Когато Бог е лош

Често ще чуем обвинения към Бог. Погледнете, казват, всички убийства, кражби и безчинства. Вижте страдащите от глад и болести, войни… Помислете за разбитите семейства, за моралния упадък, за лъжите, лицемерието, алчността и извращенията. И искате да ми кажете, че всичко това е дело на някакво благородно и добро същество?

1476359_661716073880112_2009837711_nНо всъщност не. Изобщо даже не възнамерявам да ви казвам, че всичко това е дело на добро същество, защото очевидно, че не е. Но нека бъдем честни за момент пред огледалото. Кой всъщност върши кражбите, убийствата, лъжите и безчинствата? Нима е Бог? Не мисля. Последно като проверих, тия работи ги правеха човеци като мен и вас. Господ ли ни тласна в лицемерие и алчност, в арогантност и морален крах? Май не. Бих казал, че това са все човешки качества, продукт на нашата способност да избираме между едно и друго. Поне войните, възразяват, са допуснати от Бог. Допуснати? Навярно да. Но и на вас не ви е забранено да отнемете живота си и все пак днес отново преценихте, слава богу, че ще е добре да продължите с пътя си през този свят, нали?

10556366_778914288826956_8904851501249367574_nЗа глада и болестите вече няма как да ни накиснеш нас, наглецо! Да не би да си избираме да боледуваме или гладуващите да не желаят да се наядат?

Почти ме хванахте, признавам. Но кой остави гладните на произвола? Не сме ли ние пак? Ние, които всеки ден изхвърляме милиони тонове храна. Ще кажат, нямало пари да я доставят. Дали? Защото, доколкото ми е известно, едва един процент от хората владеят над половината от цялото имане на света, а по-малко от десет на сто разполагат с над девет десети от всички материални активи под небето. Кой значи остави бедстващите да умрат от глад? Очевидно е – това сме ние пак. И алчността ни, егоизмът, който ни изпива умовете.

Но болестите вече са от Бога, спри се!

Навярно… някои от тях поне. За вразумление или урок. Приемам. Но Той също ни е дал медици, болници, билкари, разум. А и да се замислим, моля, но кой отравя почвата, водите, въздуха, храните? Май не е Той, май пак сме ние. Защо наместо да използваме ума на гениите да лекуват, правителствата предпочитат да харчат баснословни суми за оръжия, войни, интриги и кавги? Защо не инвестираме уменията си и последната стотинка даже, за да открием как да върнем здравето на болните, а вместо туй избираме да харчим за излишни глупости по кръчми, молове и други панаири? Приоритетите ни да ви кажа, в прехваления ни модерен свят, са толкова объркано скроени, че сякаш умовете ни на всички са от демони пленени.

10258293_743262342392151_4163672259048918901_n

Като разровим, виждате сами – в дъното на цялата нечистота сме ние. Търкаляме се в нашата си смрад, но не желаем да признаем, че чергата ни гние. Ако ще трябва да виним за нещо Бог, то е, че ни е дарил свободна воля. Но кой от нас ще се откаже от това? На някой да му стиска да поиска да се лиши от правото на избор? Не вярвам. То е дар свещен. И трябва да благодарим на Бог за него всеки ден. Но и да се научим как да го използваме разумно. Макар и често да сме си самодоволно горди с възвишената си природа на същества с душа и интелект, без мъдростта на Господ за живота, нека не се лъжем – загубени сме във всеки аспект.

Advertisements

Има ли грехове?

Все по-масово и популярно става лъжеучението, че нямало грехове. Няма, казват, грехове, има само „опитности“. Мини през живота спокойно, без да се притесняваш, че бъркаш, без да се смущаваш дори от най-странните си влечения и най-важното – без да осъждаш другите за техните желания, влечения, постъпки. Много удобно, безспорно. Изключително комфортна ценностна рамка, която на практика побира всичко и всички в себе си. Никой не е изключен, ничие поведение не е осъдено, ничия страст не е греховна.

И така, нали разбрахте, не осъждайте Андрей Чикатило, защото грехове не съществуват. Не осъждайте човека, това е била просто една опитност за него в земното му пътуване. Да изнасили и убие по особено жесток начин петдесет и трима души, предимно малки дечица, на които пиел кръвта и дори изяждал части от тях, по собствените му думи. Няма нищо за осъждане тук, учи ни сладката като мед ню ейдж философия за илюзорния свят и въображаемото страдание в него. Това са просто игри на съзнанието, твърдят те. Забравихте ли? Няма грехове!

A dealer selling drugs to a young boyНе смейте да осъждате и дилъра на наркотици, който зариби детето ви за хероина и го снабдяваше редовно. Това е просто неговата опитност, нищо, че детето ви сега е мъртво, след като прекара последните си години в страдание и жалки опити да изкара някоя стотинка по нечестен или пък противен начин, понеже за друго нямаше нито сили, нито му беше останал трезв ум. Парички обаче му трябваха много, та да си плаща на същия този дилър, който щедро си го захранваше от малко с кафявата магия. Няма място за осъждане тук, защото няма грехове. Това е просто илюзия на съзнанието, пък и нали ще се прероди това дете, бе, какво толкова?…

И да не сте посмели да осъдите онази сладка палавница, която накара баща ви да зареже майка ви, когато бяхте още малки. Разбила ви семейството? Че какво толкова е станало? Опитност за нея, опитност за вас. Нали ще се прераждате и вие така или иначе, пък и страданието ви е илюзия, а и освен това, да не забравим – няма грехове. Ама да не вземете сега пък да осъдите баща си, че се е поддал на първичните си страсти и зарязал майка ви, пропил издръжката, оставил и любовницата, после хванал нова, а пък вас забравил. Girl trapped between a man and her motherАма какво ви е виновен човекът, че на вас ви бил притрябвал баща и сте избрали да прекарате детството си в мъки по случилото се? Ааа, моля, моля, това вие сте си го избрали като опитност, пък и страданието е илюзорно, казват. А и той си е имал собствен проект за свободния си от грехове живот.

И преди всичко – не съдете крадците и мошениците. Просто не го правете, ако сте наистина духовни хора. Онези всъщност не грешат, просто така си правят – лишават другите от законото им имущество. Генетично им е, не носят вина. Просто отвътре им идва да ви оберат, да ви прецакат, да източат кредитната ви карта, да вземат джобните на детето ви, да пребият грохнал дядо заради двайсет лева, да изнасилят старица, поради извратен ум… Не ги съдете – те не заслужават подобно агресивно, арогантно отношение. А и що за липса на толерантност е това! Никой наистина духовен човек не осъжда другите така. Ааа-ма-ха! Не разбрахте ли, че няма грехове?!

Сега сериозно. Ако все още смятате, че няма грехове, вие очевидно сте смущаващо заблуден и объркан човек, който упорито 1503842_10202214306110490_1546268549_nизбягва връзка с реалността. Както обичам да казвам, ако в този свят нямаше грехове, тук щеше да е рай. Очевидно, макар всеки да има своите хубави моменти и периоди в живота, тук определено не е рай. А причината за това е грехът. Именно грехът е в основата на всички човешки проблеми и неуредици. Реалистично решение на този проблем исторически аз знам да ни е предлагано веднъж от човек на име Иисус Христос, живял в Близкия Изток преди около 2000 години. Някои от нас вярват, че тази личност е дори повече от просто човек. Вярваме, че Той е въплъщение на самия най-висш Законодател – Бог. В Неговия завет е подробно разкрита историята на греха, последствията от него и методите за решение на този толкова радикален за човечеството проблем. Убеждението ми е, че колкото повече от нас нададат ухо навреме за това решение, толкова по-добре за всички ни, а и за идните поколения.

И замалко да забравя. Понеже не ми се ще да давам повод на злите езици да съскат излишно, ще направя едно уточнение. Първо, грехът трябва да бъде категорично осъден, за да не бъде повтарян, независимо дали го наблюдаваме у себе си или у някого другиго. Без да осъдим най-строго определено наше рално или потенциално вредоносно поведение, ние няма как да го променим или предотвратим. Беззаконието трябва да бъде изобличено, заклеймено и дори наказано по възможност. Именно затова по Божия воля така е устроена цялата правоохранителна система в цивилоизования свят. Тя е базирана на изобличението и осъждането. И добре, че е така, защото в един свят, доминиран от греха, какъвто е нашият, без адекватна правоохранителна система ще е пълен хаос и ще се шири тотална доминация на агресията, безчинствата и първичността.

Второ, „да не осъждаме“ в истинския духовен смисъл на този урок, както ни го е завещал Господ Иисус Христос в Евангелието, означава не да отричаме или приемаме греховете, нито да сме слепи за беззаконията, а преди всичко да се смиряваме пред собствените си грехове. Да осъзнаем първо личните си грешки, преди да се изкушим да злорадстваме, че, видите ли, онзи бил много по-грешен. Така много от нас обичат да хранят егото си, да се поставят над другия като по-значими или по-добри. А и това е изпипан прийом на завършения егоист – да отвлече вниманието си от собствените си слабостите и духовни недъзи. Ако онзи е по-черен, отколкото подсъзнателно съм готов да призная за себе си, значи аз направо съм си чист и бял. Ако онзи е убил, значи моята дребна кражбица направо не се брои. Ако другият е изнасилил, какво ли значи малката ми изневяра?

ec0e70a4c409baaaa4c2d6d243f071bd
Св. Апостол и Евангелист Матей

Така обича да се заблуждава обърканият, грехопаднал човечец и който от нас не знае за какво говоря, значи и в момента е изкушен от тъкмо такова самозаблуждение. Всеки познава тая лъжа, която често си разказваме, и именно това е душегубното осъждение, от което Христос ни е предупредил да се пазим: „Не съдете, за да не бъдете съдени; защото, с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери. А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш? Или, как ще кажеш брату си: чакай, да извадя сламката от окото ти; а пък на, в твоето око има греда! Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си.“ (Матей 7:1-5). Така казва Господ. Виж първо своя грях, осъди го, изкорени го и тогава сам ще разбереш дали и как е удачно да помагаш на ближния да се справи с неговата слабост.

За жалост много лъжеучители, изкушени от противника на човешкото спасение, избраха да изопачат това Божие слово и да учат, че нямало грехове, а да не осъждаш значело да приемаш всичко такова, каквото е. Ама че глупост! Толкова повърхностно и лаишко. Като си помисля, че някога и аз бях се хванал на тая въдичка… Но, както неведнъж съм казвал в свое оправдание, добронамерените и чистосърдечни хора, за какъвто нескромно се имах, никак не са застраховани от грешки, а често именно те са най-уязвими. Бог да пази всички ни и да ни укрепва в истината по пътя ни към вечността!