Сидеров е виновен за всичко!

Опасявам се, че покрай случая Сидеров встрани останаха няколко самосвала с наистина ключови за народа теми, които по чуден начин се оказаха почти незначително маловажни в сравнение с уличното риалити. Не казвам, че импровизираната драма пред НАТФИС е режисирана, за да отклонява нечие внимание. Но определено ми се струва, че покрай измислените и бих казал пресолени публични зрелища потъват в забвение някои наистина важни въпроси, за които обикновено си спомняме едва когато е вече твърде късно да се реагира.

Личното ми мнение за конкретния случай е, че поведението на Волен май е прекалено своеволно напоследък и постига обратен ефект за иначе справедливата кауза, която той и Атака защитават в публичното пространство. zx450y250_2216364Д-р Николай Михайлов неслучайно иронично предложи вчера в ефира на БНТ прозападните организации да наградят темпераментния ни националист за заслуги към т.нар. „евроатлантическа“ идея. Парадоксално, но факт. Смятам, че при създалата се ситуация и самият Волен ще трябва най-сетне да си направи добра равносметка за противоречивите средства, с които си служи за отправяне на политически послания.

След това необходимо уточнение, аз лично не видях по масово тиражираните кадри Сидеров да е извършвал престъпление, както се говори, нито дори да е хулиганствал, заради което му се иска имунитета сега. Без съмнение обаче видях едно смущаващо публично поведение, което не отговаря достатъчно адекватно на висотата на поста, който Сидеров заема и още повече не отговаря на висотата на каузата, която Волен претендира да защитава. Затова оскъдява и подкрепата към партията му, не толкова заради грантаджиите или американското посолство. И не казвам, че човекът не е искрен в предаността си към националната идея, напротив. Но определено подходът му в твърде много отношения е дълбоко погрешен, стигащ на моменти до пълен абсурд. Жалко е, че покрай самоубийственото за имиджа на Сидеров поведение страда и една велика идея. Идея, много по-голяма от неговата личност или партията, която е създал, с цялото ми уважение. Идея, която настоява за далеч по-взискателно отношение към собствените постъпки от страна на всеки, почувствал се призван да я олицетворява пред народа.

А какво остана незабелязано покрай тоя изкуствено раздут медиен сюжет? На първо време това е реалната хулиганска постъпка, извършена от нападателя на г-н Сидеров, и углавното престъпление да забиеш юмрук на народен представител в национален ефир, току пред очите на полиция и граждани. Всичко това бе негласно оправдано от обществеността, широко аплодирано по всички медии, а извършителят, произведен в своеобразен „герой на деня“, макар да е и без съд очевиден престъпник, който си позволява по подобен допотопен, агресивен начин да упражнява физическо насилие срещу друг човек. То май в България престъпниците отдавна са любимци на родната медия, когато стане дума за формиране на модели за подражание в съзнанието на и без друго морално възпрепятствания ни народ. Чудесен пример се дава на младите как да си решават личните проблеми и да изразяват политическата си позиция…

Последните дни се случиха и куп други вълнуващи събития, които екшънът пред НАТФИС заглуши. Какво ще кажете за бюджет 2016, новия заем от над пет милиарда (всички курсиви са линкове, б.а.) и страховитата дългова спирала, каквато някои вещаят? Какво ще кажете за скандалните „демократични“ избори, фалшифицираните протоколи, безпрецедентия брой невалидни бюлетини и заложниците в Арена Армеец? refugeesКакво ще кажете за самолетите със стотици хиляди мигранти, които добрият канцлер Меркел опакова като коледен подарък да ги праща към Балканите? Какво ще кажете за легализирането на ГМО за цялата територия на ЕС и забраната суверенните парламенти да защитават суверенната територия на страните си от такива съмнителни франкенщайновски продукции? Какво изобщо значеше тая дума суверенитет?… E, сега като започнаха да стрелят и с гранатомети из центъра на София, май най-сетне ще отместим взор от скалъпените сензации, за да установим, че и други важни неща се случвали около нас… Обществото ни сякаш иска да избяга от реалните проблеми и се вкопчва като удавник за сламка в уж лесно отстраним, но също така и фалшив „проблем“, лъжепроблем.

Разбира се, щеше да е чудесно, ако Сидеров беше виновен за всичко това. Особено сега, като сме го притиснали в ъгъла. Значи, като му махнем имунитетчето и го опозорим, и България ще цъфне най-сетне. Ето #КОЙ ни бил проблемът. Волен Сидеров, куче, ти прецака схемата! Ти продаде демокрацията! Заради теб е беден и болен българсият народ! Заради теб са всичките нещастия в света. Заради теб и Путин! Пратете им момчетата с гранатометите веднага! И тоя път да са с оптичен мерник пустите машинки, че… нещо много халосна ни излезе политическата дейност.

Advertisements

Лудогорофобия

Абе, Домусчиев, ти пък и ти как се издъни, човече, гръмко и грозно, та да дадеш повод сега на хейтъра да попържа и да сее огън и жупел по адрес на Лудогорец с повод и без повод. Те и без друго не се спират де, че тя завистта не мóри, а мъчи. Отдавна жадно те дебнат да те спипат в провинение и ти на тепсия да им го поднесеш, че и без пари. А нямало, казват, безплатен обяд. Ама Кирил Домусчиев сам им се сервира, алангле, в собствен сос и с гарнитура. Евтино я захапаха мръвката тоя път лудогорофобите и кой знае колко още време има да я дъвчат. Хубаво поне, че бързо попреглътна гордостта футболният бос и доброволно си посипа главата с пепел. Е, в ресторанта му няма да липсват мераклии 5_3да доглозгат кокала, ама той сам им го подаде, ще трябва да стиска зъби сега.

Разберете ме правилно, в никакъв случай не се опитвам да оправдавам агресивното, неадекватно и категорично недостойно поведение на многоуважаемия собственик на Лудогорец към беззащитния и хрисим репортер от БТВ. Къде под въздействието на емоцията, къде на питието, иначе играещият го сдържан бизнесмен безспорно прекрачи граница, която малцина са се прецаквали да преминат и която категорично не бива да бъде пресичана не само в света на спорта, но в публичното говорене изобщо (а ако питате мен и в неформалното общуване също, но темата за личния морал я оставям за друг текст, този ще е апология на Лудогорец). Това, разбира се, е само очевидният аспект на късометражния шедьовър от онази вечер. Има обаче и втори план тук, който отдавна ми се набива на очи, като стане дума за тима от родния ми Разград, и в известен смисъл се радвам на повода да споделя позицията си по темата.

Витае една зле прикрита злобичка към Лудогорец, откакто стана ясно, че единайсеторката от Делиормана се развива чудесно. Щом взеха да печелят и титла след титла пък тая мъчително таена злоба се превърна в съвсем открита омраза. Дори бяха създадени страници и групи по интереси във фейсбук, изрично посветени на хаотичното оплюване на разградския отбор. Типично по български от една страна, от друга – жалко, че именно такова позорно, комплексарско поведение разпознаваме като характерно за нас.

12-05-28-31023_2

В известен смисъл разбирам такава реакция от определени групи фенове. Едно статукво бе разбито, ако не завинаги, то, както изглежда, задълго. Появи се нов силен играч, който разстрои двуполюсния модел на синьо-червена доминация в българския футбол и това ядоса мнозина, особено „фундаменталистите“. Грандовете ни сякаш престанаха да бъдат грандове. Вместо любимите на поколения българи Левски и ЦСКА, на голямата сцена взе да се кълчи някакво селско отборче, че и най-нагло поискаха всенародна подкрепа за европейските си воаяжи. От къде накъде? Те дори не са българи повечето! Хайка наемници! Башибозук! Измекяри някакви, събрали ги от кол и въже, ще искат България да вика за тях…

Много хубаво това, ама имам новини за вас. Съвременният футбол е първо корпоративна и чак след това спортна игра. Шампионската лига е бизнес проект, Световното по футбол е бизнес проект и всеки един малко по-значим отбор на тая планета е доста сериозен и скъп бизнес проект. За да гледаме добър футбол, трябва зад кулисите да има на пост кадърни бизнесмени, които да дърпат конците, иначе представление просто няма да има. Трябва някой да извади парите, да поеме риска, да си сложи главата в торбата. И понякога, когато дойде друг, който нищичко не е вложил от себе си, а само се чуди как да бръкне в гащите на първия, за да го дразни, ами как да ви кажа, случва се и да ти кипне, и да се издъниш даже. Ама бил мутра, бил с протекции, не знам си какво. Не съм разследващ журналист нито следовател, но дори да е какъвто го изкарват, да не би пък да е първият с подобна слава, който хваща български отбор? Що на другите все не им се получава? Да не говорим, че знаем и за не един и двама негови колеги от родния спорт с далеч по-невъздържани и просташки маниери, демонстрирани неведнъж публично, но не помня чак такава врява да се вдигна около техните изцепки, някои от които доста актуални. Ама това е друга тема.

photo_1240Имам и още една новина за лудогорофобите, при цялото ми уважение към фенската култура у нас и дълголетната привързаност на цесекари и левскари към тимовете им. Разбирам, че сте инвестирали много емоция в любимите си отбори от най-ранна възраст, но те също са немници, бе хора. Това са реалностите в нашия свят. За чест и слава работим май само писателите. Футболистите ритат за кинти! Браво на Пената, че се втурна да вади давещите се про боно, ама нека не се лъжем, пробоното ще е до време, а и мечкарят от катуна знае, че гладна мечка хоро не играе. Така че, нека да е ясно – ЦСКА и Левски (а май и цялото ни първенство с изключение на шампиона) са в киреча в момента не защото нямат легендарна спортна история и безброй фенове, а явно защото управниците им нещо не се справят, бе хора. И последният, който е виновен за тая работа, е клетият ни Лудогорец. Доколкото ми е известно не са в Разград натрупани астрономическите дългове на армейците и не от Разград менажират Левски.

Аз пък ще ви кажа, че си прекарах супер на трибуна „Моци“ в онази вечер и най-искрено се насладих на спектакъла, който ни поднесе нашият тим. Като малък тренирах лека атлетика на тоя стадион (имаше писта по онова време), а понякога ритахме и топка, като ни позволяха да погазим малко тревата без бутонки (не че беше кой знае колко поддържана, но все пак). Не сме вярвали тогава и в най-смелите си мечти, че един ден ще гледаме селската ни команда от Разград да играе дори в Б-група, камоли нещо повече. Помня, че имаше някакъв напън по едно време преди петнайсетина години и бяхме влезли в Б, но парите бързо свършиха и всичко тутакси замря. Да си призная, подозирах, че същото ще се получи и като чух, че някакъв тузар с щатски бизнес щял да хваща клуба. Радвам се, че Домусчиев ме опроверга!

Да, имаше празни места на стадиона действително. Но нека не се заблуждаваме. След демографската катастрофа от последния четвърт век в Разград останаха около 30 000 жители. Стопи се горе-долу наполовина градчето ни за има-няма две десетилетия. Не е реалистично да очакваме стадион за 8000 да се пука по шевовете. Това си е повече от 1/4 от цялото население на града с децата и старците в това число. Да, при големи евромачове навярно и предвидените за след пълната реконструкция 12 500 места няма да стигат, но засега това са реалностите. Да не говорим, че цените на билетите за шоуто на Лудогорец feat. Цеца, Джина Стоева и Крисия са отказали много хора от намерението им да бъдат съпричастни към събитието. Цени между 20 и 50 лева определено са доста високи за скромните възможности на малкия ни Разград, който икономически хич не е цъфнал и вързал, така че за мен стадионът си беше възпълничък, макар да се белееше по някоя седалка тук и там.LudogorecArena03

Шоуто беше на супер ниво, новата трибуна също. Понеже отдавна не живея в града, това беше реално първото ми посещение на стадиона от едно време насам и, да ви кажа, останах много доволен и впечатлен от съоръжението. Още по-доволен бях от красивите голове, резултата и титлата, но признавам, че побързах да си тръгна преди афтърпартито с балканските фолк диви. Да кажем, че твърде много емоции щяха да ми се насъберат за една вечер.

Иначе, браво на проекта Лудогорец! Браво и на Домусчиев и на целия екип на тима за забележителните резултати и за това, че вдигнаха толкова високо летвата в българския футбол! А за другото – човекът си се извини най-официално и публично, че и смирено мълча на пресконференцията, докато Борисов замазваше положението след, бих го нарекъл, колективния гаф, който им се получи. Но да не смесвам темите тук, че ще трябва да напиша цял трактат за подводните камъни в съвременния политически пиар. А за онези, които го играят прекалено скандализирани от „олигофренската“ изцепка, какво можем да кажем… Както пише в Книгата на книгите: „който от вас е без грях, нека пръв хврли камък“ (Иоан 8:7).

Je Suis TV7 или за свободата на словото в България

Най-скандалното, което видях около вчерашното фиаско пред ТВ7, като изключим милицията, бяха всъщност реакциите на хората. Изуми ме злорадството, с което мнозина изразиха радостта си от това, че някой се опитва да прекрати дейността на една медия и да остави служителите ѝ без работа. Така им се пада, злобееха и продължават да злобеят мнозина „светци“. Да ги затварят, майната им, радваха се. ТВ7 и свобода на словото нямат място в едно изречение, подмятаха други, за да подчертаят обществената си позиция, да не би някой да ги вземе за симпатизанти на Бареков (не че има такива в държавата, че навярно и в самата ТВ7, а може би особено пък там, но за всеки случай).

Freedom_Of_Press___12_by_luci_shani

Нека веднъж завинаги да развенчаем мита за „свободните медии“. Напълно свободна мейнстрийм журналистика няма, не може да има и според мен е нереалистично да се очаква нещо такова от тази професия. Много бързо и лесно ще ви докажа това гръмко, макар и самоочевидно от друга страна твърдение. Има две нива на радикална зависимост в журналистиката, които няма как да бъдат преодолени. Първото е това на самите журналисти. За наша всеобща изненада всички те, колкото и да са добронамерени, колкото и високи да са идеалите им, те все пак работят срещу заплащане. Колко неочаквано, нали? С други думи те имат дадени ангажименти към стопанския субект, на когото са продали определена част от времето и компетенциите си и по закон са задължени да изпълняват въпросните ангажименти. И да, част от тях включват да не уронват престижа на юридическото лице, да се съобразяват с политиката му и, разбира се, на първо място да вършат каквото се иска от тях отгоре надолу по веригата на служебната йерархия. Е, разбира се, свободни са да напуснат по всяко време, но и вие, и аз знаем, че това невинаги е толкова просто, особено в България.

K

Второто ниво на зависимост е също толкова явно и то е корпоративното. Вие сериозно ли вярвате, че има популярни медии у нас, които са реално напълно независими? Че да не би да работят про боно, пък аз да не съм чул? Хайде, за национаната телевизия и радио съм склонен да приема, че са като цяло независими, макар и там неминуемо да има от време на време определени косвени политически влияния с уволнения, назначения на правилните хора и т.н., но то си е почти в реда на нещата, че много хубаво не е на хубаво, дето има една приказка. Повечето частни медии обаче няма как да бъдат независими в собствения смисъл на тази дума.

Блогът ми е независим, защото никой не ми плаща, за да го водя. Централните национални меди не са, никога не са били и никога няма да бъдат независими нито от акционерите си и техните лични, корпоративни и политически интереси, нито от спонсорите си, нито от различните лобита, с които са вързани собствениците им. Друг е въпросът, че в случая с ТВ7 някои хора и кръговете около тях действаха толкова аматьорски, явно и пошло в употребата на медията за някакви лични и частни амбиции, че станаха за смях дори на начинаещите лобисти, а резултатите от щурия им медиен вабанк бяха силно противоречиви и изключително кртковременни. Опитните медии го играят много по-рафинирано, по-деликатно, та хората поне да не са сто процента сигурни, че и тяхната дейност подлежи на външни въздействия. И номерът минава всеки път. А дейността им естествено, че подлежи на външни въздействия и е обект на такива, добро утро, свате!

Реална свобода на словото, уважаеми дами и господа, има единствено в интернет, където сядаш и пишеш на своя глава каквото чувстваш, както го чувстваш, когато го почувстваш. Не се отчиташ пред никого, нямаш редактор, който да ти каже какво и как е добре да се пише/каже и какво не е добре, кое събитие да отразиш и кое не, коя новина да включиш, коя да отпадне, кои гости са подходящи за шоуто, кои не стават, кой е „от нашите“, кой не и т.н. Няма акционери, които да те натискат, няма политически лобита, които да те изнудват, само собствената ти дебела глава и блогърски ентусиазъм. И всъщност дори това не е независима медия, защото е на сто процента зависима от твоите лични убеждения, вярвания, пристрастия и т.н. И това е третото ниво на зависимост – субективното верую, идеология, ценостна система. Така и в големите обществени медии има в най-добрия случай единствено относителна свобода, от време на време и никога по всички теми, а  журналистите са наистина последните, на които трябва да им се търси сметка за това, колкото и парадоксално на първо четене да ни звучи подобно оправдание. Просто така работи пазарът и ние нищо не можем да направим по въпроса.

ФОТО DARIKNEWS.BG
ФОТО DARIKNEWS.BG

Другото от вчера си беше смешна, за да не кажа потресаващо тъпа пиарска издънка на МВР, за която набързо хвъркнаха две глави от сравнително нисък ранг. Всяко чудо за три дни. Ако скоро ТВ7 не си намери кой да я храни, явно че лека полека ще им спират сървърите. Разбира се, другата издънка пък беше на „кредиторите“, които работеха по „инструкция“ да спрели излъчването на телевизията същия ден. Доста наивно май, пред вид, че няма нищо общо с процедурите по преустановяване дейността на такъв тип медия. Чак се зачудих цирк ли е това, някакъв нескопосан саботаж ли, какво… Съчетано с милиционерския ансамбъл около сградата и в студиата, за момент това наистина изгеждаше като тоталитарен тип посегателство срещу свободата на словото в държавата, което пак нямаше да е чак такава изненада, пред вид къде се намираме. Абе българска работа…

Колкото до ТВ7, понеже съм работил преди време като външен автор в тази телевизия и знам от първа ръка, че екипът им е изграден в голямата си част от чудесни, честни хора и отлични професионалисти, искрено им пожелавам да си запазят работата или да успеят бързо да си намерят по-добра. Колкото до това дали носят някаква лична отговорност за Барековата одисея от близкото минало, в Библията е казано да прощаваме дори на враговете си. „Тогава Петър се приближи до Него и рече: Господи, колко пъти да прощавам на брата си, кога съгрешава против мене? До седем пъти ли? Иисус му отговаря: не ти казвам до седем, а до седемдесет пъти по седем.“ (Матей 18:21-22). И още: „Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.“ (Матей 6:14-15). Защото безгрешни по тая земя няма, така че, айде, нема нужда да ми го играете светци…

А за свободата на словото в България, пък и в по-цивилизования свят по принцип – малко, но от сърце.