За християнството, ада, хомосексуализма и страстите

През по-голямата част от живота си не съм бил християнин по сърце и убеждение, макар да бях формално кръстен още на 12-годишна възраст по инициатива на не по-малко рационалистически настроената ми баба – химик и лаборант, Kreshtenieвъзпитана в духа на стихийния материализъм от преди 89-а. Изглежда импулсът ѝ да ме въведе официално в православната вяра през 94-а е бил свързан основно с някаква постсоциалистическа културна мода и може би някои бегли нейни лични реминисценции от детството ѝ в годините преди атеистичния режим. Каквито и да са причините, днес съм ѝ изключително благодарен за тази инициатива и смея да твърдя, че в известен смисъл ѝ се отплатих за този ѝ почин като съумях на свой ред и по свой начин да я вдъхновя сама да преоткрие православието за себе си десетилетия по-късно. Да ми е жива и здрава, черкува се редовно, изповядва се и се причастява, а скоро дори бяхме заедно на литургия. Неведоми са пътищата.

Но трийсет години аз не бях положително настроен към християнството по няколко причини. Забелязал съм, че същите аргументи пречат на много хора да нададат ухо по-сериозно за православието или на първо време поне за християнската доктрина в широкия смисъл на думата. Тук няма да навлизам в теологически подробности, само ще вметна, че има съществени разлики между православието и останалите деноминации (синьо-зелените курсиви са линкове, б.м.) и неслучайно аз лично изрично следвам православната, а не друга библейски базирана доктрина. За един страничен наблюдател тези разлики често изглеждат от незначителни до напълно незабележими, поне на първо четене, но това категорично не означава, че те са такива. Фокусът на настоящата статия обаче е другаде и тя е адресирана най-вече към хора, които са по същество чужди на преданието за Христос като духовен спасител на човечеството изобщо.

Първата и основна причина мнозина да се чувстват отблъснати от християнството е адът. Хората много се смущават от факта, че някой трябва да ходи в ада и че един уж добър Бог предвижда за непослушните нещо, описвано в историята като място на вечни и страшни мъчения. Втората най-често срещана причина мнозина да са отблъснати от евангелското предание е доктриналната претенция, че ако не си християнин, обезателно ще отидеш в мястото на вечно и страшно мъчение. Третата ключова причина пък е свързана със сексуалността и конкретно с хомосексуализма, и обстоятелството, че на модерното ни либерално общество му е голям проблем да приеме това поведение за нещо неестествено, още по-малко за грях, който може да те прати в мястото на вечно и страшно мъчение. Все пак всички познаваме хората, които се самоопределят като гей, знаем, че те са най-често добронамерени, мили човешки същества и изглежда много жестоко някаква си религия да ги заклеймява по такъв категоричен начин.

Признавам, че тези три пункта бяха проблем и за мен известно време, докато не си дадох сметка, че всъщност няма абсолютно никакъв проблем с тях. Ако прочетете статията, ще разберете защо смятам така.

Първо – адът по принцип.

Anónimo_-_Inferno_(ca._1520)Аз лично вярвам в Бог (за протокола, съществуването на Създател е точно толкова валидно и научно легитимно твърдение колкото и комерсиалното, но наивно по моему вярване, че Той не съществувал) и вярвам в Неговата добронамереност към нас като Негови творения. Също така обаче вярвам в Неговата абсолютна и неподлежаща на коментар справедливост, от която никой не може да се скатае. Да речем за момент и вие приемате, че има живот след смъртта, Бог го има, както винаги си го е имало, и Той е абсолютно справедлив и съвършено безпристрастен. Е, редно ли ви се вижда да сложи на едно и също място в отвъдното скромния и благочестив духовник св. Иоан Рилски и някой сериен убиец и изнасилвач? Логично ли ви се струва да събере заедно на небето св. Петка и Адолф Хитлер? Как ви звучи идеята Бог да допусне душата на малко, невинно момиченце, починало в нещастен случай, да се окаже току до педофил рецидивист на оня свят? Че то ако и в отвъдното си шестват свободно безбожни престъпници, че то за всички ще е ад, бе хора.

Моят Бог е по-мъдър и добър от това, и е предвидил как да се отсее житото от плявата. То в обикновения ни живот, дето хал хабер си нямаме кои сме и какви сме, си имаме някакви там критерии да държим настрана провинилите се, че Господ няма да предвиди. А какво точно представлява адът, аз лично предпочитам никога да не разбирам и никому не пожелавам да узнае това от първа ръка. Иначе не липсват свидетелства на хора, буквално върнали се от оня свят (противно на лъжливия афоризъм, че никой не бил се връщал да разкаже), които разказват това-онова по темата.

Смущаващо обстоятелство номер две – друговерците ще идат в ада.

Bangkok, Thailand --- Buddhist monks praying, Wat Benchamabophit (Marble Temple), Bangkok, Thailand, Southeast Asia, Asia --- Image by © Angelo Cavalli/Robert Harding World Imagery/Corbis

Хм, това е една идея по-жестоко и радикално май. Ще ходят на лошото място не защото са зли като човешки същества, а защото избрали погрешните екзистенциални убеждения. Но от друга страна будистът примерно не вярва да има ад или рай. В будистката философия, в повечето им секти поне, не вярват да има и Бог. Кланят се на техния идол Сидхарта, наречен Буда, който вярват, че постигнал с човешко усилие и като най-обикновен човек някакво извисено духовно състояние. Защо християнинът да се смущава заради тях, след като от тяхна гледна точка християнинът е по-скоро заблуден с разбиранията си за някакъв там Създател, че и някакви си там опции за ад и рай след смъртта? Те много добре знаят за нашата вяра, но съвсем съзнателно я отхвърлят и си вярват в техните си неща. И никой, разбира се, не им отрича това право. Просто не виждам причина да се смущаваме, че техните лични избори не съответстват на предписаното в нашето Божие предание.

А какви са вече на Господ фините настройки по отношение на критериите Му за отсяване на житото от плявата, това си е лично Негова работа. Та кои сме ние да преценяваме от Негово име? Идваш тук и попадаш при заварено положение. Очевидно е, че не си се самосъздал, нито пък си създал света, в който си се озовал и определено не контролираш законите, които го управляват. Нямаш думата по въпроса с гравитацията, термодинамиката или другите физични закони. Логично е да нямаш думата и по въпроса с духовните закони. Можеш единствено да се научиш да се съобразяваш с тях. bibliyaА къде са разяснени? Ние християните вярваме, че са описани в Библията. Там ни е дадена и формулата за успешно преминаване в отвъдния живот. На който пък евангелското предание не му се вярва, ами това си е негов свободен избор в крайна сметка.

Има го и другия момент – на личната праведност. Самият Господ Иисус Христос казва в Евангелието: „здравите нямат нужда от лекар, а болните. Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние“ (Марк 2:17). С други думи формулата на спасението, която хрстиянинът следва – да повярва, да се покае за греховете си и да се кръсти в името на Отца, Сина и Светия Дух, сигурно не е необходима за онзи, който „няма нужда от лекар“, кой знае. Казвам това чисто спеулативно заради реториката и логиката на аргументацията тук. Ето, сам Господ настоява, че Той е спасител на грешниците, а праведниците явно ще се оправдават със собствените си добри дела и благочестие. Ако даденият нехристиянин е бил толкова добро човешко същество и е бил тъй праведен и блгочестив през земния си живот, то значи няма какво да се тревожим за тях. Ще си издържат т.нар. в нашата религия страшен Божи съд в края на времената, ще се сдобият с оправдание лично от Създателя на света и благополучно ще си се преселят в Божието царство на вечно блаженство и радост. За всички нас грешните пък, слава Богу, има спасение също чрез искреното ни покаяние, светото кръщение и вярата ни в Господа Иисуса Христа.

Остана и третото често срещано възражение срещу християнската доктрина, а именно – обвиненията в хомофобия поради обявяването на хомосексуализма за грях и респективно – билет за пъкъла.

catholic_gayТук критиците на нашата вяра пропускат, че билетите за пъкъла са значително повече от само прехваления им и толкова одумван хомосексуализъм, с който ни се проглушиха ушите вече в неолиберална Европа. Той не е някакъв по-специален грях и е на една линия с прелюбодейството (изневярата), блудството (секс с партньори, за които не сте венчани), малакийството (самозадоволяване), пиянството (да, напиването не е изобщо безобидна практика от духовна гледна точка, напротив) и още куп други. Ето ви и точния цитат:  „Или не знаете, че неправедници няма да наследят царството Божие? Не се лъжете: нито блудници, ни идолослужители, ни прелюбодейци, нито малакийци, ни мъжеложници (хомосексуалисти, б.м.), нито крадци, ни користолюбци, ни пияници, нито хулители, ни грабители няма да наследят царството Божие. И такива бяхте някои от вас; но се умихте, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господа нашего Иисуса Христа и чрез Духа на нашия Бог“ (Коринтяни 6:9-11). Тук директно е дадена и формулата за пречистване от греха, затова изрично цитирах пасажа до деветия стих. Защото според нашата вяра няма пакост, която Бог да не е готов да ни прости, стига да се покаем в Негово име.

sin-apple-snakeНали разбирате? Християнството не е враждебно специално към хомосексуализма, както някои хора се опитват да го изкарат, за да окупират ролята на диксриминирани, онеправдани и пренебрегнати, а е враждебно към греха по принцип. Към хората, които са увлечени от хомосексуалната страст, от друга страна, християнството е с широко отворени обятия, точно както е към хората, злоупотребяващи с хетеросексуалната страст, и най-човеколюбиво ги кани да преосмислят изборите си, и изобщо екзистенциалната си перспектива в краткия им, временен, земен живот на фона на трансценденталната вечност. Всъщност това е покана, отправена към абсолютно всички, към асексуалните също, защото те пък ще си имат други страсти, които да компрометират връзката им с Бог – всички сме грешни, казват. Защото не се смята за грях само педерастията като някаква, видите ли, изключителна и много специална човешка практика, а се смята за грях идолизирането на страстите изобщо. Тук попадат чревоугодието, суетата, сребролюбието, завистта, гнева, злобата, гордостта. Грях е в частност идолизирането и на сексуалността чрез хаотичната ѝ експлоатация. А греховните сексуални страсти, както видяхме и от библейсия цитат, се проявяват в богато разнообразие сред творението. При някои като хомосексуалност, при други като хетеросексуалност, при трети като зоофилия, педофилия и куп други, познати в наши дни сексуални поведения, които, пази Боже, ама хич не са малко, но за сметка на това много от тях са забележително отблъскващи. Човешка му работа…

И не се лъжете – не е случайно, че в една редица срещаме пиянството и сексуалната страст. Нали сте чували думата при-страст-яване. Това е явление, при което човекът вече не просто е паднал еднократно се е поддал на някакво изкушение, т.е. на някаква идея в главата си, но до такава степен се е слял със страстта си, че се идентифицира с нея и не може да си представи живота си без редовната употреба на тази страст. Към сексуалните преживявания, точно като при алкохола и другите наркотици, е не само възможно, но и масово разпространено в наши дни именно пристрастяване, което обаче бива окуражавано от обществото и не се изобличава като такова. Масово е пристрастяването към порнографията например, с която новите поколения се срещат на все по-ранна детска възраст. Свръхизлагането на порнографски материали води при немалко младежи, а и възрастни, до сериозни психологически и интимни проблеми, отразява се зле на връзките им и на изборите им, свързани със създаването на трайни взаимоотношения и евентуално семейства. Adoration_of_Golden_Calf_Poussin_1634Виждаме и статистиката в световен мащаб как има драматично намаляване на семействата в наши дни, а това е градивната едиица на обществото. Разрушаването ѝ говори за разпад на цялата структура. Така че сексуалната страст далеч не е толкова безобидна, колкото се опитваме да я изкараме, за да оправдаем евентуалната си патология. Просто мястото на този човешки импулс, който има и своите напълно естествени и благословени предназначения и употребления, не е в центъра на нашия свят, където обществото ни го е поставило на пиедестал като един идол, на който всички от най-ранна възраст са приучени да се кланят.

И само още нещо по въпроса, което ми се струва много важно, защото немалко хора са объркани по тоя въпрос, не без помощта на медийната пропаганда по темата, разбира се. Сексуалните ви фантазии и влечения не ви определят като личност и не изчерпват, нито описват вашата истинска идентичност. Никога не ще успеете да намерите себе си в сексуалността си, затова и толкова много хора всъщност се губят в безразборното ѝ употребление. Човекът не е половия си орган и сексът никога не е бил, не е и никога няма да бъде смисъл на живота, колкото и да се опитва да ни убеди в обратнотно предрусалата ни с либерализъм и безбожие съвременна масова култура. Бог е смисълът на човешкия живот и само при Бог ще намерите себе си. В гащите си няма да откриете истината нито за непреходната си същност, нито за вашия Създател, нито за смисъла на мимолетния ви, но за сметка на това често изпълнен с немалко премеждия живот. Човекът е много повече от сърбеж в четала и ако сте повярвали, че сексуалността ви е „вашата същност“, сте се оставили да бъдете подведени и сте се превърнали в поредната жертва на една опашата, но пък доста масова лъжа.

За жалост лично аз имам пребогат опит в тоя живот с може би всички познати ни греховни страсти.

Навярно в моя случай именно това ми е помогнало да открия колко празни са тленните удоволствие всъщност и как не водят човека до нищо добро, особено в дългосрочен план. Цената на такъв „откривателски“ път понякога, уви, е много висока и е по-добре да минеш напряко, ако можеш, но… живот. И може би едва когато пресуших последната бутилка, загасих последния фас и затворих вратата зад гърба на последното момиче, от което исках „просто секс“, чак тогава най-сетне осъзнах колко безсмислено и празно е всичко това, а Господ е бил прав през цялото време с предупрежденията си.

Но ти искаш да изпиташ милосърдието Му до край, да изсмучеш и последната капка надежда за теб от чашата на търпението Му. И едва тогава разбираш, че Той е бил прав за всичко от самото начало. Точно както беше чужд и дразнещ за теб закона за гравитацията, когато беше на една и половина и се учеше да ходиш, така се оказа, че са ти чужди и духовните закони. Но едва след като падна хиляди пъти, най-сетне разбра, че ще трябва да се съобразяваш и с тях, ако искаш болката ти най-сетне да бъде излекувана и да наследиш вечността.

Защото, нека си го кажем – тук пълно щастие няма. Мимолетните удоволствия не носят нищо трайно след себе си, нищо истинско. И сексът, и храната, и наркотиците са като чаша без дъно – тъкмо уж я напълниш и след миг отново е празна, и пак трябва да търсиш с какво да затулиш зейналата емоционална пропаст. А може да я напълни единствено Бог. И колкото и да не ни се харесват някои от правилата, каквито и опити да правим да ги заобиколим пред съвестта си, те няма да изчезнат, нито християнството ще изчезне, нито Бог ще си промени завета. Пък вече всеки си има свободната воля да избере в какво да вярва и как да живее. Но сякаш ни е казано дори със самото устройство на нашия свят и на сетивата ни, че това тук не е истинското, че истинското е отвъд и предстои. Неслучайно виждаме, чуваме и усещаме по-малко от един процент от вибрационния спектър на творението. Ние сме буквално глухи и слепи за реалната реалност. Защото това тук е просто един кастинг, тест, входящо контролно по вяра. А изпитващият, оценяващият и квесторът е триединият наш Господ Бог. Дано се представим достойно на изпита.

Advertisements

Когато Бог е лош

Често ще чуем обвинения към Бог. Погледнете, казват, всички убийства, кражби и безчинства. Вижте страдащите от глад и болести, войни… Помислете за разбитите семейства, за моралния упадък, за лъжите, лицемерието, алчността и извращенията. И искате да ми кажете, че всичко това е дело на някакво благородно и добро същество?

1476359_661716073880112_2009837711_nНо всъщност не. Изобщо даже не възнамерявам да ви казвам, че всичко това е дело на добро същество, защото очевидно, че не е. Но нека бъдем честни за момент пред огледалото. Кой всъщност върши кражбите, убийствата, лъжите и безчинствата? Нима е Бог? Не мисля. Последно като проверих, тия работи ги правеха човеци като мен и вас. Господ ли ни тласна в лицемерие и алчност, в арогантност и морален крах? Май не. Бих казал, че това са все човешки качества, продукт на нашата способност да избираме между едно и друго. Поне войните, възразяват, са допуснати от Бог. Допуснати? Навярно да. Но и на вас не ви е забранено да отнемете живота си и все пак днес отново преценихте, слава богу, че ще е добре да продължите с пътя си през този свят, нали?

10556366_778914288826956_8904851501249367574_nЗа глада и болестите вече няма как да ни накиснеш нас, наглецо! Да не би да си избираме да боледуваме или гладуващите да не желаят да се наядат?

Почти ме хванахте, признавам. Но кой остави гладните на произвола? Не сме ли ние пак? Ние, които всеки ден изхвърляме милиони тонове храна. Ще кажат, нямало пари да я доставят. Дали? Защото, доколкото ми е известно, едва един процент от хората владеят над половината от цялото имане на света, а по-малко от десет на сто разполагат с над девет десети от всички материални активи под небето. Кой значи остави бедстващите да умрат от глад? Очевидно е – това сме ние пак. И алчността ни, егоизмът, който ни изпива умовете.

Но болестите вече са от Бога, спри се!

Навярно… някои от тях поне. За вразумление или урок. Приемам. Но Той също ни е дал медици, болници, билкари, разум. А и да се замислим, моля, но кой отравя почвата, водите, въздуха, храните? Май не е Той, май пак сме ние. Защо наместо да използваме ума на гениите да лекуват, правителствата предпочитат да харчат баснословни суми за оръжия, войни, интриги и кавги? Защо не инвестираме уменията си и последната стотинка даже, за да открием как да върнем здравето на болните, а вместо туй избираме да харчим за излишни глупости по кръчми, молове и други панаири? Приоритетите ни да ви кажа, в прехваления ни модерен свят, са толкова объркано скроени, че сякаш умовете ни на всички са от демони пленени.

10258293_743262342392151_4163672259048918901_n

Като разровим, виждате сами – в дъното на цялата нечистота сме ние. Търкаляме се в нашата си смрад, но не желаем да признаем, че чергата ни гние. Ако ще трябва да виним за нещо Бог, то е, че ни е дарил свободна воля. Но кой от нас ще се откаже от това? На някой да му стиска да поиска да се лиши от правото на избор? Не вярвам. То е дар свещен. И трябва да благодарим на Бог за него всеки ден. Но и да се научим как да го използваме разумно. Макар и често да сме си самодоволно горди с възвишената си природа на същества с душа и интелект, без мъдростта на Господ за живота, нека не се лъжем – загубени сме във всеки аспект.

Има ли грехове?

Все по-масово и популярно става лъжеучението, че нямало грехове. Няма, казват, грехове, има само „опитности“. Мини през живота спокойно, без да се притесняваш, че бъркаш, без да се смущаваш дори от най-странните си влечения и най-важното – без да осъждаш другите за техните желания, влечения, постъпки. Много удобно, безспорно. Изключително комфортна ценностна рамка, която на практика побира всичко и всички в себе си. Никой не е изключен, ничие поведение не е осъдено, ничия страст не е греховна.

И така, нали разбрахте, не осъждайте Андрей Чикатило, защото грехове не съществуват. Не осъждайте човека, това е била просто една опитност за него в земното му пътуване. Да изнасили и убие по особено жесток начин петдесет и трима души, предимно малки дечица, на които пиел кръвта и дори изяждал части от тях, по собствените му думи. Няма нищо за осъждане тук, учи ни сладката като мед ню ейдж философия за илюзорния свят и въображаемото страдание в него. Това са просто игри на съзнанието, твърдят те. Забравихте ли? Няма грехове!

A dealer selling drugs to a young boyНе смейте да осъждате и дилъра на наркотици, който зариби детето ви за хероина и го снабдяваше редовно. Това е просто неговата опитност, нищо, че детето ви сега е мъртво, след като прекара последните си години в страдание и жалки опити да изкара някоя стотинка по нечестен или пък противен начин, понеже за друго нямаше нито сили, нито му беше останал трезв ум. Парички обаче му трябваха много, та да си плаща на същия този дилър, който щедро си го захранваше от малко с кафявата магия. Няма място за осъждане тук, защото няма грехове. Това е просто илюзия на съзнанието, пък и нали ще се прероди това дете, бе, какво толкова?…

И да не сте посмели да осъдите онази сладка палавница, която накара баща ви да зареже майка ви, когато бяхте още малки. Разбила ви семейството? Че какво толкова е станало? Опитност за нея, опитност за вас. Нали ще се прераждате и вие така или иначе, пък и страданието ви е илюзия, а и освен това, да не забравим – няма грехове. Ама да не вземете сега пък да осъдите баща си, че се е поддал на първичните си страсти и зарязал майка ви, пропил издръжката, оставил и любовницата, после хванал нова, а пък вас забравил. Girl trapped between a man and her motherАма какво ви е виновен човекът, че на вас ви бил притрябвал баща и сте избрали да прекарате детството си в мъки по случилото се? Ааа, моля, моля, това вие сте си го избрали като опитност, пък и страданието е илюзорно, казват. А и той си е имал собствен проект за свободния си от грехове живот.

И преди всичко – не съдете крадците и мошениците. Просто не го правете, ако сте наистина духовни хора. Онези всъщност не грешат, просто така си правят – лишават другите от законото им имущество. Генетично им е, не носят вина. Просто отвътре им идва да ви оберат, да ви прецакат, да източат кредитната ви карта, да вземат джобните на детето ви, да пребият грохнал дядо заради двайсет лева, да изнасилят старица, поради извратен ум… Не ги съдете – те не заслужават подобно агресивно, арогантно отношение. А и що за липса на толерантност е това! Никой наистина духовен човек не осъжда другите така. Ааа-ма-ха! Не разбрахте ли, че няма грехове?!

Сега сериозно. Ако все още смятате, че няма грехове, вие очевидно сте смущаващо заблуден и объркан човек, който упорито 1503842_10202214306110490_1546268549_nизбягва връзка с реалността. Както обичам да казвам, ако в този свят нямаше грехове, тук щеше да е рай. Очевидно, макар всеки да има своите хубави моменти и периоди в живота, тук определено не е рай. А причината за това е грехът. Именно грехът е в основата на всички човешки проблеми и неуредици. Реалистично решение на този проблем исторически аз знам да ни е предлагано веднъж от човек на име Иисус Христос, живял в Близкия Изток преди около 2000 години. Някои от нас вярват, че тази личност е дори повече от просто човек. Вярваме, че Той е въплъщение на самия най-висш Законодател – Бог. В Неговия завет е подробно разкрита историята на греха, последствията от него и методите за решение на този толкова радикален за човечеството проблем. Убеждението ми е, че колкото повече от нас нададат ухо навреме за това решение, толкова по-добре за всички ни, а и за идните поколения.

И замалко да забравя. Понеже не ми се ще да давам повод на злите езици да съскат излишно, ще направя едно уточнение. Първо, грехът трябва да бъде категорично осъден, за да не бъде повтарян, независимо дали го наблюдаваме у себе си или у някого другиго. Без да осъдим най-строго определено наше рално или потенциално вредоносно поведение, ние няма как да го променим или предотвратим. Беззаконието трябва да бъде изобличено, заклеймено и дори наказано по възможност. Именно затова по Божия воля така е устроена цялата правоохранителна система в цивилоизования свят. Тя е базирана на изобличението и осъждането. И добре, че е така, защото в един свят, доминиран от греха, какъвто е нашият, без адекватна правоохранителна система ще е пълен хаос и ще се шири тотална доминация на агресията, безчинствата и първичността.

Второ, „да не осъждаме“ в истинския духовен смисъл на този урок, както ни го е завещал Господ Иисус Христос в Евангелието, означава не да отричаме или приемаме греховете, нито да сме слепи за беззаконията, а преди всичко да се смиряваме пред собствените си грехове. Да осъзнаем първо личните си грешки, преди да се изкушим да злорадстваме, че, видите ли, онзи бил много по-грешен. Така много от нас обичат да хранят егото си, да се поставят над другия като по-значими или по-добри. А и това е изпипан прийом на завършения егоист – да отвлече вниманието си от собствените си слабостите и духовни недъзи. Ако онзи е по-черен, отколкото подсъзнателно съм готов да призная за себе си, значи аз направо съм си чист и бял. Ако онзи е убил, значи моята дребна кражбица направо не се брои. Ако другият е изнасилил, какво ли значи малката ми изневяра?

ec0e70a4c409baaaa4c2d6d243f071bd
Св. Апостол и Евангелист Матей

Така обича да се заблуждава обърканият, грехопаднал човечец и който от нас не знае за какво говоря, значи и в момента е изкушен от тъкмо такова самозаблуждение. Всеки познава тая лъжа, която често си разказваме, и именно това е душегубното осъждение, от което Христос ни е предупредил да се пазим: „Не съдете, за да не бъдете съдени; защото, с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери. А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш? Или, как ще кажеш брату си: чакай, да извадя сламката от окото ти; а пък на, в твоето око има греда! Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си.“ (Матей 7:1-5). Така казва Господ. Виж първо своя грях, осъди го, изкорени го и тогава сам ще разбереш дали и как е удачно да помагаш на ближния да се справи с неговата слабост.

За жалост много лъжеучители, изкушени от противника на човешкото спасение, избраха да изопачат това Божие слово и да учат, че нямало грехове, а да не осъждаш значело да приемаш всичко такова, каквото е. Ама че глупост! Толкова повърхностно и лаишко. Като си помисля, че някога и аз бях се хванал на тая въдичка… Но, както неведнъж съм казвал в свое оправдание, добронамерените и чистосърдечни хора, за какъвто нескромно се имах, никак не са застраховани от грешки, а често именно те са най-уязвими. Бог да пази всички ни и да ни укрепва в истината по пътя ни към вечността!

За тая работа си има Господ

Текстът е публикуван за пръв път на 10 март 2015 като статус във фейсбук.

Колкото и да ми се иска да е истина мнимата новина за Стивън Хокинг, който признал, че има Бог, след като брат му предполагаемо се върнал от оня свят и му разказал как е там, за жалост е просто спекулация с жълтеникав отенък, при това, както изглежда, произведена локално тук, от родната ни онлайн преса. Ако един от най-прочутите в света съвременни учени и може би най-емблематичният в историята войнстващ атеист изкаже подобна теза, това ще е грандиозна новина за целия научен свят, а и за религиозния. Информацията по темата ще е по всичи световни агенции и ще е богато отразена от всички водещи и изобщо всякакви световни и местни медии. Уви, не намирам друг международен или дори легитимен местен източник, който да потвърди „сензационната новина“, което категорично говори, че тя е просто фалшива, за жалост.

15767807dfab7fae9987fda24ec78c085cdedb89Разбира се, аз лично от години се надявам човекът, при всичите си земни мъки и при цялата си житейска трагедия, най-сетне да допусне в ума си поне хипотетично идеята за Бог като реална, а по моему и далеч по-логична възможност за произхода на живота, вселената и всичко останало. Уви, тъкмо обратната е тезата, с която ученият триумфално шестваше из информационните агенции до неотдавна, а именно – че вселената не се нуждаела от Бог, за да се самосъздаде. Твърде жалко е за мен, че тази личност, дарена от Господ с остър ум и чудотворно благословена с дълъг живот, въпреки тежката болест и фаталните очаквания на лекарите, толкова десетилетия упорито се боричка с теизма, стигайи до радикални спекулации като тази от последната му книга. Там той изказва парадоксално почти ненаучната, да не кажем едва ли не смехотворна теза, че бил „доказал“, че нямало Бог. Очевидно не постигна абсолютно нищо друго с „кръстоносния“ си поход срещу Господ, освен че вся смут сред обикновените хора, които не разбират достатъчно добре научния дисурс по отношение на космогоничните теории. Разбира се, аз лично от години се надявам човекът да извърви своя вътрешен път до Бог и да направи място за своя създател в разсъжденията си и най-вече – в сърцето си. Засега не знаем официално да има такива изгледи, но това не бива да ни спира да се молим за душата на човека. Ако, дай боже, се осъзнае един ден и обяви това публично, навярно наистина много хора биха преосмислили позицията си по вертикалата, така да се каже.

evolutionЗа колебаещите се сред нас по темата ще подчертая единствено обстоятелството, че водещите т.нар. научни теории за произхода на света и живота не са нищо повече от мними хипотези, въпреки че ги преподават едва ли не като самата истина в училища и университети. Нито теорията за Големия взрив обаче, нито теорията за еволюцията са реално доказани към днешна дата, което означава, че те НЕ СА научен факт, а все още по-скоро научна фантастика. Да не говорим, че дори да бяха доказани, което според мен лично, доколкото познавам този разговор, по-скоро няма да се случи когато и да било, но дори да бяха категорично доказани, това пак нямаше да има пряко отношение към въпроса „Има ли Бог“ и нямаше непременно да противоречи на истината за съществуването на нашия Създател. Разбира се, аз вярвам, че всеки може веднага да получи отговора на този екзистенциален въпрос за себе си, стига да се взре за миг искрено в душата си. Тя най-добре знае отговора. А и аз не бих разчитал на Стивън Хокинг да ме насочва по пътя ми във вечността и определено не бих му поверил съдбата на душата си. За тая работа си има Господ.