Лигата на злобарите

Газ пикаят от злоба и завист доста много хора покрай класирането на Лудогорец Разград в групите на Шампионска лига, а откакто взехме и точка от Базел като гости, съвсем ни намразиха. Ама как? Левски вече не е най-успешният български клуб в най-престижния евротурнир? ЦСКА не дава признаци скоро да помирише груповата фаза на Шампионска лига? Какво ще правим сега?! О, не, положението е дори по-лошо! Онези делиормански гадини сега ще захлебят с още 14 милиона евро, докато нашите се чудят с какво да си платят тока на стадиона. Отборът им ще дръпне още повече и по всичко личи, че ако нещата вървят в същия дух, ще им дишаме праха още кой знае колко сезона занапред.

00090358Ами, така изглежда, уважаеми червено-сини фенове, точно така изглежда. Казвал съм го и друг път, но поводът изисква да повторя. Футболът в наши дни е преди всичо бизнес. Не, че имало и пари замесени в играта. Те са на абсолютно първо място, независимо дали това ни харесва или не. Парите въртят днешния футбол, не феновете. Ако не те бива с управлението на пари и човешки ресурси, няма да те бива и да въртиш футболен отбор. Но това по-прозорливите от вас сигурно отдавна са го забелязали. Само за чест и слава се играе в селската лига. В професионалния футбол финансовата част си е съвършено непреодолимо препятствие по пътя към честта и славата. С други думи, може би е редно да си дадете сметка най-сетне, че дедо ви Мраз не съществува и виновен за тая работа определено не е Кирил Домусчиев, нито дори брат му.

Много съжалявам, че двата най-титуловани български клуба бяха систематично и последователно съсипани през последните години от некадърен мениджмънт, бездарна финансова политика, алчност и изобилие от интригантски и клептомански схеми, но няма как да помогнем на феновете им. Можем единствено да им съчувстваме и да ги уверим, че злобеенето по адрес на Лудогорец няма да им спечели ни мач, ни титла, нито място в групите на Шампионска лига. Само в лигата на злобарите може да ги класира. Всъщност, живо чудо е, че явление като Лудогорец изобщо има почва за развитие в страна като съвременна България, сред хора с манталитет като нашия, но ней се. Надявам се приказката да продължи по-дълго.

Въпреки че израснах с футбол, преживях магическото лято на 94-а и надали минаваше и седмица без ритане на топка в квартала (дори през зимата в снега), в един момент, някъде в началото на новия век, просто спрях да следя спорта. Не можех повече. Нивото в българското първенство стана толкова отчайващо ниско, че се потисках да гледам как се мъчат тези хора по терените. Тормозех се да гледам дори топ дербито на страната заради обидно слбия, допотопен, първобитен футбол, който се играеше. Лудогорец ме върнаха в играта. Възродиха интереса ми към футбола и ми вдъхнаха надежда, че има как и български отбор да се ръководи адекватно и да се мери с чужденците. За много кратко време от просто намиране на място сред най-добрите, тимът от родния ми град се озова в позиция да бъде реална заплаха дори за сериозни отбори от най-висок европейски ранг.

Аз не се сещам да е имало по-значимо събитие в бранша от 94-а насам. Това е огромен шанс за спорта ни. Лудогорец е лидерът в това състезание в момента, но в известен смисъл е и пейсмейкър. Определя темпото. Дърпа нагоре нивото на цялото ни първенство. Другите, вместо да киселеят с повод и без повод, по-скоро могат да се радват, че няколко пъти в годината имат възможността на роден терен да играят с отбор от такава величина и да си сверяват часовника. И няма значение какво точно ще стане в групите тази година, дори дали ще вземем и точка повече. Важното е, че сме в играта, защото дълго врме не бяхме. Има светлина в тунела, а дълго време нямаше.

_T6A9429Ама те не били българи. Кои не са българи, бе? Лудогорец ли? Ами в Манчестър Сити знаете ли колко англичани има? Не, всъщност знаете ли колко британци има? Трима. Но не трима в титулярния им състав – трима от всичките им двайсет и седем картотекирани за този сезон играчи, без да забравяме, че Джо Харт, националния вратар на Англия, Гуардиола си го смени трайно с чилиеца Клаудио Браво без да му мигне окото. Я идете до Манчестър да питате феновете на Сити дали любимците им са британски отбор и дали европейските им успехи са слава за Англия?

А знаете ли колко са бртанците в Челси? Четирима от двайсет и четири, като двама са дълбоки резерви, а другите двама – пред пенсия. В Барселона имат цели десет испанци от двайсет и четири души, а в Атлетико са осем от двайсет и двама. В Лудогорец, от двайсет и четири души, шестима са българи, с натурализирания Марселиньо – седем. Да не забравяме, че и треньорът ни си е от Пловдив. Мисля, че сме в златната среда по евро стандарт. Пред вид потискащо ниското ниво сред българските играчи, което трябва да ви е направило впечатление, ако следите спорта, и за което вината определено не е на Лудогорец, не виждам на този етап какво повече може да се желае от отбора в това отношение. Всъщност, с оглед нивото на първенството ни, седем българи плюс тренера си е направо патриотичен поход. Е, поводи за злобеене и завист винаги ще се намерят, разбира се. Да не говорим, че Лудогорец развива местна школа от едва 4-5 години. Ако някой носи отговорност за ниското ниво на родния футбол, това са старите школи на грандовете ни, които от Бербата и Петрови насам не са произвели кажи-речи нищо.

Попътен вятър в Шампионската лига на най-успешния в този турнир български отбор! Най-важното вече го направиха. Показаха, че класирането им от 2014-а не никаква случайност, а съвсем закономерно постижение. Силно се надявам положителното развитие на тима да продължи, въпреки ужасно ниското ниво на родния шампионат и липсата на адекватен коректив на местна почва. Колкото до хейтърите, смърдете си колко искате, но, повярвайте ми, отборите ви няма да прокопсат от тая работа, нито ще заиграят по-добре, нито ще си вкарат в ред бюджетите. Ей така, да се знае просто.

ЛУДОГОРЕЦ, ОЛЕ!

Advertisements

Лудогорофобия

Абе, Домусчиев, ти пък и ти как се издъни, човече, гръмко и грозно, та да дадеш повод сега на хейтъра да попържа и да сее огън и жупел по адрес на Лудогорец с повод и без повод. Те и без друго не се спират де, че тя завистта не мóри, а мъчи. Отдавна жадно те дебнат да те спипат в провинение и ти на тепсия да им го поднесеш, че и без пари. А нямало, казват, безплатен обяд. Ама Кирил Домусчиев сам им се сервира, алангле, в собствен сос и с гарнитура. Евтино я захапаха мръвката тоя път лудогорофобите и кой знае колко още време има да я дъвчат. Хубаво поне, че бързо попреглътна гордостта футболният бос и доброволно си посипа главата с пепел. Е, в ресторанта му няма да липсват мераклии 5_3да доглозгат кокала, ама той сам им го подаде, ще трябва да стиска зъби сега.

Разберете ме правилно, в никакъв случай не се опитвам да оправдавам агресивното, неадекватно и категорично недостойно поведение на многоуважаемия собственик на Лудогорец към беззащитния и хрисим репортер от БТВ. Къде под въздействието на емоцията, къде на питието, иначе играещият го сдържан бизнесмен безспорно прекрачи граница, която малцина са се прецаквали да преминат и която категорично не бива да бъде пресичана не само в света на спорта, но в публичното говорене изобщо (а ако питате мен и в неформалното общуване също, но темата за личния морал я оставям за друг текст, този ще е апология на Лудогорец). Това, разбира се, е само очевидният аспект на късометражния шедьовър от онази вечер. Има обаче и втори план тук, който отдавна ми се набива на очи, като стане дума за тима от родния ми Разград, и в известен смисъл се радвам на повода да споделя позицията си по темата.

Витае една зле прикрита злобичка към Лудогорец, откакто стана ясно, че единайсеторката от Делиормана се развива чудесно. Щом взеха да печелят и титла след титла пък тая мъчително таена злоба се превърна в съвсем открита омраза. Дори бяха създадени страници и групи по интереси във фейсбук, изрично посветени на хаотичното оплюване на разградския отбор. Типично по български от една страна, от друга – жалко, че именно такова позорно, комплексарско поведение разпознаваме като характерно за нас.

12-05-28-31023_2

В известен смисъл разбирам такава реакция от определени групи фенове. Едно статукво бе разбито, ако не завинаги, то, както изглежда, задълго. Появи се нов силен играч, който разстрои двуполюсния модел на синьо-червена доминация в българския футбол и това ядоса мнозина, особено „фундаменталистите“. Грандовете ни сякаш престанаха да бъдат грандове. Вместо любимите на поколения българи Левски и ЦСКА, на голямата сцена взе да се кълчи някакво селско отборче, че и най-нагло поискаха всенародна подкрепа за европейските си воаяжи. От къде накъде? Те дори не са българи повечето! Хайка наемници! Башибозук! Измекяри някакви, събрали ги от кол и въже, ще искат България да вика за тях…

Много хубаво това, ама имам новини за вас. Съвременният футбол е първо корпоративна и чак след това спортна игра. Шампионската лига е бизнес проект, Световното по футбол е бизнес проект и всеки един малко по-значим отбор на тая планета е доста сериозен и скъп бизнес проект. За да гледаме добър футбол, трябва зад кулисите да има на пост кадърни бизнесмени, които да дърпат конците, иначе представление просто няма да има. Трябва някой да извади парите, да поеме риска, да си сложи главата в торбата. И понякога, когато дойде друг, който нищичко не е вложил от себе си, а само се чуди как да бръкне в гащите на първия, за да го дразни, ами как да ви кажа, случва се и да ти кипне, и да се издъниш даже. Ама бил мутра, бил с протекции, не знам си какво. Не съм разследващ журналист нито следовател, но дори да е какъвто го изкарват, да не би пък да е първият с подобна слава, който хваща български отбор? Що на другите все не им се получава? Да не говорим, че знаем и за не един и двама негови колеги от родния спорт с далеч по-невъздържани и просташки маниери, демонстрирани неведнъж публично, но не помня чак такава врява да се вдигна около техните изцепки, някои от които доста актуални. Ама това е друга тема.

photo_1240Имам и още една новина за лудогорофобите, при цялото ми уважение към фенската култура у нас и дълголетната привързаност на цесекари и левскари към тимовете им. Разбирам, че сте инвестирали много емоция в любимите си отбори от най-ранна възраст, но те също са немници, бе хора. Това са реалностите в нашия свят. За чест и слава работим май само писателите. Футболистите ритат за кинти! Браво на Пената, че се втурна да вади давещите се про боно, ама нека не се лъжем, пробоното ще е до време, а и мечкарят от катуна знае, че гладна мечка хоро не играе. Така че, нека да е ясно – ЦСКА и Левски (а май и цялото ни първенство с изключение на шампиона) са в киреча в момента не защото нямат легендарна спортна история и безброй фенове, а явно защото управниците им нещо не се справят, бе хора. И последният, който е виновен за тая работа, е клетият ни Лудогорец. Доколкото ми е известно не са в Разград натрупани астрономическите дългове на армейците и не от Разград менажират Левски.

Аз пък ще ви кажа, че си прекарах супер на трибуна „Моци“ в онази вечер и най-искрено се насладих на спектакъла, който ни поднесе нашият тим. Като малък тренирах лека атлетика на тоя стадион (имаше писта по онова време), а понякога ритахме и топка, като ни позволяха да погазим малко тревата без бутонки (не че беше кой знае колко поддържана, но все пак). Не сме вярвали тогава и в най-смелите си мечти, че един ден ще гледаме селската ни команда от Разград да играе дори в Б-група, камоли нещо повече. Помня, че имаше някакъв напън по едно време преди петнайсетина години и бяхме влезли в Б, но парите бързо свършиха и всичко тутакси замря. Да си призная, подозирах, че същото ще се получи и като чух, че някакъв тузар с щатски бизнес щял да хваща клуба. Радвам се, че Домусчиев ме опроверга!

Да, имаше празни места на стадиона действително. Но нека не се заблуждаваме. След демографската катастрофа от последния четвърт век в Разград останаха около 30 000 жители. Стопи се горе-долу наполовина градчето ни за има-няма две десетилетия. Не е реалистично да очакваме стадион за 8000 да се пука по шевовете. Това си е повече от 1/4 от цялото население на града с децата и старците в това число. Да, при големи евромачове навярно и предвидените за след пълната реконструкция 12 500 места няма да стигат, но засега това са реалностите. Да не говорим, че цените на билетите за шоуто на Лудогорец feat. Цеца, Джина Стоева и Крисия са отказали много хора от намерението им да бъдат съпричастни към събитието. Цени между 20 и 50 лева определено са доста високи за скромните възможности на малкия ни Разград, който икономически хич не е цъфнал и вързал, така че за мен стадионът си беше възпълничък, макар да се белееше по някоя седалка тук и там.LudogorecArena03

Шоуто беше на супер ниво, новата трибуна също. Понеже отдавна не живея в града, това беше реално първото ми посещение на стадиона от едно време насам и, да ви кажа, останах много доволен и впечатлен от съоръжението. Още по-доволен бях от красивите голове, резултата и титлата, но признавам, че побързах да си тръгна преди афтърпартито с балканските фолк диви. Да кажем, че твърде много емоции щяха да ми се насъберат за една вечер.

Иначе, браво на проекта Лудогорец! Браво и на Домусчиев и на целия екип на тима за забележителните резултати и за това, че вдигнаха толкова високо летвата в българския футбол! А за другото – човекът си се извини най-официално и публично, че и смирено мълча на пресконференцията, докато Борисов замазваше положението след, бих го нарекъл, колективния гаф, който им се получи. Но да не смесвам темите тук, че ще трябва да напиша цял трактат за подводните камъни в съвременния политически пиар. А за онези, които го играят прекалено скандализирани от „олигофренската“ изцепка, какво можем да кажем… Както пише в Книгата на книгите: „който от вас е без грях, нека пръв хврли камък“ (Иоан 8:7).