Демокрацията е грешка!

me (4)Сега разбрахте ли, дами и господа? Демокрацията е грешка, слушаме от сутринта по всички телевизии. Грешка било, че Камерън насрочил референдум. Грешка било, че дал на хората право да избират политическото си бъдеще. Грешка било, че британците решили да излязат. Грешка според кого? Явно за мнозина демокрацията е една голяма грешка. За тях тя е валидна само когато е на страната на собственото им вездесъщо мнение. Във всички останали случаи е голям проблем. Това е тоталитарният модел на мислене и той отдавна е обладал геополитическото чудовище, което наричаме Европейски съюз.

Нещо историческо се случи днес във Великобритания. Тази страна се доказа достойна за великото име, което носи. В известен смисъл, ще си позволя да преувелича (а може би не), но бихме казали, че Брекзит е събитие от ранга на Магна Харта Либератум или една малка Френска революция. Такива грандиозни тектонични геополитически движения не се случват всеки ден. Всъщност, мисля че в най-новата история това стои на едно то най-висите места по значимост.

Сега започват спекулациите. Ама те няма да излязат, никой няма да го позволи. Ама то няма да предизвика ефект на доминото и ЕС ще устои. Ама те всъщност са се объркали нещо англичаните, сега ще преизберат Камерън и всичко ще се оправи. И, разбира се, Путин е виновен! Не знам дали чухте, но той е виновен и за урагана в Китай днес… Няма сърце тоя човек, ей!

Първо, англичаните напускат ЕС, нека това да е ясно на всички. Теоретичните шансове това да не се случи при този резултат от референдума са еквивалентни на шанса Къци Лафазанов да стане президент на България през ноември. Между другото, според мнозина той ще е много по-представителен, адекватен и подходящ за поста от настоящия титуляр, но това е отделен въпрос.

Второ, ефект на доминото има още от обявяването на референдума. В Италия искат изрично допитване за членството в ЕС и то победителите от местните избори, които взеха Рим. В Испания предстоят парламентарни избри, на които Подемос, консервативните евроскептици, се очертава да са втора политическа сила. В Австраия върви процедура по разследване на изборните резултати, които, както се твърди, с измама са отнели победата на кандидата на националистите. Алтернатива за Германия вече тръби из каналите си, че иска немски референдум, а гърците отдавна са на косъм по тоя въпрос.

И трето, англичаните не са се объркали. Много добре знаят точно какво правят и защо го направиха. Объркали са се тези, които не разбират сигналите, изпратени към света от това знаменателно историческо събитие. Либералите вече нямат нито моралната, нито политическата позиция да етикират консервативните идеи с празни клишета от серията „език на омразата“, „расизъм“, „ксенофобия“, ала-бала. Ще се наложи да признаят правото на хората да бъдат легитимно консервативни, да бъдат патриоти и да защитават традиционните ценности и ред в държавите си. Либерализмът вече не се подразбира, както се опитваха да го фалшифицират до скоро.

brexitДнес Великобритания извоюва знаментална победа. Победа на обикновения човек от народа над финансовите и политическите елити. Победа не демокрацията над корпорокрацията. Победа на националното чувство пред фалшивата аморфност на насилствено налагания мултикултурализъм. Победа на здравия разум над сектантския култ към един неототалитарен геополитически идол. Свещената крава на ЕС беше ритуално заклана от поданиците на кралица Елизабет. Принесоха я в жертва на олтара на свободния избор и правото на народите да решават политическото си бъдеще. Не съм сигурен, че мога да цитирам друго подобно събитие в съвременната история, където на обикновените хора да им е даван истински шанс да вземат свободно решение от реална политическа значимост. Повечето „демокрации“ днес оперират на базата на умело контролиран, медийно манипулиран от монополистите над общественото мнение вот. Брекзит, в този смисъл, е абсолютен прецедент.

Предстои да видим реакцията на елитите. Съпротивата срещу решението на британците ще е значителна, няма съмнение. Транснационалните корпорации предпочитат да убеждават шепа анонимни евробюрократи да им играят по свирката, вместо да трябва да се занимават по отделно с десетки правителства и да ги подкупват на парче. Много пари са замесени тук и твърде много изключително богати и влиятелни личности и организации са подчертано недоволни от това народите да правят каквото си искат. Ще видим каква ще е реакцията, но ще има такава. Ако тенденцията с разпада на ЕС се задълбочи, нищо чудно да предизвикат и война на Стария континент, само и само да не се върне властта в ръцете на хората.

Още веднъж, адмирации за британците за политическия кураж да започнат тази битка, за смелостта и силата да я завършат, за категоричния пример, който дадоха на цяла Европа с този демократичен подвиг. Сега ще започнат да ги плашат и хулят каква голяма грешка са направили, но демокрацията не е грешка, дами и господа. Грешка е медийно хипнотизираните граждани да позволяат на т.нар. „елити“ да правят каквото си искат, без да им пука за мнението на малкия човек. Но днес малкият човек направи голямо и шумно изявление. Предстои да видим какво следва.

Светът си вървеше преди СССР, върви си и след него. Така си вървеше и пред ЕС, ще си върви и след него. Първоначалното икономическо сътресение, което неминуемо ще последва за Острова, ще бъде преодоляно. Нито някой ще спре да търгува с тях, нито лирата ще се срине, нито някой ще тръгне да депортира чужденци. Повечето либерални „опасения“ са просто партенка, плашило, което, за радост на много от нас, не си свърши работата. Браво, Британия! Велико постижение! Да живей!…

Advertisements

#JeSuisOXI или кой се страхува от демокрацията

Много идеологическа утайка се отцеди покрай гръцкия референдум. Много „демократи“ показаха истинските си лица. Много сериозен сигнал изпрати Гърция не само към ЕС и страни членки, но към целия неолиберален свят. У нас пък доста народ искрено се издразни от дързостта на гърка да отстоява правото си на демокрация. И ако още не ви е светнало, че истинските новини тук изобщо не са икономически, а народопсихологически и политически, значи трябва сериозно да си пренастроите сензорите за чувствителност към глобалните обществени процеси. Нима не разбрахте, че в гръцкия референдум не ставаше дума за лихвени проценти, а за цивилизационен избор? Драмата не беше и все още не е собствено икономическа, макар да се играе при такава сценография. Драмата е идеологическа, а на карта е заложена демокрацията, която май не от вчера бива системно изнасилвана от определени кръгове. 

Някои групи силно възнегодуваха срещу гръцкото „не“, но то се видя, че са непримиримо ядосани още при самата заявка за провеждането на референдума. И пак не по икономически причини, стегнете се, моля ви. За друго ставаше дума тук. Ставаше дума за разместване на идеологически пластове и десакрализацията на някои култови идоли в обединена Европа, на които всички отдавна са приучени да се кланят безропотно. Че какви са тези нещастници гърците да подлагат под съмнение желанията на свещената крава в западния неолиберализъм – благородния международен кредитор? Greece-620x264Що за наглост от страна на тия неблагодарници да се усъмнят в безграничната добронамереност на хората с големите лихвени проценти под мишница, които ги хрантутят от години? Приблизително такива сигнали се носеха от Европа в процеса на подготовката за народното допитване в южната ни съседка. С други думи, посланието към гърците беше горе-долу такова – вие сте едни жалки и прости малоумници и изобщо не трябва да имате право да се изказвате по такива въпроси. Щом великите жреци ви казват да се поклоните дълбоко, чупката в кръста става не просто неизбежна, тя ви е необходима. Вие трябва да се радвате, че ви позволяваме да коленичите пред благоволението ни и да лижете подметките ни с точно определено от нас темпо и усърдие. Звучи ви цинично? Но, разбира се, то е именно такова. До сега не забелязахте ли??

Другите силно подразнени бяха щастливите покорни роби, които са свикнали отдавна с вкуса на тия подметки и с радост ги лижат като най-вкусен десерт. Той толкова им се услажда, че не виждат причина да не пазят с цената на всичко рецептата и за идните поколения. Да, българите сме точно в тая група. Но ние сме си свикнали, нали? Турско робство, партийно покорство, васален клиентелизъм – то си ни е в кръвта. И много ни е яд, когато ни навират в лицето тая истина. Силно ни издразни фактът, че ние нямаме дързостта на гърка, нямаме куража му, нямаме демократичното му самосъзнание и национално самочувствие да подложим под съмнение директивите на ботуша, който настъпва главата ни в калта вече четвърт век. Тъпче ни и ни учи да мълчим, да си траем, да не се обаждаме много-много, щото нищо не разбираме от политика и икономика. Великата богиня-майка – партията, беше изместена в представите на българина от великия западен икономически експерт, кредитор, инвеститор. Сега той е на пиедестала за религиозно почитание. Каквото той каже, е закон.

Мълчи, българино, мълчи, говедо просто и продължавай да гледаш тъпо в екрана на тиливизуръ си – от там ще ти обявят какво е добре за теб и какво не. И да не си съгласен, все тая. Ти си толкова малоумен и слабохарактерен, че си неспособен да си дадеш сметка кога те прецакват. Ето това ни подразни и затова се ядосахме на гърците. Защото се чувстват достойни да си кажат мнението и отстояват свободата си да го направят. Нас никой не ни пита за важните неща. Решават ги вместо нас и после се бият в гърдите, че да не питаш народа било политическа смелост. Народът не можел компетентно да се изкаже по важните въпроси. Не ги питайте за НАТО, не ги питайте за приватизацията, не им разрешавайте в никакъв случай да инциират лесно референдуми и не ги питайте за нищо, което реално може да повлияе. pensioneri1Те са тъпи и няма как да ви отговорят, само ще объркат нещата. Ето в такава демокрация живеем. Селективна демокрация – работи, само ако е в полза на едрия капитал. Ако случайно е в ущърб на олигархията, моля ви, махнете ни я от очите, това не е демокрация!

Така разпродадоха родината ни с безмълвното ни одобрение, така се подиграха с труда на поколения българи, че и имат наглостта да искат овации за безчинствата си. Изумително е как продължават да се бият в гърдите какви велики благодеяния са извършили за народа си… Това е истинско безочие, но явно и ние отдавна нямаме очи да видим. Защото не е луд, който яде баница – безочиливите сме ние, щом още не виждаме как ни се подиграват толкова години. Не може да сте по-добре, бе, разберете, няма как, бе. Вие сте утайката, боклукът, евтината работна ръка, не загряхте ли? С това се хвалим пред цял свят – колко сме евтини. Елате и ни обладайте, ще ви пуснем тъничко, направо без пари ще се хванем за палците… Благодарете за трохите и мълчете! Навеждайте главица и си трайте! Кредиторите знаят по-добре.

Не ги мислете гърците, те ще се оправят. От БРИКС вече ги поканиха да си хортуват. И ако не се сеГъркът в криза и фалит е сто пъти по-добре от българина при „икономическа стабилност“. Нали така я наричат? Прочетете си пак „Приказка за стълбата“ на Христо Смирненски 5394-211(курсивът е линк, б.м.) и ще ви светне веднага как работи това. Икономическата стабилност е едно нещо за евродепутата с 20 000 евро заплата и съвсем друго за пенсионерката от Тутракан със 150 лева месечни подаяния. И пак ще кажат някои, ма много драматизъм, бе Димитре, много патос нещо те е завладял. И ако не виждате защо патосът тук е изключително уместен, значи наистина шансовете ни за промяна в България са силно оскъдели.

Изчакайте пет години, разправяха през 91-а. Малко ще е трудно в началото, но после всичко ще се оправи. После годините станаха десет, петнайсет… Изчакайте още. После чакахме да ни приеме ЕС, после чакахме да минат и в съюза пет години, да се адаптираме, вече гоним десет, но е видно, че и те ще омалеят… Колко още, дами и господа велики политически и икономически експерти? Колко още, докато приключи преходът към светлото бъдеще? Но те знаят, че никога няма да приключи, защото „партньорите“ ни явно нямат за цел българинът да живее добре. Ако го имаха за цел, отдавна да сме заживели по-добре и от гърците. Но целта е да ни ползват като евтин донор, нищо повече. С това сме им ценни – че сме им без пари. Явно и целият им модел, който ни натресоха тук няма за цел българинът да живее добре. И ако ви дрзни, че гърците не се примиряват с изрични диктовки, то е защото вие сте се примирили. Но докато смирението е белег за духовна зрялост, примиреието е белег за овчедушие и гражданска слабост.

Абе, все едно… Стокхолмският синдром си ни тресе тук и това е, то е ясно. Политическите лъжи и престъпления срещу народа от прехода в България са толкова много, че може да им се посвети цяла енциклопедия. Но въпросът е принципен. На гърците им стиска да си кажат, на българите – не. Гърците излизат по улиците да си защитят интереса, българите излизат, само ако чуят по новините, че е модерно и идеологически безопасно да си там. Гръцките протести пратиха мощно демократично послание към целия свят и ще доведат до дълбоки икономически и политически промени за страната им, българските протести доведоха просто до лоша козметична операция на властта, но политиката ѝ си остана абсолютно същата. Ей затова ни издразниха гърците. Защото при жизнен стандарт, който за нас би бил извънредно национално благоденствие, те казаха не, не е добре за нас, не е добре за децата ни, ще търсим друг ход. Затова станаха мързеливи, крадливи, гадни, лицемерни и подли, чакащи друг да им плаща сметките и не знам си какво още. Защото им е остнала национална доблест, а тя у нас отдавна е най-страшен дефицит.

Je Suis TV7 или за свободата на словото в България

Най-скандалното, което видях около вчерашното фиаско пред ТВ7, като изключим милицията, бяха всъщност реакциите на хората. Изуми ме злорадството, с което мнозина изразиха радостта си от това, че някой се опитва да прекрати дейността на една медия и да остави служителите ѝ без работа. Така им се пада, злобееха и продължават да злобеят мнозина „светци“. Да ги затварят, майната им, радваха се. ТВ7 и свобода на словото нямат място в едно изречение, подмятаха други, за да подчертаят обществената си позиция, да не би някой да ги вземе за симпатизанти на Бареков (не че има такива в държавата, че навярно и в самата ТВ7, а може би особено пък там, но за всеки случай).

Freedom_Of_Press___12_by_luci_shani

Нека веднъж завинаги да развенчаем мита за „свободните медии“. Напълно свободна мейнстрийм журналистика няма, не може да има и според мен е нереалистично да се очаква нещо такова от тази професия. Много бързо и лесно ще ви докажа това гръмко, макар и самоочевидно от друга страна твърдение. Има две нива на радикална зависимост в журналистиката, които няма как да бъдат преодолени. Първото е това на самите журналисти. За наша всеобща изненада всички те, колкото и да са добронамерени, колкото и високи да са идеалите им, те все пак работят срещу заплащане. Колко неочаквано, нали? С други думи те имат дадени ангажименти към стопанския субект, на когото са продали определена част от времето и компетенциите си и по закон са задължени да изпълняват въпросните ангажименти. И да, част от тях включват да не уронват престижа на юридическото лице, да се съобразяват с политиката му и, разбира се, на първо място да вършат каквото се иска от тях отгоре надолу по веригата на служебната йерархия. Е, разбира се, свободни са да напуснат по всяко време, но и вие, и аз знаем, че това невинаги е толкова просто, особено в България.

K

Второто ниво на зависимост е също толкова явно и то е корпоративното. Вие сериозно ли вярвате, че има популярни медии у нас, които са реално напълно независими? Че да не би да работят про боно, пък аз да не съм чул? Хайде, за национаната телевизия и радио съм склонен да приема, че са като цяло независими, макар и там неминуемо да има от време на време определени косвени политически влияния с уволнения, назначения на правилните хора и т.н., но то си е почти в реда на нещата, че много хубаво не е на хубаво, дето има една приказка. Повечето частни медии обаче няма как да бъдат независими в собствения смисъл на тази дума.

Блогът ми е независим, защото никой не ми плаща, за да го водя. Централните национални меди не са, никога не са били и никога няма да бъдат независими нито от акционерите си и техните лични, корпоративни и политически интереси, нито от спонсорите си, нито от различните лобита, с които са вързани собствениците им. Друг е въпросът, че в случая с ТВ7 някои хора и кръговете около тях действаха толкова аматьорски, явно и пошло в употребата на медията за някакви лични и частни амбиции, че станаха за смях дори на начинаещите лобисти, а резултатите от щурия им медиен вабанк бяха силно противоречиви и изключително кртковременни. Опитните медии го играят много по-рафинирано, по-деликатно, та хората поне да не са сто процента сигурни, че и тяхната дейност подлежи на външни въздействия. И номерът минава всеки път. А дейността им естествено, че подлежи на външни въздействия и е обект на такива, добро утро, свате!

Реална свобода на словото, уважаеми дами и господа, има единствено в интернет, където сядаш и пишеш на своя глава каквото чувстваш, както го чувстваш, когато го почувстваш. Не се отчиташ пред никого, нямаш редактор, който да ти каже какво и как е добре да се пише/каже и какво не е добре, кое събитие да отразиш и кое не, коя новина да включиш, коя да отпадне, кои гости са подходящи за шоуто, кои не стават, кой е „от нашите“, кой не и т.н. Няма акционери, които да те натискат, няма политически лобита, които да те изнудват, само собствената ти дебела глава и блогърски ентусиазъм. И всъщност дори това не е независима медия, защото е на сто процента зависима от твоите лични убеждения, вярвания, пристрастия и т.н. И това е третото ниво на зависимост – субективното верую, идеология, ценостна система. Така и в големите обществени медии има в най-добрия случай единствено относителна свобода, от време на време и никога по всички теми, а  журналистите са наистина последните, на които трябва да им се търси сметка за това, колкото и парадоксално на първо четене да ни звучи подобно оправдание. Просто така работи пазарът и ние нищо не можем да направим по въпроса.

ФОТО DARIKNEWS.BG
ФОТО DARIKNEWS.BG

Другото от вчера си беше смешна, за да не кажа потресаващо тъпа пиарска издънка на МВР, за която набързо хвъркнаха две глави от сравнително нисък ранг. Всяко чудо за три дни. Ако скоро ТВ7 не си намери кой да я храни, явно че лека полека ще им спират сървърите. Разбира се, другата издънка пък беше на „кредиторите“, които работеха по „инструкция“ да спрели излъчването на телевизията същия ден. Доста наивно май, пред вид, че няма нищо общо с процедурите по преустановяване дейността на такъв тип медия. Чак се зачудих цирк ли е това, някакъв нескопосан саботаж ли, какво… Съчетано с милиционерския ансамбъл около сградата и в студиата, за момент това наистина изгеждаше като тоталитарен тип посегателство срещу свободата на словото в държавата, което пак нямаше да е чак такава изненада, пред вид къде се намираме. Абе българска работа…

Колкото до ТВ7, понеже съм работил преди време като външен автор в тази телевизия и знам от първа ръка, че екипът им е изграден в голямата си част от чудесни, честни хора и отлични професионалисти, искрено им пожелавам да си запазят работата или да успеят бързо да си намерят по-добра. Колкото до това дали носят някаква лична отговорност за Барековата одисея от близкото минало, в Библията е казано да прощаваме дори на враговете си. „Тогава Петър се приближи до Него и рече: Господи, колко пъти да прощавам на брата си, кога съгрешава против мене? До седем пъти ли? Иисус му отговаря: не ти казвам до седем, а до седемдесет пъти по седем.“ (Матей 18:21-22). И още: „Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.“ (Матей 6:14-15). Защото безгрешни по тая земя няма, така че, айде, нема нужда да ми го играете светци…

А за свободата на словото в България, пък и в по-цивилизования свят по принцип – малко, но от сърце.