Демокрацията е грешка!

me (4)Сега разбрахте ли, дами и господа? Демокрацията е грешка, слушаме от сутринта по всички телевизии. Грешка било, че Камерън насрочил референдум. Грешка било, че дал на хората право да избират политическото си бъдеще. Грешка било, че британците решили да излязат. Грешка според кого? Явно за мнозина демокрацията е една голяма грешка. За тях тя е валидна само когато е на страната на собственото им вездесъщо мнение. Във всички останали случаи е голям проблем. Това е тоталитарният модел на мислене и той отдавна е обладал геополитическото чудовище, което наричаме Европейски съюз.

Нещо историческо се случи днес във Великобритания. Тази страна се доказа достойна за великото име, което носи. В известен смисъл, ще си позволя да преувелича (а може би не), но бихме казали, че Брекзит е събитие от ранга на Магна Харта Либератум или една малка Френска революция. Такива грандиозни тектонични геополитически движения не се случват всеки ден. Всъщност, мисля че в най-новата история това стои на едно то най-висите места по значимост.

Сега започват спекулациите. Ама те няма да излязат, никой няма да го позволи. Ама то няма да предизвика ефект на доминото и ЕС ще устои. Ама те всъщност са се объркали нещо англичаните, сега ще преизберат Камерън и всичко ще се оправи. И, разбира се, Путин е виновен! Не знам дали чухте, но той е виновен и за урагана в Китай днес… Няма сърце тоя човек, ей!

Първо, англичаните напускат ЕС, нека това да е ясно на всички. Теоретичните шансове това да не се случи при този резултат от референдума са еквивалентни на шанса Къци Лафазанов да стане президент на България през ноември. Между другото, според мнозина той ще е много по-представителен, адекватен и подходящ за поста от настоящия титуляр, но това е отделен въпрос.

Второ, ефект на доминото има още от обявяването на референдума. В Италия искат изрично допитване за членството в ЕС и то победителите от местните избори, които взеха Рим. В Испания предстоят парламентарни избри, на които Подемос, консервативните евроскептици, се очертава да са втора политическа сила. В Австраия върви процедура по разследване на изборните резултати, които, както се твърди, с измама са отнели победата на кандидата на националистите. Алтернатива за Германия вече тръби из каналите си, че иска немски референдум, а гърците отдавна са на косъм по тоя въпрос.

И трето, англичаните не са се объркали. Много добре знаят точно какво правят и защо го направиха. Объркали са се тези, които не разбират сигналите, изпратени към света от това знаменателно историческо събитие. Либералите вече нямат нито моралната, нито политическата позиция да етикират консервативните идеи с празни клишета от серията „език на омразата“, „расизъм“, „ксенофобия“, ала-бала. Ще се наложи да признаят правото на хората да бъдат легитимно консервативни, да бъдат патриоти и да защитават традиционните ценности и ред в държавите си. Либерализмът вече не се подразбира, както се опитваха да го фалшифицират до скоро.

brexitДнес Великобритания извоюва знаментална победа. Победа на обикновения човек от народа над финансовите и политическите елити. Победа не демокрацията над корпорокрацията. Победа на националното чувство пред фалшивата аморфност на насилствено налагания мултикултурализъм. Победа на здравия разум над сектантския култ към един неототалитарен геополитически идол. Свещената крава на ЕС беше ритуално заклана от поданиците на кралица Елизабет. Принесоха я в жертва на олтара на свободния избор и правото на народите да решават политическото си бъдеще. Не съм сигурен, че мога да цитирам друго подобно събитие в съвременната история, където на обикновените хора да им е даван истински шанс да вземат свободно решение от реална политическа значимост. Повечето „демокрации“ днес оперират на базата на умело контролиран, медийно манипулиран от монополистите над общественото мнение вот. Брекзит, в този смисъл, е абсолютен прецедент.

Предстои да видим реакцията на елитите. Съпротивата срещу решението на британците ще е значителна, няма съмнение. Транснационалните корпорации предпочитат да убеждават шепа анонимни евробюрократи да им играят по свирката, вместо да трябва да се занимават по отделно с десетки правителства и да ги подкупват на парче. Много пари са замесени тук и твърде много изключително богати и влиятелни личности и организации са подчертано недоволни от това народите да правят каквото си искат. Ще видим каква ще е реакцията, но ще има такава. Ако тенденцията с разпада на ЕС се задълбочи, нищо чудно да предизвикат и война на Стария континент, само и само да не се върне властта в ръцете на хората.

Още веднъж, адмирации за британците за политическия кураж да започнат тази битка, за смелостта и силата да я завършат, за категоричния пример, който дадоха на цяла Европа с този демократичен подвиг. Сега ще започнат да ги плашат и хулят каква голяма грешка са направили, но демокрацията не е грешка, дами и господа. Грешка е медийно хипнотизираните граждани да позволяат на т.нар. „елити“ да правят каквото си искат, без да им пука за мнението на малкия човек. Но днес малкият човек направи голямо и шумно изявление. Предстои да видим какво следва.

Светът си вървеше преди СССР, върви си и след него. Така си вървеше и пред ЕС, ще си върви и след него. Първоначалното икономическо сътресение, което неминуемо ще последва за Острова, ще бъде преодоляно. Нито някой ще спре да търгува с тях, нито лирата ще се срине, нито някой ще тръгне да депортира чужденци. Повечето либерални „опасения“ са просто партенка, плашило, което, за радост на много от нас, не си свърши работата. Браво, Британия! Велико постижение! Да живей!…

Advertisements

Къде са бежанците или историческата роля на британския референдум

Къде изчезнаха бежанците? Какво стана? Всички очакваха тази пролет да има бум на мигрантското напрежение, а симптоми за подобен развой на събитията имаше в изобилие още през февруари. Но изведнъж всичко утихна. Как така? Нима вече Европа не е толкова привлекателна дестинация? Или от европарламента прекратиха социалните програми за подпомагане и интегриране на бежанци? 175676_600Или може би войната в Сирия е свършила? Или в Африка вече всичко е спокойно, икономиката им върви нагоре и хората не виждат причина да напускат континента си?

Нито едно от изброените, уважаеми. Другаде е заровено кучето, струва ми се. Утре Великобритания излиза на исторически референдум – да останат в ЕС или да напуснат завинаги съюза. Играта е на кантар. Членството им буквално виси на косъм, а Дейвид Камерън си къса косите, че изобщо предложи подобно мероприятие. Следя медийния им дебат по темата отблизо последните седмици и въпреки неистовите усилия, които агентите на статуквото влагат в защита на членството им, предварителните социологически изследвания са безмилостни – нищо няма да е ясно до последния момент. Решението ще е с фото финиш.

Един от най-силните аргументи в полза на Брекзит (от англ. Britain/Британия + Exit/Изход = BrExit) е свързан с неконтролируемата миграция. Ако кампанията покрай референдума беше гарнирана с един мощен бежански прибой по южния бряг на съюза, британците щяха да гласуват за излизане с огромен аванс преднина. В момента всичко това е на пауза. 6a00d8341d417153ef01b7c820717c970b-600wiЕрдоган, като мераклия да става член на ЕС (което никога няма да му се получи, но човекът си вярва), е принуден да хвърли всички усилия в удържане на бежанския наплив (разбира се, че го контролира, нали така изнудва за пари), въпреки че в момента е много недоволен от негативния развой на събитията около либерализирането на визовия режим за турски граждани.

Доволен или не, ако в момента имаше втори епизод на кризата от 2015-а, британците категорично щяха да гласуват за Брекзит. Сега, при по-тихи води, това има шанс да се размине. Ако обаче съм прав, мине ли референдумът, можем да чакаме продължение на драмата с ултиматумите, надуваемите лодки и калните лагери по гръко-македонската, а скоро навярно и по гръко-българската граница. Реджеп ще реши, че парите от ЕС са му малко или нещо друго не го устройва и хайде, на нов глас. Англия и компания ще бъдат много неприятно изненадани, особено ако гласуват за оставане в ЕС.

EU3На всички вече им е ясно, че утре във Велика Британия се случва нещо наистина велико и историческо, което далеч прехвърля границите на Острова. Поданиците на кралица Елизабет ще решават съдбата на цяла Европа, защото, нека не се заблуждаваме, излязат ли те от съюза, много скоро ще ги последват и други народи. Това ще е краят на ЕС, няма съмнение. Може би ще отнеме още петилетка да се доразбие схемата, но тази организация няма да я бъде. Като прибавим и сериозните финансови проблеми, които така или иначе съюзът отдавна има със страни като Гърция, Испания, Португалия, Италия, без британците нещата драстично ще се усложнят за нашия утопичен остров на евроатлантическото щастие.

Утре се решава съдбата на ЕС и е в ръцете на хората от острова отвъд Ламанша. Това е цивилизационен избор в истинския смисъл на думата. Избор, който ще отекне не само из цяла Европа, но из целия свят. Това е избор за национален суверенитет, за национално достойнство, за протекция на вътрешната икономика и на дребния производител пред транснационалните мега корпорации, за защита на традиционните порядки, ценности и културна хомогенност, за охрана на националната сигурност, за избор на демокрацията пред корпорокрацията и бюрократичната клептокрация, за отхвърляне на неототалтарния олигархичен модел, който е обсебил ЕС.

mcp1Англичаните са на път да дадат урок по народовластие на целия свят. Усилията, които се хвърлят в момента, за да останата те в съюза са огромни. Всички европейски лидери, а и Обама в това число, призовават за запазване на статуквото. Да видим. Трябва да призная, че по-скоро не ми се вярва да излязат. Информационният натиск за оставане е прекалено мощен. За това агитират и настоящият министър-председател на кралството Дейвид Камерън, и експремиерите Гордън Браун, Тони Блеър, Джон Мейджър, и изобщо всички по-изтъкнати тамошни официози. Самите британци са много объркани, а решаващ процент гласоподаватели ще се колебаят до последния момент. Именно техният вот ще реши изхода от мача.

И все пак, аз съм консервативно мислещ човек и от сърце подкрепям този порив за политическа и икономическа независимост. Утре в Обединеното кралство може ритуално да убията свещената крава на неолиберална хуманистична преструвка, наречена Европейски Съюз. Може утре англичани, шотландци и ирландци да поставят началото на края на федеративните мечти за щатски тип държава на Стария континент и аз лично ще ги аплодирам шумно, ако го направят. Ще съжалявам кротко, ако решат да останат, но дори самият факт, че тази капмания стана възможна и на повърхността изплуваха толкова много от умрелите риби на съюза, е силно окуражаващ сигнал. Бихме казали, че независимо от резултата, това е началото на една нова ера в европейската политика.

Вече няма как да дисквалифицирате идеите на съвременния консерватизъм като ги етикирате произволно, неуважително и безотговорно с клишета от серията „расизъм“, „ксенофобия“, „език на омразата“. Дори само предварителните проучвания на Острова показват пълен паритет на двете позиции, а в много райони и чувствителен превез на консервативния вот. Като добавим към това кметските избори в Италия, испанския Подемос, който се очертава да е втора политическа сила в страната на предстоящите избори, съдебния протест на вота в Австрия, където смятат, че националистът кандидат-президент бе „победен“ с изборна измама, все по-сериозните позиции на Алтернатива за Германия и още куп подобни процеси из цяла Европа, смело можем да заявим, че неолиберализмът вече далеч не е идеология хегемон на Стария континент. Нещо повече, изглежда, че на хората им писна от него.

Така че, днешните надъхани либерали ще трябва да сменят малко плочата и да започнат да гледат по-сериозно на консервативната позиция, набираща все повече последователи не само във Великобритания, но в цяла Европа, а също и в САЩ. keep-calm-and-vote-brexitНационалист не е лоша дума, а белег за лично достойнство и принадлежност към един напълно валиден, класически ценностен модел, който исторически е доказал през вековете своята обединителна сила, нравствена солидност и културно-политическа мощ.

Брекзит може да бъде началото на ценностна еволюция в цяла Европа, на ново Просвещение, ако щете, на икономически и институционален Ренесанс. Хора с моите убеждения виждаме огромен потенциал за културно-политическо прераждане в това събитие. За жалост, по-вероятно е то да се провали, а статуквото да надделее в полза на корпорокрацията. Съветският съюз имаше КПСС и пролетариат, Европейският си има бюрократски елит и либертариат. Общите неща между тези два исторически мастодонта са много повече, отколкото хората предполагат, но е дълга тема. Да видим първо какво ще стане утре. С голям интерес очаквам гласа на британците и силно се надявам да гласуват за промяна. Промяната така или иначе е единствената константа в тоя живот.

 

 

#JeSuisOXI или кой се страхува от демокрацията

Много идеологическа утайка се отцеди покрай гръцкия референдум. Много „демократи“ показаха истинските си лица. Много сериозен сигнал изпрати Гърция не само към ЕС и страни членки, но към целия неолиберален свят. У нас пък доста народ искрено се издразни от дързостта на гърка да отстоява правото си на демокрация. И ако още не ви е светнало, че истинските новини тук изобщо не са икономически, а народопсихологически и политически, значи трябва сериозно да си пренастроите сензорите за чувствителност към глобалните обществени процеси. Нима не разбрахте, че в гръцкия референдум не ставаше дума за лихвени проценти, а за цивилизационен избор? Драмата не беше и все още не е собствено икономическа, макар да се играе при такава сценография. Драмата е идеологическа, а на карта е заложена демокрацията, която май не от вчера бива системно изнасилвана от определени кръгове. 

Някои групи силно възнегодуваха срещу гръцкото „не“, но то се видя, че са непримиримо ядосани още при самата заявка за провеждането на референдума. И пак не по икономически причини, стегнете се, моля ви. За друго ставаше дума тук. Ставаше дума за разместване на идеологически пластове и десакрализацията на някои култови идоли в обединена Европа, на които всички отдавна са приучени да се кланят безропотно. Че какви са тези нещастници гърците да подлагат под съмнение желанията на свещената крава в западния неолиберализъм – благородния международен кредитор? Greece-620x264Що за наглост от страна на тия неблагодарници да се усъмнят в безграничната добронамереност на хората с големите лихвени проценти под мишница, които ги хрантутят от години? Приблизително такива сигнали се носеха от Европа в процеса на подготовката за народното допитване в южната ни съседка. С други думи, посланието към гърците беше горе-долу такова – вие сте едни жалки и прости малоумници и изобщо не трябва да имате право да се изказвате по такива въпроси. Щом великите жреци ви казват да се поклоните дълбоко, чупката в кръста става не просто неизбежна, тя ви е необходима. Вие трябва да се радвате, че ви позволяваме да коленичите пред благоволението ни и да лижете подметките ни с точно определено от нас темпо и усърдие. Звучи ви цинично? Но, разбира се, то е именно такова. До сега не забелязахте ли??

Другите силно подразнени бяха щастливите покорни роби, които са свикнали отдавна с вкуса на тия подметки и с радост ги лижат като най-вкусен десерт. Той толкова им се услажда, че не виждат причина да не пазят с цената на всичко рецептата и за идните поколения. Да, българите сме точно в тая група. Но ние сме си свикнали, нали? Турско робство, партийно покорство, васален клиентелизъм – то си ни е в кръвта. И много ни е яд, когато ни навират в лицето тая истина. Силно ни издразни фактът, че ние нямаме дързостта на гърка, нямаме куража му, нямаме демократичното му самосъзнание и национално самочувствие да подложим под съмнение директивите на ботуша, който настъпва главата ни в калта вече четвърт век. Тъпче ни и ни учи да мълчим, да си траем, да не се обаждаме много-много, щото нищо не разбираме от политика и икономика. Великата богиня-майка – партията, беше изместена в представите на българина от великия западен икономически експерт, кредитор, инвеститор. Сега той е на пиедестала за религиозно почитание. Каквото той каже, е закон.

Мълчи, българино, мълчи, говедо просто и продължавай да гледаш тъпо в екрана на тиливизуръ си – от там ще ти обявят какво е добре за теб и какво не. И да не си съгласен, все тая. Ти си толкова малоумен и слабохарактерен, че си неспособен да си дадеш сметка кога те прецакват. Ето това ни подразни и затова се ядосахме на гърците. Защото се чувстват достойни да си кажат мнението и отстояват свободата си да го направят. Нас никой не ни пита за важните неща. Решават ги вместо нас и после се бият в гърдите, че да не питаш народа било политическа смелост. Народът не можел компетентно да се изкаже по важните въпроси. Не ги питайте за НАТО, не ги питайте за приватизацията, не им разрешавайте в никакъв случай да инциират лесно референдуми и не ги питайте за нищо, което реално може да повлияе. pensioneri1Те са тъпи и няма как да ви отговорят, само ще объркат нещата. Ето в такава демокрация живеем. Селективна демокрация – работи, само ако е в полза на едрия капитал. Ако случайно е в ущърб на олигархията, моля ви, махнете ни я от очите, това не е демокрация!

Така разпродадоха родината ни с безмълвното ни одобрение, така се подиграха с труда на поколения българи, че и имат наглостта да искат овации за безчинствата си. Изумително е как продължават да се бият в гърдите какви велики благодеяния са извършили за народа си… Това е истинско безочие, но явно и ние отдавна нямаме очи да видим. Защото не е луд, който яде баница – безочиливите сме ние, щом още не виждаме как ни се подиграват толкова години. Не може да сте по-добре, бе, разберете, няма как, бе. Вие сте утайката, боклукът, евтината работна ръка, не загряхте ли? С това се хвалим пред цял свят – колко сме евтини. Елате и ни обладайте, ще ви пуснем тъничко, направо без пари ще се хванем за палците… Благодарете за трохите и мълчете! Навеждайте главица и си трайте! Кредиторите знаят по-добре.

Не ги мислете гърците, те ще се оправят. От БРИКС вече ги поканиха да си хортуват. И ако не се сеГъркът в криза и фалит е сто пъти по-добре от българина при „икономическа стабилност“. Нали така я наричат? Прочетете си пак „Приказка за стълбата“ на Христо Смирненски 5394-211(курсивът е линк, б.м.) и ще ви светне веднага как работи това. Икономическата стабилност е едно нещо за евродепутата с 20 000 евро заплата и съвсем друго за пенсионерката от Тутракан със 150 лева месечни подаяния. И пак ще кажат някои, ма много драматизъм, бе Димитре, много патос нещо те е завладял. И ако не виждате защо патосът тук е изключително уместен, значи наистина шансовете ни за промяна в България са силно оскъдели.

Изчакайте пет години, разправяха през 91-а. Малко ще е трудно в началото, но после всичко ще се оправи. После годините станаха десет, петнайсет… Изчакайте още. После чакахме да ни приеме ЕС, после чакахме да минат и в съюза пет години, да се адаптираме, вече гоним десет, но е видно, че и те ще омалеят… Колко още, дами и господа велики политически и икономически експерти? Колко още, докато приключи преходът към светлото бъдеще? Но те знаят, че никога няма да приключи, защото „партньорите“ ни явно нямат за цел българинът да живее добре. Ако го имаха за цел, отдавна да сме заживели по-добре и от гърците. Но целта е да ни ползват като евтин донор, нищо повече. С това сме им ценни – че сме им без пари. Явно и целият им модел, който ни натресоха тук няма за цел българинът да живее добре. И ако ви дрзни, че гърците не се примиряват с изрични диктовки, то е защото вие сте се примирили. Но докато смирението е белег за духовна зрялост, примиреието е белег за овчедушие и гражданска слабост.

Абе, все едно… Стокхолмският синдром си ни тресе тук и това е, то е ясно. Политическите лъжи и престъпления срещу народа от прехода в България са толкова много, че може да им се посвети цяла енциклопедия. Но въпросът е принципен. На гърците им стиска да си кажат, на българите – не. Гърците излизат по улиците да си защитят интереса, българите излизат, само ако чуят по новините, че е модерно и идеологически безопасно да си там. Гръцките протести пратиха мощно демократично послание към целия свят и ще доведат до дълбоки икономически и политически промени за страната им, българските протести доведоха просто до лоша козметична операция на властта, но политиката ѝ си остана абсолютно същата. Ей затова ни издразниха гърците. Защото при жизнен стандарт, който за нас би бил извънредно национално благоденствие, те казаха не, не е добре за нас, не е добре за децата ни, ще търсим друг ход. Затова станаха мързеливи, крадливи, гадни, лицемерни и подли, чакащи друг да им плаща сметките и не знам си какво още. Защото им е остнала национална доблест, а тя у нас отдавна е най-страшен дефицит.