Защо йогата е кофти и какво ни чака след смъртта

Трудно е да схванеш защо йогата е кофти, ако понятията ти за духовния свят са основно в сферата на суеверието за теб. Когато човек не разбира колко реален е духовният свят всъщност, той лесно си позволява да бъде лекомислен и невнимателен, когато стане дума за такива въпроси. Но духовният свят е съвсем истински, въпреки че за него поучават от край време твърде много личности, които изобщо не го познават. Има цели древни и предревни учения, базирани на такава една изкривена и подвеждаща представа за невидимата паралелна реалност. Един ден, разбира се, всички ние ще разберем какво всъщност има отвъд. Каква ли ще е изненадата на мнозина да установят, че уж архаичните термини, с каквито боравят хора като православните духовници, са всъщност изключително адекватни и отразяват действителността много по-точно от всички останали научни, метанаучни и духовни суеверия, с които са се срещнали през кратковременния си земен път.

Walk into the light

Да, един ден вие наистина ще разберете кой е бил прав. Дори да сте жертва на атеистичната пропаганда или на налудничевото вярване, че човек е един бездушевен биоробот, а личността изчезва със смъртта. Всички ние на практика умираме още откакто сме поели първите си глътки въздух в този свят и сме орисани да преживеем прехода от временния към вечния живот. Всъщност самият процес на живота е неразличим и неотделим от процеса на смъртта. Така че и аз, и вие ще станем непосредствени свидетели на онова, което дебне в реалността, която сетивата ни все още не ни позволяват да видим. Дали има такава реалност? Немислимо е да се отрича това в наши дни, когато без съмнение знаем, че чрез физическото си осезание възприемаме по-малко от един процент от реалния спектър на творението, от което сме част. След смъртта хоризонтът ни несъмнено се разширява поне още малко.

Но нали „никой не се е върнал от там, че да разкаже“? Разбира се, подобно твърдение меко казано не отговаря на истината. Според проучване на Галъп от 1992 г. само в САЩ около 13 милиона души свидетелстват за преживяване близо до смъртта или буквално отвъд границата на смъртта. Това са около пет процента от населението на Съединените Щати по онова време. Идентично изследване в Германия от 2001 г. посочва цифрата на посмъртните свидетелства да е около четири процента сред немците. Аналогично сами можете да направите сметка колко е средно четири на сто от седем и половина милиарда, но определено е значително повече от „никой“, както лъжовно твърди нелепият, но популярен афоризъм.

etenral-life-in-heavenДа мина най-сетне на въпроса. Отдавна ми се струва, че като за общност от индивиди, всеки от които несъмнено ще умре, отделяме твърде нищножно внимание на въпроса какво всъщност ни чака отвъд. Особено, ако перспективата е вечността, както християнството ни учи. С други думи – имаме в едната паничка на везната ограниченото ни земно пребиваване, което, знаете, се изнизва почти неусетно, да не говорим, че нерядко приключва далеч преди очакваното, а на другата паничка е цялата вечност. Не е нужно везната да е прекалено прецизна, за да видим ясно накъде ще се наклони. Не знам за вас, но на мен определено ми се струва забележително важно да имам някаква ясна екзистенциална представа за вечния живот, особено пред вид статистически несъмненото обстоятелство, че стотици милиони от нас всъщност са се връщали „от там“ и са разказвали, т.е. – там има нещо. Въпросът е какво е то.

И тук се намесват системно охулваните в съвременния свят религии, смятани за толкова излишни в секуларната ни модерност. Сякаш науката ни е дала отговор на въпроса за смисъла на жиовта ни и за онова, което ни чака след края на земния ни път, и няма никакъв проблем да отсвирим религията – тя не ни е необходима. evolutionПредставете си обаче, ако прехваленият ни съвременен свят греши по тоя въпрос. Представете си, че атеистичният светоглед е радикално сбъркан. Какво правим тогава? Само напомням, че именно този светоглед е неофициалната официална позиция по най-сложните екзистенциални въпроси в натрапчиво секуларното днешно образование, което решително отрича религията, но обилно пои детското съзнание с мними метанаучни хипотези. Защото, ако не знаете, това е единственото, с което науката разполага към днешна дата по въпросите за произхода на света и живота – хипотези, теории, предположения или, казано с други думи, не точно наука, а по-скоро научна фантастика. Когато популярните хипотези за самовъзникването на света и живота и спонтанната макроеволюция бъдат най-сетне подплатени с реални, обективни и категорични факти, те биха се превърнали в наука. Твърде много десетилетия обаче това така и не се случва и, да ви призная, няма изгледи да се случи скоро, а според мен – когато и да било. Затова за мен лично измисленият свят на уж „научното“ безбожие си остава една зле прикрита и неубедителна религиозна система, ревностно охранявана от силната вяра на определена група пазители на тази подчертано материалистична доктрина.

Значи имаме един свят, пълен с хора, които безспорно рано или късно ще умрат. После имаме стотици милиони свидетелства, че там отвъд има нещо. Мъждука и някаква странна екзистенциална алтернатива в лицето на концепцията на метанаучния материалистичен атеизъм, според който там отвъд нямало нищо и всичко се изчерпвало със земния живот. Имаме обаче и редица религиозни и философски системи, които от векове дават определени представи за отвъдния живот и това, което ни очаква там. Вие на какво залагате? Много хора залагат на религията. Всъщност цели народи залагат на религията. И макар да има отделни личости, които се провъзгласяват за атеисти, в историята няма и никога не е имало атеистичен народ или култура. Ако това е така, ако вярата е наистина толкова важна, а тя несъмнено е, то навярно има известно значение и коя именно вяра изповядва човек.human-evolution-throughout-life-wide-hd-wallpaper

Не е никак популярно да твърдиш обаче, че някоя религия не е права. На хората това не им харесва. Предпочитат сервилната позиция на всеядството. Любимата теза на повърхностно запознатия с духовните течения човек е да каже, че някак си ги приемал всички или най-малкото не отричал никое. Това за жалост е една шизофренична позиция, колкото и да е привлекателна за мнозина и има твърде малко общо с реалността. Когато човек реално се запознае с по-известните световни религии, духовни и философски учения и практики, той скоро си дава сметка, че противно на популисткия лозунг за сходство и някакво фиктивно единство между тях, те всъщност имат малко до почти нищо общо. Да не говорим, че повечето от тях категорично и радикално си противоречат помежду си и то по най-фундаментални въпроси като тези за прозихода на света, смисъла на живота и същността на Бог. Това твърдение е напълно валидно за взаимоотношението между християнството и исляма, между исляма и будизма, между юдаизма и индуизма и горе-долу между кои да е две или повече религиозно-философски доктрини, съпоставени една към друга. Ще го повторя, за да не останат съмнения и ви каня да проверите това за себе си, за да се убедите веднъж завинаги – всички тези религии си противоречат помежду си.

Това може да означава само две неща – или никоя от тях не ни дава истината за произхода на света и смисъла на живота, или тази истина се съдържа в само и единствено ЕДНО от тези учения. С други думи човек е призван да направи избор за себе си по този толкова ключов екзистенциален въпрос. Нещо повече – ако едно от тези предания ни дава истината, то всички останали ни въвеждат частично или напълно в заблуждение, което може да има пряко отношение към съдбата на душата ни във вечността. Тук нищо не твърдим – просто изясняваме положението, слагаме картите на масата, защото от йога дебата последните дни стана очевидно, че обществото ни е забележително невежо по отношение на духовните учения и практики.

1975119_715024451873201_507472765_nВярващите християни очевидно са направили своя избор. Онези от тях, които са православни не само номинално, но и имат реална представа какво всъщност ни е завещал Господ Иисус Христос като учение, намират за крайно смущаващо в умовете на българските деца да се легитимира по положителен начин едно източно религиозно учение. Твърдението, че йога не е религиозно учение, е съвършено нелепо, абсурдно и категорично не отговаря на истината. Ако някой ви убеждава в подобна теза, той или незлонамерено ви подвежда поради собствената си теологическа неосведоменост, или злонамерено ви лъже.

Йога определено Е и винаги е била подчертано религиозна концепция. Всеки относително адекватен йога инструктор ще ви каже, че йога е много повече философия и екзистенциална доктрина, отколкото система от физически упражнения. Нещо повече – физическите упражнения имат за цел да подготвят ума и тялото за същинските духовни преживявания, трансови и хипнотични състояния, изменение на съзнанието, „просветление“, както го наричат. Да обаче според християнското учение и духовен опит това „просветление“ си е чисто затъмнение и влизане в контакт с безплътни същности, които далеч не са добронамерени към човека. Жадният за трансендентално преживяване обаче се ласкае, че има достъп до нещо отвъд и не им държи сметка какви са точно тия същности, а поради духовно невежество и повърхностно отношение рядко разполага с каквито и да било реални критерии за преценка по тия въпроси. Реакцията на родния клир в тази връзка е напълно адекватна, защото църквата ни се опитва да предпази децата си от едно потенциално много опасно за душата на човек учение. Дали вие лично вярвате, че е това е така? Ами, виждате ли, това си е лично ваша работа. Когато обаче стане дума за масово, макар и уж полусъзнателно от страна на институциите индоктриниране на български деца, въпросът вече не е само наша лична работа, а става изведъж обществена работа.

sv_tervel
Иконопис на Св. Цар Борис Покръстител и Св. Цар Тервел

България от дванайсет века е официално православна. Да не говорим, че има убедителни данни, че и Аспарух е бил християнин. За баща му и сина му знаем това със сигурност. Предците ни са имали добри причини да изберат, утвърдят и опазят православието по нашите земи в продължение на повече от хилядолетие. Нелепо е отново и отново тенденциозно да отказваш да въведеш в образованието преподаването на това традиционно за народа ни духовно учение, но да караш децата да учат източни духовни учения за матурите си. Това си е почти насилствено рязане на корените ни. И това са само повърхностните аргументи. Същностните включват духовния път на тези деца в живота, моралния и ценностния им хоризонт и евентуално съдбата на душите им, но поради масовите суеверия и езичеството в съвременна България това е трудно да се изкомуникира адекватно публично. Толкова по-зле за нас, поне от гледна точка на православието ни. Иначе сме сите православни, кой от кой по-вярващ, всичките кръстени, мнозина венчани. Но да ни питаш православие какво е – не можем да ти кажем. Иначе свещениците били лошите, че се опитват да поограмотят духовно невежия народ. Като мълчат смирено – що мълчат, като говорят – бе, тия няма ли да млъкнат. Българска работа…

Advertisements

Религия на мира

Текстът е публикуван за пръв път на 08 януари 2015 като статус във фейсбук.

Когато джихадист се самовзриви в автобус в Близкия Изотк, въздъхваме и си казваме: „е, нищо ново, там така правят“. После бързо забравяме за случая до следващия подобен репортаж. Когато радикални ислямисти разпъват хора на кръст и режат глави на християни заради вярата им в Сирия и Египет, пак махваме лековато с ръка и казваме: „е, те тия фанатици са си луди, не можем да помогнем“. Когато обаче това се случи на наша територия и клането се окаже в т.нар. ни „цивилизован свят“, изведнъж започва наистина да ни пука. Най-сетне си даваме сметка, че границите отдавна не са това, което бяха и че онези от изтока, дето се самовзривяват в супермаркети, бият жените си за здраве и колят християни по площадите са всъщност сред нас. Да, това е същият свят – нашият свят, не източният или западният, примитивният или цивилизованият. Границите отдавна са само на картата.

2

Но задайте си един въпрос. Защо не чухме нито веднъж по новините за православен монах, който в пристъп на религиозен фанатизъм да разстреля десетина души, за да угоди на своя Бог? Защо не чухме за будист да се самовзриви в детска градина, за да постигне по-бързо нирвана? Как не се намери един радикал хиндуист, който да направи камикадзе пирует в някой небостъргач от религиозна ревност?

Трябва да престанем с учтивото мълчание и да си кажем истината в очите – има проблем, и то световен проблем, с една определена религия и с начина, по който немалки групи от хора я разбират и изповядват. Очевидно това е ислямът. Очевидно тези хора намират достатъчно основания в свещените си текстове, за да убиват не просто безнаказано, а с парадоксалното очакване за някаква небесна награда за безчинствата си. И тези основания всъщност ги има черно на бяло. Фанатиците не си ги измислят, завещани са им от техния пророк.

Не знам защо специалистите по ислям и миролюбивите мюсюлмани (които все пак познават религията си) мълчат по въпроса. Ако потърсите в интернет, ще видите извадки от над сто пасажа от Корана, които не просто могат да бъдат интерпретирани като призив към насилие и саморазправа, но далеч по-неочаквано би било, ако не ги разбереш като такъв призив (вж.http://www.thereligionofpeace.com/quran/023-violence.htm). Над сто!!! Ама те не ги интерпретирали правилно. Да, кажете това на 12-те жертви от вчера и на семействата им. А и в крайна сметка дали наистина не са ги интерпретирали правилно? И аз мога да чета, а в пасажите от линка, който ви споделям, откривам силно смущаващи моменти. Сверих някои от тях и с различни преводи на Корана на български – да, вътре наистина пише такива неща. Ама то в превода от арабски се губел истинският смисъл. Мда, трябва да се има пред вид, че често в превода се губят и човешки животи… А колко ли мюсюлмани в България четат същите текстове и не ги интерпретират правилно?

Когато в християнството нещо не се интерпретира правилно, се раждат разколи и ереси, а група белобради старци деликатно си разменят словесни удари по църковните събори. Когато в исляма нещо не се интерпретира правилно, загиват хора по брутален начин, падат небостъргачи, гърмят автобуси. Когато някой от неразбиране, лошо възпитание, злорадство или по каквато и да било причина се подиграе с християнската вяра, ревностният християнин или се старае в смирението си да не обръща внимание на това, или дори се моли за този човек Бог да го вразуми, да го заведе към покаяние. Когато някой се подиграе с исляма, ревностният мюсюлманин отива и разстрелва този човек. Не знам, има нещо силно притеснително в това, най-вече защото не е изолиран случай, а тенденция и то дългогодишна. За мен лично ислямът все повече започва да изглежда като една потенциално много опасна за обществото религия и вярвам, че трябва да сме с повишено внимание към това явление, набиращо все повече сила в световен мащаб и имащо подходяща почва за развитие и тук в България. С оглед нещата, които съм чел по темата и с оглед публичното поведение на немалко мюсюлмански групи, което демонстрират от години насам, аз лично в никакъв случай не бих могъл да нарека това „религия на мира“.

Салман Рушди пък се изказа, че религията заслужавала неуважение заради френските събития. Е няма как да се съглася, най-вече заради манипулативната формулировка. Неуважението, г-н Рушди, дължим първо на невменяемите психопати, които използват религията като почва за култивиране на омразата, хомофобията, комплексите и агресията си. И да, не религията по принцип, а конкретно ислямът определено може да бъде опасен и все по-често е, особено в ръцете на психически нестабилни хора. Историята, както и актуалните новини недвусмислено потвърждават това опасение. Бог да прости загиналите във Франция и да пази всички нас от подобни своеволия на самозабравили се фанатици!