Аз НЕ СЪМ Шарли

На пищна церемония в Ню Йорк снощи противоречивият вестник Шарли Ебдо получи годишната наградата за свобода на словото на международното литературно сдружение ПЕН (абревиатура от английски на думите „поети“, „есеисти“ и „романисти“; думата pen“ сама по себе си пък означава писалка, химикал). По повода имам да кажа следното – аз лично категорично НЕ СЪМ Шарли. Не смятам, че „арт“ посланията на вестника са повод за някаква особена гордост, нежели пропаганда или парадиране с правото на подигравка на чужд гръб. И съвсем не виждам дейността на тези карикатуристи като някаква еманация на правото ни на свободно изразяване. По-скоро бих окачествил работата им като евтина и подчертано безвуксна имитация на свободомислие.

В интерес на истината съм по-скоро съгласен с имамите, които предложиха да се забрани подигравката с религия в международен мащаб. Разбира се, едва ли е съвсем уместна и подобна крайна идея, но със сигурност би било добре обществото лека полека чрез медиите да се самопревъзпитва в едно по-деликатно и вежливо публично отношение, когато стане дума за екзистенциалното верую на хората. „Политическа коректност” май беше популярнит термин. Точно както лека полека обществото се приучи да не се подиграва с хората на расова основа или на базата на физическите им особености. Не че не го правят все още отделни личности, но поне обществото не гледа с добро око на това и се стреми да изолира явлението.

Връзката с Шарли е очевидна. Дали е много умно да влезеш в клетката на лъва и да започнеш да го дразниш, да му дърпаш опашката, да му подритваш вечерята? Ще се съгласим, че само невменяем или до безумство безразсъден (за да не кажа тъп) човек е способен на подобно поведение. Религията на свой ред за милиарди хора по света е най-съкровено и интимно духовно преживяване. Бог, който както го възприема, е за мнозина единственото семейство, което познават. Публичната подигравка с това определено не ми звучи като много умно решение и не виждам по кой точно начин укрепва устоите на т.нар. „свобода на изразяването”. Това е една криворазбрана, дори по своему извратена „свобода”.

Ако говорим конкретно за казуса Шарли, да почиват в мир трагично загиналите, то бих казал, че техните „гениални” графични изстъпления са по-скоро манифест на естетическия, етичен и интелектуален провал, отколкото уж триумфална изява на някакви велики демократични ценности. Нека си го кажем – карикатурите им, които бяха натрапени на цял свят да им се диви поради злощастния инцидент, са си пример за чиста проба простащина от най-висш ранг, гарнирана с радикална липса на вкус, такт и усет за толерантност към духовния живот на ближния, бил той мюсюлманин или християнин.

mockery_by_cerero

Да, теологически ние християните имаме своите непримирими различия и се намираме в две различни вселени с последователите на исляма, но що се отнася до подигравката по същество с вярата на човек в Бог, определено сме на същия бряг. Разбира се, това в никакъв случай не значи, че одобряваме подобна хомофобска постъпка като грозната терористична саморазправа в Париж от началото на годината. Извън всякакво съмнение е, че това е недопустимо и е тъжно, че се намират религиозни основания за подобно поведение. Но, след като това е така, може би е най-разумно подигравката с религия просто да бъде поне неофициално табу в публичното пространство.

Нека който желае си се надсмива с произволна доза вулгарност и слабоумие над духовни лидери, книги и догми в дома си или в неформална обстановка, но нека псевдоарт гнусотиите тип „Шарли“, които целят да унижат нечие религиозно самоопределение да нямат място поне в масовите медии. В нашата християнска Библия пише „Недейте се лъга: Бог поругаван не бива“ (Гал. 6:7). Ако ще сме толерантни, нека наистина бъдем толерантни и да възпитаваме обществото в здравословно уважение към интимния живот на хората, от който религиозното преживяване е неразривна част за буквално милиарди по света. Има неща, с които подигравката, и особено публичната подигравка, е напълно неуместна, а, както виждаме, може да бъде и опасна. Религията несъмнено е едно от тъкмо тези неща. Така че, нека бъдем бдителни и по-добре да не пускаме слона в стъкларския магазин. Най-много да счупи нещо.

Advertisements