За християнството, ада, хомосексуализма и страстите

През по-голямата част от живота си не съм бил християнин по сърце и убеждение, макар да бях формално кръстен още на 12-годишна възраст по инициатива на не по-малко рационалистически настроената ми баба – химик и лаборант, Kreshtenieвъзпитана в духа на стихийния материализъм от преди 89-а. Изглежда импулсът ѝ да ме въведе официално в православната вяра през 94-а е бил свързан основно с някаква постсоциалистическа културна мода и може би някои бегли нейни лични реминисценции от детството ѝ в годините преди атеистичния режим. Каквито и да са причините, днес съм ѝ изключително благодарен за тази инициатива и смея да твърдя, че в известен смисъл ѝ се отплатих за този ѝ почин като съумях на свой ред и по свой начин да я вдъхновя сама да преоткрие православието за себе си десетилетия по-късно. Да ми е жива и здрава, черкува се редовно, изповядва се и се причастява, а скоро дори бяхме заедно на литургия. Неведоми са пътищата.

Но трийсет години аз не бях положително настроен към християнството по няколко причини. Забелязал съм, че същите аргументи пречат на много хора да нададат ухо по-сериозно за православието или на първо време поне за християнската доктрина в широкия смисъл на думата. Тук няма да навлизам в теологически подробности, само ще вметна, че има съществени разлики между православието и останалите деноминации (синьо-зелените курсиви са линкове, б.м.) и неслучайно аз лично изрично следвам православната, а не друга библейски базирана доктрина. За един страничен наблюдател тези разлики често изглеждат от незначителни до напълно незабележими, поне на първо четене, но това категорично не означава, че те са такива. Фокусът на настоящата статия обаче е другаде и тя е адресирана най-вече към хора, които са по същество чужди на преданието за Христос като духовен спасител на човечеството изобщо.

Първата и основна причина мнозина да се чувстват отблъснати от християнството е адът. Хората много се смущават от факта, че някой трябва да ходи в ада и че един уж добър Бог предвижда за непослушните нещо, описвано в историята като място на вечни и страшни мъчения. Втората най-често срещана причина мнозина да са отблъснати от евангелското предание е доктриналната претенция, че ако не си християнин, обезателно ще отидеш в мястото на вечно и страшно мъчение. Третата ключова причина пък е свързана със сексуалността и конкретно с хомосексуализма, и обстоятелството, че на модерното ни либерално общество му е голям проблем да приеме това поведение за нещо неестествено, още по-малко за грях, който може да те прати в мястото на вечно и страшно мъчение. Все пак всички познаваме хората, които се самоопределят като гей, знаем, че те са най-често добронамерени, мили човешки същества и изглежда много жестоко някаква си религия да ги заклеймява по такъв категоричен начин.

Признавам, че тези три пункта бяха проблем и за мен известно време, докато не си дадох сметка, че всъщност няма абсолютно никакъв проблем с тях. Ако прочетете статията, ще разберете защо смятам така.

Първо – адът по принцип.

Anónimo_-_Inferno_(ca._1520)Аз лично вярвам в Бог (за протокола, съществуването на Създател е точно толкова валидно и научно легитимно твърдение колкото и комерсиалното, но наивно по моему вярване, че Той не съществувал) и вярвам в Неговата добронамереност към нас като Негови творения. Също така обаче вярвам в Неговата абсолютна и неподлежаща на коментар справедливост, от която никой не може да се скатае. Да речем за момент и вие приемате, че има живот след смъртта, Бог го има, както винаги си го е имало, и Той е абсолютно справедлив и съвършено безпристрастен. Е, редно ли ви се вижда да сложи на едно и също място в отвъдното скромния и благочестив духовник св. Иоан Рилски и някой сериен убиец и изнасилвач? Логично ли ви се струва да събере заедно на небето св. Петка и Адолф Хитлер? Как ви звучи идеята Бог да допусне душата на малко, невинно момиченце, починало в нещастен случай, да се окаже току до педофил рецидивист на оня свят? Че то ако и в отвъдното си шестват свободно безбожни престъпници, че то за всички ще е ад, бе хора.

Моят Бог е по-мъдър и добър от това, и е предвидил как да се отсее житото от плявата. То в обикновения ни живот, дето хал хабер си нямаме кои сме и какви сме, си имаме някакви там критерии да държим настрана провинилите се, че Господ няма да предвиди. А какво точно представлява адът, аз лично предпочитам никога да не разбирам и никому не пожелавам да узнае това от първа ръка. Иначе не липсват свидетелства на хора, буквално върнали се от оня свят (противно на лъжливия афоризъм, че никой не бил се връщал да разкаже), които разказват това-онова по темата.

Смущаващо обстоятелство номер две – друговерците ще идат в ада.

Bangkok, Thailand --- Buddhist monks praying, Wat Benchamabophit (Marble Temple), Bangkok, Thailand, Southeast Asia, Asia --- Image by © Angelo Cavalli/Robert Harding World Imagery/Corbis

Хм, това е една идея по-жестоко и радикално май. Ще ходят на лошото място не защото са зли като човешки същества, а защото избрали погрешните екзистенциални убеждения. Но от друга страна будистът примерно не вярва да има ад или рай. В будистката философия, в повечето им секти поне, не вярват да има и Бог. Кланят се на техния идол Сидхарта, наречен Буда, който вярват, че постигнал с човешко усилие и като най-обикновен човек някакво извисено духовно състояние. Защо християнинът да се смущава заради тях, след като от тяхна гледна точка християнинът е по-скоро заблуден с разбиранията си за някакъв там Създател, че и някакви си там опции за ад и рай след смъртта? Те много добре знаят за нашата вяра, но съвсем съзнателно я отхвърлят и си вярват в техните си неща. И никой, разбира се, не им отрича това право. Просто не виждам причина да се смущаваме, че техните лични избори не съответстват на предписаното в нашето Божие предание.

А какви са вече на Господ фините настройки по отношение на критериите Му за отсяване на житото от плявата, това си е лично Негова работа. Та кои сме ние да преценяваме от Негово име? Идваш тук и попадаш при заварено положение. Очевидно е, че не си се самосъздал, нито пък си създал света, в който си се озовал и определено не контролираш законите, които го управляват. Нямаш думата по въпроса с гравитацията, термодинамиката или другите физични закони. Логично е да нямаш думата и по въпроса с духовните закони. Можеш единствено да се научиш да се съобразяваш с тях. bibliyaА къде са разяснени? Ние християните вярваме, че са описани в Библията. Там ни е дадена и формулата за успешно преминаване в отвъдния живот. На който пък евангелското предание не му се вярва, ами това си е негов свободен избор в крайна сметка.

Има го и другия момент – на личната праведност. Самият Господ Иисус Христос казва в Евангелието: „здравите нямат нужда от лекар, а болните. Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние“ (Марк 2:17). С други думи формулата на спасението, която хрстиянинът следва – да повярва, да се покае за греховете си и да се кръсти в името на Отца, Сина и Светия Дух, сигурно не е необходима за онзи, който „няма нужда от лекар“, кой знае. Казвам това чисто спеулативно заради реториката и логиката на аргументацията тук. Ето, сам Господ настоява, че Той е спасител на грешниците, а праведниците явно ще се оправдават със собствените си добри дела и благочестие. Ако даденият нехристиянин е бил толкова добро човешко същество и е бил тъй праведен и блгочестив през земния си живот, то значи няма какво да се тревожим за тях. Ще си издържат т.нар. в нашата религия страшен Божи съд в края на времената, ще се сдобият с оправдание лично от Създателя на света и благополучно ще си се преселят в Божието царство на вечно блаженство и радост. За всички нас грешните пък, слава Богу, има спасение също чрез искреното ни покаяние, светото кръщение и вярата ни в Господа Иисуса Христа.

Остана и третото често срещано възражение срещу християнската доктрина, а именно – обвиненията в хомофобия поради обявяването на хомосексуализма за грях и респективно – билет за пъкъла.

catholic_gayТук критиците на нашата вяра пропускат, че билетите за пъкъла са значително повече от само прехваления им и толкова одумван хомосексуализъм, с който ни се проглушиха ушите вече в неолиберална Европа. Той не е някакъв по-специален грях и е на една линия с прелюбодейството (изневярата), блудството (секс с партньори, за които не сте венчани), малакийството (самозадоволяване), пиянството (да, напиването не е изобщо безобидна практика от духовна гледна точка, напротив) и още куп други. Ето ви и точния цитат:  „Или не знаете, че неправедници няма да наследят царството Божие? Не се лъжете: нито блудници, ни идолослужители, ни прелюбодейци, нито малакийци, ни мъжеложници (хомосексуалисти, б.м.), нито крадци, ни користолюбци, ни пияници, нито хулители, ни грабители няма да наследят царството Божие. И такива бяхте някои от вас; но се умихте, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господа нашего Иисуса Христа и чрез Духа на нашия Бог“ (Коринтяни 6:9-11). Тук директно е дадена и формулата за пречистване от греха, затова изрично цитирах пасажа до деветия стих. Защото според нашата вяра няма пакост, която Бог да не е готов да ни прости, стига да се покаем в Негово име.

sin-apple-snakeНали разбирате? Християнството не е враждебно специално към хомосексуализма, както някои хора се опитват да го изкарат, за да окупират ролята на диксриминирани, онеправдани и пренебрегнати, а е враждебно към греха по принцип. Към хората, които са увлечени от хомосексуалната страст, от друга страна, християнството е с широко отворени обятия, точно както е към хората, злоупотребяващи с хетеросексуалната страст, и най-човеколюбиво ги кани да преосмислят изборите си, и изобщо екзистенциалната си перспектива в краткия им, временен, земен живот на фона на трансценденталната вечност. Всъщност това е покана, отправена към абсолютно всички, към асексуалните също, защото те пък ще си имат други страсти, които да компрометират връзката им с Бог – всички сме грешни, казват. Защото не се смята за грях само педерастията като някаква, видите ли, изключителна и много специална човешка практика, а се смята за грях идолизирането на страстите изобщо. Тук попадат чревоугодието, суетата, сребролюбието, завистта, гнева, злобата, гордостта. Грях е в частност идолизирането и на сексуалността чрез хаотичната ѝ експлоатация. А греховните сексуални страсти, както видяхме и от библейсия цитат, се проявяват в богато разнообразие сред творението. При някои като хомосексуалност, при други като хетеросексуалност, при трети като зоофилия, педофилия и куп други, познати в наши дни сексуални поведения, които, пази Боже, ама хич не са малко, но за сметка на това много от тях са забележително отблъскващи. Човешка му работа…

И не се лъжете – не е случайно, че в една редица срещаме пиянството и сексуалната страст. Нали сте чували думата при-страст-яване. Това е явление, при което човекът вече не просто е паднал еднократно се е поддал на някакво изкушение, т.е. на някаква идея в главата си, но до такава степен се е слял със страстта си, че се идентифицира с нея и не може да си представи живота си без редовната употреба на тази страст. Към сексуалните преживявания, точно като при алкохола и другите наркотици, е не само възможно, но и масово разпространено в наши дни именно пристрастяване, което обаче бива окуражавано от обществото и не се изобличава като такова. Масово е пристрастяването към порнографията например, с която новите поколения се срещат на все по-ранна детска възраст. Свръхизлагането на порнографски материали води при немалко младежи, а и възрастни, до сериозни психологически и интимни проблеми, отразява се зле на връзките им и на изборите им, свързани със създаването на трайни взаимоотношения и евентуално семейства. Adoration_of_Golden_Calf_Poussin_1634Виждаме и статистиката в световен мащаб как има драматично намаляване на семействата в наши дни, а това е градивната едиица на обществото. Разрушаването ѝ говори за разпад на цялата структура. Така че сексуалната страст далеч не е толкова безобидна, колкото се опитваме да я изкараме, за да оправдаем евентуалната си патология. Просто мястото на този човешки импулс, който има и своите напълно естествени и благословени предназначения и употребления, не е в центъра на нашия свят, където обществото ни го е поставило на пиедестал като един идол, на който всички от най-ранна възраст са приучени да се кланят.

И само още нещо по въпроса, което ми се струва много важно, защото немалко хора са объркани по тоя въпрос, не без помощта на медийната пропаганда по темата, разбира се. Сексуалните ви фантазии и влечения не ви определят като личност и не изчерпват, нито описват вашата истинска идентичност. Никога не ще успеете да намерите себе си в сексуалността си, затова и толкова много хора всъщност се губят в безразборното ѝ употребление. Човекът не е половия си орган и сексът никога не е бил, не е и никога няма да бъде смисъл на живота, колкото и да се опитва да ни убеди в обратнотно предрусалата ни с либерализъм и безбожие съвременна масова култура. Бог е смисълът на човешкия живот и само при Бог ще намерите себе си. В гащите си няма да откриете истината нито за непреходната си същност, нито за вашия Създател, нито за смисъла на мимолетния ви, но за сметка на това често изпълнен с немалко премеждия живот. Човекът е много повече от сърбеж в четала и ако сте повярвали, че сексуалността ви е „вашата същност“, сте се оставили да бъдете подведени и сте се превърнали в поредната жертва на една опашата, но пък доста масова лъжа.

За жалост лично аз имам пребогат опит в тоя живот с може би всички познати ни греховни страсти.

Навярно в моя случай именно това ми е помогнало да открия колко празни са тленните удоволствие всъщност и как не водят човека до нищо добро, особено в дългосрочен план. Цената на такъв „откривателски“ път понякога, уви, е много висока и е по-добре да минеш напряко, ако можеш, но… живот. И може би едва когато пресуших последната бутилка, загасих последния фас и затворих вратата зад гърба на последното момиче, от което исках „просто секс“, чак тогава най-сетне осъзнах колко безсмислено и празно е всичко това, а Господ е бил прав през цялото време с предупрежденията си.

Но ти искаш да изпиташ милосърдието Му до край, да изсмучеш и последната капка надежда за теб от чашата на търпението Му. И едва тогава разбираш, че Той е бил прав за всичко от самото начало. Точно както беше чужд и дразнещ за теб закона за гравитацията, когато беше на една и половина и се учеше да ходиш, така се оказа, че са ти чужди и духовните закони. Но едва след като падна хиляди пъти, най-сетне разбра, че ще трябва да се съобразяваш и с тях, ако искаш болката ти най-сетне да бъде излекувана и да наследиш вечността.

Защото, нека си го кажем – тук пълно щастие няма. Мимолетните удоволствия не носят нищо трайно след себе си, нищо истинско. И сексът, и храната, и наркотиците са като чаша без дъно – тъкмо уж я напълниш и след миг отново е празна, и пак трябва да търсиш с какво да затулиш зейналата емоционална пропаст. А може да я напълни единствено Бог. И колкото и да не ни се харесват някои от правилата, каквито и опити да правим да ги заобиколим пред съвестта си, те няма да изчезнат, нито християнството ще изчезне, нито Бог ще си промени завета. Пък вече всеки си има свободната воля да избере в какво да вярва и как да живее. Но сякаш ни е казано дори със самото устройство на нашия свят и на сетивата ни, че това тук не е истинското, че истинското е отвъд и предстои. Неслучайно виждаме, чуваме и усещаме по-малко от един процент от вибрационния спектър на творението. Ние сме буквално глухи и слепи за реалната реалност. Защото това тук е просто един кастинг, тест, входящо контролно по вяра. А изпитващият, оценяващият и квесторът е триединият наш Господ Бог. Дано се представим достойно на изпита.

Advertisements

Защо йогата е кофти и какво ни чака след смъртта

Трудно е да схванеш защо йогата е кофти, ако понятията ти за духовния свят са основно в сферата на суеверието за теб. Когато човек не разбира колко реален е духовният свят всъщност, той лесно си позволява да бъде лекомислен и невнимателен, когато стане дума за такива въпроси. Но духовният свят е съвсем истински, въпреки че за него поучават от край време твърде много личности, които изобщо не го познават. Има цели древни и предревни учения, базирани на такава една изкривена и подвеждаща представа за невидимата паралелна реалност. Един ден, разбира се, всички ние ще разберем какво всъщност има отвъд. Каква ли ще е изненадата на мнозина да установят, че уж архаичните термини, с каквито боравят хора като православните духовници, са всъщност изключително адекватни и отразяват действителността много по-точно от всички останали научни, метанаучни и духовни суеверия, с които са се срещнали през кратковременния си земен път.

Walk into the light

Да, един ден вие наистина ще разберете кой е бил прав. Дори да сте жертва на атеистичната пропаганда или на налудничевото вярване, че човек е един бездушевен биоробот, а личността изчезва със смъртта. Всички ние на практика умираме още откакто сме поели първите си глътки въздух в този свят и сме орисани да преживеем прехода от временния към вечния живот. Всъщност самият процес на живота е неразличим и неотделим от процеса на смъртта. Така че и аз, и вие ще станем непосредствени свидетели на онова, което дебне в реалността, която сетивата ни все още не ни позволяват да видим. Дали има такава реалност? Немислимо е да се отрича това в наши дни, когато без съмнение знаем, че чрез физическото си осезание възприемаме по-малко от един процент от реалния спектър на творението, от което сме част. След смъртта хоризонтът ни несъмнено се разширява поне още малко.

Но нали „никой не се е върнал от там, че да разкаже“? Разбира се, подобно твърдение меко казано не отговаря на истината. Според проучване на Галъп от 1992 г. само в САЩ около 13 милиона души свидетелстват за преживяване близо до смъртта или буквално отвъд границата на смъртта. Това са около пет процента от населението на Съединените Щати по онова време. Идентично изследване в Германия от 2001 г. посочва цифрата на посмъртните свидетелства да е около четири процента сред немците. Аналогично сами можете да направите сметка колко е средно четири на сто от седем и половина милиарда, но определено е значително повече от „никой“, както лъжовно твърди нелепият, но популярен афоризъм.

etenral-life-in-heavenДа мина най-сетне на въпроса. Отдавна ми се струва, че като за общност от индивиди, всеки от които несъмнено ще умре, отделяме твърде нищножно внимание на въпроса какво всъщност ни чака отвъд. Особено, ако перспективата е вечността, както християнството ни учи. С други думи – имаме в едната паничка на везната ограниченото ни земно пребиваване, което, знаете, се изнизва почти неусетно, да не говорим, че нерядко приключва далеч преди очакваното, а на другата паничка е цялата вечност. Не е нужно везната да е прекалено прецизна, за да видим ясно накъде ще се наклони. Не знам за вас, но на мен определено ми се струва забележително важно да имам някаква ясна екзистенциална представа за вечния живот, особено пред вид статистически несъмненото обстоятелство, че стотици милиони от нас всъщност са се връщали „от там“ и са разказвали, т.е. – там има нещо. Въпросът е какво е то.

И тук се намесват системно охулваните в съвременния свят религии, смятани за толкова излишни в секуларната ни модерност. Сякаш науката ни е дала отговор на въпроса за смисъла на жиовта ни и за онова, което ни чака след края на земния ни път, и няма никакъв проблем да отсвирим религията – тя не ни е необходима. evolutionПредставете си обаче, ако прехваленият ни съвременен свят греши по тоя въпрос. Представете си, че атеистичният светоглед е радикално сбъркан. Какво правим тогава? Само напомням, че именно този светоглед е неофициалната официална позиция по най-сложните екзистенциални въпроси в натрапчиво секуларното днешно образование, което решително отрича религията, но обилно пои детското съзнание с мними метанаучни хипотези. Защото, ако не знаете, това е единственото, с което науката разполага към днешна дата по въпросите за произхода на света и живота – хипотези, теории, предположения или, казано с други думи, не точно наука, а по-скоро научна фантастика. Когато популярните хипотези за самовъзникването на света и живота и спонтанната макроеволюция бъдат най-сетне подплатени с реални, обективни и категорични факти, те биха се превърнали в наука. Твърде много десетилетия обаче това така и не се случва и, да ви призная, няма изгледи да се случи скоро, а според мен – когато и да било. Затова за мен лично измисленият свят на уж „научното“ безбожие си остава една зле прикрита и неубедителна религиозна система, ревностно охранявана от силната вяра на определена група пазители на тази подчертано материалистична доктрина.

Значи имаме един свят, пълен с хора, които безспорно рано или късно ще умрат. После имаме стотици милиони свидетелства, че там отвъд има нещо. Мъждука и някаква странна екзистенциална алтернатива в лицето на концепцията на метанаучния материалистичен атеизъм, според който там отвъд нямало нищо и всичко се изчерпвало със земния живот. Имаме обаче и редица религиозни и философски системи, които от векове дават определени представи за отвъдния живот и това, което ни очаква там. Вие на какво залагате? Много хора залагат на религията. Всъщност цели народи залагат на религията. И макар да има отделни личости, които се провъзгласяват за атеисти, в историята няма и никога не е имало атеистичен народ или култура. Ако това е така, ако вярата е наистина толкова важна, а тя несъмнено е, то навярно има известно значение и коя именно вяра изповядва човек.human-evolution-throughout-life-wide-hd-wallpaper

Не е никак популярно да твърдиш обаче, че някоя религия не е права. На хората това не им харесва. Предпочитат сервилната позиция на всеядството. Любимата теза на повърхностно запознатия с духовните течения човек е да каже, че някак си ги приемал всички или най-малкото не отричал никое. Това за жалост е една шизофренична позиция, колкото и да е привлекателна за мнозина и има твърде малко общо с реалността. Когато човек реално се запознае с по-известните световни религии, духовни и философски учения и практики, той скоро си дава сметка, че противно на популисткия лозунг за сходство и някакво фиктивно единство между тях, те всъщност имат малко до почти нищо общо. Да не говорим, че повечето от тях категорично и радикално си противоречат помежду си и то по най-фундаментални въпроси като тези за прозихода на света, смисъла на живота и същността на Бог. Това твърдение е напълно валидно за взаимоотношението между християнството и исляма, между исляма и будизма, между юдаизма и индуизма и горе-долу между кои да е две или повече религиозно-философски доктрини, съпоставени една към друга. Ще го повторя, за да не останат съмнения и ви каня да проверите това за себе си, за да се убедите веднъж завинаги – всички тези религии си противоречат помежду си.

Това може да означава само две неща – или никоя от тях не ни дава истината за произхода на света и смисъла на живота, или тази истина се съдържа в само и единствено ЕДНО от тези учения. С други думи човек е призван да направи избор за себе си по този толкова ключов екзистенциален въпрос. Нещо повече – ако едно от тези предания ни дава истината, то всички останали ни въвеждат частично или напълно в заблуждение, което може да има пряко отношение към съдбата на душата ни във вечността. Тук нищо не твърдим – просто изясняваме положението, слагаме картите на масата, защото от йога дебата последните дни стана очевидно, че обществото ни е забележително невежо по отношение на духовните учения и практики.

1975119_715024451873201_507472765_nВярващите християни очевидно са направили своя избор. Онези от тях, които са православни не само номинално, но и имат реална представа какво всъщност ни е завещал Господ Иисус Христос като учение, намират за крайно смущаващо в умовете на българските деца да се легитимира по положителен начин едно източно религиозно учение. Твърдението, че йога не е религиозно учение, е съвършено нелепо, абсурдно и категорично не отговаря на истината. Ако някой ви убеждава в подобна теза, той или незлонамерено ви подвежда поради собствената си теологическа неосведоменост, или злонамерено ви лъже.

Йога определено Е и винаги е била подчертано религиозна концепция. Всеки относително адекватен йога инструктор ще ви каже, че йога е много повече философия и екзистенциална доктрина, отколкото система от физически упражнения. Нещо повече – физическите упражнения имат за цел да подготвят ума и тялото за същинските духовни преживявания, трансови и хипнотични състояния, изменение на съзнанието, „просветление“, както го наричат. Да обаче според християнското учение и духовен опит това „просветление“ си е чисто затъмнение и влизане в контакт с безплътни същности, които далеч не са добронамерени към човека. Жадният за трансендентално преживяване обаче се ласкае, че има достъп до нещо отвъд и не им държи сметка какви са точно тия същности, а поради духовно невежество и повърхностно отношение рядко разполага с каквито и да било реални критерии за преценка по тия въпроси. Реакцията на родния клир в тази връзка е напълно адекватна, защото църквата ни се опитва да предпази децата си от едно потенциално много опасно за душата на човек учение. Дали вие лично вярвате, че е това е така? Ами, виждате ли, това си е лично ваша работа. Когато обаче стане дума за масово, макар и уж полусъзнателно от страна на институциите индоктриниране на български деца, въпросът вече не е само наша лична работа, а става изведъж обществена работа.

sv_tervel
Иконопис на Св. Цар Борис Покръстител и Св. Цар Тервел

България от дванайсет века е официално православна. Да не говорим, че има убедителни данни, че и Аспарух е бил християнин. За баща му и сина му знаем това със сигурност. Предците ни са имали добри причини да изберат, утвърдят и опазят православието по нашите земи в продължение на повече от хилядолетие. Нелепо е отново и отново тенденциозно да отказваш да въведеш в образованието преподаването на това традиционно за народа ни духовно учение, но да караш децата да учат източни духовни учения за матурите си. Това си е почти насилствено рязане на корените ни. И това са само повърхностните аргументи. Същностните включват духовния път на тези деца в живота, моралния и ценностния им хоризонт и евентуално съдбата на душите им, но поради масовите суеверия и езичеството в съвременна България това е трудно да се изкомуникира адекватно публично. Толкова по-зле за нас, поне от гледна точка на православието ни. Иначе сме сите православни, кой от кой по-вярващ, всичките кръстени, мнозина венчани. Но да ни питаш православие какво е – не можем да ти кажем. Иначе свещениците били лошите, че се опитват да поограмотят духовно невежия народ. Като мълчат смирено – що мълчат, като говорят – бе, тия няма ли да млъкнат. Българска работа…