Пастафарианци или тъпанарианци

Нова „духовна“ мода ненадейно нахлу в съзнанието на българина право през ефира на най-гледаните родни телевизии – пастафарианството (виж видео – Линк 1, Линк 2). Това са вярващите в „летящото спагетено чудовище“. И понеже чудовището не е какво да е, а спагетено, та от там – паста/фарианство, почти като растафарианство, но с кайма и макарони. Ако това ви звучи като някаква идиотска глупост, не сте сбъркали – точно такова е. Ще бъдете още по-поразени, когато разберете какъв е смисълът на този нелеп фарс.

license_livingroom
Пастафарианците в САЩ са решили да се снимат на личните си документи с гевгири на главата като белег за тяхната религиозна принадлежност и израз на поклоническата им преданост.

Идеята на пастафарианците е да се подиграят с религията. Те смятат, че като парадират със смехотворния култ към въображаемия персонаж, предлагат някакъв реален аргумент срещу съществуването на Бог и вярата в Него. Разбира се, доста са се заблудили и в крайна сметка просто се излагат доброволно. Но, за да не остане капка съмнение в абсурда на тази подчертано детински идиотска инициатива, ще разгледаме малко по-подробно спагетената кауза, историята й и скандално тъпата интерпретация на един много немощен и отдавна забравен аргумент, който т.нар. пастафарианци се мъчат да реанимират. Жалкото им начинание обаче допринася единствено за прогресивното оглупяване на немалко хора, което е наистина тъжно.

Летящото спагетено чудовище се появява за пръв път през 2005 г. в сатирично отворено писмо от господин на име Боби Хендерсън, който избрал този модел на протест срещу решението на борда за образование в щата Канзас да разреши преподаването на теорията на интелигентия дизайн в училище. Макароненият звяр бързо печели слава в интернет и е щедро популяризиран от известни атеисти като Ричард Доукинс. Приемат го за нещо като модерната версия на класическия аргумент на атеиста Бертранд Ръсел за малкия китайски чайник, обикалящ около слънцето. И двата аргумента са пълен цирк, но докато този на Ръсел има някаква крехка основица, която го е крепила известно време, този със спагетеното чудовище си е чиста интелектуална инвалидност.

02_the_teapot_bВкратце, Ръсел се опитва да демонстрира, че тежестта на доказване пада върху тези, които твърдят, че Бог съществува, защото не можеш да доказваш несъществуването на нещо. В този ред на мисли той отправя предизвикателството с малкия китайски чайник, обикалящ около слънцето в орбита някъде между Земята и Марс. Кой би могъл да докаже, че такъв обект не съществува? Пастафарианците захапват същата въдичка и казват, че никой не би могъл да докаже несъществуването на летящото спагетено чудовище, точно както никой не може да опровергае съществуването на Бог. Затова те избират тази пародийна форма на своеобразен протест срещу вярата в интелигентен създател на вселената.

Alvin Plantinga Photo by Matt Cashore/University of Notre Dame
Алвин Плантинга
Photo by Matt Cashore/University of Notre Dame

Разбира се, философията е извървявала дълъг път от чайника на стария Бертранд до наши дни и този „аргумент“ е отдавна отхвърлен и забравен от сериозните участници в дебата за произхода и смисъла на света. „Има изобилие от доказателства срещу чайника на Ръсел“, казва авторитетният съвременен философ Алвин Плантинга в интервю за Ню Йорк Таймс. „Например, доколкото ни е известно, единственият начин, по който чайник може да се озове в орбита около слънцето, е ако държава със сериозни възможности в космическото дело го е изстреляла там. Никоя страна с такова ноу-хау не е достатъчно фриволна, та да пилее ресурси в подобно начинание. Още повече, ако някоя държава го беше направила, това щеше да е по всички новини и определено щяхме да сме чували за случая. Но не сме. И т.н. Има изобилие от доказателства срещу чайника на Ръсел.“

Един от популярните митове сред някои днешни атеисти е, че несъществуването не подлежи на доказване. Това, разбира се, не е вярно. Няма абсолютно никакъв проблем да докажете с категорични факти, че в пустинята Сахара не живеят местни пингвини в етестествена среда или, че в идеален вакуум няма молекули кислород, или пък, че в правителството на Саудитска Арабия няма християни. Пастафарианците, изглежда, не са наясно с тези неща и вярват, че спагетената пародия е нещо оригинално. Всъщност е просто сеир и евтина излагация, ако питате мен.

7799n
Така пастафарианците най-често изобразяват техния идол.

И докато чайникът на Ръсел все пак е кретал известно време като реторическо оръжие на атеиста, спагетеното чудовище и аналогията между тази наивна гротеска и представата на човека за Бог е, без извинение, пълна тъпотия. Нека се правят на интересни и да се снимат с гевгири по главата, нямам нищо против. Нека даже си направят „църква“ в България, да са живи и здрави. Просто е добре на всички да ни е ясно, че макар да се представят за „пастафарианци“, тези хора доброволно се превръщат в чиста проба тъпанарианци. Чудя се дори дали има смисъл да демонстрирам колко обидно глупав е т.нар. им „аргумент“ със спагетеното чудовище, но все пак ще го направя. Ако сте нови в този дебат може би не можете от пръв поглед да забележите идиотизма на идеята, а и не сте длъжни. Те и клетите пастафарианци явно не го виждат… Но, ето го.

Бог е нематериалната първопричина на всичко съществуващо, поне според християнството, което лично аз изповядвам. „Нематериален“ значи, че той е отвъд материята. „Първопричина на всичко“ значи, че материята, времето и пространството са вторични по отношение на Него. Летящото спагетено чудовище, според както подсказват името му и популярната „иконография“, е материален субект, съставен от паста и кюфтета, който обитава някакво пространство, из което има навика да лети, както се твърди. Няма други основания то да е „летящо“ и „спагетено“. И докато е напълно логично и разумно да се приеме, че всичко съществуващо или има, или няма първопричина и това е валидна тема за потенциално смислен разговор, то аз лично не виждам дори един приемлив довод, извън някакво състезание по слабоумие, да обмисляме възможността за съществуването на мистичен, реещ се спагетен звяр, нежели да правим паралел между тази наивна глупост и представата за Създателя, около която се върти цялата човешка история и култура.

С други думи, тази „аналогия“ заема достойно място някъде между пълния логически абсурд и неподправената интелектуална импотентност. Честно казано, мисля че за сериозния атеист и агностик пастафарианският фарс би трябвало да бъде по-скоро обиден. Това е колкото неуспешна подигравка с вярата в Бог, дваж по-успешен шарж на атеизма. Летящото спагетено чудовище?… 😀 кАжи честно, бате… 😀

Advertisements

За мюсюлманите с любов и разбиране

me (4)То пък стана чак страшно да си се родил мюсюлманин в наши дни. Особено „умерен мюсюлманин“, както започнахме да ги наричаме. Радикалите от ИДИЛ не те харесват, защото не си им достатъчно морално деформиран, а жена ти не носи никаб. В цивилизования Запад пък ги е страх от теб, да не би и ти да носиш колан с детонатор под якето. Е, от теологическа гледна точка аз лично препоръчвам и одобрявам само православното християнство като единствено валидна духовно-екзистенциална доктрина. Тъкмо от християнска гледна точка обаче съм длъжен да дам воля и на чисто човешкото си, самарянско съчувствие. А то се простира над всички хора, независимо от моментните им религиозни или други житейски разбирания.

В тази връзка, пък и с оглед на актуалните събития, ми се струва, че жестокостта ми се сломи, както е казал поетът. Вече не съм толкова убеден, че бежанската вълна сама по себе си „внедрява“ в Европа радикалния елемент на джихадизма, макар безспорно да става ракета-носител и за отделни личности, и дори за цели групи с радикални ислямистки убеждения и поведение. Вече е ясно обаче, че много от актуалните атентатори всъщност не идват с бежанската вълна, а са си местни. Ето ги и в Сан Бернардино. Очевидно и в САЩ си живеят спокойно, и си вършат мизерии без проблем, а и летят до там, ако им трябва, и гражданство взимат, и без да има нарочна бежанска вълна. С други думи, радикализацията не е процес, който е непременно географски детерминиран. Тъкмо обратното е вярно. В ерата на трансконтиненталните комуникации е достатъчно да имаш интернет и да си в лош период от живота си, за да станеш мишена и потенциална жертва на джихадистка вербовка. Иначе казано, обикновено не е собствено ислямът достатъчен, за да накара някого да си върже колана с бомбите на кръста и да щракне прекъсвача.

А има и рафиниран ислям, така да се каже, който не е много отличим от ню ейджа примерно или от някои други модерни, светски, духовни и психологически концепции. Ако представителни за тази религия бяха хора с разбирания като тези, изразени в творбите на поетите Руми и Хафез, с мед да ги намажеш, дето има една приказка. Да бяха всички като в книга на Елиф Шафак или интелектуалци-пацифисти като Орхан Памук, за пример да ги дадеш мюсюлманите, както се казва. Обаче представителни за исляма, не щеш ли, се явяват държави като Саудитска Арабия, където смъртните наказания се изпълняват публично, пред очите на народа.

Събират ги на площада, вадят обвиняемия и му отсичат главата току пред жените и децата, защото така било по Шериата (религиозният закон на мюсюлманите, който, освен средновековно кръвожаден, е и водещата, а на места единствена юриспруденция в държави като Саудитска Арабия, Пакистан, Катар, Афганистан, Судан и др.). За пиене на лкохол пък те налагат с 40 камшика на голо. Пак на площада – всички да видят позора ти. Също така не забраняват и дори поощряват брака с малолетни дечица примерно, което на хората в Европа ни се струва доста смущаващо (макар същото да се случва напълно официално и из някои гета у нас, че и помощи от държавата да раздават за тая работа – да блудстваш с малолетни). За права на жените под шериата е много трудно да се говори, освен като някаква фиктивна абстракция в отвъдния живот може би, защото те дори нямат право да си покажат лицето на улицата, а ако изневери, трябва да бъде убита с камъни на площада.

Да, БУКВАЛНО.

И да, правят го.

Главният мюфтия на Саудитска Арабия Шаик Абдул Азис Ал Шаик изрично се произнася по казуса с малолетните булки, поставен от активисти по правата на човека. Той подчертава, че „няма нищо нередно“ в брака между възрастен мъж и момичета под петнайсет години. И макар да са правени опити по линия на светската власт в Саудитска Арабия да се ограничат тези бракове, религиозната власт не взима под внимание тези напъни. Така днес там легитимно се извършват откровено педофилски бракосъчетания и възрастни мъже получават „благословията“ и на духовната, и на светската власт там (доколкото има светска изобщо, разбира се) да блудстват с дечица дори много под 10-годишна възраст, защото относителното „под петнайсет“ включва и тези на седем, нали разбирате. Подобна е ситуацията и в страни като Йемен, Ирак, Либия. Колкото до гръмките новини, че три жени (изсред 30-милионното население на кралството) или колкото там бяха били получили някакви избирателни права, та ги избрали в някакъв общински съвет там, не се хващайте толкова лесно. Кръвожадните режими също се нуждаят от PR, нали разбирате?

Затова нека не се опитваме да им даваме акъл как да си ръководят държавите, нежели да ги „освобождаваме“ от нещо. Че през носовете на всички ни излизат тия кампании и най-много през носа на горите хора в самите арабски държави. Така или иначе сме на светлинни години в разбиранията си едни от други. Това са различни вселени, уважаеми читатели, не знам дали си даваме сметка. Различни планети най-малкото. Затова фалшивата толерантност, която ми проповядват разни западни лидери-лицемери, омазани до ушите в невинна арабска кръв, им предлагам на същите първо да я приложат на политическо ниво в междудържавните отношения между Запада и света на исляма, които сами контролират. Чак след това ще приема да ни обясняват на целокупната европейска общественост за тайните на толерантността към различията и мирните взаимоуважения между народите.

И така, имаме поне две лица на исляма. Едното е зловещо и отблъскващо, другото – ненатрапчиво, светско, дори привлекателно. Да четем поеми на Руми и да гледаме дервишки танци е безспорно вълнуващо преживяване от естетическа гледна точка. Да наблюдаваме ритуалното обезглавяване на клетник, попаднал в ръцете на Ислямска държава пък е естетически отблъскващо и етически скандализиращо преживяване. Как да направим така, че да елиминираме второто, без да обиждаме и несправедливо да унизяваме първото? Всъщност, на хартия е изключително просто.

Разбира се, макар да храня определени симпатии към Доналд Тръмп като публична особа, със сигурност не одобрявам безразсъдното му предложение да не влизали мюсюлмани в САЩ. Не знам кой го съветва да говори тия неща, но определено не му мисли доброто. Доналд, разкарай го тоя гробокопач, пиарът ти, дето те окуражава за такива изявления и наеми мен, човече, спешно! Ако изобщо иска да печели изборите, де, в което човек започва основателно да се съмнява при такива нелепи публични изцепки. Това е очевидно контрапродуктивно. Подобен жест не само скандализира умерената част от обществото (разбирай всички), но единствено провокира радикализирането на още повече млади мюсюлмани, които с право ще се почувстват обидени и дори гневни от подобен враждебен ход. Решение обаче има, но то може да се разгърне изцяло единствено в дългосрочен план и основно в два аспекта.

Първият очевидно е западният свят спешно да престане с военната си агресия срещу ислямски държави и да ги остави на диктаторите им или на каквото там управление имат, колкото и неприемливо да ни изглежда то. Къде отиде толерантността ни към различията, нали? Ислямският свят има свои разбирания за самоуправление и за характера на цивилизацията им, както и за темповете им на историческо развитие, и не е наша работа да им се месим в живота на хората, ако не искаме и те да се месят в нашия по начини, неприятни и за двете страни.

Нека изтъкнем също така, че радикализираните мюсюлмани всъщност не действат съвсем без основания (както съм отбелязвал и другаде в този блог) в терористичните си реакции, ще ги нарека. Защото ислямът не само им разрешава насилие срещу агресора, но дори ги поощрява да се защитят, а и да си върнат в духа на старозаветното „око за око“. В исляма обаче няма Нов завет. А Западът не за пръв път надява маската на „освободителя“-кръвопиец, който носи огън и жупел, смърт и страдание на ислямския Изток. Не знам защо се правим, че ни лук сме яли, ни лук мирисали. Така че, първата крачка е да лишим потенциалната агресивна интерпретация на Корана от съдържание като елеминираме „врага на исляма“. Ще е достатъчно да престанем да се въплъщаваме в образа му.

Вторият инструмент е повсеместно и най-официално да се въведе вероучение – според религиозните групи в дадената държава. У нас, логично, ще има православно вероучение, ислям и още някаква евентуална опция според спецификата на конкретното училище, населено място, брой ученици, персонални предпочитания на родителите и т.н. Нека бъде Задължително Избираем Предмет – ЗИП. Така ще сме уверени, че българските мюсюлманчета ще са предпазени от зловредните влияния на радикални ислямистки секти, защото родното мюфтийство, заедно с МОН ще имат пълен контрол както над учебното съдържание, така и над кадрите, които го преподават. Същото важи за православното вероучение, което, извинявайте, ама го дължим на дедите си да предадем този духовен шедьовър на идните поколения българчета (колкото са ни останали, да ги преумножи Господ дано).

И докато първото ще се случи много трудно, преди да източим всичкия петрол от Арабския полуостров или да открием заместител на фосилните горива, то второто може да се случи веднага с едно просто гласуване на най-обикновен закон в кое да е съвсем обикновено народно събрание. Върнете Бог в училище! Върнете на децата правото да следват духовно учение и да получат легитимен, чисто духовен отговор на въпроса за смисъла на живота, вселената, страданието, смъртта, любовта, истината и лъжата, болестите и чудесата, и наистина всичко останало. Върнете Господ в обществото ни! Само Той е спасението и само Той е отговорът на всичите ни въпроси и проблеми, и особено на онези, конкретно свързани с религията, нали се сещате?

А за мюсюлманите, да сте ни живи и здрави, само добро ви пожелавам от сърце! Да четете повече Руми, Хафез и Памук и по-малко да се припознавате в образа на фундаменталистите от Ракка. И не мразете западния свят за империалистичните му войни на ваша територия. Тези войни не се водят от народите на запада, а от техните финансови елити и политически владетели. Това наистина са несправедливи войни. Всяка една от тях. И Афганистан, и Ирак, и Либия, и Сирия.

Но всъщност, всяка война е несправедлива война, защото е като тържество за сатаната. Пищно огощение за бесове, демони и други адски изчадия. Кръв и души в изобилие. Какво повече да иска на трапезата си един зъл дух, нали? Ако от мен зависеше, простете за тия войни! На колене ви падам и ви искам прошка! Ако от мен зависеше, такива войни нямаше да има, а западният човек при никакви обстоятелства нямаше да се бърка в живота и разбиранията на арабския Изток. Но не зависи от мен и нека ви кажа нещо – не зависи и от вас. А с шашки около кръста и убити невинни хора няма да постигнете нищо нито сега, нито когато и да било, помнете ми думата. Само още войни, още страдание и за вашия, и за нашия свят. Нека не наливаме повече масло в огъня. А ако имате теологически въпроси и предложения, аз съм на драго сърце отворен да ги коментираме. Само моля да е без огнестрелни оръжия.

За християнството, ада, хомосексуализма и страстите

През по-голямата част от живота си не съм бил християнин по сърце и убеждение, макар да бях формално кръстен още на 12-годишна възраст по инициатива на не по-малко рационалистически настроената ми баба – химик и лаборант, Kreshtenieвъзпитана в духа на стихийния материализъм от преди 89-а. Изглежда импулсът ѝ да ме въведе официално в православната вяра през 94-а е бил свързан основно с някаква постсоциалистическа културна мода и може би някои бегли нейни лични реминисценции от детството ѝ в годините преди атеистичния режим. Каквито и да са причините, днес съм ѝ изключително благодарен за тази инициатива и смея да твърдя, че в известен смисъл ѝ се отплатих за този ѝ почин като съумях на свой ред и по свой начин да я вдъхновя сама да преоткрие православието за себе си десетилетия по-късно. Да ми е жива и здрава, черкува се редовно, изповядва се и се причастява, а скоро дори бяхме заедно на литургия. Неведоми са пътищата.

Но трийсет години аз не бях положително настроен към християнството по няколко причини. Забелязал съм, че същите аргументи пречат на много хора да нададат ухо по-сериозно за православието или на първо време поне за християнската доктрина в широкия смисъл на думата. Тук няма да навлизам в теологически подробности, само ще вметна, че има съществени разлики между православието и останалите деноминации (синьо-зелените курсиви са линкове, б.м.) и неслучайно аз лично изрично следвам православната, а не друга библейски базирана доктрина. За един страничен наблюдател тези разлики често изглеждат от незначителни до напълно незабележими, поне на първо четене, но това категорично не означава, че те са такива. Фокусът на настоящата статия обаче е другаде и тя е адресирана най-вече към хора, които са по същество чужди на преданието за Христос като духовен спасител на човечеството изобщо.

Първата и основна причина мнозина да се чувстват отблъснати от християнството е адът. Хората много се смущават от факта, че някой трябва да ходи в ада и че един уж добър Бог предвижда за непослушните нещо, описвано в историята като място на вечни и страшни мъчения. Втората най-често срещана причина мнозина да са отблъснати от евангелското предание е доктриналната претенция, че ако не си християнин, обезателно ще отидеш в мястото на вечно и страшно мъчение. Третата ключова причина пък е свързана със сексуалността и конкретно с хомосексуализма, и обстоятелството, че на модерното ни либерално общество му е голям проблем да приеме това поведение за нещо неестествено, още по-малко за грях, който може да те прати в мястото на вечно и страшно мъчение. Все пак всички познаваме хората, които се самоопределят като гей, знаем, че те са най-често добронамерени, мили човешки същества и изглежда много жестоко някаква си религия да ги заклеймява по такъв категоричен начин.

Признавам, че тези три пункта бяха проблем и за мен известно време, докато не си дадох сметка, че всъщност няма абсолютно никакъв проблем с тях. Ако прочетете статията, ще разберете защо смятам така.

Първо – адът по принцип.

Anónimo_-_Inferno_(ca._1520)Аз лично вярвам в Бог (за протокола, съществуването на Създател е точно толкова валидно и научно легитимно твърдение колкото и комерсиалното, но наивно по моему вярване, че Той не съществувал) и вярвам в Неговата добронамереност към нас като Негови творения. Също така обаче вярвам в Неговата абсолютна и неподлежаща на коментар справедливост, от която никой не може да се скатае. Да речем за момент и вие приемате, че има живот след смъртта, Бог го има, както винаги си го е имало, и Той е абсолютно справедлив и съвършено безпристрастен. Е, редно ли ви се вижда да сложи на едно и също място в отвъдното скромния и благочестив духовник св. Иоан Рилски и някой сериен убиец и изнасилвач? Логично ли ви се струва да събере заедно на небето св. Петка и Адолф Хитлер? Как ви звучи идеята Бог да допусне душата на малко, невинно момиченце, починало в нещастен случай, да се окаже току до педофил рецидивист на оня свят? Че то ако и в отвъдното си шестват свободно безбожни престъпници, че то за всички ще е ад, бе хора.

Моят Бог е по-мъдър и добър от това, и е предвидил как да се отсее житото от плявата. То в обикновения ни живот, дето хал хабер си нямаме кои сме и какви сме, си имаме някакви там критерии да държим настрана провинилите се, че Господ няма да предвиди. А какво точно представлява адът, аз лично предпочитам никога да не разбирам и никому не пожелавам да узнае това от първа ръка. Иначе не липсват свидетелства на хора, буквално върнали се от оня свят (противно на лъжливия афоризъм, че никой не бил се връщал да разкаже), които разказват това-онова по темата.

Смущаващо обстоятелство номер две – друговерците ще идат в ада.

Bangkok, Thailand --- Buddhist monks praying, Wat Benchamabophit (Marble Temple), Bangkok, Thailand, Southeast Asia, Asia --- Image by © Angelo Cavalli/Robert Harding World Imagery/Corbis

Хм, това е една идея по-жестоко и радикално май. Ще ходят на лошото място не защото са зли като човешки същества, а защото избрали погрешните екзистенциални убеждения. Но от друга страна будистът примерно не вярва да има ад или рай. В будистката философия, в повечето им секти поне, не вярват да има и Бог. Кланят се на техния идол Сидхарта, наречен Буда, който вярват, че постигнал с човешко усилие и като най-обикновен човек някакво извисено духовно състояние. Защо християнинът да се смущава заради тях, след като от тяхна гледна точка християнинът е по-скоро заблуден с разбиранията си за някакъв там Създател, че и някакви си там опции за ад и рай след смъртта? Те много добре знаят за нашата вяра, но съвсем съзнателно я отхвърлят и си вярват в техните си неща. И никой, разбира се, не им отрича това право. Просто не виждам причина да се смущаваме, че техните лични избори не съответстват на предписаното в нашето Божие предание.

А какви са вече на Господ фините настройки по отношение на критериите Му за отсяване на житото от плявата, това си е лично Негова работа. Та кои сме ние да преценяваме от Негово име? Идваш тук и попадаш при заварено положение. Очевидно е, че не си се самосъздал, нито пък си създал света, в който си се озовал и определено не контролираш законите, които го управляват. Нямаш думата по въпроса с гравитацията, термодинамиката или другите физични закони. Логично е да нямаш думата и по въпроса с духовните закони. Можеш единствено да се научиш да се съобразяваш с тях. bibliyaА къде са разяснени? Ние християните вярваме, че са описани в Библията. Там ни е дадена и формулата за успешно преминаване в отвъдния живот. На който пък евангелското предание не му се вярва, ами това си е негов свободен избор в крайна сметка.

Има го и другия момент – на личната праведност. Самият Господ Иисус Христос казва в Евангелието: „здравите нямат нужда от лекар, а болните. Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние“ (Марк 2:17). С други думи формулата на спасението, която хрстиянинът следва – да повярва, да се покае за греховете си и да се кръсти в името на Отца, Сина и Светия Дух, сигурно не е необходима за онзи, който „няма нужда от лекар“, кой знае. Казвам това чисто спеулативно заради реториката и логиката на аргументацията тук. Ето, сам Господ настоява, че Той е спасител на грешниците, а праведниците явно ще се оправдават със собствените си добри дела и благочестие. Ако даденият нехристиянин е бил толкова добро човешко същество и е бил тъй праведен и блгочестив през земния си живот, то значи няма какво да се тревожим за тях. Ще си издържат т.нар. в нашата религия страшен Божи съд в края на времената, ще се сдобият с оправдание лично от Създателя на света и благополучно ще си се преселят в Божието царство на вечно блаженство и радост. За всички нас грешните пък, слава Богу, има спасение също чрез искреното ни покаяние, светото кръщение и вярата ни в Господа Иисуса Христа.

Остана и третото често срещано възражение срещу християнската доктрина, а именно – обвиненията в хомофобия поради обявяването на хомосексуализма за грях и респективно – билет за пъкъла.

catholic_gayТук критиците на нашата вяра пропускат, че билетите за пъкъла са значително повече от само прехваления им и толкова одумван хомосексуализъм, с който ни се проглушиха ушите вече в неолиберална Европа. Той не е някакъв по-специален грях и е на една линия с прелюбодейството (изневярата), блудството (секс с партньори, за които не сте венчани), малакийството (самозадоволяване), пиянството (да, напиването не е изобщо безобидна практика от духовна гледна точка, напротив) и още куп други. Ето ви и точния цитат:  „Или не знаете, че неправедници няма да наследят царството Божие? Не се лъжете: нито блудници, ни идолослужители, ни прелюбодейци, нито малакийци, ни мъжеложници (хомосексуалисти, б.м.), нито крадци, ни користолюбци, ни пияници, нито хулители, ни грабители няма да наследят царството Божие. И такива бяхте някои от вас; но се умихте, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господа нашего Иисуса Христа и чрез Духа на нашия Бог“ (Коринтяни 6:9-11). Тук директно е дадена и формулата за пречистване от греха, затова изрично цитирах пасажа до деветия стих. Защото според нашата вяра няма пакост, която Бог да не е готов да ни прости, стига да се покаем в Негово име.

sin-apple-snakeНали разбирате? Християнството не е враждебно специално към хомосексуализма, както някои хора се опитват да го изкарат, за да окупират ролята на диксриминирани, онеправдани и пренебрегнати, а е враждебно към греха по принцип. Към хората, които са увлечени от хомосексуалната страст, от друга страна, християнството е с широко отворени обятия, точно както е към хората, злоупотребяващи с хетеросексуалната страст, и най-човеколюбиво ги кани да преосмислят изборите си, и изобщо екзистенциалната си перспектива в краткия им, временен, земен живот на фона на трансценденталната вечност. Всъщност това е покана, отправена към абсолютно всички, към асексуалните също, защото те пък ще си имат други страсти, които да компрометират връзката им с Бог – всички сме грешни, казват. Защото не се смята за грях само педерастията като някаква, видите ли, изключителна и много специална човешка практика, а се смята за грях идолизирането на страстите изобщо. Тук попадат чревоугодието, суетата, сребролюбието, завистта, гнева, злобата, гордостта. Грях е в частност идолизирането и на сексуалността чрез хаотичната ѝ експлоатация. А греховните сексуални страсти, както видяхме и от библейсия цитат, се проявяват в богато разнообразие сред творението. При някои като хомосексуалност, при други като хетеросексуалност, при трети като зоофилия, педофилия и куп други, познати в наши дни сексуални поведения, които, пази Боже, ама хич не са малко, но за сметка на това много от тях са забележително отблъскващи. Човешка му работа…

И не се лъжете – не е случайно, че в една редица срещаме пиянството и сексуалната страст. Нали сте чували думата при-страст-яване. Това е явление, при което човекът вече не просто е паднал еднократно се е поддал на някакво изкушение, т.е. на някаква идея в главата си, но до такава степен се е слял със страстта си, че се идентифицира с нея и не може да си представи живота си без редовната употреба на тази страст. Към сексуалните преживявания, точно като при алкохола и другите наркотици, е не само възможно, но и масово разпространено в наши дни именно пристрастяване, което обаче бива окуражавано от обществото и не се изобличава като такова. Масово е пристрастяването към порнографията например, с която новите поколения се срещат на все по-ранна детска възраст. Свръхизлагането на порнографски материали води при немалко младежи, а и възрастни, до сериозни психологически и интимни проблеми, отразява се зле на връзките им и на изборите им, свързани със създаването на трайни взаимоотношения и евентуално семейства. Adoration_of_Golden_Calf_Poussin_1634Виждаме и статистиката в световен мащаб как има драматично намаляване на семействата в наши дни, а това е градивната едиица на обществото. Разрушаването ѝ говори за разпад на цялата структура. Така че сексуалната страст далеч не е толкова безобидна, колкото се опитваме да я изкараме, за да оправдаем евентуалната си патология. Просто мястото на този човешки импулс, който има и своите напълно естествени и благословени предназначения и употребления, не е в центъра на нашия свят, където обществото ни го е поставило на пиедестал като един идол, на който всички от най-ранна възраст са приучени да се кланят.

И само още нещо по въпроса, което ми се струва много важно, защото немалко хора са объркани по тоя въпрос, не без помощта на медийната пропаганда по темата, разбира се. Сексуалните ви фантазии и влечения не ви определят като личност и не изчерпват, нито описват вашата истинска идентичност. Никога не ще успеете да намерите себе си в сексуалността си, затова и толкова много хора всъщност се губят в безразборното ѝ употребление. Човекът не е половия си орган и сексът никога не е бил, не е и никога няма да бъде смисъл на живота, колкото и да се опитва да ни убеди в обратнотно предрусалата ни с либерализъм и безбожие съвременна масова култура. Бог е смисълът на човешкия живот и само при Бог ще намерите себе си. В гащите си няма да откриете истината нито за непреходната си същност, нито за вашия Създател, нито за смисъла на мимолетния ви, но за сметка на това често изпълнен с немалко премеждия живот. Човекът е много повече от сърбеж в четала и ако сте повярвали, че сексуалността ви е „вашата същност“, сте се оставили да бъдете подведени и сте се превърнали в поредната жертва на една опашата, но пък доста масова лъжа.

За жалост лично аз имам пребогат опит в тоя живот с може би всички познати ни греховни страсти.

Навярно в моя случай именно това ми е помогнало да открия колко празни са тленните удоволствие всъщност и как не водят човека до нищо добро, особено в дългосрочен план. Цената на такъв „откривателски“ път понякога, уви, е много висока и е по-добре да минеш напряко, ако можеш, но… живот. И може би едва когато пресуших последната бутилка, загасих последния фас и затворих вратата зад гърба на последното момиче, от което исках „просто секс“, чак тогава най-сетне осъзнах колко безсмислено и празно е всичко това, а Господ е бил прав през цялото време с предупрежденията си.

Но ти искаш да изпиташ милосърдието Му до край, да изсмучеш и последната капка надежда за теб от чашата на търпението Му. И едва тогава разбираш, че Той е бил прав за всичко от самото начало. Точно както беше чужд и дразнещ за теб закона за гравитацията, когато беше на една и половина и се учеше да ходиш, така се оказа, че са ти чужди и духовните закони. Но едва след като падна хиляди пъти, най-сетне разбра, че ще трябва да се съобразяваш и с тях, ако искаш болката ти най-сетне да бъде излекувана и да наследиш вечността.

Защото, нека си го кажем – тук пълно щастие няма. Мимолетните удоволствия не носят нищо трайно след себе си, нищо истинско. И сексът, и храната, и наркотиците са като чаша без дъно – тъкмо уж я напълниш и след миг отново е празна, и пак трябва да търсиш с какво да затулиш зейналата емоционална пропаст. А може да я напълни единствено Бог. И колкото и да не ни се харесват някои от правилата, каквито и опити да правим да ги заобиколим пред съвестта си, те няма да изчезнат, нито християнството ще изчезне, нито Бог ще си промени завета. Пък вече всеки си има свободната воля да избере в какво да вярва и как да живее. Но сякаш ни е казано дори със самото устройство на нашия свят и на сетивата ни, че това тук не е истинското, че истинското е отвъд и предстои. Неслучайно виждаме, чуваме и усещаме по-малко от един процент от вибрационния спектър на творението. Ние сме буквално глухи и слепи за реалната реалност. Защото това тук е просто един кастинг, тест, входящо контролно по вяра. А изпитващият, оценяващият и квесторът е триединият наш Господ Бог. Дано се представим достойно на изпита.

БТВ срещу БПЦ

Силно смутен останах онзи ден, след като гледах в сутрешното предаване „Тази събота“ по БТВ разговора на Мариана Векилска с мноуважавания от мен отец Евгений Янакиев (виж предаването ТУК). UntitledСтанах свидетел на поредното деликатно, но открито медийно охулване на родната църква. Ама била дистанцирана от публичния живот, капсулирана била, обаждала се само да заклеймява еретици, ама не взимала отношение по ключови обществени проблеми, пасивна била в проповядването, не знам си какво. Стигна се до там, че всичи други християнски деноминации бяха дадени като добрия пример, само нашата пуста православна църква излезе по-черна от лукавия. На всичкото отгоре благочестивият отец Евгений и всички ревностни православни християни отнесохме тихомълком в словесното меле една груба и грозна квалификация от г-жа Векилска, да не кажа обида, но ще стигна и до там.

Разбира се, веднага ми стана ясно, че разговорът изобразява класическия ефект на огледалото. Ако перифразирам думите на преподобния св. Паисий Светогорец по темата с клеветенето на духовенството, бих казал, че пчелите налитат на цветя, мухите – на ла*на. Разбира се, светецът използва различна изразност, но аз като просто момче залагам на булевардния жаргон, че по се вписва в родната картинка. Та нещо такова се получи и в студиото на БТВ в събота сутринта. Вместо като пчелите да потърсим благоуханните цветя, каквито в църковния ни живот има в изобилие и отец Евгений, и много от нас познават добре аромата им, ние пак като мухите ще търсим да си топнем хоботчето в…

2110256899Непосредствено след разговора с отеца и пороя от злъчни критики към църквата г-жа Векилска потърси идейна подкрепа и от двете си иначе изключително симпатични и мили колежки. Трите дами със зле прикрит ехиден присмех и няколко язвителни светски коментара елегантно довършиха работата по зкотвянето на родното православие в подсъзнанието на доверчивия зрител като нещо много лошо и упадъчно. От една страна – нищо ново под слънцето. Изобщо не бях изненадан. Богоотстъпничеството в България не е от вчера и отецът се опита на няколко пъти да говори по този толкова важен въпрос, стоящ в основата на моралния упрадък в страната ни, но темата остана някак отбита от г-жа Векилска, която вместо това бързаше да упрекне църквата в пасивност по общественозначими въпроси като войната по пътищата и кризата на ценностите. Разбира се, тъкмо произхода на ценностната криза се опитваше да разясни отец Евгений в ефира на предаването ѝ, но това може би не се брои.

5757dc616fe789b4534f9065734cecadГ-жа Векилска нямаше как да знае също, че Българската православна църква само преди няколко месеца, по изрично разпореждане на светейшия ни патриарх Неофит, отслужваше специални молебени в края на неделните литургии в храмовете в цялата страна в памет на всички, загинали по пътищата, и за вразумление на шофьори и участници в движението. Такива заупокойни молитви, молебени и проповеди, свързани с общественозначими събития, съвсем не са прецедент в родните храмове. За инициативите, разбира се, узнават обикновено вярващите, които все пак ходят на църква и се интересуват по някакъв начин от православния духовен живот у нас. Но според г-жа Векилска злата БПЦ не взима отношение по такива въпроси. От друга страна не съм забелязал в предаването на г-жа Векилска да се споделят често новини, свързани с безбройните православни инициативи в страната или пък да се дава трибуна на православни духовници, автори, издатели и проповедници, които да усилват вярата на духовно немощния българин чрез ефира им. Не са им достатъчно светски тия работи, ако ме питате. Морализаторската реторика на православието трудно понася на модерния, либерално опиянен човек. Затормозяваща му идва с тия грехове, Божии заповеди, борене на страсти, въздържание и т.н.

Самата водеща иначе настояваше, че е именно православна, макар и почитателка на Дънов. Очевидно г-жа Векилска не знае, че въпросният Дънов сам и напълно съзнателно се разграничава от светото православие още приживе с т.нар. си учение и бива неслучайно своевременно отлъчен от светата ни църква. Да си православен последовател на Дънов е все едно да кажеш, че с цялото си сърце си левскар, обаче по душа си цесекар. Или че си евреин и антисемит примерно, или веган, който обаче похапва бекон и говеждо покрай салатките. Пълен нонсенс и духовно невежество, които за жалост далеч не са характерни единствено за г-жа Векилска, Бог да ѝ помага.

Разбира се, ако религиозното обучение беше допуснато поне като ЗИП (задължително избираем предмет) в родното училище, у нас нямаше да растат цели поколения българи, ритулно пожертвани на олтара на обидната духовна неграмотност. За информация на екипа на „Тази събота“, тъкмо този тип неграмотност е в основата на ценностия упадък в страната ни, а опитите да се постави Българската православна църква в лоша позиция в очите на зрителя не постигат нищо друго, освен щедро да допринасят за и без друго страховито задълбочаващия се нравствен и духовен крах у нас.

med_gallery_1_8_96090Що се отнася до г-н Дънов и неговите „писания“, за които отец Евгений уместно обърна внимание на г-жа Векилска, че реално не съществуват, този езотеричен проповедник няма безспорно авторски книги в собствения смисъл на думата. Творчеството му е под формата на беседи, които негови последователи твърдят, че надлежно записвали в годините и до ден днешен продължават да издават на килограм. Има толкова много публикувани неща с предполагаемо негово авторство, че е изключително трудно да се установи кои са реално свързани с идеите на въпросния човек и кои са спекулации на негови т.нар. ученици и дори съвременни последователи. Прогресивно растящият в годините брой на заглавията с това име на корицата поставя въпроса с още по-голяма сила. Едно е сигурно обаче – учението му няма абсолютно нищо общо с православното християнство и е в куп категорични противоречия със Светото писание и Светото предание. В противоречие е и с католическия канон, и в интерес на истината дори с философията на значителната част от уж по-своеволните и либерални в тълкуванията си протестантски деноминации. Да очакваш от ревностен и запознат с вярата си християнин да приема Дънов, е все едно да искаш от евреин да ти хвали Хитлер. Ако не разбирате защо това е така, проблемът не е в православната църква, а в обстоятелството, че вашите теологически познания са очевидно доста повърхностни.

Покрай всичко това се мъдреше и класическата „стихийно-материалистична“, секуларна нишка в разговора, въплътена от младия културен антрополог Ивайло Динев, да е жив и здрав. Към него г-жа Векилска изглеждаше много по-благосклонна и мила, отколкото към почитаемия отец Евгений. Нещо повече, милата, приятна и безспорно иначе добре възпитана дама си позволи индиректно да нагруби не само гостуващия в предаването ѝ свещеник, но и всvekilskaички вярващи православни християни по изключително арогантен и недостоен начин, за което не знам дали и сама си даде сметка. След като стана ясно, че е почитател на Дънов и Ванга, отецът, като един разсъдлив и загрижен за миряните духовник, я провокира с въпроса дали е православна и щом потвърждава, че е такава, то защо не носи кръст и защо хем твърди, че е част от църквата, хем се отделя от нея, почитайки анатемосани еретици. Точните му думи бяха: „Вие сте част от църквата, но всъщност се отделяте от нея“. Отговорът на Векилска беше абсолютно потресаващ, макар да е останал може би незабелязан от мнозина: „Да, защото имам мозък в главата и разсъждавам“, заяви гордо водещата. „И така трябва да бъдат всички“, допълни наставнически тя (виж 11-та минута от видеото тук). Явно който има мозък почита Дънов и Ванга и се отделя от църквата. Просто щях да припадна от умиление, честна дума…

Значи, за протокола, г-жо Векилска, с цялото ми уважение, но изглежда според вашите разбирания ние, вярващите православи християни, които имаме определени духовни опасения за вижданията на Петър Дънов и произхода на Вангините способности, носим кръстове на вратовете си и не желаем да се отделяме от църквата нямаме мозък в главите си и не разсъждаваме, така ли? Очевидно въпросът ми е риторичен и го задавам с единствената цел да изразя дълбокото си възмущение от подобо неадекватно отношение не само към Българската православна църква като институция, но и към българите православни християни, при това от устата на популярен български журналист в живия ефир на популярно българско предаване. Наистина жалко и тъжно е това. И не е тъжно заради конкретния случай или защото някой си похулил църквата – те я хокат и гонят откакто Господ Иисус Христос я основа на земята. Но е жалко поради факта, че това е просто поредният симптом за една страховита духовна проказа, която разяжда душата на съвременниUntitled3я човек и изглежда добива епидемични размери в родината ни днес.

Другата теза в краткия религиозен разговор бе лансирана от колегата Динев, когото вече споменах (казвам колега, защото учих именно културология в университета, а и съм държал изпит конкретно по културна антропология, така че прекрасно разбирам позицията, от която говори). Това беше класическата атеистична, секуларна идея, че, видите ли, светската държава е едно много съвършено творение на цивилизацията, в което няма нужда от вяра и ако религията бъде допусната в училище, защо да не се преподава редом с атеистичната философия. Ами, виждате ли, колега Динев, това е прекрасно, но според мен сте закъснели малко с предложението си. Атеизмът така или иначе отдавна се преподава в училище.

Любопитно е, че атеизмът по същество е базиран изключително и само на сляпа вяра, противно на широко разпространената заблуда, че това, видите ли, е някак си по-научната концепция по въпроса с произхода на света и живота. При това бих казал, че атеизмът почива на сляпа вяра в много по-голяма степен отколкото християнството например, което поне извлича догматите си от исторически легитимни документи. Атеизмът виси във въздуха на голата, недоказуема и по моему налудичева хипотеза, че всичкото се е самосъздало от нищо, при това напълно случайно, без причина и без цел. Самосъздалото се от нищо всичко било освен това напълно безсъзнателно, а човекът е отново на случаен принцип пръкнало се от само себе си същество, което обаче по изключение и по случайност, забележете, развило от безсъзнателността си самосъзнание. И макар всичко това да звучи подчертано абсурдно, тъкмо тази странна за мен атеистична „религия“ ще я нарека е неофициалната официлна позиция в образователната п455олитика на западния свят. Именно тя масово се преподава като обичайна мяра за интелектуална адекватност (да не кажа вменяемост) в училища и университети от десетилетия насам, без да се поставя под съмнение. Поставянето под съмнение е запазено за онези, които смятат, че създанията си имат създател.

Странно, че това не ви е известно, г-н Динев, пред вид, че и вие самият сте очевидно добре обработен в именно тази тоналност от картезианската секта. Но, разбира се, това е просто една секта, възпяваща самодостатъчността на егото и предлагаща на лековерния свободата да не носи морална отговорост пред Бог за каквото и да било. Фактът, че съвременното западно общество е прегърнало страстно идеите на тази религиозно-философска клика, все още не превръща тези идеи по магичен начин в научно легитимни факти. За изненада на някои, много от нас всъщност знаят това.

С други думи, секуларната идея не е някакво велико достижение на цивилизацията, както фалшиво се опитват да го пробутат на обществото от няколко десетилетия. Тя дори не е реална и практическа концепция, а фикция и прах в очите. Просто жреците на секуларната църква проповядват в нови храмове – класните стаи и университетските аудитории, а ритуалните им одежди са подменени с минималистичните вербализации „д-р“, „доц.“, „проф.“, „акад.“ и подобни. Секуларизацията не е нищо повече от формалната подмяна на една неизгодна за финансовите елити църква с друга, която да е изцяло под техен контрол. Това, разбира се, би било повод за друга статия в този блог, когато ѝ дойде времето, живи и здрави. А до тогава – Бог да вразумява всички ни да потърсим и намерим истината в тоя толкова кратък живот!

А, за малко да забравя. Имаше и бяла лястовичка в този епизод на съботното сутрешно предаване по БТВ, а именно чудесното интервю на Вяра Деянова с многоуважавания от мен д-р Николай Михайлов. Известният ни психиатър е за мен един съвременен благовестител, православен евангелист, предрешен в знаците на модерността, който успешно зида някои мостове между храма на истината и днешните му комерсиални сурогати. Струва си да се види, ето и линка: ИНТЕРВЮ.

Защо йогата е кофти и какво ни чака след смъртта

Трудно е да схванеш защо йогата е кофти, ако понятията ти за духовния свят са основно в сферата на суеверието за теб. Когато човек не разбира колко реален е духовният свят всъщност, той лесно си позволява да бъде лекомислен и невнимателен, когато стане дума за такива въпроси. Но духовният свят е съвсем истински, въпреки че за него поучават от край време твърде много личности, които изобщо не го познават. Има цели древни и предревни учения, базирани на такава една изкривена и подвеждаща представа за невидимата паралелна реалност. Един ден, разбира се, всички ние ще разберем какво всъщност има отвъд. Каква ли ще е изненадата на мнозина да установят, че уж архаичните термини, с каквито боравят хора като православните духовници, са всъщност изключително адекватни и отразяват действителността много по-точно от всички останали научни, метанаучни и духовни суеверия, с които са се срещнали през кратковременния си земен път.

Walk into the light

Да, един ден вие наистина ще разберете кой е бил прав. Дори да сте жертва на атеистичната пропаганда или на налудничевото вярване, че човек е един бездушевен биоробот, а личността изчезва със смъртта. Всички ние на практика умираме още откакто сме поели първите си глътки въздух в този свят и сме орисани да преживеем прехода от временния към вечния живот. Всъщност самият процес на живота е неразличим и неотделим от процеса на смъртта. Така че и аз, и вие ще станем непосредствени свидетели на онова, което дебне в реалността, която сетивата ни все още не ни позволяват да видим. Дали има такава реалност? Немислимо е да се отрича това в наши дни, когато без съмнение знаем, че чрез физическото си осезание възприемаме по-малко от един процент от реалния спектър на творението, от което сме част. След смъртта хоризонтът ни несъмнено се разширява поне още малко.

Но нали „никой не се е върнал от там, че да разкаже“? Разбира се, подобно твърдение меко казано не отговаря на истината. Според проучване на Галъп от 1992 г. само в САЩ около 13 милиона души свидетелстват за преживяване близо до смъртта или буквално отвъд границата на смъртта. Това са около пет процента от населението на Съединените Щати по онова време. Идентично изследване в Германия от 2001 г. посочва цифрата на посмъртните свидетелства да е около четири процента сред немците. Аналогично сами можете да направите сметка колко е средно четири на сто от седем и половина милиарда, но определено е значително повече от „никой“, както лъжовно твърди нелепият, но популярен афоризъм.

etenral-life-in-heavenДа мина най-сетне на въпроса. Отдавна ми се струва, че като за общност от индивиди, всеки от които несъмнено ще умре, отделяме твърде нищножно внимание на въпроса какво всъщност ни чака отвъд. Особено, ако перспективата е вечността, както християнството ни учи. С други думи – имаме в едната паничка на везната ограниченото ни земно пребиваване, което, знаете, се изнизва почти неусетно, да не говорим, че нерядко приключва далеч преди очакваното, а на другата паничка е цялата вечност. Не е нужно везната да е прекалено прецизна, за да видим ясно накъде ще се наклони. Не знам за вас, но на мен определено ми се струва забележително важно да имам някаква ясна екзистенциална представа за вечния живот, особено пред вид статистически несъмненото обстоятелство, че стотици милиони от нас всъщност са се връщали „от там“ и са разказвали, т.е. – там има нещо. Въпросът е какво е то.

И тук се намесват системно охулваните в съвременния свят религии, смятани за толкова излишни в секуларната ни модерност. Сякаш науката ни е дала отговор на въпроса за смисъла на жиовта ни и за онова, което ни чака след края на земния ни път, и няма никакъв проблем да отсвирим религията – тя не ни е необходима. evolutionПредставете си обаче, ако прехваленият ни съвременен свят греши по тоя въпрос. Представете си, че атеистичният светоглед е радикално сбъркан. Какво правим тогава? Само напомням, че именно този светоглед е неофициалната официална позиция по най-сложните екзистенциални въпроси в натрапчиво секуларното днешно образование, което решително отрича религията, но обилно пои детското съзнание с мними метанаучни хипотези. Защото, ако не знаете, това е единственото, с което науката разполага към днешна дата по въпросите за произхода на света и живота – хипотези, теории, предположения или, казано с други думи, не точно наука, а по-скоро научна фантастика. Когато популярните хипотези за самовъзникването на света и живота и спонтанната макроеволюция бъдат най-сетне подплатени с реални, обективни и категорични факти, те биха се превърнали в наука. Твърде много десетилетия обаче това така и не се случва и, да ви призная, няма изгледи да се случи скоро, а според мен – когато и да било. Затова за мен лично измисленият свят на уж „научното“ безбожие си остава една зле прикрита и неубедителна религиозна система, ревностно охранявана от силната вяра на определена група пазители на тази подчертано материалистична доктрина.

Значи имаме един свят, пълен с хора, които безспорно рано или късно ще умрат. После имаме стотици милиони свидетелства, че там отвъд има нещо. Мъждука и някаква странна екзистенциална алтернатива в лицето на концепцията на метанаучния материалистичен атеизъм, според който там отвъд нямало нищо и всичко се изчерпвало със земния живот. Имаме обаче и редица религиозни и философски системи, които от векове дават определени представи за отвъдния живот и това, което ни очаква там. Вие на какво залагате? Много хора залагат на религията. Всъщност цели народи залагат на религията. И макар да има отделни личости, които се провъзгласяват за атеисти, в историята няма и никога не е имало атеистичен народ или култура. Ако това е така, ако вярата е наистина толкова важна, а тя несъмнено е, то навярно има известно значение и коя именно вяра изповядва човек.human-evolution-throughout-life-wide-hd-wallpaper

Не е никак популярно да твърдиш обаче, че някоя религия не е права. На хората това не им харесва. Предпочитат сервилната позиция на всеядството. Любимата теза на повърхностно запознатия с духовните течения човек е да каже, че някак си ги приемал всички или най-малкото не отричал никое. Това за жалост е една шизофренична позиция, колкото и да е привлекателна за мнозина и има твърде малко общо с реалността. Когато човек реално се запознае с по-известните световни религии, духовни и философски учения и практики, той скоро си дава сметка, че противно на популисткия лозунг за сходство и някакво фиктивно единство между тях, те всъщност имат малко до почти нищо общо. Да не говорим, че повечето от тях категорично и радикално си противоречат помежду си и то по най-фундаментални въпроси като тези за прозихода на света, смисъла на живота и същността на Бог. Това твърдение е напълно валидно за взаимоотношението между християнството и исляма, между исляма и будизма, между юдаизма и индуизма и горе-долу между кои да е две или повече религиозно-философски доктрини, съпоставени една към друга. Ще го повторя, за да не останат съмнения и ви каня да проверите това за себе си, за да се убедите веднъж завинаги – всички тези религии си противоречат помежду си.

Това може да означава само две неща – или никоя от тях не ни дава истината за произхода на света и смисъла на живота, или тази истина се съдържа в само и единствено ЕДНО от тези учения. С други думи човек е призван да направи избор за себе си по този толкова ключов екзистенциален въпрос. Нещо повече – ако едно от тези предания ни дава истината, то всички останали ни въвеждат частично или напълно в заблуждение, което може да има пряко отношение към съдбата на душата ни във вечността. Тук нищо не твърдим – просто изясняваме положението, слагаме картите на масата, защото от йога дебата последните дни стана очевидно, че обществото ни е забележително невежо по отношение на духовните учения и практики.

1975119_715024451873201_507472765_nВярващите християни очевидно са направили своя избор. Онези от тях, които са православни не само номинално, но и имат реална представа какво всъщност ни е завещал Господ Иисус Христос като учение, намират за крайно смущаващо в умовете на българските деца да се легитимира по положителен начин едно източно религиозно учение. Твърдението, че йога не е религиозно учение, е съвършено нелепо, абсурдно и категорично не отговаря на истината. Ако някой ви убеждава в подобна теза, той или незлонамерено ви подвежда поради собствената си теологическа неосведоменост, или злонамерено ви лъже.

Йога определено Е и винаги е била подчертано религиозна концепция. Всеки относително адекватен йога инструктор ще ви каже, че йога е много повече философия и екзистенциална доктрина, отколкото система от физически упражнения. Нещо повече – физическите упражнения имат за цел да подготвят ума и тялото за същинските духовни преживявания, трансови и хипнотични състояния, изменение на съзнанието, „просветление“, както го наричат. Да обаче според християнското учение и духовен опит това „просветление“ си е чисто затъмнение и влизане в контакт с безплътни същности, които далеч не са добронамерени към човека. Жадният за трансендентално преживяване обаче се ласкае, че има достъп до нещо отвъд и не им държи сметка какви са точно тия същности, а поради духовно невежество и повърхностно отношение рядко разполага с каквито и да било реални критерии за преценка по тия въпроси. Реакцията на родния клир в тази връзка е напълно адекватна, защото църквата ни се опитва да предпази децата си от едно потенциално много опасно за душата на човек учение. Дали вие лично вярвате, че е това е така? Ами, виждате ли, това си е лично ваша работа. Когато обаче стане дума за масово, макар и уж полусъзнателно от страна на институциите индоктриниране на български деца, въпросът вече не е само наша лична работа, а става изведъж обществена работа.

sv_tervel
Иконопис на Св. Цар Борис Покръстител и Св. Цар Тервел

България от дванайсет века е официално православна. Да не говорим, че има убедителни данни, че и Аспарух е бил християнин. За баща му и сина му знаем това със сигурност. Предците ни са имали добри причини да изберат, утвърдят и опазят православието по нашите земи в продължение на повече от хилядолетие. Нелепо е отново и отново тенденциозно да отказваш да въведеш в образованието преподаването на това традиционно за народа ни духовно учение, но да караш децата да учат източни духовни учения за матурите си. Това си е почти насилствено рязане на корените ни. И това са само повърхностните аргументи. Същностните включват духовния път на тези деца в живота, моралния и ценностния им хоризонт и евентуално съдбата на душите им, но поради масовите суеверия и езичеството в съвременна България това е трудно да се изкомуникира адекватно публично. Толкова по-зле за нас, поне от гледна точка на православието ни. Иначе сме сите православни, кой от кой по-вярващ, всичките кръстени, мнозина венчани. Но да ни питаш православие какво е – не можем да ти кажем. Иначе свещениците били лошите, че се опитват да поограмотят духовно невежия народ. Като мълчат смирено – що мълчат, като говорят – бе, тия няма ли да млъкнат. Българска работа…

Аз НЕ СЪМ Шарли

На пищна церемония в Ню Йорк снощи противоречивият вестник Шарли Ебдо получи годишната наградата за свобода на словото на международното литературно сдружение ПЕН (абревиатура от английски на думите „поети“, „есеисти“ и „романисти“; думата pen“ сама по себе си пък означава писалка, химикал). По повода имам да кажа следното – аз лично категорично НЕ СЪМ Шарли. Не смятам, че „арт“ посланията на вестника са повод за някаква особена гордост, нежели пропаганда или парадиране с правото на подигравка на чужд гръб. И съвсем не виждам дейността на тези карикатуристи като някаква еманация на правото ни на свободно изразяване. По-скоро бих окачествил работата им като евтина и подчертано безвуксна имитация на свободомислие.

В интерес на истината съм по-скоро съгласен с имамите, които предложиха да се забрани подигравката с религия в международен мащаб. Разбира се, едва ли е съвсем уместна и подобна крайна идея, но със сигурност би било добре обществото лека полека чрез медиите да се самопревъзпитва в едно по-деликатно и вежливо публично отношение, когато стане дума за екзистенциалното верую на хората. „Политическа коректност” май беше популярнит термин. Точно както лека полека обществото се приучи да не се подиграва с хората на расова основа или на базата на физическите им особености. Не че не го правят все още отделни личности, но поне обществото не гледа с добро око на това и се стреми да изолира явлението.

Връзката с Шарли е очевидна. Дали е много умно да влезеш в клетката на лъва и да започнеш да го дразниш, да му дърпаш опашката, да му подритваш вечерята? Ще се съгласим, че само невменяем или до безумство безразсъден (за да не кажа тъп) човек е способен на подобно поведение. Религията на свой ред за милиарди хора по света е най-съкровено и интимно духовно преживяване. Бог, който както го възприема, е за мнозина единственото семейство, което познават. Публичната подигравка с това определено не ми звучи като много умно решение и не виждам по кой точно начин укрепва устоите на т.нар. „свобода на изразяването”. Това е една криворазбрана, дори по своему извратена „свобода”.

Ако говорим конкретно за казуса Шарли, да почиват в мир трагично загиналите, то бих казал, че техните „гениални” графични изстъпления са по-скоро манифест на естетическия, етичен и интелектуален провал, отколкото уж триумфална изява на някакви велики демократични ценности. Нека си го кажем – карикатурите им, които бяха натрапени на цял свят да им се диви поради злощастния инцидент, са си пример за чиста проба простащина от най-висш ранг, гарнирана с радикална липса на вкус, такт и усет за толерантност към духовния живот на ближния, бил той мюсюлманин или християнин.

mockery_by_cerero

Да, теологически ние християните имаме своите непримирими различия и се намираме в две различни вселени с последователите на исляма, но що се отнася до подигравката по същество с вярата на човек в Бог, определено сме на същия бряг. Разбира се, това в никакъв случай не значи, че одобряваме подобна хомофобска постъпка като грозната терористична саморазправа в Париж от началото на годината. Извън всякакво съмнение е, че това е недопустимо и е тъжно, че се намират религиозни основания за подобно поведение. Но, след като това е така, може би е най-разумно подигравката с религия просто да бъде поне неофициално табу в публичното пространство.

Нека който желае си се надсмива с произволна доза вулгарност и слабоумие над духовни лидери, книги и догми в дома си или в неформална обстановка, но нека псевдоарт гнусотиите тип „Шарли“, които целят да унижат нечие религиозно самоопределение да нямат място поне в масовите медии. В нашата християнска Библия пише „Недейте се лъга: Бог поругаван не бива“ (Гал. 6:7). Ако ще сме толерантни, нека наистина бъдем толерантни и да възпитаваме обществото в здравословно уважение към интимния живот на хората, от който религиозното преживяване е неразривна част за буквално милиарди по света. Има неща, с които подигравката, и особено публичната подигравка, е напълно неуместна, а, както виждаме, може да бъде и опасна. Религията несъмнено е едно от тъкмо тези неща. Така че, нека бъдем бдителни и по-добре да не пускаме слона в стъкларския магазин. Най-много да счупи нещо.

Религия на мира

Текстът е публикуван за пръв път на 08 януари 2015 като статус във фейсбук.

Когато джихадист се самовзриви в автобус в Близкия Изотк, въздъхваме и си казваме: „е, нищо ново, там така правят“. После бързо забравяме за случая до следващия подобен репортаж. Когато радикални ислямисти разпъват хора на кръст и режат глави на християни заради вярата им в Сирия и Египет, пак махваме лековато с ръка и казваме: „е, те тия фанатици са си луди, не можем да помогнем“. Когато обаче това се случи на наша територия и клането се окаже в т.нар. ни „цивилизован свят“, изведнъж започва наистина да ни пука. Най-сетне си даваме сметка, че границите отдавна не са това, което бяха и че онези от изтока, дето се самовзривяват в супермаркети, бият жените си за здраве и колят християни по площадите са всъщност сред нас. Да, това е същият свят – нашият свят, не източният или западният, примитивният или цивилизованият. Границите отдавна са само на картата.

2

Но задайте си един въпрос. Защо не чухме нито веднъж по новините за православен монах, който в пристъп на религиозен фанатизъм да разстреля десетина души, за да угоди на своя Бог? Защо не чухме за будист да се самовзриви в детска градина, за да постигне по-бързо нирвана? Как не се намери един радикал хиндуист, който да направи камикадзе пирует в някой небостъргач от религиозна ревност?

Трябва да престанем с учтивото мълчание и да си кажем истината в очите – има проблем, и то световен проблем, с една определена религия и с начина, по който немалки групи от хора я разбират и изповядват. Очевидно това е ислямът. Очевидно тези хора намират достатъчно основания в свещените си текстове, за да убиват не просто безнаказано, а с парадоксалното очакване за някаква небесна награда за безчинствата си. И тези основания всъщност ги има черно на бяло. Фанатиците не си ги измислят, завещани са им от техния пророк.

Не знам защо специалистите по ислям и миролюбивите мюсюлмани (които все пак познават религията си) мълчат по въпроса. Ако потърсите в интернет, ще видите извадки от над сто пасажа от Корана, които не просто могат да бъдат интерпретирани като призив към насилие и саморазправа, но далеч по-неочаквано би било, ако не ги разбереш като такъв призив (вж.http://www.thereligionofpeace.com/quran/023-violence.htm). Над сто!!! Ама те не ги интерпретирали правилно. Да, кажете това на 12-те жертви от вчера и на семействата им. А и в крайна сметка дали наистина не са ги интерпретирали правилно? И аз мога да чета, а в пасажите от линка, който ви споделям, откривам силно смущаващи моменти. Сверих някои от тях и с различни преводи на Корана на български – да, вътре наистина пише такива неща. Ама то в превода от арабски се губел истинският смисъл. Мда, трябва да се има пред вид, че често в превода се губят и човешки животи… А колко ли мюсюлмани в България четат същите текстове и не ги интерпретират правилно?

Когато в християнството нещо не се интерпретира правилно, се раждат разколи и ереси, а група белобради старци деликатно си разменят словесни удари по църковните събори. Когато в исляма нещо не се интерпретира правилно, загиват хора по брутален начин, падат небостъргачи, гърмят автобуси. Когато някой от неразбиране, лошо възпитание, злорадство или по каквато и да било причина се подиграе с християнската вяра, ревностният християнин или се старае в смирението си да не обръща внимание на това, или дори се моли за този човек Бог да го вразуми, да го заведе към покаяние. Когато някой се подиграе с исляма, ревностният мюсюлманин отива и разстрелва този човек. Не знам, има нещо силно притеснително в това, най-вече защото не е изолиран случай, а тенденция и то дългогодишна. За мен лично ислямът все повече започва да изглежда като една потенциално много опасна за обществото религия и вярвам, че трябва да сме с повишено внимание към това явление, набиращо все повече сила в световен мащаб и имащо подходяща почва за развитие и тук в България. С оглед нещата, които съм чел по темата и с оглед публичното поведение на немалко мюсюлмански групи, което демонстрират от години насам, аз лично в никакъв случай не бих могъл да нарека това „религия на мира“.

Салман Рушди пък се изказа, че религията заслужавала неуважение заради френските събития. Е няма как да се съглася, най-вече заради манипулативната формулировка. Неуважението, г-н Рушди, дължим първо на невменяемите психопати, които използват религията като почва за култивиране на омразата, хомофобията, комплексите и агресията си. И да, не религията по принцип, а конкретно ислямът определено може да бъде опасен и все по-често е, особено в ръцете на психически нестабилни хора. Историята, както и актуалните новини недвусмислено потвърждават това опасение. Бог да прости загиналите във Франция и да пази всички нас от подобни своеволия на самозабравили се фанатици!