Диагноза толераст

me (4)Това е една нова болест, която плъзна из Европа. Специалистите я познават като толерастия или още либерастия. Представлява тежка хронична психопатология с тенденция да персистира у лица със силно деформирано самомнение и афинитет към личностен и идеологически нарцисизъм. Това е състояние, при което болният парадира с необходимостта от толерантност към различните. Често се среща и в тежката си форма на остра дисоциативна толерастия. При тези случаи пациентът вярва, че е толерантен дори към онези, към които очевидно не е толерантен. Той е убеден, че като обижда и хули личности, които не са съгласни с него, всъщност проявява толерантност към тях, защото им прави добро. В болната му фантазия по този начин той помага на несъгласния да осъзнае грешния път, по който е поел.

За толераста най-важното нещо на света е, очевидно, да бъде радикално толерантен. Той смята това за единственото адекватно поведение, което подобава на такова добро, морално чисто и човеколюбиво същество за каквото сам приема себе си. Това е и основната характеристика на тази психопатология – толерантност на всяка цена.

Но какво изобщо значи толерантност? Според Оксфордския тълковен речник това е 1) способността или желанието да понасяш съществуването на мнения или поведения, с които не си съгласен или не харесваш; 2) потенциалът да търпиш лекарствено, наркотично или друго външно влияние без неблагоприятна реакция; 2.1) отслабване въздействието на даден наркотик или лекарство в следствие на продължителна употреба. (Линк 1) Като допълнение, речникът на университета в Кембридж добавя още едно пояснение на термина, а именно: 3) способността на животно или растение да остане неувредено от въздействието на лекарство, дрога или отрова за продължителен период от време. (Линк 2)

Толерастът смята, че трябва до дупка да търпиш поведения и мнения, които не харесваш, дори да ги смяташ за вредни, опасни или даже отровни за теб, за семейството ти и за обществото. Трай, буля, за хубост, както е казал народът, или за толерастия в случая. Разбира се, самият толераст, когато страда от дисоциативната форма на болестта, не прилага този принцип към себе си. Неговата търпимост към всички, които не са съгласни с вездесъщото му мнение, обикновено е нулева или напълно отрицатена. Там е работата, при най-сериозните хронични състояния, те на практика се дисоциират от самите идеи, които проповядват, т.е. – проектират ги върху другите, но умело се преструват, че те не се отнасят до самите тях. С други думи, тотално късат връзката с реалността.

Следващото пояснение съвсем ще ви изясни смущаващата картинка около това опасно и тежко психопатологично състояние. Толерастията днес най-често се среща под формата на т.нар. „либерастия“. Това е фанатичната вяра, че модерният либерализъм е единственото спасение за човечеството, а всички, които не са съгласни с тая работа, трябва да ходят на село да пасат кравите и да не си отварят много, много устата по политически, идеологически, икономически и ценностни въпроси… особено публично!

Либерастът е толераст с по-широк поглед над нещата. Той не е толерантен ад хок, само за случая, за дадената медийна кампанийка, която са му казали, че е модерно да подкрепи с шарена профилна снимка във фейсбук. Толерастията е неговият наркотик и начин на живот. Той обикновено е сериозен гражданин, по начало е много красив – и физически, и духовно; изключително умен и начетен, с главозамайващо висока логическа и емоционална интелигентност, прилично до високо образован, по-кадърен от обикновенните хора и със сигурност по-компетентен от тях по какъвто и да е въпрос, особено по политическите. Или поне така си вярва. Все пак, нарцисизмът е друг издайнически симптом за този сериозен медицински проблем, както споменахме още в началото.

Либерастът е изключително толерантен към разрушаването на консервативните християнски ценности, унищожаването на традиционното семейство, гей пропагандата, нелегалната миграция, етно-културната подмяна на национални общности с уродливи форми на криворазбран мултикултурализъм, угаждането на едрия международен капитал, заличаването на националния суверенитет, сервилното отношение към всички световно известни либерални формации и източници на толерастка пропаганда, неолибералният колониализъм и империализъм и т.н.

1Либерастът обаче се оказва и хроничен лицемер в толерантността си, защото тя е безкрайно избирателна. Що се отнася до гражданите с патриотични убеждения, религиозните хора, консервативните кръгове, защитаващи традиционните ценности и всички, които вярват в нещо различно или частично различно от фанатичен либерализъм (т.е. над 80 процента от обществото), либерастът сменя плочата. Той не ги търпи. Не, това е меко казано. Той не ги понася. Дишането му се учестява в присъствието на такива хора, пулсът му се ускорява, а кръвното му за секунди удря горната граница. Поставен в среда на такива личности, либерастът последователно започва да проявява симптоми на бяс, фобия, хистерия и други тревожни разстройства. Става силно раздразнителен, агресивен и подчертано нетолерантен към околните.

Такъв е парадоксът на това коварно ментално заболяване. Затова е смятано от специалистите за предшизофренно състояние. Болният буйства и настоятелно изисква от всички да са много толерантни, само дето не може да демонстрира как се прави това. От там се поражда и сериозното вътрешно противоречие у пациента, което се задълбочава, докато не се обясни на клетника, че е станал просто поредната жертва на тази нова психо-политическа патология – толерастията. Заразата се разпространява основно по медиен път чрез пропаганда.

Разбира се, лечението е много трудно и рядко е напълно успешно. Либерастът все пак е прекалено красив и интелигентен, няма как да не знае по-добре от другите кое е най-правилно за обществото. Подразбира се, че той следва да е прав, поне според въображаемата му самооценка. С други думи, това е още един аспект от болезнената делюзия (заблуждение) на либераста. Той е твърдо убеден, че всички онези малоумни, изостанали, ретроградни, тъпи и обикновено грозни антиглобалисти, евроскептици, консерватори и патриоти не са нищо друго, освен клон между спиците в колелото на консумистическия прогрес. Либертарии от всички страни, обединявайте се!

Един призрак броди из Европа, дами и господа, призракът на либерализма. Тази уж безобидна, хуманистично дегизирана идеология бързо се преврърна в новата тоталитарна утопия на 21 век. Либерастията е чумата на новото столетие. Вирусът на двуличието и екзистенциалното всеядство, който пълзи из идеологически и ценностно объркания западен свят. Тази опасна зараза иска да заличи традициите ни, да деформира ценностите ни, да изопачи историята ни, да цензурира културата ни, да премахне държавите ни, да ни накара да забравим за народите ни и за заветите на дедите ни, за да се превърнем в една безлична и аморфна глобалистична човешка яхния, с която едрият транснационален капитал да тъпче бездънния си неолиберален търбух.

Но вие си бъдете толерантни към това. Нали така ви учат по новините? Така трябва да се прави днес, така е политически коректно. Такива са разпоредбите от „началниците“. Вие сте новият либератариат, другарки и другари. Сваряват ви като жабата, на бавен огън. Постепенно усилват котлона, та да изградите толерантност към температурата и да не усетите мига, в който клетките ви ще започнат да кипят и път за вас обратно към живота и свободата просто вече няма да има.

Организмът бързо си изгражда толерантност към отрови. Ето, цигарите например. Лепкавият, горещ и токсичен катранен дим скоро започва да се услажда на самосъздалия се наркоман. Отровата, казват, в малки дози не вредяла. Странно защо последните статистики, които четох по въпроса, май са на точно обратното мнение. Според емпиричната фактическа действителност цигарите не само вредят, но и убиват. Така и толерастията убива. Точно като цигарите. Изгражда ти търпимост към отровата и те кара да приемаш все повече и повече от нея. Така толерастията екзекутира личности, достойнства, нации, история, култура, ценности и най-после – дори цивилизации.

Както и да го въртя, по-добре от Хайтов няма да го кажа: „В една зверилница толерантност значи смърт“.

 

Advertisements

Манифест на неоконсерватизма

me (4)Днес всички искат да са либерали. Психодесните са върли либертарианци, отдавна са сменили Библията с квазиинтелектуалния идеологически буламач на Айн Ранд, кълнат се в бога на парите и едрия транснационален капитал, който обикновено ги и храни, за да имат сили и мотивация да дразнят 99-те процента бедни с наглостта и самодоволството си. Левите са уж умерено либерални, но си ходят по акъла на неумерено либералните, къде от исторически комплекси, къде от липса на политически кураж, смислена идеологическа канава и адекватно лидерство. Центристите пък са класически неолиберали, основно по опортюнистични причини, дори да не разбират съвсем какво аджеба трябва да значи неолиберализъм. Важното е, че така сега е модерно и относително безопасно от гледна точка на кариеризма, политическото хамелеонство и идеологическата травестия. Много от тях бързо биха се отрекли от неолибералните клетви, стига това да се оформи като новия конформистки тренд.

Остана една гигантска неусвоена ниша в българското политическо пространство и аз съм готов да гласувам за всеки, който по относително адекватен начин аргументира мястото си в това пространство. Ще го нарека неоконсерватизъм. Нео-то го слагаме поради единствената причина, че живеем в епоха, която вдъхновени, съвременни култур антрополози именуват пост-постмодерност, а защо не пост-пост-постмодерност, а ако питате мен, направо си е пост-пост-пост-пост-пост-пост-пост-постмодерност. 😉 Та, в толкоз агресивно постмодерна ситуация нищо не е вече в класическия си вид, така че ще го пишем манифест на неоконсерватизма. Надявам се ви допада иронията, защото нямам намерение да ви погубвам с реторически напудрена, но изпразнена от реален смисъл терминология. И все пак, в най-общ контекст тази терминология все още върши работа, затова се и спрях на думата „консерватизъм“. Мисля, че е добра отправна точка.

Преди да направите прибързани асоциации с америкаския политически живот и тамошните представи за либерали и консерватори, демократи и републикаци, обърнете внимание, че ние се намираме на един друг континент с доста по-богата и различна политическа история. Намираме се и в страна с изключително древна, сложна и многопластова културна и политическа история. Нека не правим грешката да мерим с един аршин отлежалото вино и прясно изцедения гроздов сок. Макар да си приличат по изходния продукт и по някои други характеристики, те все пак имат съвсем различни качества и подлежат на различна обработка и употребление в зависимост от целите. Консерватизъм в САЩ значи едно, във Франция друго, в Англия трето, в България – кой знае. Да видим.

Повечето от нас инстинктивно разбират веднага точно какво би трябвало да стои зад понятието консерватизъм и без да са чели Бърк, Шатобриан или съвременна политическа теория. Това е доктрина за опазване на традиционните културно-политически и ценностни устои в една общност. И тъй като традициите навсякъде са различни, и консерватизмът навсякъде е разичен, и на всичкото отгоре се променя през вековете. Докато американските консерватори са доста десни, българският консерватизъм изисква да бъде по-скоро вляво. Дори в конституцията ни България е определена като традиционно социална държава. И нека се предпазим от наивното схващане, че „социална държава“ и лява политика значело „комунизъм“. Не бъдете повърхностни, моля ви. Разбирам, че зложелатели дълго време упражняват страховито психическо насилие върху политическото трезвомислие на българския народ, но в ерата на масовите комуникации и интернет не разполагате с много оправдания да не сте адекватно информирани по такива въпроси, ако ще взимате отношение по тях.

Българският неоконсерватизъм е ляв проект.

И нека подчертаем дебело, че тук говорим по-скоро за егалитаризъм и кейнсианство, не за някакви марксистки, комунарски утопии, нали разбирате? Надявам се. Българският народ е традиционно земеделски и занаятчийски народ. Прехранвал се е и оцелявал през вековете преди индустриалната революция по този начин. В тази връзка очевидно е необходима систематична и последователна политика на умерен протекционизъм, да бъде подкрепян малкият местен производител за сметка на едрите международни търговци. Подобен ход би съживил умиращото българско село и би бил в хармония с все по-актуалната тенденция на деурбанизация – връщане на хората към земята и селския начин на живот в търсене на по-спокойна и освободена от градски стрес житейска обстановка, по-добра храна, екологично чиста среда. В контекста на беснеещ неолиберализъм, обслужващ на всяка цена едрия капитал, държавното подпомагане на малкия и среден бизнес (механизммите за това са много, но ще ги коментираме другаде) е подчертано лява политика.

Индустриалната революция пък българинът преживява като цяло в условията на социалистическа икономика. При всички негативи, които онзи режим безспорно носи със себе си, живо лицемерие ще е да отречем немалкото позитиви. Фактите говорят повече от красноречиво, а тенденциозното игнориране на тези истини в постсоциалистическа България е белег за нездрав реакционизъм от сили, които не ни мислят доброто. Страната ни напуска соц времената като световна индустриална сила и макар стандартът на живот да е сравнително нисък за повечето хора, огромната част от българските граждани са напълно обезпечени що се отнася до базовите им потребности, здравеопазването е абсолютно безплатно и лесно достъпно за всеки гражданин, бедността е сведена до минимум, а демографският прираст е изключително положителен. Това е характерно за добре уредените социални икономики, чудесни примери за каквито в съвременна Европа имаме в лицето на скандинавските и немалко средно- и западноевропейски държави. Щом там може, може и тук. Не ги оставяйте повече да ви лъжат, че тук някак си не ставало.

Митът, че лявата икономика постигала благосъстояние „назаем“ беше окончателно разбит, след като последните години външният ни дълг, след повече от две десетилетия „прогресивно“ деснеене, официално надхвърли три пъти външния дълг, завещан ни от „фалиралата“ социалистическа икономика преди 89-а. При това обърнете внимание, че онзи външен дълг тогава е при население с два и половина милиона по-голямо от днешното и при силно положителен демографскки прираст. Тези два и половина милиона наши сънародници тряба да бъдат смятани и като се изчисляват нивата на реална безработица в страната. Повечето от тези хора са в чужбина, защото в психодясна България няма работа за тях. Очевидно неолибералната икономика страда в много по-голяма степен от недъга „живот назаем“, отколкото дори изпадналата в криза лява икономика. Ситуацията в днешна Гърция, а скоро и в Италия, Испания, Португалия красноречиво говори за провала на радикално дясната неолиберална лудост. Фактите са си факти. Другото са пладнешки лъжи в очите. На мен лично тия не минават вече. Не съм чак толкова хипнотизиран от евроатлантическата пропаганда, та да не мога да събера две и две.

Но нека не изпадаме и в комунистически заблуждения. Фантастичните идеи за социално равенство, които и до днес изкушават мнозина, са напълно противоестествени за човешкото състояние. Братско единство, равенство пред закона и социална справедливост безспорно е необходимо да има. Но социално равенство няма как да има, особено наложено по пътя на държавната принуда. Това създава една напълно неестествена обществена обстановка и става предпоставка за потискане и омаловажаване стойността на индивидуалните човешки способности, таланти, качества, на личната отговорност, отдаденост, трудолюбие и т.н. С други думи, става предпоставка за компрометиране на самата човешка същност, което е категорично нежелан и изключително вреден ефект с потенциално катастрофални последици. Насилственото отчуждаване на законно придобита и унаследена собственост в името на някаква колективистична утопия е също немислимо. Радикално противоположната ситуация, при която егоизмът на човека се издига в култ, а средствата за производство биват плячкосвани от свръхбогатите по уж „законен“ начин чрез лобистки контрол над властите, както е при неолиберализма, е също толкова проблематично. Затова и лично аз неведнъж съм изтъквал, че комунизмът и неолиберазлизмът са двете лица на една и съща фалшива монета – и двете не струват.

Българският неоконсерватизъм е егалитарен проект.

Вкратце, това значи силна държава. Не „по-малко държава“ – лъжливата мантра, която зложелатели дъвчат повече от две десетилетия, за да оправдаят пладнешкото разграбване поминъка на народа ни. Точно обратното. Повече държава! Много повече държава. Мощна армия, силни служби за сигурност, безкомпромисна и стриктна, независима прокоратура. Доминиращо участие на държавата в ключовите отрасли, касаещи националната сигурност, базовото икономическо обезпечаване на българските гражданите, на българската промишленост, на дребния и среден бизнес с евтин ток, отопление, вода, достъпни за всички инфраструктура и здравеопазване. Фанатичната приватизационна философия на психодесните кръгове у нас уби българската индустрия, задуши дребния и среден бизнес, абортира в зародиш новото българско предприемачество, изкорми българската икономика. Само силна, суверенна държавна намеса може да противостои на този самоубийствен процес.

Държавата, това сме ние. Тези земи и благата, които крият са отвоювани с кръвта на предците ни. Разграбените на безценица и съсипани от лъжеинвеститори предприятия и цели промишлени отрасли са строени с мазолите и потта на майките и бащите ни. Тези блага принадлежат по право на българския народ и първо на него. Престъпление срещу народа ни е тези блага да се раздават почти безплатно на презадоволени и свръхбогати чужди фирми, които да ги изнасят безвъзвратно от държавата, докато българският бизнес се мъчи, хазната кънти празна, държавните заеми растат, народът обеднява, гражданите масово се евакуират от страната поради хронична безработица и липса на адекватна реализация, нацията е изправена пред умопомрачителна демографска катастрофа, сравнима по драматизма си единствено с времената на петвековния османски геноцид.

Българският неоконсерватизъм е православен, християнски проект.

Няма универсални ценности. Забравете това. Има християнски ценности. Ислямските ценности не са като християнските ценности. Либералните ценности не са като християнските ценности. Избирайте вълкът ли ще е сит или агнето ще пазим цяло. В исляма многоженството е на почит. В християнството – моногамията. Затова повечето българо-мохамедани не са мюслмани в класическия смисъл. Те споделят твърде много християнски ценности. Държат си на една жена, развеждат се с нея, ако им изневери, вместо да я убият с камъни на улицата, не се отричат от децата си, ако са атеисти или агностици и това са само най-елементарните примери за тоя феномен.

Християнството е секуларна религия, напълно съвместима с демокрацията, ислямът – теократична доктрина, абсолютно несъвместима с демокрацията. Идете в Саудитска Арабия и вижте там ислямските ценности пар екселанс – в чист вид, приложени на практика от трийсет милиона души, и после елате да ми обясните за „универсалните“ ценности. Такива няма. Различните културни общности по света избират различни ценностни модели. Българският е православен. Колкото повече се отдалечаваме от този модел, толкова по-зле за нашия културен, политически и национален интегритет. Толкова по-зле за националното ни достойнство и благоденствие. Тук няма да навлизам в теология, макар че бих могъл, но ще се отклоним твърде много и не е необходимо за целите на тази статия.

Българският неоконсерватизъм е патриотичен проект.

Нацията е най-близкият аналог на семейството в съзнанието на всеки човек. Народът, към който вярваме, че принадлежим, е нашето разширено семейство. В още по-широк смисъл, разбира се, целият свят е наше семейство. Но как да обичаш целия свят, ако не обичаш първо собствения си род, народ и родина? Или както е писано в Библията: „Който каже: „любя Бога“, а мрази брата си, лъжец е; защото, който не люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, Когото не е видял?“ (1Иоан 4:20). И така, как любите света, а предавате родината си? Как оня, който е продал брат си, после се врича във вярност на чужденеца? И чужденецът презира такъв нещастник. Ще го използва за целите си и ще го изхвърли като мръсен парцал след това. Всички мразят предателите и с право. Как казвате „аз обичам всички хора“, но после „българите са боклуци и лош мат’рял“? Вие сте просто едни жалки лицемери. Да, във всяко стадо има мърша, но българите не са лош материал, а силните национални държави са бъдещето на Европа и на оформящия се многополюсен свят.

Българският неоконсерватизъм е демократичен проект.

В конституцията ни е записано, че властта произтича от народа и се упражнява непосредствено от него. Очевидно се подразбира, че е необходимо това да се случва винаги и в интерес на народа, не в негов ущърб. Да, ама нещата не стоят така в постсоциалистическа България. Тук няма демокрация, т.е. – власт на демоса, на хората и в интерес на хората. В България, уважаеми читатели, имаме днес неофеодализъм. Живеем в средовеновието, почти като крепостни селяни, а единствената съществена разлика е, че имаме вътрешни тоалетни, канализация и телевизори. Осемдесет процента от брутния вътрешен продукт на страната ни се формира от оборота на сто фирми (ето и линк, да ви спестя време за справката: 24 часа). СТО!!! Давате ли си сметка какво значи това? Ами аз го назовах вече. Това значи крепостничество, феодализъм, средновековна икономика. Това не е демокрация, а мутрокрация.

И най-после, българският ляв, егалитарен, православен, патриотичен, демократичен неоконсерватизъм е алтернативата и спасението за България. Либералната политика доведе до просешка тояга народа ни, компрометира вековните ни ценности, разруши моралните ни устои, обезлюди страната ни, смачка националното ни самочувствие, ограби суверенитета ни, унизи предците ни и се подигра с кръвта им, проливана хилядолетия, за да градят нещо, което ние с лекота почти затрихме за има-няма две-три десетилетия. Неолиберализмът е врагът, който трябва да бъде прогонен на всяка цена от България час по-скоро, ако е необходимо – с винкела и теслата по главата. Иначе загиваме. Без отговорна консервативна политика България умира. Аз не желая това. А вие?

Цивилизационният избор на исляма

me (4)Сега ни заливат отвсякъде със страховити опасения да не сме се радикализирали по религиозна линия. Ислямът сам по себе си, твърдят мними „познавачи“ на сравнителната теология, не е виновен за джихадизма. Радикалните ислямисти са друга бира, казват, те са изключение в ислямския свят. Не са религиозни основанията им да правят каквото правят, а психологически и политически. Иначе ислямът сам по себе си е безобиден и миролюбив, така настояват.

Че екстремистите са изключение, слава Богу, това безспорно е факт. Но, че не им е лишена от религиозно вдъхновение „политическата“ дейност, е категорично погрешно твърдение. Грешка е да се смята и, че ислямът е безобиден и няма отношение към терористичната офанзива срещу миролюбивата част от света. Тук дори няма да навлизам в дълбоки духовни тълкувания. Ще засегнем само болезнено очевидните факти в религиозния аспект на ИДИЛичната криза. Иначе политическите и икономическите аспекти ги нищят достатъчно хора. А и май на всички вече стана ясно кой е прострял тоя плащ на невидима стратегическа закрила над терористите. Ясно е кой купува петрола им, къде се търгуват иманярските им находки, кой отказва да блокира банковите им разплащания, кой повече от година упорито не успява да уцели с умните си бомби нефтените им находища и т.н…

Първо, ислямът категоричо и извън всякакво съмнение носи огромна вина за това, което се случва, и ако някой ви убеждава в обратното той или неволно ви подвежда, или злонамерено ви лъже, или просто издава собствената си грандиозна неосведоменост по въпросите на световните религии и духовни практики. Искам това много добре да го чуят и нашите сънародици мюсюлмани, за да спрем най-сетне с учтивото, но лицемерно мълчание по темата. Ислямът несъмнено носи отговорност за това, което случава. И макар тази отговорност да изглежда абстрактна, тя има и съвсем конкретни, физически измерения. Тя, естествено, се пада на държавите, в които ислямът е официална религия, защото именно те отправят една своеобразна проповед към света, че това е добро и цивилизовано.

Второ, ислямът Е, винаги е бил и завинаги ще остане в историята като една религиозно маскирана ПОЛИТИЧЕСКА доктрина, която по-скоро паразитира около някаква представа за духовност, чиято рамка пък е заимствана в огромната си част от християнски документи. По същността си ислямът си остава една експанзивна и често агресивна концепция за нормативна доминация над големи маси от хора, а в идеалния случай над целия свят (когато ислямистите построят техния „комунизъм“, известен като Ислямска държава по цялата планета и всички момичета си сложат бурка). Нима не знаехте това, дами и господа експерти по сравнително религиознание? Че ислямът по книга предвижда и изисква СВЕТОВНА ДОМИНАЦИЯ. Нали не забравяте, че макар във вашия удобен, секуларен, консумистически о(без)смислен, радикално либерален пашкул хората да не вземат Бог на сериозно, уверявам ви, за милиарди други по света по-сериозно нещо в живота им от това не съществува. Тази теза, сами се досещате, важи с особена сила за Близкия Изток.

I. КАК ЧЕТЕТЕ КОРАНА?

„Те взеха за господари не Аллах, а своите правници и своите монаси, и Месията, сина на Мариам. А им бе повелено да служат само на единствения Бог. Няма друг Бог освен Него. Пречист е Той от онова, което съдружават с Него! / Искат да угасят светлината на Аллах със словата си, но Аллах приема единствено да засияе в пълнота Неговата светлина, дори неверниците да възненавиждат това. / Той е, Който проводи Своя Пратеник с напътствието и с правата вяра, за да я въздигне над всички религии, дори съдружаващите да възненавиждат това.“ (к.м., Коран 9-31:33). Ми то явно изричо си е казано, бе. Над всички религии. А тия, дето взимат своите правници (приемат светската власт) или „Месията, сина на Мариам“ (Господ Иисус Христос) за господари, са неверници и светлината на Аллах ще „засияе в пълнота, дори невериците да възненавиждат това“. Няма не искам, няма недей… Възненавиждаш, невъзненавиждаш, това е положението. Май не е кой знае каква мистерия от къде са се пръкнали мераците на ИДИЛ и на идеолозите на радикалния ислям за световна доминация.

Но те биха могли и с мирни средства да отстояват религиозните си цели, ще кажете, пък хората по света евентуално като прогледнат по духовни начини за тяхната религиозна истина, да я приемат. Християнството например така прави и това предписва по книга за споделянето и разпространяването на вярата. Ако вярваш – ОК, свободен си да вярваш. Ако не вярваш – пак е ОК, свободен си да не вярваш. Не следва нищо за теб в социо-политически и физически аспект от избора ти да решиш да не бъдеш християнин. Няма данък за неверниците (за да не те убият, ако ще живееш покрай тях, според религията им трябва да плащаш им данък „джизие“ заради неверието си), няма предписания да се гледа на тях като на втора ръка хора, напротив, няма наставления отметналите се от вярата да бъдат убивани, където бъдат заварвани и т.н. Нали разбирате, че затова свободна Европа е съградена именно на плещите на една реално миролюбива и бих казал радикално либерална религия („всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно“ (1Кор 6:12), казва апостол Павел), която не просто не отрича свободата на личността, а именува това най-висше човешко право и най-благ Божи дар за всички по Земята.

Е, струва ми се, че нещата стоят малко по-различно в исляма по тоя въпрос. Там, ако не играеш тяхната игра, трябва или да умреш, или да се изселиш някъде, или, както разбрахме, да плащаш данък, представете си, на „правоверния“, както се наричат. „Наказанието за онези, които воюват срещу Аллах и Неговия Пратеник, и се стремят към поквара по земята, е да бъдат убити или разпънати, или да се отсекат ръцете и нозете им кръстом, или да бъдат прокудени от земята [им]“ (Коран 5:33). Моля ви, не ме питайте после от къде, аджеба, джихадистът се бил сетил в името на своя бог да разпъва хора на кръст, да ги обезглавява и осакатява с ритуална цел, и т.н. Ми хайде малко прозорливост покажете, де, братя и сестри българи, християни, мюсюлмани, атеисти. От къде, а? От къде да мy дойде на ум тая работа на Джихади Джон?… „Желаят и вие да сте неверници, както и те са неверници, за да бъдете равни. И не взимайте ближни от тях, докато не се преселят по пътя на Аллах! А отметнат ли се, хващайте и ги убивайте, където ги заварите -; и не взимайте от тях нито ближен, нито помощник […]“ (Коран 4:89). Или пък следното: „Твоят Господ разкри на ангелите: „Аз съм с вас. Подкрепяйте вярващите! Ще вселя Аз ужас в сърцата на неверниците. Бийте ги по вратовете, бийте ги по всички крайници!“ (Коран 8:12). Бийте ги по вратовете? И по всички крайници?? Нали и сами загрявате каква сцена е евфемистично описана тук?… На мен ми звучи като насилствено отделяне на главата от тялото, простете, но да не пъхаме пръст в раната, нали. Това само като някои намеци от най-известната им и най-превеждана свещена книга. Дори няма да начеваме темата за другите им пророчески послания и документи, в които се срещат и далеч по-скандални изявления и поощрения.

Ще спите ли сега по-спокойно като ви кажа, че тези цитати са извадени от контекста? Е, през границата ни отдавна шестват хора, които ги вярват тия неща, но пък те ги вярват сигурно в миролюбивата интерпретация и в правилния, политически коректен контекст… Олекна ли ви сега? Да, и аз съм напълно убеден, че всички, бягащи от Сирия в момента четат Корана точно както на нас ни се иска… Само ще ви обърна внимание, че именно ние, нашата европейска, християнски базирана цивилизация, сме онези, които воюваме срещу техния Аллах и се стремим към „поквара по земята“ с разпуснатия си лайфстайл. Ние сме олицетворението на разврата, либерализма без граници, толерантността към многообразието – всичко, което ислямът отрича и забранява. В Ракка жените ходят с бурки, нали знаете? В Париж са по къси поли.

Нека подчертаем, че според някои ислямисти по този начин тя го провокира с облеклото си. Освен това обижда Аллах, понеже се носи непристойно и попада мигновено в профила на жена, която без морални угризеня може да бъде изнасилена в името на Аллах, по волята на Аллах и за славата на Аллах (защото в исляма се вярва, че каквото и да става, то е по волята на Аллах и дори убийство като се извърши, не си ти, който върши убийството, а Аллах с твоите ръце, по Своята свята воля, както биха казали). Но да не задълбочаваме в теологията… Колкото повече ровим, толкова по-очевидо става как ислямският модел просто няма място в Европа във вида, в който си го отглеждат в Близия Изток. Другият вариант е описан в техния Коран и включва подчинението на всички нас на волята на техния бог. Неслучайно и самата дума „ислям“ означава не друго, а подчинение.

II. СБЛЪСЪКЪТ НА ЦИВИЛИЗАЦИИТЕ И СМЪРТТА НА НЕОЛИБЕРАЛИЗМА

Ако някой твърди, че тук няма цивилизационен сблъсък, прощавайте господине или госпожо, но Вие или сте си загубили ума, или романтичното опиянение от евро дитирамбите за прогресивния, модерен, мулти-култи свят на свободата и ненасилието са ви замаяли съзнанието до степен на наркотизирана неадекватност. Случва се точно това, което Хънтингтън предрече преди двайсетина години. Ефектът на щрауса с главата в пясък определено няма да ни помогне нито да осмислим този факт по-добре, нито да реагираме по-адекватно. Процесът се обостря и задълбочава. Не без вина е Западният свят, разбира се. Нещо повече. Именно нашият Запад е агентът, който ритна кошера. Десетилетия наред вече западните лидери с политиките си вдъхновяват радикализацията в ислямския свят и ако на това не се сложи край възможно най-скоро, нищо добро не ни чака.

И още нещо се случи тези дни в Париж. Неолиберализмът се самоуби ритуално пред очите на целия свят. Овцете не ядат вълци, но това не значи, че вълците не ядат овце.

Няма и не може да има такова нещо като толерантност без граници.

Няма език на омразата, когато защитаваш собствения си дом, семейството си и земята и заветите на дедите си.

Няма място за милосърдие към онзи, който е дошъл да погуби приятелите и близките ти.

И ако Европа не иска да се полива с бензин и да си драска клечката още в самото начало на 21 век, нека най-сетне официално да поръча едно опело за очевидно провалилия се неолиберален модел. С тази политика, с тази философия, която в момента владее европейския свят, ние сме загубени в дългосрочен план. Вълкът и овцата си стоят в една кошара и се чудят какво ще вечерят… Плакатите „Нас не ни е страх“ не издават нищо друго, освен очевидното обстоятелство, че цяла Европа е скована от панически страх в момента и има всички основания за това, разбира се. Троянския кон си го поръчахме сами. Не е за вярване, че тази Меркел още не е подала оставка… За жалост само нейната оставка, особено тъй безвъзвратно закъсняла, нищо няма да реши, но би била все пак един знак за опомняща се Европа.

И най-после, колкото и да ни е неприятно да го признаем, ние СМЕ в религиозна война, уважаеми дами и господа. И не е, че някой тепърва се опитвал да ни вкарва в такава. Тя се води активно и ние сме отдавна вече в нея, просто не го знаехме до скоро. Така и руснаците от взривения над Египет самолет, и изкланите в Бейрут, и убитите в Париж не са си давали сметка, че отиват на фронта в деня на тргичната си гибел… Никой от нас не забеляза фантома, дори след като нахлу в дома ни. И независимо дали ни харесва или не, от гледна точка на едни минимум стотина хиляди бойци-джихадисти в Сирия и Ирак, и още Бог знае колко техни поддръжници по целия свят, аз и вие сме лошите в тая игра, нали разбирате? А, естествено, за малко да забравя, че няколко хиляди от тези поддръжници са всъщност в Европа отдавна, в частност очевидно и в България. Внедрени сред вражеските редици на неверниците.

Ние сме богохулниците, оскверителите, развратените, уродите, които са се отдали на греховни страсти и либерален амок. Те са воините на правдата… Разбира се, ценностният упадък на цивилизацията ни и без тероризма е неоспорим факт. Но в контекста на взаимоотношенията ни с ислямската цивилизация това е едно трагично обстоятелство с потенциално катастрофални последици. Ние сме, които гневим техния бог с поведението си (а и нека не забравяме, че евроатлантическото пространство бомбардира много мюсюлмански страни и ние на практика попадаме пряко в определението на агресора, който пръв е употребил сила и очевидно воюва срещу Аллах) и заслужаваме физическа гибел. Но ние сме също така изключително богати, силни и многобройни в сравнение с тях, и те нямат реален шанс срещу нас в честна борба.

Затова е необходимо, за наше огромно съжаление, тази война да се води нечестно, подмолно, лицемерно. Само така те имат шанс. Подли и жалки са прийомите на терориста, а най-потресаващото е, че за него това има и някакъв сакрален, религиозен смисъл. Тази война няма фиксирано бойно поле и мисля, че и върхушката в Европа вече започват да се досещат, че колкото и да си се окопал във власт, привилегии и лична охрана, няма да живееш с орлите и няма спреш детето си да иде на концерт утре. А агресивният рояк от тоя кошер, дето го разбиха великите евроатлантици с морално деформираните си геополитически проекти из целия арабски свят, става все по-непредвидим в поведението си.

III. РЕШЕНИЕТО

Няколко неща трябва да се случат спешно. Първо – да се заличи, разбира се, Ислямска държава не само физически, но и идеологически. За целта е необходимо самият ислямски свят да въстане срещу „своите“. Рамзан Кадиров предлага нещо подобно и определено приветствам това. Идеята ИДИЛ трябва да бъде напълно унищожена, смачкана, унизена, дискредитирана. Тя трябва да бъде мощно атакувана и по информационен път в самия ислямски свят. Това лесно може да бъде постигнато със средствата на съвременните медии и технологии, стига да има политическа воля сред шейховете (в изпълнението на последното условие, уви, имам основания да се съмнявам).

Второ – Европа определено има нужда да предефинира европейския проект най-вече в ценностен аспект. Консумистическият унес на крайния неолиберализъм изпразва живота от реален трансцендентален смисъл. Вярата и религията правят точно обратното – изпълват живота със смисъл. Стрелците в Батаклан са били местни момчета, при това, както стана ясно, някои с прилично социално положение. Консумизмът не е дал смисъл на живота им. Ислямът обаче дава. Младо, объркано, духовно безпризорно съзнание, бушуващи хормони, емоционална нестабилност. Съберете две и две.

Европа има нужда ценностно и духовно да се преосмисли, да се предефинира,

иначе рано или късно ще се самоизяде отвътре, окончателно ще се самодискредитира като възможно пространство за една утопична, миролюбива заедност. Защото не можеш да мислиш човек отделно от неговата духовна същност. Маргинализирането на правилната духовност, игнорирането и насилственото ѝ демистифициране водят до израждането ѝ в нечисти форми. За съжаление именно това прави нашият западен свят вече десетилетия наред. Ограбва трансценденталното от валидност, омаловажава вярата, духовното, идеята за Бог, издига в култ материалното, преходното, нетрайното, митологизира вечното като мнима и фантастична абстракция. А тленното е съвсем неустойчиво и временно. Когато го правиш фокус на мирогледа си, ти лишаваш живота си от устойчив смисъл. Ампутираш надеждата за вечност от и без друго краткотрайния си живот, за назоваването на чиито смисъл западната цивилизация отказва да поеме отговорност. Тя отказва да валидира официално душата на човека като релевантен участник в магията на живота. Това има много по-дълбоки негативни психологически и материални последствия за нашия свят, отколкото се признава и отколкото се предполага дори, бих казал.

Защото именно смисълът е, което ни прави хора. Язовецът и невестулката нямат екзистенциални дилеми. Загубим ли смисъла, губим човека. Материализмът арестува смисъла в чупливата черупка на мимолетното, на нетрайното. Така създава огромен екзистенциален вакуум, който не може да бъде преодолян с други средства, освен с духовни. Време е Европа добре да си припомни реалните си духовни корени, защото там е ключът от палатката, както се казва. Укрепи ли тях, европейският проект отново ще има шанс. Без Христос обаче Европа е загубена и това е повече от ясно. Валидно е за миналото на Европа, когато Османската империя я щурмуваше, валидно е и за настоящето ѝ, когато пред врата е ИДИЛ. Хм, простете, ИДИЛ всъщност отдавна са прекрачили прага…

И трето, крайно време е ислямските държави да вземат мерки за преформулиране на собствените религиозни понятия в рамките на световната мултикултурна общност. Всяко обръщане на големи ислямски групи към фундаменталистко тълкуване на Корана неминуемо ще води до сериозна опасност не просто на местно, но на глобално равнище, както виждаме. Големите играчи вместо да се възползват от тази слабост на религията им за реализиране на собствени политики, трябва да работят със страните от Близкия Изток за преодоляване на този да го наречем социо-теологически недостатък на исляма.

Коранът не е като Библията, макар да е заимстван от нея, и да крием това от обществото е, смятам, неуместно и вредно. Докато християнството е една категорично духовна и само духовна концепция, ислямът има силно политически характер, а атентатите, които наблюдаваме, могат да бъдат тълкувани и като един своего рода „демократичен“ протест на тези хора в защита на религиозните им убеждения. Това, разбира се, е сериозен проблем и по какъв именно път ислямският свят възнамерява да го преодолее е въпрос, който трябва да намери своя отговор, ако ще се съжителства мирно тук.

Иначе винаги имаме примера на Япония. Там не, че ислямът е нелегален или нещо такова, обаче ако си мюсюлманин, ще ти е изключително трудно да станеш японски гражданин, да си намериш работа там или дори да пребиваваш по-продължително време. Оказва се, че едва един на сто хиляди японци е мюсюлманин. При 127 милиона, колкото приблизително наброява населението на островите, това са около 1270 души всичко на всичко. Толкова мюсюлмани са успели в най-новата история на Япония и към настоящия момент да се докопат до граждански права там. Данните са спекулативни, понеже няма официална статистика по въпроса. По думите на бившия президент на Японската асоциация на мюсюлманите Абу Бакр Моримото обаче цифрата е по-скоро напълно реална: „В най-широкия смисъл, ако не изключваме онези, приели религията заради брак примерно, но не практикуват, веротяно говорим за максимум няколко хиляди души“. Според Conservative Tribune са около десет хиляди.

Има само едно издание на Корана, което е позволено в страната и то е сериозно редактирано от японските власти. Внасянето на оригинали на арабски език е направено почти невъзможно, а изучаването на арабски езици дори в университетите е силно ограничено. Разбира се, японците са обвинявани в расизъм в тази връзка, но други опонират, че това е естествена защитна реакция на една уязвима и чувствителна национална култура към динамиката на глобализацията. Безумие ще е да се налага и Европа да стига до такива мерки, нали?

Или?…

И последно. С цялото ми уважение към правото на всеки от нас да вярва в каквото избере, но, моля ви, не ме обвинявайте в религиозни предубеждения заради опасенията ми, че онези цитати са в ръцете на хора, към чиито теологически тълкувания имам всички основания да бъда подозрителен. А смятам, че и българските мюсюлмани, и братята им по религия от целия т.нар. цивилизован свят следва също да имат своите много сериозни опасения от всичко това, защото утре в концертната зала или на стадиона, или в кафенето може да е и той, и детето му, и съпругата му.

А аз познавам много български мюсюлмани и знам, че това са нормални, светски хора. Повечето от тях не са чели Корана, нито съм чул или видял някой от тях да коленичи по пет пъти на ден на изток, нали разбирате, а много от тях и на църква ще срещнеш да си палят свещ като акт на социализация. Отвъд политкоректността обаче ще ви го кажа така. Или си реформирайте исляма според универсалните човешки ценности и хартата за правата и свободите на човека, или си сменете религията, уважаеми мюсюлмани, защото това е бомба със закъснител, което имаме дори само в Корана. Никой не е длъжен да се съобразява с едно очевидно безумие, нежели да го толерира и помазва със социални и правни привилегии.

За финал ще ви припомня думите на една прочута личност от миналото. Думи, които и днес звучат болезнено актуално. Той твърди следното: „Ислямът е една примитивна бедуинска религия, един разлагащ се труп, който с вонята си заплашва да убие всичко наоколо.“ Този дързък реформатор с остър език е турчин, наричан и до днес „баща на народа“ от може би най-цивилизованата мюсюлманска общност в света, нашите южни съседи.

Името му е Мустафа Кемал Ататюрк.