Защо съм против гей парадите

Забележка: Текстът не се препоръчва за лица под 18 години!

Защо съм против ли? Ами много просто. И не, не е от хомофобия, както лъжливо се опитват да ни вменят вина от ЛГБТ общността. Против съм защото това е публична пропаганда на поведение, което голяма част от обществото ни смята за противоестествено, footer-18да не кажа патологично. Смятаме го за неестествено, защото то е именно такова, разбира се, и ще демаскираме този умело прикриван днес факт в настоящата статия. Освен това хомосексуалната общност в България изобщо не е дискриминирана, което фалшиво се предпоставя при провеждането на мероприятия като предстоящия столичен гей парад идната събота (виж писмо от група интелектуалци по темата тук). Всичко това не значи, че сме против самите гейове, които са си обикновени хора със своите си битки в живота, вътрешни търсения, лични достойнства и недостатъци, едни или други екзистенциални вярвания, правилни и грешни житейски избори, изобщо – човеци като всички нас. Така че, нека бъдем коректни тук и да не изкривяваме истината като зареждаме този дебат с някаква фалшива расистка реторика. Подобни асоциации са напълно неуместни. Никой не е против хомосексуалистите като равноправни човешки същества, нито пък против техните лични избори, защото всички ние имаме право на своите различия в мненията. Освен това лично аз вярвам, че свободната воля на човека е неприкосновена.

Но определено много от нас са против хомосексуалната пропаганда. Да не говорим, че гей парадите са и една своеобразна реклама на т.нар. „сексуална разкрепостеност“ в широк смисъл (иначе казано – на разврата), не толкова призив за някаква толерантност към уж репресираните хомосексуалисти. Те, разбира се, много отдавна нито са репресирани, нито някой ги спира да правят точно каквото си искат в интимния си свят, да се обличат както желаят или да ходят, хванати за ръчичка по улиците. Напротив. В опиянения ни от либерализъм свят, бихме казали, че това дори се толерира и аплодира. Но тези паради са нещо повече – те са черешката на тортата в опитите за една фундаментална ценностна подмяна в нашата общност или казано с други думи – фалшифициране моралния софтуер на обществото ни.

Това поставя с огромна сила въпроса #ЗАЩО един модел на поведение, който противоречи на природата на човешките същества, бива отново и отново пробутван и натякван като нещо нормално? Отговорът е парадоксално простичък, а именно – защото това изобщо не е нормално и единствено чрез натякване, преекспониране, промивка на мозъци и пропаганда то може да бъде маскирано като такова в колективното несъзнавано и да набира повече привърженици, популярност, легитимност. Desfile del orgullo gay en Madrid, 2013.Както виждаме, стига се до там, че парадирането с девиацията, изнасилването на градското пространство с тези карнавали на сексуалната перверзия, се налага като нрома. На всичкото отгоре се гледа с лошо око на хората, които не приемат такъв един фарс. Вие сте, казват, хомофоби. Но нима ние ви казваме какво да правите в спалнята си? Съвсем не. Още по-малко пък някой ви гони, санкционира или настоява, че сте, видите ли, много лоши хора заради особените ви сексуални избори. Нищо подобно. Просто не желаем да пренасяте спалнята си на улицата и да ни демонстрирате какво именно вършите там. Това си е лично ваше занимание и за ваша изненада почти никой не го вълнува тая работа, така че бъдете така добри да не я натрапвате зорлем на обществото.

За начало нека да е ясно, че хомосексуализмът е категорично противоестествен не само според Библията. Споменавам християнството понеже мнозина спекулират с позицията на вярващите по въпроса, че и обичат да ги заклеймяват като „фанатици“ и „зли хора“ поради вярата им (двойните стандарти не са нещо ново в уж либералния ни свят, който е всъщност единствено селективно либерален). Но и за атеиста-еволюционист, и дори за самия хомосексуалист е повече от ясно, че природата не е предвидила отходния канал на човека да се ползва за сексуални упражнения. Поради това в наръчниците за „аналитични“ еротични преживявания се препоръчва употребата на изкуствени лубриканти, понеже ректумът не произвежда естествени такива. По някаква причина проникването на каквито и да било твърди предмети там отзад не е предвидено в устройството на човека. Оказва се, че без любезното съдействие на смазочните материали е много вероятно Human-Male-And-Female-Anatomyчовек да си причини болка и да се нарани при подобни експерименти, а както знаем, болката е сигурен сигнал, който природата използва, за да ни уведоми, че нещо не е наред.

Но нека продължим, за да не оставим никакво съмнение по темата. Мъжкият полов орган има две естествени функции – оплодителна и отделителна. Същото важи и за женските слабини. Ректумът на свой ред има основно една естествена функция – да складира хранителни отпадъци и да способства скоропостижното им изхвърляне. Очевидно „натъпкването им наобратно“ чрез външни обекти, образно казано, няма абсолютно нищо общо с натуралното предназначение на тази част от тялото, дори напротив – противоречи на природната ѝ функция и не е нужно да си професор по биология, за да забележиш това.

Нека да се знае – хомосексуализмът е една девиация, едно отклонение от природата на човешкото същество. Всеки опит такива блудодеяния да се оправдаят като нормални и естествени за човека, е един нелеп протест не срещу някакви обществени нрави или нагласи, а срещу онова, което е заложено в генетичния ни код като висш закон, според който се формира и функционира човешко тяло. Някои биха казали дори, че това е едва ли не протест срещу самия Бог. С други думи – това е един опит за насилствена подмяна самите основи на това какво човекът представлява по природа. Когато стане дума пък такива идеи и поведенчески модели да се представят на подрастващите поколения като нещо обичайно и дори да се поощряват, 11243719_1156412157719079_1375754120159556254_nтова е вече насилствено посегателство срещу формирането на един здравословен и естествен светоглед у тези деца, хармониращ с нормалната им идентичност, предпоставена в тяхната рождена природа.

И тук не коментирам морално ли е да се върши това или не е морално, на кои религиозни норми противоречи и т.н. Тук коментираме от чисто анатомична гледна точка дали това е естествено за човека и отговорът е абсолютно и неоспоримо очевиден – това не е естествено, не е нормално, никога не е било и никога няма да бъде, колкото и пъти някои хора да повторят думата толерантност с насълзени очи по националните медии. И какво стана? Ако защитаваш обективната биологична реалност, ставаш нетолерантен… А може би някой друг е нетолерантен тук с отказа си да признае очевидната физиологична истина и с опитите си да я подмени с лъжа, която да удовлетворява неговите лични похоти?

Но имало педерастия и при животните, казват. Ами покажете ми крави-лесбийки, моля, ще ми е изключително любопитно да видя такъв феномен. И нека уточним, че дори когато се наблюдават подобни отклонения в поведението на някои индивиди при някои видове, те са именно това – отклонения и, разбира се, изключения. Да не говорим, че огромната част от животинските видове не предприемат каквито и да било сексуални опити по друго време, освен през размножителния си период или според природните си цикли за вършене на тия работи. И познайте с каква цел го правят – очевидно, за да се размножат. Освен това при много видове през отделителния канал се случва и оплождането, така че не е сложно да се досетим защо животното понякога евентуално се обърква. Иначе във фауната има и такива, които изяждат брачния си партньор след копулацията, и такива, които изяждат децата си, след раждането, и такива, при които мъжкият носи плода, както и такива, които безмилостно убиват сексуалната конкуренция, но това не значи, че и ние трябва да се стремим да им подражаваме, нали така? Надявам се… Всъщност, удивително е, че се налага да си обясняваме тия неща, но явно живеем в общество, на което това изглежда не му е съвсем ясно и отчаяно се нуждае от опреснителен курс по естествознание. Е, добре дошли отново в четвърти клас!

Неслучайно педерастията дълго време е класифицирана като психологическо отклонение – не защото десетилетия наред лекарите са били много прости, а понеже това е най-очевидната хипотеза за подобно поведение, пред вид естествените предназначения на човешкото тяло и пол. Да не говорим, че педерастията е единственото патологично поведение, което е извадено от списъка с психопатологиите вследствие не на научни доводи, а на гласуване, провокирано от обществения натиск по темата. И докато съм напълно съгласен, че общественото дамгосване и сегрегиране на хора с хомосексуални влечения определено не е човеколюбивият начин да се подходи към този казус, смятам, че самоцелното парадиране с проблема също така категорично не е начинът той да бъде решен и да се помогне на хората с особени сексуални интереси да намерят вътрешен баланс със себе си и околните.

Уважаеми гей хора, кому е нужно да се заблуждаваме по тия въпроси? Вътре в себе си добре знаете, че влечението ви е противоестествено, затова нерядко го криете дори от себе си. От там идва и тоя психологически дискомфорт, и опитът той да бъде преодолян като се преекспонира девиацията. 65143_originalМнозина компенсират психологическата травма от вътрешното противоречие именно по този начин. Мъжът, известен с псевдонима Кончита Салама (на снимката вляво, Вурст/Wurst, от нем. салам, наденица, б.м.) е именно такъв пример. Това се случва и на гей парадите. Разбира се, по този начин само се задълбочава неизказаната и зле прикрита под пайетите и копринените шалчета психологическа драма на много от тези хора. И тази драма не произтича от факта, че обществото ги репресира или дискриминира, защото то много отдавна е изключително толерантно към личности с подобно поведение. Те са пълноправна част от публичния живот до степен такава, че много популярни фигури официално признават своята хомосексуална ориентация, други дори преекспонират това и пак се радват на широко одобрение. Така че да се твърди, че в наши дни те имат проблем в това отношение, ми се струва от силно преувеличено до напълно безпочвено.

А личната им драма всъщност произтича от обективния медицински факт, че влечението им е противоестествено, т.е. противоречащо на тяхната рождена природа. В тази връзка, вменяването на чувство за вина и едва ли не на задълженост у хетеросексуалната част от обществото няма как да помогне за преодоляване на психологическите им противоречия, защото не е обществото причината да ги имат. Също така обществото определено не дължи никому извинение, че е по природа хетеросексуално и че това е установената, обичайна норма на интимно общуване между хората, а всичко останало по очевидност се подразбира като отклонение. И нима това е начинът да адресираме един проблем? Като парадираме с него? Жалкото е, че много психолози и психиатри в наши дни вече се опасяват да изкажат реалното си мнение по този въпрос именно поради обществената свръхтолерантност към хомосексуалното отклонение и подчертаната нетолерантност към онези, които смятат такова поведение за някаква патология.

Спекулира се, че някои хора идват на този свят с вродено еднополово влечение. Няма да се впускам в теологическото тълкуване на това следствие, нито в медицинското, но ще обърна внимание на следното. Дори и да има такива, а от научна гледна точка не знаем с категоричност това да е така, те са изключително нищожен процент от хомосексуалистите. Повечето съвременни гейове не са родени с такова влечение към собствения пол. То е съзнателно или несъзнателно възпитано, или можем да кажем програмирано у тях, при мнозина от много ранна, дори предсъзнателна възраст. Как точно се случва това е вече предмет на доста по-обстоятелствен теологически и психологически анализ, но ако наистина ви вълнува, поровете се в интернет. Има купища информация по въпроса – и биологическа, и психологическа, и теологическа (разбира се, аз лично ви приканвам да се запознаете със светото правосалвие, където, убеден съм, ще намерите душевна утеха и екзистенциално спасение; и да, в православната църква има хора, които преди да открият Христос са живели като хомосексуални, аз лично познавам такива). Любопитно е да отбележим, че научно легитимната част от тази информация далеч не е в услуга на гей пропагандата, навярно затова и отсъства от уж „образователните“ кампании по темата.

Преди

Тая придобита шизофренност се видя много ясно у най-емблематичния пример за подобен тип извратеност в съвременна България – Азис. Неотдавна българската Кончита влезе в етап от живота си, в който се опитва да се представя като мъж. Определено не следя публичните му изяви, но то него и да не го следиш, ще ти изкочи от някъде, та ми направи впечатление, че започна все по-често да се появява с мъжки дрехи и визия, в компанията на млади момичета, вместо на напомпани батковци. Е, какво стана, бе Васко, нали беше жена? Но, разбира се, не е и никога няма да бъде, дори оперативно да си смени половите белези. 10350447_895224843834846_3901203931797551020_nЗащото Господ го е направил мъж и такава е била Божията воля за тази личност – да бъде мъж. Затова му е дал и мъжко име – Васил. Азис не е нищо повече от театрална роля в един грозен спектакъл, точно каквото е и Кончита. За да носи обаче достойно някога отново християнското си име, ще трябва да се отрече от гротеската, с която съблазни поколения българи. Защото е писано, че „съблазни трябва да дойдат, но горко на оногова човека, чрез когото съблазън дохожда” (Матей 18:6-7). Колкото до онези, които се раждат с отличителни белези на двата пола, ето там съм абсолютно склонен да призная, че има обективни причини да им се отдели специално внимание, извънредна доза толерантност и обществото да им окаже адекватна психологическа и духовна подкрепа в житейската им битка за самоопределение и установяване на лична идентичност. Дори смятам, че гей общността нерядко се възползва от природното страдание на т.нар. интерсексуални хора, за да подклажда чрез тяхното нещастие съчувствие в общестото, като по този начин легитимира собствените си похотливи идеали и намира допълнителни основания да претендира за извънредни права и привилегии на каквито едва ли има право от юридическа гледна точка. Това обаче е история за някоя друга статия.

За да обясним какво всъщност представлява сексуалният афинитет към собствения пол и блудното влечение у хората по принцип (защото проблемът тук далеч не се изчерпва само с хомосексуализма; има един култ към сексуалността, с който се спекулира от няколко десетилетия в западния свят, споменавам го в тази статия: прочети тук) ще трябва да напишем дисертация по темата и да разгледаме въпроса и от медицинска, и от философска, и от духовна гледна точка. Тук нямаме време за такива подвизи. Но вместо това просто бих попитал гей общността следното. Защо ви е да парадирате с това? Какво постигате така? Нима желаете да индоктринирате подрастващите във философия и лайфстайл, от които и самите вие нерядко се смущавате? Никой не ви гони, нито някой ви кара да си сменяте предпочитанията, нито нищо. Свободните сте отдавна да вършите каквото желаете, но защо държите да натрапвате похотите си на обществото? Търсите внимание или поле за изява може би? Или това е просто един парад на суетата? Какво всъщност демонстрирате? Колко е готино и модерно да вървим срещу природата си? Прощавайте, но аз гласувам против тоя карнавал.

Advertisements

За християнството, ада, хомосексуализма и страстите

През по-голямата част от живота си не съм бил християнин по сърце и убеждение, макар да бях формално кръстен още на 12-годишна възраст по инициатива на не по-малко рационалистически настроената ми баба – химик и лаборант, Kreshtenieвъзпитана в духа на стихийния материализъм от преди 89-а. Изглежда импулсът ѝ да ме въведе официално в православната вяра през 94-а е бил свързан основно с някаква постсоциалистическа културна мода и може би някои бегли нейни лични реминисценции от детството ѝ в годините преди атеистичния режим. Каквито и да са причините, днес съм ѝ изключително благодарен за тази инициатива и смея да твърдя, че в известен смисъл ѝ се отплатих за този ѝ почин като съумях на свой ред и по свой начин да я вдъхновя сама да преоткрие православието за себе си десетилетия по-късно. Да ми е жива и здрава, черкува се редовно, изповядва се и се причастява, а скоро дори бяхме заедно на литургия. Неведоми са пътищата.

Но трийсет години аз не бях положително настроен към християнството по няколко причини. Забелязал съм, че същите аргументи пречат на много хора да нададат ухо по-сериозно за православието или на първо време поне за християнската доктрина в широкия смисъл на думата. Тук няма да навлизам в теологически подробности, само ще вметна, че има съществени разлики между православието и останалите деноминации (синьо-зелените курсиви са линкове, б.м.) и неслучайно аз лично изрично следвам православната, а не друга библейски базирана доктрина. За един страничен наблюдател тези разлики често изглеждат от незначителни до напълно незабележими, поне на първо четене, но това категорично не означава, че те са такива. Фокусът на настоящата статия обаче е другаде и тя е адресирана най-вече към хора, които са по същество чужди на преданието за Христос като духовен спасител на човечеството изобщо.

Първата и основна причина мнозина да се чувстват отблъснати от християнството е адът. Хората много се смущават от факта, че някой трябва да ходи в ада и че един уж добър Бог предвижда за непослушните нещо, описвано в историята като място на вечни и страшни мъчения. Втората най-често срещана причина мнозина да са отблъснати от евангелското предание е доктриналната претенция, че ако не си християнин, обезателно ще отидеш в мястото на вечно и страшно мъчение. Третата ключова причина пък е свързана със сексуалността и конкретно с хомосексуализма, и обстоятелството, че на модерното ни либерално общество му е голям проблем да приеме това поведение за нещо неестествено, още по-малко за грях, който може да те прати в мястото на вечно и страшно мъчение. Все пак всички познаваме хората, които се самоопределят като гей, знаем, че те са най-често добронамерени, мили човешки същества и изглежда много жестоко някаква си религия да ги заклеймява по такъв категоричен начин.

Признавам, че тези три пункта бяха проблем и за мен известно време, докато не си дадох сметка, че всъщност няма абсолютно никакъв проблем с тях. Ако прочетете статията, ще разберете защо смятам така.

Първо – адът по принцип.

Anónimo_-_Inferno_(ca._1520)Аз лично вярвам в Бог (за протокола, съществуването на Създател е точно толкова валидно и научно легитимно твърдение колкото и комерсиалното, но наивно по моему вярване, че Той не съществувал) и вярвам в Неговата добронамереност към нас като Негови творения. Също така обаче вярвам в Неговата абсолютна и неподлежаща на коментар справедливост, от която никой не може да се скатае. Да речем за момент и вие приемате, че има живот след смъртта, Бог го има, както винаги си го е имало, и Той е абсолютно справедлив и съвършено безпристрастен. Е, редно ли ви се вижда да сложи на едно и също място в отвъдното скромния и благочестив духовник св. Иоан Рилски и някой сериен убиец и изнасилвач? Логично ли ви се струва да събере заедно на небето св. Петка и Адолф Хитлер? Как ви звучи идеята Бог да допусне душата на малко, невинно момиченце, починало в нещастен случай, да се окаже току до педофил рецидивист на оня свят? Че то ако и в отвъдното си шестват свободно безбожни престъпници, че то за всички ще е ад, бе хора.

Моят Бог е по-мъдър и добър от това, и е предвидил как да се отсее житото от плявата. То в обикновения ни живот, дето хал хабер си нямаме кои сме и какви сме, си имаме някакви там критерии да държим настрана провинилите се, че Господ няма да предвиди. А какво точно представлява адът, аз лично предпочитам никога да не разбирам и никому не пожелавам да узнае това от първа ръка. Иначе не липсват свидетелства на хора, буквално върнали се от оня свят (противно на лъжливия афоризъм, че никой не бил се връщал да разкаже), които разказват това-онова по темата.

Смущаващо обстоятелство номер две – друговерците ще идат в ада.

Bangkok, Thailand --- Buddhist monks praying, Wat Benchamabophit (Marble Temple), Bangkok, Thailand, Southeast Asia, Asia --- Image by © Angelo Cavalli/Robert Harding World Imagery/Corbis

Хм, това е една идея по-жестоко и радикално май. Ще ходят на лошото място не защото са зли като човешки същества, а защото избрали погрешните екзистенциални убеждения. Но от друга страна будистът примерно не вярва да има ад или рай. В будистката философия, в повечето им секти поне, не вярват да има и Бог. Кланят се на техния идол Сидхарта, наречен Буда, който вярват, че постигнал с човешко усилие и като най-обикновен човек някакво извисено духовно състояние. Защо християнинът да се смущава заради тях, след като от тяхна гледна точка християнинът е по-скоро заблуден с разбиранията си за някакъв там Създател, че и някакви си там опции за ад и рай след смъртта? Те много добре знаят за нашата вяра, но съвсем съзнателно я отхвърлят и си вярват в техните си неща. И никой, разбира се, не им отрича това право. Просто не виждам причина да се смущаваме, че техните лични избори не съответстват на предписаното в нашето Божие предание.

А какви са вече на Господ фините настройки по отношение на критериите Му за отсяване на житото от плявата, това си е лично Негова работа. Та кои сме ние да преценяваме от Негово име? Идваш тук и попадаш при заварено положение. Очевидно е, че не си се самосъздал, нито пък си създал света, в който си се озовал и определено не контролираш законите, които го управляват. Нямаш думата по въпроса с гравитацията, термодинамиката или другите физични закони. Логично е да нямаш думата и по въпроса с духовните закони. Можеш единствено да се научиш да се съобразяваш с тях. bibliyaА къде са разяснени? Ние християните вярваме, че са описани в Библията. Там ни е дадена и формулата за успешно преминаване в отвъдния живот. На който пък евангелското предание не му се вярва, ами това си е негов свободен избор в крайна сметка.

Има го и другия момент – на личната праведност. Самият Господ Иисус Христос казва в Евангелието: „здравите нямат нужда от лекар, а болните. Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние“ (Марк 2:17). С други думи формулата на спасението, която хрстиянинът следва – да повярва, да се покае за греховете си и да се кръсти в името на Отца, Сина и Светия Дух, сигурно не е необходима за онзи, който „няма нужда от лекар“, кой знае. Казвам това чисто спеулативно заради реториката и логиката на аргументацията тук. Ето, сам Господ настоява, че Той е спасител на грешниците, а праведниците явно ще се оправдават със собствените си добри дела и благочестие. Ако даденият нехристиянин е бил толкова добро човешко същество и е бил тъй праведен и блгочестив през земния си живот, то значи няма какво да се тревожим за тях. Ще си издържат т.нар. в нашата религия страшен Божи съд в края на времената, ще се сдобият с оправдание лично от Създателя на света и благополучно ще си се преселят в Божието царство на вечно блаженство и радост. За всички нас грешните пък, слава Богу, има спасение също чрез искреното ни покаяние, светото кръщение и вярата ни в Господа Иисуса Христа.

Остана и третото често срещано възражение срещу християнската доктрина, а именно – обвиненията в хомофобия поради обявяването на хомосексуализма за грях и респективно – билет за пъкъла.

catholic_gayТук критиците на нашата вяра пропускат, че билетите за пъкъла са значително повече от само прехваления им и толкова одумван хомосексуализъм, с който ни се проглушиха ушите вече в неолиберална Европа. Той не е някакъв по-специален грях и е на една линия с прелюбодейството (изневярата), блудството (секс с партньори, за които не сте венчани), малакийството (самозадоволяване), пиянството (да, напиването не е изобщо безобидна практика от духовна гледна точка, напротив) и още куп други. Ето ви и точния цитат:  „Или не знаете, че неправедници няма да наследят царството Божие? Не се лъжете: нито блудници, ни идолослужители, ни прелюбодейци, нито малакийци, ни мъжеложници (хомосексуалисти, б.м.), нито крадци, ни користолюбци, ни пияници, нито хулители, ни грабители няма да наследят царството Божие. И такива бяхте някои от вас; но се умихте, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господа нашего Иисуса Христа и чрез Духа на нашия Бог“ (Коринтяни 6:9-11). Тук директно е дадена и формулата за пречистване от греха, затова изрично цитирах пасажа до деветия стих. Защото според нашата вяра няма пакост, която Бог да не е готов да ни прости, стига да се покаем в Негово име.

sin-apple-snakeНали разбирате? Християнството не е враждебно специално към хомосексуализма, както някои хора се опитват да го изкарат, за да окупират ролята на диксриминирани, онеправдани и пренебрегнати, а е враждебно към греха по принцип. Към хората, които са увлечени от хомосексуалната страст, от друга страна, християнството е с широко отворени обятия, точно както е към хората, злоупотребяващи с хетеросексуалната страст, и най-човеколюбиво ги кани да преосмислят изборите си, и изобщо екзистенциалната си перспектива в краткия им, временен, земен живот на фона на трансценденталната вечност. Всъщност това е покана, отправена към абсолютно всички, към асексуалните също, защото те пък ще си имат други страсти, които да компрометират връзката им с Бог – всички сме грешни, казват. Защото не се смята за грях само педерастията като някаква, видите ли, изключителна и много специална човешка практика, а се смята за грях идолизирането на страстите изобщо. Тук попадат чревоугодието, суетата, сребролюбието, завистта, гнева, злобата, гордостта. Грях е в частност идолизирането и на сексуалността чрез хаотичната ѝ експлоатация. А греховните сексуални страсти, както видяхме и от библейсия цитат, се проявяват в богато разнообразие сред творението. При някои като хомосексуалност, при други като хетеросексуалност, при трети като зоофилия, педофилия и куп други, познати в наши дни сексуални поведения, които, пази Боже, ама хич не са малко, но за сметка на това много от тях са забележително отблъскващи. Човешка му работа…

И не се лъжете – не е случайно, че в една редица срещаме пиянството и сексуалната страст. Нали сте чували думата при-страст-яване. Това е явление, при което човекът вече не просто е паднал еднократно се е поддал на някакво изкушение, т.е. на някаква идея в главата си, но до такава степен се е слял със страстта си, че се идентифицира с нея и не може да си представи живота си без редовната употреба на тази страст. Към сексуалните преживявания, точно като при алкохола и другите наркотици, е не само възможно, но и масово разпространено в наши дни именно пристрастяване, което обаче бива окуражавано от обществото и не се изобличава като такова. Масово е пристрастяването към порнографията например, с която новите поколения се срещат на все по-ранна детска възраст. Свръхизлагането на порнографски материали води при немалко младежи, а и възрастни, до сериозни психологически и интимни проблеми, отразява се зле на връзките им и на изборите им, свързани със създаването на трайни взаимоотношения и евентуално семейства. Adoration_of_Golden_Calf_Poussin_1634Виждаме и статистиката в световен мащаб как има драматично намаляване на семействата в наши дни, а това е градивната едиица на обществото. Разрушаването ѝ говори за разпад на цялата структура. Така че сексуалната страст далеч не е толкова безобидна, колкото се опитваме да я изкараме, за да оправдаем евентуалната си патология. Просто мястото на този човешки импулс, който има и своите напълно естествени и благословени предназначения и употребления, не е в центъра на нашия свят, където обществото ни го е поставило на пиедестал като един идол, на който всички от най-ранна възраст са приучени да се кланят.

И само още нещо по въпроса, което ми се струва много важно, защото немалко хора са объркани по тоя въпрос, не без помощта на медийната пропаганда по темата, разбира се. Сексуалните ви фантазии и влечения не ви определят като личност и не изчерпват, нито описват вашата истинска идентичност. Никога не ще успеете да намерите себе си в сексуалността си, затова и толкова много хора всъщност се губят в безразборното ѝ употребление. Човекът не е половия си орган и сексът никога не е бил, не е и никога няма да бъде смисъл на живота, колкото и да се опитва да ни убеди в обратнотно предрусалата ни с либерализъм и безбожие съвременна масова култура. Бог е смисълът на човешкия живот и само при Бог ще намерите себе си. В гащите си няма да откриете истината нито за непреходната си същност, нито за вашия Създател, нито за смисъла на мимолетния ви, но за сметка на това често изпълнен с немалко премеждия живот. Човекът е много повече от сърбеж в четала и ако сте повярвали, че сексуалността ви е „вашата същност“, сте се оставили да бъдете подведени и сте се превърнали в поредната жертва на една опашата, но пък доста масова лъжа.

За жалост лично аз имам пребогат опит в тоя живот с може би всички познати ни греховни страсти.

Навярно в моя случай именно това ми е помогнало да открия колко празни са тленните удоволствие всъщност и как не водят човека до нищо добро, особено в дългосрочен план. Цената на такъв „откривателски“ път понякога, уви, е много висока и е по-добре да минеш напряко, ако можеш, но… живот. И може би едва когато пресуших последната бутилка, загасих последния фас и затворих вратата зад гърба на последното момиче, от което исках „просто секс“, чак тогава най-сетне осъзнах колко безсмислено и празно е всичко това, а Господ е бил прав през цялото време с предупрежденията си.

Но ти искаш да изпиташ милосърдието Му до край, да изсмучеш и последната капка надежда за теб от чашата на търпението Му. И едва тогава разбираш, че Той е бил прав за всичко от самото начало. Точно както беше чужд и дразнещ за теб закона за гравитацията, когато беше на една и половина и се учеше да ходиш, така се оказа, че са ти чужди и духовните закони. Но едва след като падна хиляди пъти, най-сетне разбра, че ще трябва да се съобразяваш и с тях, ако искаш болката ти най-сетне да бъде излекувана и да наследиш вечността.

Защото, нека си го кажем – тук пълно щастие няма. Мимолетните удоволствия не носят нищо трайно след себе си, нищо истинско. И сексът, и храната, и наркотиците са като чаша без дъно – тъкмо уж я напълниш и след миг отново е празна, и пак трябва да търсиш с какво да затулиш зейналата емоционална пропаст. А може да я напълни единствено Бог. И колкото и да не ни се харесват някои от правилата, каквито и опити да правим да ги заобиколим пред съвестта си, те няма да изчезнат, нито християнството ще изчезне, нито Бог ще си промени завета. Пък вече всеки си има свободната воля да избере в какво да вярва и как да живее. Но сякаш ни е казано дори със самото устройство на нашия свят и на сетивата ни, че това тук не е истинското, че истинското е отвъд и предстои. Неслучайно виждаме, чуваме и усещаме по-малко от един процент от вибрационния спектър на творението. Ние сме буквално глухи и слепи за реалната реалност. Защото това тук е просто един кастинг, тест, входящо контролно по вяра. А изпитващият, оценяващият и квесторът е триединият наш Господ Бог. Дано се представим достойно на изпита.