно и последователно бива разрушено като ценност, като необходима основа за обществен просперитет и лична реализация.

Но аз виждам колко нещастни са хората в следствие на това. Виждам навсякъде толкова много красиви и интелигенти млади жени с дечица без съпрузи. Знам, че са нещастни от това. Виждам и статистиката. Страшна е! Мъжът вече иска по-скоро да живее в порно филм, отколкото да носи отговорност за наследници. Той не иска съпруга, иска временен партньор за мастурбация. Не вижда защо да си усложнява живота със семейство. Евроатлантическите лъжеценности го освобождават от подобна отговорност. Фанатичният либерализъм му развърза ръцете да постави егоизма си пред всичко и всеки, дори пред добруването на собствените му деца.

Развърза ръцете и на жените да стават майки по лична инициатива, осеменени от епруветка. И не говоря за частния случай на инвитро зачеването при семейства, които имат репродуктивни проблеми. Говоря за т.нар. еманципирана, модерна жена, която предпочита да зачене от непознат, защото не смята, че детето й има право на баща и нормално семейство в тоя живот. Колко егоистично отново… Детето е превърнато в прищявка, която искам да имам. Опредметено е по грозен начин, превърнато е в някаква вещ, която можеш да си купиш и дори да избереш модел по каталог с екстри. Съкровеният акт на любовта, създаването на живот и семейство е превърнат в сделка за лична изгода.

Краният либерализъм е манифест на себичността. Егото е издигнато в култ. В прогресивна Европа стигат до там, че се говори вече за правото на сексуален избор на невръстни дечица, под 14-годишни, които можели по собствено желание да искат секс с по-възрастни свои роднини… Скандално и гнусно. Наистина отвратително, ако го погледнеш в една традиционна ценностна перспектива. Сатанинско дори, бихме казали. Пък дори и не само от християнска гледна точка. Егоизмът е посочен като фундаменталният проблем на човечеството и в юдаизма, и в индуизма, и в будизма, и дори в шаманизма (един от млакото върпоси, по които има относителен консенсус между повечето световните религии и духовни учения).

Необходима е съдебна реформа на душата първо. Когато човек знае, че носи неотменима отговорност пред самия Бог, наказателният кодекс е само формалност. Добрата новина е, че това се възпитава. Човек може да бъде възпитан в огромни заблуждения и опасни поведения, както се случва в момента, а може да бъде възпитан и в прекрасни ценности, както би могло да се случи вбъдеще. Но защо Бог да е гарант, ще попитат т.нар. атеисти (и те са много модерни в либералния, метахристиянски свят, редом със сурогатното майчинство и гей браковете)? По една много проста причина. Бог осмисля човешкия живот и затова няма нито един атеистичен народ в историята на този свят. С други думи – Бог очевидно е естествена човешка потребност. Нещо повече – Бог осмисля и човешката смърт – най-смущаващото събитие в земното ни съществуване. Доста Го неглижираме, струва ми се, като за общност от хора, всеки от които непременно ще умре.

Някой подметна тези дни в коментар, че религиите идвали и си отивали. Разбира се, това категорично не е вярно. Виждали сме много религии да идват, но да си отиват още не сме ги видели, изключвам някои незначителни племенни култове из туземните племена. Индуизмът е на 6000 години, юдаизмът на поне 3500, будизмът на 2500, християнството на 2000 (или на 3500 реално като продължение на юдаизма), ислямът на 1400 и т.н. Религиите се появяват, но не изчезват. Напротив. И има една изключително проста и обективна причина за това. А именно вродената необходимост на човек от общение с неговия Създател, с Господ Бог, за да осмисли по този начин краткия си живот и най-вече, както споменахме – неизбежната си смърт.

Върнем ли почетното място на Господ в обществото ни, всичко останало ще последва естествено и почти от само себе си, с Божия помощ, както се казва. И тази помощ неминуемо ще дойде, щом от наша страна демонстрираме желание да бъдем по-добри, по-истински, по-честни, по-верни на непреходните истини за смисъла на човешкия живот и правилата, по които да го живеем. В практически план можеше да бъде направена много лесна стъпка в правилната посока с въвеждането на вероучение в българското училище. Това не беше направено от поредно правителство. Поредните безбожници? Не знам, те да му мислят, отговарят пред Господа за тия работи.

България не може да се отърве от богоборци вече повече от 70 години. Явното богоборчество на атеистичния тоталитаризъм беше заменено от скритото, лицемерно, подмолно богоборчество на перверзния евроатлантически консумизъм. Комунистическият манифест бе подменен от консумистическия, по думите на уважаваия от мен немски мислител и социолог Норберт Болц. Но консуматорското общество не дава смисъл на живота отвъд физическите стимулации на сетивата. Затова и екзистенциалната криза само ще се задълбочава в западния свят, раждаемостта ще намалява, развратът и престъпността ще растат заедно с пропастта между бедни и богати. По последни данни, както се разчу и от новините тези дни, един процент (1%) от световното население разполага с толкова ресурси колкото останалите 99 процента. Нещо пвече – шейсетина души, физически лица, разполагат с повече пари, отколкото 60% от останалото население на планетата. И не, не е защото тези шейсет човека са много по-кадърни от останалите седем и половина милиарда. Само истински лицемер може да спекулира с подобна глупава теза, да не кажа лъжа.

Истината е друга. Това е свят, изграден по Библията на егоизма, себичността, презрението към ближния, омразата към Бог и Неговия закон. Това е свят на алчността, на експлоатацията, на робовладелското мислене, на страха за насъщния, на унижението на ближния за сметка на личния материален успех, на физическото и психическо омаломощаване на обикновения човек за сметка на извънмерния лукс на шепа хора на върха на пирамидата. Така че, не ми говорете за съдебна реформа, преди да поставим далеч по-належащия въпрос за реформа на душите ни, на екзистенциалния ни хоризонт, на ценностната ни система и верую. Защото животът е кратък, сетивните удоволствия – мимолетни, а смъртта – вход към безконечната вечност. Когато поканим отново Бог в обществото ни, всичко останало ще се оправи много, много по-бързо, отколкото предполагат и най-големите оптимисти сред нас.

Advertisements

За мюсюлманите с любов и разбиране

me (4)То пък стана чак страшно да си се родил мюсюлманин в наши дни. Особено „умерен мюсюлманин“, както започнахме да ги наричаме. Радикалите от ИДИЛ не те харесват, защото не си им достатъчно морално деформиран, а жена ти не носи никаб. В цивилизования Запад пък ги е страх от теб, да не би и ти да носиш колан с детонатор под якето. Е, от теологическа гледна точка аз лично препоръчвам и одобрявам само православното християнство като единствено валидна духовно-екзистенциална доктрина. Тъкмо от християнска гледна точка обаче съм длъжен да дам воля и на чисто човешкото си, самарянско съчувствие. А то се простира над всички хора, независимо от моментните им религиозни или други житейски разбирания.

В тази връзка, пък и с оглед на актуалните събития, ми се струва, че жестокостта ми се сломи, както е казал поетът. Вече не съм толкова убеден, че бежанската вълна сама по себе си „внедрява“ в Европа радикалния елемент на джихадизма, макар безспорно да става ракета-носител и за отделни личности, и дори за цели групи с радикални ислямистки убеждения и поведение. Вече е ясно обаче, че много от актуалните атентатори всъщност не идват с бежанската вълна, а са си местни. Ето ги и в Сан Бернардино. Очевидно и в САЩ си живеят спокойно, и си вършат мизерии без проблем, а и летят до там, ако им трябва, и гражданство взимат, и без да има нарочна бежанска вълна. С други думи, радикализацията не е процес, който е непременно географски детерминиран. Тъкмо обратното е вярно. В ерата на трансконтиненталните комуникации е достатъчно да имаш интернет и да си в лош период от живота си, за да станеш мишена и потенциална жертва на джихадистка вербовка. Иначе казано, обикновено не е собствено ислямът достатъчен, за да накара някого да си върже колана с бомбите на кръста и да щракне прекъсвача.

А има и рафиниран ислям, така да се каже, който не е много отличим от ню ейджа примерно или от някои други модерни, светски, духовни и психологически концепции. Ако представителни за тази религия бяха хора с разбирания като тези, изразени в творбите на поетите Руми и Хафез, с мед да ги намажеш, дето има една приказка. Да бяха всички като в книга на Елиф Шафак или интелектуалци-пацифисти като Орхан Памук, за пример да ги дадеш мюсюлманите, както се казва. Обаче представителни за исляма, не щеш ли, се явяват държави като Саудитска Арабия, където смъртните наказания се изпълняват публично, пред очите на народа.

Събират ги на площада, вадят обвиняемия и му отсичат главата току пред жените и децата, защото така било по Шериата (религиозният закон на мюсюлманите, който, освен средновековно кръвожаден, е и водещата, а на места единствена юриспруденция в държави като Саудитска Арабия, Пакистан, Катар, Афганистан, Судан и др.). За пиене на лкохол пък те налагат с 40 камшика на голо. Пак на площада – всички да видят позора ти. Също така не забраняват и дори поощряват брака с малолетни дечица примерно, което на хората в Европа ни се струва доста смущаващо (макар същото да се случва напълно официално и из някои гета у нас, че и помощи от държавата да раздават за тая работа – да блудстваш с малолетни). За права на жените под шериата е много трудно да се говори, освен като някаква фиктивна абстракция в отвъдния живот може би, защото те дори нямат право да си покажат лицето на улицата, а ако изневери, трябва да бъде убита с камъни на площада.

Да, БУКВАЛНО.

И да, правят го.

Главният мюфтия на Саудитска Арабия Шаик Абдул Азис Ал Шаик изрично се произнася по казуса с малолетните булки, поставен от активисти по правата на човека. Той подчертава, че „няма нищо нередно“ в брака между възрастен мъж и момичета под петнайсет години. И макар да са правени опити по линия на светската власт в Саудитска Арабия да се ограничат тези бракове, религиозната власт не взима под внимание тези напъни. Така днес там легитимно се извършват откровено педофилски бракосъчетания и възрастни мъже получават „благословията“ и на духовната, и на светската власт там (доколкото има светска изобщо, разбира се) да блудстват с дечица дори много под 10-годишна възраст, защото относителното „под петнайсет“ включва и тези на седем, нали разбирате. Подобна е ситуацията и в страни като Йемен, Ирак, Либия. Колкото до гръмките новини, че три жени (изсред 30-милионното население на кралството) или колкото там бяха били получили някакви избирателни права, та ги избрали в някакъв общински съвет там, не се хващайте толкова лесно. Кръвожадните режими също се нуждаят от PR, нали разбирате?

Затова нека не се опитваме да им даваме акъл как да си ръководят държавите, нежели да ги „освобождаваме“ от нещо. Че през носовете на всички ни излизат тия кампании и най-много през носа на горите хора в самите арабски държави. Така или иначе сме на светлинни години в разбиранията си едни от други. Това са различни вселени, уважаеми читатели, не знам дали си даваме сметка. Различни планети най-малкото. Затова фалшивата толерантност, която ми проповядват разни западни лидери-лицемери, омазани до ушите в невинна арабска кръв, им предлагам на същите първо да я приложат на политическо ниво в междудържавните отношения между Запада и света на исляма, които сами контролират. Чак след това ще приема да ни обясняват на целокупната европейска общественост за тайните на толерантността към различията и мирните взаимоуважения между народите.

И така, имаме поне две лица на исляма. Едното е зловещо и отблъскващо, другото – ненатрапчиво, светско, дори привлекателно. Да четем поеми на Руми и да гледаме дервишки танци е безспорно вълнуващо преживяване от естетическа гледна точка. Да наблюдаваме ритуалното обезглавяване на клетник, попаднал в ръцете на Ислямска държава пък е естетически отблъскващо и етически скандализиращо преживяване. Как да направим така, че да елиминираме второто, без да обиждаме и несправедливо да унизяваме първото? Всъщност, на хартия е изключително просто.

Разбира се, макар да храня определени симпатии към Доналд Тръмп като публична особа, със сигурност не одобрявам безразсъдното му предложение да не влизали мюсюлмани в САЩ. Не знам кой го съветва да говори тия неща, но определено не му мисли доброто. Доналд, разкарай го тоя гробокопач, пиарът ти, дето те окуражава за такива изявления и наеми мен, човече, спешно! Ако изобщо иска да печели изборите, де, в което човек започва основателно да се съмнява при такива нелепи публични изцепки. Това е очевидно контрапродуктивно. Подобен жест не само скандализира умерената част от обществото (разбирай всички), но единствено провокира радикализирането на още повече млади мюсюлмани, които с право ще се почувстват обидени и дори гневни от подобен враждебен ход. Решение обаче има, но то може да се разгърне изцяло единствено в дългосрочен план и основно в два аспекта.

Първият очевидно е западният свят спешно да престане с военната си агресия срещу ислямски държави и да ги остави на диктаторите им или на каквото там управление имат, колкото и неприемливо да ни изглежда то. Къде отиде толерантността ни към различията, нали? Ислямският свят има свои разбирания за самоуправление и за характера на цивилизацията им, както и за темповете им на историческо развитие, и не е наша работа да им се месим в живота на хората, ако не искаме и те да се месят в нашия по начини, неприятни и за двете страни.

Нека изтъкнем също така, че радикализираните мюсюлмани всъщност не действат съвсем без основания (както съм отбелязвал и другаде в този блог) в терористичните си реакции, ще ги нарека. Защото ислямът не само им разрешава насилие срещу агресора, но дори ги поощрява да се защитят, а и да си върнат в духа на старозаветното „око за око“. В исляма обаче няма Нов завет. А Западът не за пръв път надява маската на „освободителя“-кръвопиец, който носи огън и жупел, смърт и страдание на ислямския Изток. Не знам защо се правим, че ни лук сме яли, ни лук мирисали. Така че, първата крачка е да лишим потенциалната агресивна интерпретация на Корана от съдържание като елеминираме „врага на исляма“. Ще е достатъчно да престанем да се въплъщаваме в образа му.

Вторият инструмент е повсеместно и най-официално да се въведе вероучение – според религиозните групи в дадената държава. У нас, логично, ще има православно вероучение, ислям и още някаква евентуална опция според спецификата на конкретното училище, населено място, брой ученици, персонални предпочитания на родителите и т.н. Нека бъде Задължително Избираем Предмет – ЗИП. Така ще сме уверени, че българските мюсюлманчета ще са предпазени от зловредните влияния на радикални ислямистки секти, защото родното мюфтийство, заедно с МОН ще имат пълен контрол както над учебното съдържание, така и над кадрите, които го преподават. Същото важи за православното вероучение, което, извинявайте, ама го дължим на дедите си да предадем този духовен шедьовър на идните поколения българчета (колкото са ни останали, да ги преумножи Господ дано).

И докато първото ще се случи много трудно, преди да източим всичкия петрол от Арабския полуостров или да открием заместител на фосилните горива, то второто може да се случи веднага с едно просто гласуване на най-обикновен закон в кое да е съвсем обикновено народно събрание. Върнете Бог в училище! Върнете на децата правото да следват духовно учение и да получат легитимен, чисто духовен отговор на въпроса за смисъла на живота, вселената, страданието, смъртта, любовта, истината и лъжата, болестите и чудесата, и наистина всичко останало. Върнете Господ в обществото ни! Само Той е спасението и само Той е отговорът на всичите ни въпроси и проблеми, и особено на онези, конкретно свързани с религията, нали се сещате?

А за мюсюлманите, да сте ни живи и здрави, само добро ви пожелавам от сърце! Да четете повече Руми, Хафез и Памук и по-малко да се припознавате в образа на фундаменталистите от Ракка. И не мразете западния свят за империалистичните му войни на ваша територия. Тези войни не се водят от народите на запада, а от техните финансови елити и политически владетели. Това наистина са несправедливи войни. Всяка една от тях. И Афганистан, и Ирак, и Либия, и Сирия.

Но всъщност, всяка война е несправедлива война, защото е като тържество за сатаната. Пищно огощение за бесове, демони и други адски изчадия. Кръв и души в изобилие. Какво повече да иска на трапезата си един зъл дух, нали? Ако от мен зависеше, простете за тия войни! На колене ви падам и ви искам прошка! Ако от мен зависеше, такива войни нямаше да има, а западният човек при никакви обстоятелства нямаше да се бърка в живота и разбиранията на арабския Изток. Но не зависи от мен и нека ви кажа нещо – не зависи и от вас. А с шашки около кръста и убити невинни хора няма да постигнете нищо нито сега, нито когато и да било, помнете ми думата. Само още войни, още страдание и за вашия, и за нашия свят. Нека не наливаме повече масло в огъня. А ако имате теологически въпроси и предложения, аз съм на драго сърце отворен да ги коментираме. Само моля да е без огнестрелни оръжия.