БТВ срещу БПЦ

Силно смутен останах онзи ден, след като гледах в сутрешното предаване „Тази събота“ по БТВ разговора на Мариана Векилска с мноуважавания от мен отец Евгений Янакиев (виж предаването ТУК). UntitledСтанах свидетел на поредното деликатно, но открито медийно охулване на родната църква. Ама била дистанцирана от публичния живот, капсулирана била, обаждала се само да заклеймява еретици, ама не взимала отношение по ключови обществени проблеми, пасивна била в проповядването, не знам си какво. Стигна се до там, че всичи други християнски деноминации бяха дадени като добрия пример, само нашата пуста православна църква излезе по-черна от лукавия. На всичкото отгоре благочестивият отец Евгений и всички ревностни православни християни отнесохме тихомълком в словесното меле една груба и грозна квалификация от г-жа Векилска, да не кажа обида, но ще стигна и до там.

Разбира се, веднага ми стана ясно, че разговорът изобразява класическия ефект на огледалото. Ако перифразирам думите на преподобния св. Паисий Светогорец по темата с клеветенето на духовенството, бих казал, че пчелите налитат на цветя, мухите – на ла*на. Разбира се, светецът използва различна изразност, но аз като просто момче залагам на булевардния жаргон, че по се вписва в родната картинка. Та нещо такова се получи и в студиото на БТВ в събота сутринта. Вместо като пчелите да потърсим благоуханните цветя, каквито в църковния ни живот има в изобилие и отец Евгений, и много от нас познават добре аромата им, ние пак като мухите ще търсим да си топнем хоботчето в…

2110256899Непосредствено след разговора с отеца и пороя от злъчни критики към църквата г-жа Векилска потърси идейна подкрепа и от двете си иначе изключително симпатични и мили колежки. Трите дами със зле прикрит ехиден присмех и няколко язвителни светски коментара елегантно довършиха работата по зкотвянето на родното православие в подсъзнанието на доверчивия зрител като нещо много лошо и упадъчно. От една страна – нищо ново под слънцето. Изобщо не бях изненадан. Богоотстъпничеството в България не е от вчера и отецът се опита на няколко пъти да говори по този толкова важен въпрос, стоящ в основата на моралния упрадък в страната ни, но темата остана някак отбита от г-жа Векилска, която вместо това бързаше да упрекне църквата в пасивност по общественозначими въпроси като войната по пътищата и кризата на ценностите. Разбира се, тъкмо произхода на ценностната криза се опитваше да разясни отец Евгений в ефира на предаването ѝ, но това може би не се брои.

5757dc616fe789b4534f9065734cecadГ-жа Векилска нямаше как да знае също, че Българската православна църква само преди няколко месеца, по изрично разпореждане на светейшия ни патриарх Неофит, отслужваше специални молебени в края на неделните литургии в храмовете в цялата страна в памет на всички, загинали по пътищата, и за вразумление на шофьори и участници в движението. Такива заупокойни молитви, молебени и проповеди, свързани с общественозначими събития, съвсем не са прецедент в родните храмове. За инициативите, разбира се, узнават обикновено вярващите, които все пак ходят на църква и се интересуват по някакъв начин от православния духовен живот у нас. Но според г-жа Векилска злата БПЦ не взима отношение по такива въпроси. От друга страна не съм забелязал в предаването на г-жа Векилска да се споделят често новини, свързани с безбройните православни инициативи в страната или пък да се дава трибуна на православни духовници, автори, издатели и проповедници, които да усилват вярата на духовно немощния българин чрез ефира им. Не са им достатъчно светски тия работи, ако ме питате. Морализаторската реторика на православието трудно понася на модерния, либерално опиянен човек. Затормозяваща му идва с тия грехове, Божии заповеди, борене на страсти, въздържание и т.н.

Самата водеща иначе настояваше, че е именно православна, макар и почитателка на Дънов. Очевидно г-жа Векилска не знае, че въпросният Дънов сам и напълно съзнателно се разграничава от светото православие още приживе с т.нар. си учение и бива неслучайно своевременно отлъчен от светата ни църква. Да си православен последовател на Дънов е все едно да кажеш, че с цялото си сърце си левскар, обаче по душа си цесекар. Или че си евреин и антисемит примерно, или веган, който обаче похапва бекон и говеждо покрай салатките. Пълен нонсенс и духовно невежество, които за жалост далеч не са характерни единствено за г-жа Векилска, Бог да ѝ помага.

Разбира се, ако религиозното обучение беше допуснато поне като ЗИП (задължително избираем предмет) в родното училище, у нас нямаше да растат цели поколения българи, ритулно пожертвани на олтара на обидната духовна неграмотност. За информация на екипа на „Тази събота“, тъкмо този тип неграмотност е в основата на ценностия упадък в страната ни, а опитите да се постави Българската православна църква в лоша позиция в очите на зрителя не постигат нищо друго, освен щедро да допринасят за и без друго страховито задълбочаващия се нравствен и духовен крах у нас.

med_gallery_1_8_96090Що се отнася до г-н Дънов и неговите „писания“, за които отец Евгений уместно обърна внимание на г-жа Векилска, че реално не съществуват, този езотеричен проповедник няма безспорно авторски книги в собствения смисъл на думата. Творчеството му е под формата на беседи, които негови последователи твърдят, че надлежно записвали в годините и до ден днешен продължават да издават на килограм. Има толкова много публикувани неща с предполагаемо негово авторство, че е изключително трудно да се установи кои са реално свързани с идеите на въпросния човек и кои са спекулации на негови т.нар. ученици и дори съвременни последователи. Прогресивно растящият в годините брой на заглавията с това име на корицата поставя въпроса с още по-голяма сила. Едно е сигурно обаче – учението му няма абсолютно нищо общо с православното християнство и е в куп категорични противоречия със Светото писание и Светото предание. В противоречие е и с католическия канон, и в интерес на истината дори с философията на значителната част от уж по-своеволните и либерални в тълкуванията си протестантски деноминации. Да очакваш от ревностен и запознат с вярата си християнин да приема Дънов, е все едно да искаш от евреин да ти хвали Хитлер. Ако не разбирате защо това е така, проблемът не е в православната църква, а в обстоятелството, че вашите теологически познания са очевидно доста повърхностни.

Покрай всичко това се мъдреше и класическата „стихийно-материалистична“, секуларна нишка в разговора, въплътена от младия културен антрополог Ивайло Динев, да е жив и здрав. Към него г-жа Векилска изглеждаше много по-благосклонна и мила, отколкото към почитаемия отец Евгений. Нещо повече, милата, приятна и безспорно иначе добре възпитана дама си позволи индиректно да нагруби не само гостуващия в предаването ѝ свещеник, но и всvekilskaички вярващи православни християни по изключително арогантен и недостоен начин, за което не знам дали и сама си даде сметка. След като стана ясно, че е почитател на Дънов и Ванга, отецът, като един разсъдлив и загрижен за миряните духовник, я провокира с въпроса дали е православна и щом потвърждава, че е такава, то защо не носи кръст и защо хем твърди, че е част от църквата, хем се отделя от нея, почитайки анатемосани еретици. Точните му думи бяха: „Вие сте част от църквата, но всъщност се отделяте от нея“. Отговорът на Векилска беше абсолютно потресаващ, макар да е останал може би незабелязан от мнозина: „Да, защото имам мозък в главата и разсъждавам“, заяви гордо водещата. „И така трябва да бъдат всички“, допълни наставнически тя (виж 11-та минута от видеото тук). Явно който има мозък почита Дънов и Ванга и се отделя от църквата. Просто щях да припадна от умиление, честна дума…

Значи, за протокола, г-жо Векилска, с цялото ми уважение, но изглежда според вашите разбирания ние, вярващите православи християни, които имаме определени духовни опасения за вижданията на Петър Дънов и произхода на Вангините способности, носим кръстове на вратовете си и не желаем да се отделяме от църквата нямаме мозък в главите си и не разсъждаваме, така ли? Очевидно въпросът ми е риторичен и го задавам с единствената цел да изразя дълбокото си възмущение от подобо неадекватно отношение не само към Българската православна църква като институция, но и към българите православни християни, при това от устата на популярен български журналист в живия ефир на популярно българско предаване. Наистина жалко и тъжно е това. И не е тъжно заради конкретния случай или защото някой си похулил църквата – те я хокат и гонят откакто Господ Иисус Христос я основа на земята. Но е жалко поради факта, че това е просто поредният симптом за една страховита духовна проказа, която разяжда душата на съвременниUntitled3я човек и изглежда добива епидемични размери в родината ни днес.

Другата теза в краткия религиозен разговор бе лансирана от колегата Динев, когото вече споменах (казвам колега, защото учих именно културология в университета, а и съм държал изпит конкретно по културна антропология, така че прекрасно разбирам позицията, от която говори). Това беше класическата атеистична, секуларна идея, че, видите ли, светската държава е едно много съвършено творение на цивилизацията, в което няма нужда от вяра и ако религията бъде допусната в училище, защо да не се преподава редом с атеистичната философия. Ами, виждате ли, колега Динев, това е прекрасно, но според мен сте закъснели малко с предложението си. Атеизмът така или иначе отдавна се преподава в училище.

Любопитно е, че атеизмът по същество е базиран изключително и само на сляпа вяра, противно на широко разпространената заблуда, че това, видите ли, е някак си по-научната концепция по въпроса с произхода на света и живота. При това бих казал, че атеизмът почива на сляпа вяра в много по-голяма степен отколкото християнството например, което поне извлича догматите си от исторически легитимни документи. Атеизмът виси във въздуха на голата, недоказуема и по моему налудичева хипотеза, че всичкото се е самосъздало от нищо, при това напълно случайно, без причина и без цел. Самосъздалото се от нищо всичко било освен това напълно безсъзнателно, а човекът е отново на случаен принцип пръкнало се от само себе си същество, което обаче по изключение и по случайност, забележете, развило от безсъзнателността си самосъзнание. И макар всичко това да звучи подчертано абсурдно, тъкмо тази странна за мен атеистична „религия“ ще я нарека е неофициалната официлна позиция в образователната п455олитика на западния свят. Именно тя масово се преподава като обичайна мяра за интелектуална адекватност (да не кажа вменяемост) в училища и университети от десетилетия насам, без да се поставя под съмнение. Поставянето под съмнение е запазено за онези, които смятат, че създанията си имат създател.

Странно, че това не ви е известно, г-н Динев, пред вид, че и вие самият сте очевидно добре обработен в именно тази тоналност от картезианската секта. Но, разбира се, това е просто една секта, възпяваща самодостатъчността на егото и предлагаща на лековерния свободата да не носи морална отговорост пред Бог за каквото и да било. Фактът, че съвременното западно общество е прегърнало страстно идеите на тази религиозно-философска клика, все още не превръща тези идеи по магичен начин в научно легитимни факти. За изненада на някои, много от нас всъщност знаят това.

С други думи, секуларната идея не е някакво велико достижение на цивилизацията, както фалшиво се опитват да го пробутат на обществото от няколко десетилетия. Тя дори не е реална и практическа концепция, а фикция и прах в очите. Просто жреците на секуларната църква проповядват в нови храмове – класните стаи и университетските аудитории, а ритуалните им одежди са подменени с минималистичните вербализации „д-р“, „доц.“, „проф.“, „акад.“ и подобни. Секуларизацията не е нищо повече от формалната подмяна на една неизгодна за финансовите елити църква с друга, която да е изцяло под техен контрол. Това, разбира се, би било повод за друга статия в този блог, когато ѝ дойде времето, живи и здрави. А до тогава – Бог да вразумява всички ни да потърсим и намерим истината в тоя толкова кратък живот!

А, за малко да забравя. Имаше и бяла лястовичка в този епизод на съботното сутрешно предаване по БТВ, а именно чудесното интервю на Вяра Деянова с многоуважавания от мен д-р Николай Михайлов. Известният ни психиатър е за мен един съвременен благовестител, православен евангелист, предрешен в знаците на модерността, който успешно зида някои мостове между храма на истината и днешните му комерсиални сурогати. Струва си да се види, ето и линка: ИНТЕРВЮ.

Advertisements

Има ли грехове?

Все по-масово и популярно става лъжеучението, че нямало грехове. Няма, казват, грехове, има само „опитности“. Мини през живота спокойно, без да се притесняваш, че бъркаш, без да се смущаваш дори от най-странните си влечения и най-важното – без да осъждаш другите за техните желания, влечения, постъпки. Много удобно, безспорно. Изключително комфортна ценностна рамка, която на практика побира всичко и всички в себе си. Никой не е изключен, ничие поведение не е осъдено, ничия страст не е греховна.

И така, нали разбрахте, не осъждайте Андрей Чикатило, защото грехове не съществуват. Не осъждайте човека, това е била просто една опитност за него в земното му пътуване. Да изнасили и убие по особено жесток начин петдесет и трима души, предимно малки дечица, на които пиел кръвта и дори изяждал части от тях, по собствените му думи. Няма нищо за осъждане тук, учи ни сладката като мед ню ейдж философия за илюзорния свят и въображаемото страдание в него. Това са просто игри на съзнанието, твърдят те. Забравихте ли? Няма грехове!

A dealer selling drugs to a young boyНе смейте да осъждате и дилъра на наркотици, който зариби детето ви за хероина и го снабдяваше редовно. Това е просто неговата опитност, нищо, че детето ви сега е мъртво, след като прекара последните си години в страдание и жалки опити да изкара някоя стотинка по нечестен или пък противен начин, понеже за друго нямаше нито сили, нито му беше останал трезв ум. Парички обаче му трябваха много, та да си плаща на същия този дилър, който щедро си го захранваше от малко с кафявата магия. Няма място за осъждане тук, защото няма грехове. Това е просто илюзия на съзнанието, пък и нали ще се прероди това дете, бе, какво толкова?…

И да не сте посмели да осъдите онази сладка палавница, която накара баща ви да зареже майка ви, когато бяхте още малки. Разбила ви семейството? Че какво толкова е станало? Опитност за нея, опитност за вас. Нали ще се прераждате и вие така или иначе, пък и страданието ви е илюзия, а и освен това, да не забравим – няма грехове. Ама да не вземете сега пък да осъдите баща си, че се е поддал на първичните си страсти и зарязал майка ви, пропил издръжката, оставил и любовницата, после хванал нова, а пък вас забравил. Girl trapped between a man and her motherАма какво ви е виновен човекът, че на вас ви бил притрябвал баща и сте избрали да прекарате детството си в мъки по случилото се? Ааа, моля, моля, това вие сте си го избрали като опитност, пък и страданието е илюзорно, казват. А и той си е имал собствен проект за свободния си от грехове живот.

И преди всичко – не съдете крадците и мошениците. Просто не го правете, ако сте наистина духовни хора. Онези всъщност не грешат, просто така си правят – лишават другите от законото им имущество. Генетично им е, не носят вина. Просто отвътре им идва да ви оберат, да ви прецакат, да източат кредитната ви карта, да вземат джобните на детето ви, да пребият грохнал дядо заради двайсет лева, да изнасилят старица, поради извратен ум… Не ги съдете – те не заслужават подобно агресивно, арогантно отношение. А и що за липса на толерантност е това! Никой наистина духовен човек не осъжда другите така. Ааа-ма-ха! Не разбрахте ли, че няма грехове?!

Сега сериозно. Ако все още смятате, че няма грехове, вие очевидно сте смущаващо заблуден и объркан човек, който упорито 1503842_10202214306110490_1546268549_nизбягва връзка с реалността. Както обичам да казвам, ако в този свят нямаше грехове, тук щеше да е рай. Очевидно, макар всеки да има своите хубави моменти и периоди в живота, тук определено не е рай. А причината за това е грехът. Именно грехът е в основата на всички човешки проблеми и неуредици. Реалистично решение на този проблем исторически аз знам да ни е предлагано веднъж от човек на име Иисус Христос, живял в Близкия Изток преди около 2000 години. Някои от нас вярват, че тази личност е дори повече от просто човек. Вярваме, че Той е въплъщение на самия най-висш Законодател – Бог. В Неговия завет е подробно разкрита историята на греха, последствията от него и методите за решение на този толкова радикален за човечеството проблем. Убеждението ми е, че колкото повече от нас нададат ухо навреме за това решение, толкова по-добре за всички ни, а и за идните поколения.

И замалко да забравя. Понеже не ми се ще да давам повод на злите езици да съскат излишно, ще направя едно уточнение. Първо, грехът трябва да бъде категорично осъден, за да не бъде повтарян, независимо дали го наблюдаваме у себе си или у някого другиго. Без да осъдим най-строго определено наше рално или потенциално вредоносно поведение, ние няма как да го променим или предотвратим. Беззаконието трябва да бъде изобличено, заклеймено и дори наказано по възможност. Именно затова по Божия воля така е устроена цялата правоохранителна система в цивилоизования свят. Тя е базирана на изобличението и осъждането. И добре, че е така, защото в един свят, доминиран от греха, какъвто е нашият, без адекватна правоохранителна система ще е пълен хаос и ще се шири тотална доминация на агресията, безчинствата и първичността.

Второ, „да не осъждаме“ в истинския духовен смисъл на този урок, както ни го е завещал Господ Иисус Христос в Евангелието, означава не да отричаме или приемаме греховете, нито да сме слепи за беззаконията, а преди всичко да се смиряваме пред собствените си грехове. Да осъзнаем първо личните си грешки, преди да се изкушим да злорадстваме, че, видите ли, онзи бил много по-грешен. Така много от нас обичат да хранят егото си, да се поставят над другия като по-значими или по-добри. А и това е изпипан прийом на завършения егоист – да отвлече вниманието си от собствените си слабостите и духовни недъзи. Ако онзи е по-черен, отколкото подсъзнателно съм готов да призная за себе си, значи аз направо съм си чист и бял. Ако онзи е убил, значи моята дребна кражбица направо не се брои. Ако другият е изнасилил, какво ли значи малката ми изневяра?

ec0e70a4c409baaaa4c2d6d243f071bd
Св. Апостол и Евангелист Матей

Така обича да се заблуждава обърканият, грехопаднал човечец и който от нас не знае за какво говоря, значи и в момента е изкушен от тъкмо такова самозаблуждение. Всеки познава тая лъжа, която често си разказваме, и именно това е душегубното осъждение, от което Христос ни е предупредил да се пазим: „Не съдете, за да не бъдете съдени; защото, с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери. А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш? Или, как ще кажеш брату си: чакай, да извадя сламката от окото ти; а пък на, в твоето око има греда! Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си.“ (Матей 7:1-5). Така казва Господ. Виж първо своя грях, осъди го, изкорени го и тогава сам ще разбереш дали и как е удачно да помагаш на ближния да се справи с неговата слабост.

За жалост много лъжеучители, изкушени от противника на човешкото спасение, избраха да изопачат това Божие слово и да учат, че нямало грехове, а да не осъждаш значело да приемаш всичко такова, каквото е. Ама че глупост! Толкова повърхностно и лаишко. Като си помисля, че някога и аз бях се хванал на тая въдичка… Но, както неведнъж съм казвал в свое оправдание, добронамерените и чистосърдечни хора, за какъвто нескромно се имах, никак не са застраховани от грешки, а често именно те са най-уязвими. Бог да пази всички ни и да ни укрепва в истината по пътя ни към вечността!

Геноцид? Какъв геноцид?

И какъв по-точно им е проблемът на турците с историята? Дразнят се, че хората са я чели и помнят. Супер! Не ми прилича на особено адекватно поведение, ама хайде, какво да се прави… Все едно немците да недоволстват, че евреите възпоменават жертвите на холокоста. Ами, виждате ли, както и да го наричаме, милион и половина арменци са били избити от тогавашната турска власт и толкоз. Не знам дали ви прави впечатление, но цифрата е доста смущаваща. Има не един и два по-малобройни народи по света. Искам да кажа, терминът геноцид е повече от адекватен.

pic1

И така, независимо дали на някого това му се нрави или не, арменският геноцид е исторически факт, да не говорим, че петното е толкова прясно, че следите от кръв още не са избледнели. Днешните арменци лично са слушали историите на бабите и дядовците си. Чули са ги от първо лице. С други думи, дори не е било необходимо посредничеството на някакъв учебник, музей или историческа пропаганда, та да им го оспорим с тезата, че хроникьорите са виновни за заблуждението.

Но, уважаеми съвременни турци, нали ясно разбирате, че този исторически факт не ви прави лоши хора, нито пък означава, че сте зла нация. Що за абсурд? Нима някой смята съвременна Германия за нацистки лагер или днешните немци за хомофоби и антисемити? Дори ми се струва, че pic2отричането тук е по-лошо от признаването на очевидната за всички историческа отговорност. Има някакъв зле прикрит акт на измиване на ръце или нещо подобно. Това е далеч по-недостойното, г-н Ердоган, просто не си заслужава срама.

Сега пък стана ясно, че нашите парньори и съседи от Анадола са се подразнили още повече от факта, че и българският парламент най-сетне се поразбуди от историческата дрямка и направи нещо като признание за известната на всички реалност на арменския геноцид от началото на миналия век. Е, нарекохме го „изтребление“, евфемистично, да не ядосваме комшиите, ама май не свърши работа. Поне да бяхме си ползвали коректния термин… Но то пък ние по начало си обичаме да ги вършиме половинчато нещата и някак все накриво, така че нищо ново под слънцето. Ама и това не спря турското външно министерство да определи декларацията ни като „очерняне“ на турската история. „Несъмнено това решение ще има негативни последствия за турско-българските отношения. Българският посланик в Анкара, който бе поканен в министерството, бе предупреден за това“, се казва в съобщението на Анадолската агенция за реакцията на турското МВнР.

И сега какво? Ще искат да се извиним на Турция, че отказваме да лъжем за историческата реалност, та да претоплим набързо в микровълновата дипломатическите ни отношения? Е, не, това няма да стане. Надявам се! Би било абсолютно нелепо. Ако ни е останала поне капчица политическа и национална чест не би трябвало да дължим обяснение на когото и да било, че стоим на страната на истината. Е, вярно, едва-едва стоим, деликатничко така, на един крак, с половин уста полупризнали някак си, с измъчен опит да сме максимално „политически коректни“ и минимално фактически категорични, но все пак не си позволихме историческата излагация да кажем на черното бяло. Поне този път.

И, разбира се, да не пропусна най-важното. Бог да прости многочислените жертви на геноцида сред арменската общност в Турция от чалото на века и да благослови душите им с венеца на мъченичеството вовеки! Амин!