Геноцид? Какъв геноцид?

И какъв по-точно им е проблемът на турците с историята? Дразнят се, че хората са я чели и помнят. Супер! Не ми прилича на особено адекватно поведение, ама хайде, какво да се прави… Все едно немците да недоволстват, че евреите възпоменават жертвите на холокоста. Ами, виждате ли, както и да го наричаме, милион и половина арменци са били избити от тогавашната турска власт и толкоз. Не знам дали ви прави впечатление, но цифрата е доста смущаваща. Има не един и два по-малобройни народи по света. Искам да кажа, терминът геноцид е повече от адекватен.

pic1

И така, независимо дали на някого това му се нрави или не, арменският геноцид е исторически факт, да не говорим, че петното е толкова прясно, че следите от кръв още не са избледнели. Днешните арменци лично са слушали историите на бабите и дядовците си. Чули са ги от първо лице. С други думи, дори не е било необходимо посредничеството на някакъв учебник, музей или историческа пропаганда, та да им го оспорим с тезата, че хроникьорите са виновни за заблуждението.

Но, уважаеми съвременни турци, нали ясно разбирате, че този исторически факт не ви прави лоши хора, нито пък означава, че сте зла нация. Що за абсурд? Нима някой смята съвременна Германия за нацистки лагер или днешните немци за хомофоби и антисемити? Дори ми се струва, че pic2отричането тук е по-лошо от признаването на очевидната за всички историческа отговорност. Има някакъв зле прикрит акт на измиване на ръце или нещо подобно. Това е далеч по-недостойното, г-н Ердоган, просто не си заслужава срама.

Сега пък стана ясно, че нашите парньори и съседи от Анадола са се подразнили още повече от факта, че и българският парламент най-сетне се поразбуди от историческата дрямка и направи нещо като признание за известната на всички реалност на арменския геноцид от началото на миналия век. Е, нарекохме го „изтребление“, евфемистично, да не ядосваме комшиите, ама май не свърши работа. Поне да бяхме си ползвали коректния термин… Но то пък ние по начало си обичаме да ги вършиме половинчато нещата и някак все накриво, така че нищо ново под слънцето. Ама и това не спря турското външно министерство да определи декларацията ни като „очерняне“ на турската история. „Несъмнено това решение ще има негативни последствия за турско-българските отношения. Българският посланик в Анкара, който бе поканен в министерството, бе предупреден за това“, се казва в съобщението на Анадолската агенция за реакцията на турското МВнР.

И сега какво? Ще искат да се извиним на Турция, че отказваме да лъжем за историческата реалност, та да претоплим набързо в микровълновата дипломатическите ни отношения? Е, не, това няма да стане. Надявам се! Би било абсолютно нелепо. Ако ни е останала поне капчица политическа и национална чест не би трябвало да дължим обяснение на когото и да било, че стоим на страната на истината. Е, вярно, едва-едва стоим, деликатничко така, на един крак, с половин уста полупризнали някак си, с измъчен опит да сме максимално „политически коректни“ и минимално фактически категорични, но все пак не си позволихме историческата излагация да кажем на черното бяло. Поне този път.

И, разбира се, да не пропусна най-важното. Бог да прости многочислените жертви на геноцида сред арменската общност в Турция от чалото на века и да благослови душите им с венеца на мъченичеството вовеки! Амин!

Advertisements