Да дойдат муджахидините!

12495180_919188464843679_898177734912774684_n
Този полово неориентиран господин посреща мигрантите с таблека „Добре дошли сте тук“. По всяка вероятност си представя как група потни суданци блудстват с него, без да подозира, че според ислямистките закони ЛГБТИ хората подлежат на моментално обезглавяване.

Да дойдат муджахидините! Само тогава европейският либерал ще разбере в колко голяма грешка е сбърканата му толерастка философия. Само тогава ЛГБТИ дружинките, които сега приветстват исляма в Европа, ще разберат колко мили и добри са християните, които сега така презират, задето не сме приемали сексуалните им приключения за нещо нормално. Така е. Християните не приемаме гей браковете, но поне не упражняваме натиск върху никого за вярванията му. Християнството е всъщност либерално, затова е и почва за развитието на една либерална култура. „Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно“ (1Кор. 6:12), учи ни св. апостол Павел в Евангелието. Изборът е в твои ръце. ЛГБТИ обаче няма да имат такъв късмет в мултикултурната обстановка на едно дивашки ислямизиращо се общество, каквото между впрочем вече се заражда в някои немски, датски, шведски и норвежки градове. Когато бесни тълпи башибозук започнат да режат гърла на травестити из центъра на София обаче ще е вече твърде късно за протести и медийно изобличаване на политическите грешки на Европа и в частност на България.

1269947232261
Това е италианската художничка Джузепина Паскуалино ди Маринео. Тя провела акция в защита на мира и толерантността. За целта Джузепина тръгнала на автостоп от Милано до Тел Авив в сватбена рокля. С начинанието си тя искала да докаже, че хората по цял свят са добри и отзивчиви. В първата мюсюлманска страна, Турция, Джузепина била изнасилена, умъртвена чрез удушаване и захвърлена в храстите.

Да дойдат муджахидините! Само те ще ни научат колко благ и добър е Христос и Неговата цивилизация и колко важни са ценостите, които днес модерният европеец високомерно отхвърля като отживелица. Като започнат да изнасилват жените, дъщерите и сестрите ви, защото не са опаковани до ушите в мушама и ухаят на парфюм, само тогава ще разберете колко важни са християнските ценности и цивилизацията, изградена на тяхната основа.

Да дойдат муджахидините! Само те ще ни преподадат урок по национализъм. Като започнат да ви подават тюрбани с думите „чалмата или главата“, както са правили само до преди има-няма 150 години по нашите земи, тогава ще разберете колко е добре, че народът ни е християнски и колко важно е той да се съхрани такъв и да се опази чист. Чист в ценностно и в културно отошение.

Да дойдат муджахидините! По-скоро да дойдат! Повече да дойдат! Само тогава ще разберете колко важно е единството между християнските народи и колко силна е връзката в Духа на Истината.

Само муджахидините ще ни оправят. Ще изнасилят европейките и ще ги опаковат в чували за трупове марка Версаче, ще екзекутират гейовете и лесбийките, ще изгорят книгите, картините и кино лентите, ще сринат паметниците, ще спрат интернета и ще възпеят дивашката си, примитивна, първобитна култура от новоиздигнатите с парите от саудитски петрол минарета.

Да дойдат пусти му муджахидини най-накрая! Да дойдат повече! Само те ще излекуват ценностното малоумие на неолиберастка Европа. Само те. С огън и меч. Като по филмите.

Ако пък ви е останала верица малко в Христа, Господа нашего, помолете се заедно с мен с тия думи: „Бог да ни е на помощ!“ Амин!

Advertisements

Съдебна реформа на душата

me (4)От там трябва да се започне и това е най-важната реформа, която всеки от нас има нужда спешно да направи на първо място в себе си. Без тази реформа всички останали са хем невъзможни, хем безсмислени. И на всичкото отгоре лицемерни. Ако пък дръзна да си помислиш, че точно твоята чиста и непорочна душица нямала нужда от реформа, поздравления! Явно тъкмо ти имаш най-голяма нужда и затова по Божия милост и провидение ти е подарен шансът да прочетеш тези редове, самодоволни клетнико. На такива размисли ме наведе разговор с многоуважаемия адвокат Марин Марковски по ТВ7 вчера. Слава Богу, има и авторитетни общественици, макар и малцинство, които са стигнали да извечната истина, че най-добрият охранител на закоността е съвестта.

markovski
Адвокат Марковски е уважаван български юрист и общественик, радетел за въвеждане на вероучението в българското училище като мярка за превенция на престъпността.

Не виждаме ли какво става? Огледайте се. През ден убийства, насилие по улиците, помежду ни. Физически и вербални побои си нанасяме онлайн, офлайн, аутлайн, инлайн, както падне. Демографската катастрофа в страната е плашеща. Икономическото ни положение – трагично, не само в сравнение с европейските държави, но в световен мащаб. Хора умират от студ в домовете си. Жена не декларира смъртта на родителите си, за да им вземе пенсията… Битовото насилие ескалира. Кметове изнасилват малки момиченца. Политици и държавни ръководители се надпреварват да се държат неадекватно и да се подиграват с правилата. И вие очаквате някаква митична и безлична манипулация, окичана с гръмкото название „съдебна реформа“, да оправи нещата?? Явно духовният мрак и интелектуалната безизходица са приклещили и вас в ъгъла. Не ви виня. Трудно се оцелява в такава обстановка и физически, и психически. Без да неглижираме промените в съдебната и други държавни системи, които несъмнено са належащи, за целите на тази статия ще се придържам към реформата като метафора на вътрешното морално обновление на човека.

Това е истинската реформа, която трябва спешно да се състои в държавата ни. Тя трябва да се състои и в целия прогресивен западен свят, както сме свикнали да си го представяме (още от грехопадението насам е спешно), но това е отделен въпрос. Нека видим първо какво става в собствения ни двор в краткосрочна перспектива. Проблемът не е икономически, мили хора, и дори не е собствено политически, макар да може и да трябва да бъде спешно адресиран именно с политически средства. Проблемът обаче е първо личностен и екзистенциален.

Съдебната реформа трябва да започне от душата на самия човек, защото съвестта е единственият реален регулатор на обществения ред и на нашата т.нар. цивилизованост. И ако смятате, че възпитанието на съвестта е работа единствено на семейството, извинете, но ще трябва да задълбочите познанията си по социална психология и антропология. Семейството безспорно има основополагаща роля, но също толкова важна е ролята на обществото и порядките в него. Нацията е също наше семейство – един факт, който много от модерните либерали-интернационалисти (напомнят по много характеристики на едни други интернационалисти от миналото) искат да пренебрегнат. В някои отношения нацията и порядките в рамките на тази общност се оказват много по-ключови за формирането на личността дори от семейното възпитание.

Затова, като виждаме, че има сериозни проблеми, свързани със спазването на законите в страната ни, добре е да се запитаме какво всъщност мотивира хората да спазват законите. И не, не е наказателният кодекс, уважаеми. Ако беше това, престъпления нямаше да има изобщо – нито битови, нито икономически, нито политически. У нас обаче се къпем в изобилие от всичките видове закононарушения.

Това е, разбира се, защото се задълбочава кризата в душите на хората. Те нямат в какво да вярват. Нямат идеал. Нямат екзистенциална перспектива пред себе си. Не виждат такава и за децата си, затова отказват и да ги раждат вече. 

Тази драма е на лице в известна степен и в цяла Европа, но, както казах, ще оставим по-обширния анализ за друг път. Истината обаче е проста. „Новите“ ценности постепенно подриват устоите на здравословно конструираното и добре функциониращо общество. Новите ценности, някои ги наричат евроатлантически, са сбъркани, погрешни, манипулирани, вредни и за личността, и за семейството – основната грдивна клетка на всяко здраво общество, и най-после очевидно за самото общество, народ, нация, цивилизация. Евроатлантическият ценностен сурогат, в който ни готвят на бавен огън от известно време, ще деформира трайно съвестта на нацията за поколения напред. Това не значи, че Европейският съюз е нещо лошо, но определено значи, че се ръководи от хора, които, като всички нас, също нерядко ГРЕШАТ в преценките си.

Има ясен ценностен фундамент, очертан в християнската традиция, на чиято база е съградена цялата т.нар. евроатлантическа цивилизация, правната ѝ система, обичаите ѝ, порядките ѝ, надеждите ѝ и на чиято база тя просперираше в продължение на векове. Колкото повече изместваме центъра си встрани от тази основа, толкова по вероятно става сградата ни да се срути. Да не говорим, че в частния случай на България примерно именно православността на народа ни е, което изобщо го е опазило като народ, въпреки историческите повратности. Същото е обаче и с Евроатлантида. Без Божия закон, тя е обречена.

Но какво имаме днес? Всичко е наопаки, ако го гледаме от камбанарията на завещаните ни от Божия син Иисус Христос ценности. Бракът беше делегитимиран от американските филми и ситкоми, прожектирани в съзнанието на българина в светлината на либералната демокрация, интепретирана у нас основно като слободия и безотговорност. Както се пее в една родна чалга песен (чалгата – другият симптом за естетическия и етически провал на народа ни), ако правилно помня, „забрави за правилата“. Това е новото верую, с което осакатиха умовете и съвестта на поколения българчета. „Новото нормално“, както промиват по тивито мозъците на нищо неподозиращите български дечица, е да няма семейство, да няма мама и татко, всеки да си прави каквото си иска. Семейството поетапно и последователно бива разрушено като ценност, като необходима основа за обществен просперитет и лична реализация.

Но аз виждам колко нещастни са хората в следствие на това. Виждам навсякъде толкова много красиви и интелигенти млади жени с дечица без съпрузи. Знам, че са нещастни от това. Виждам и статистиката. Страшна е! Мъжът вече иска по-скоро да живее в порно филм, отколкото да носи отговорност за наследници. Той не иска съпруга, иска временен партньор за мастурбация. Не вижда защо да си усложнява живота със семейство. Евроатлантическите лъжеценности го освобождават от подобна отговорност. Фанатичният либерализъм му развърза ръцете да постави егоизма си пред всичко и всеки, дори пред добруването на собствените му деца.

Развърза ръцете и на жените да стават майки по лична инициатива, осеменени от епруветка. И не говоря за частния случай на инвитро зачеването при семейства, които имат репродуктивни проблеми. Говоря за т.нар. еманципирана, модерна жена, която предпочита да зачене от непознат, защото не смята, че детето й има право на баща и нормално семейство в тоя живот. Колко егоистично отново… Детето е превърнато в прищявка, която искам да имам. Опредметено е по грозен начин, превърнато е в някаква вещ, която можеш да си купиш и дори да избереш модел по каталог с екстри. Съкровеният акт на любовта, създаването на живот и семейство е превърнат в сделка за лична изгода.

Краният либерализъм е манифест на себичността. Егото е издигнато в култ. В прогресивна Европа стигат до там, че се говори вече за правото на сексуален избор на невръстни дечица, под 14-годишни, които можели по собствено желание да искат секс с по-възрастни свои роднини… Скандално и гнусно. Наистина отвратително, ако го погледнеш в една традиционна ценностна перспектива. Сатанинско дори, бихме казали. Пък дори и не само от християнска гледна точка. Егоизмът е посочен като фундаменталният проблем на човечеството и в юдаизма, и в индуизма, и в будизма, и дори в шаманизма (един от млакото върпоси, по които има относителен консенсус между повечето световните религии и духовни учения).

Необходима е съдебна реформа на душата първо. Когато човек знае, че носи неотменима отговорност пред самия Бог, наказателният кодекс е само формалност. Добрата новина е, че това се възпитава. Човек може да бъде възпитан в огромни заблуждения и опасни поведения, както се случва в момента, а може да бъде възпитан и в прекрасни ценности, както би могло да се случи вбъдеще. Но защо Бог да е гарант, ще попитат т.нар. атеисти (и те са много модерни в либералния, метахристиянски свят, редом със сурогатното майчинство и гей браковете)? По една много проста причина. Бог осмисля човешкия живот и затова няма нито един атеистичен народ в историята на този свят. С други думи – Бог очевидно е естествена човешка потребност. Нещо повече – Бог осмисля и човешката смърт – най-смущаващото събитие в земното ни съществуване. Доста Го неглижираме, струва ми се, като за общност от хора, всеки от които непременно ще умре.

Някой подметна тези дни в коментар, че религиите идвали и си отивали. Разбира се, това категорично не е вярно. Виждали сме много религии да идват, но да си отиват още не сме ги видели, изключвам някои незначителни племенни култове из туземните племена. Индуизмът е на 6000 години, юдаизмът на поне 3500, будизмът на 2500, християнството на 2000 (или на 3500 реално като продължение на юдаизма), ислямът на 1400 и т.н. Религиите се появяват, но не изчезват. Напротив. И има една изключително проста и обективна причина за това. А именно вродената необходимост на човек от общение с неговия Създател, с Господ Бог, за да осмисли по този начин краткия си живот и най-вече, както споменахме – неизбежната си смърт.

Върнем ли почетното място на Господ в обществото ни, всичко останало ще последва естествено и почти от само себе си, с Божия помощ, както се казва. И тази помощ неминуемо ще дойде, щом от наша страна демонстрираме желание да бъдем по-добри, по-истински, по-честни, по-верни на непреходните истини за смисъла на човешкия живот и правилата, по които да го живеем. В практически план можеше да бъде направена много лесна стъпка в правилната посока с въвеждането на вероучение в българското училище. Това не беше направено от поредно правителство. Поредните безбожници? Не знам, те да му мислят, отговарят пред Господа за тия работи.

България не може да се отърве от богоборци вече повече от 70 години. Явното богоборчество на атеистичния тоталитаризъм беше заменено от скритото, лицемерно, подмолно богоборчество на перверзния евроатлантически консумизъм. Комунистическият манифест бе подменен от консумистическия, по думите на уважаваия от мен немски мислител и социолог Норберт Болц. Но консуматорското общество не дава смисъл на живота отвъд физическите стимулации на сетивата. Затова и екзистенциалната криза само ще се задълбочава в западния свят, раждаемостта ще намалява, развратът и престъпността ще растат заедно с пропастта между бедни и богати. По последни данни, както се разчу и от новините тези дни, един процент (1%) от световното население разполага с толкова ресурси колкото останалите 99 процента. Нещо пвече – шейсетина души, физически лица, разполагат с повече пари, отколкото 60% от останалото население на планетата. И не, не е защото тези шейсет човека са много по-кадърни от останалите седем и половина милиарда. Само истински лицемер може да спекулира с подобна глупава теза, да не кажа лъжа.

Истината е друга. Това е свят, изграден по Библията на егоизма, себичността, презрението към ближния, омразата към Бог и Неговия закон. Това е свят на алчността, на експлоатацията, на робовладелското мислене, на страха за насъщния, на унижението на ближния за сметка на личния материален успех, на физическото и психическо омаломощаване на обикновения човек за сметка на извънмерния лукс на шепа хора на върха на пирамидата. Така че, не ми говорете за съдебна реформа, преди да поставим далеч по-належащия въпрос за реформа на душите ни, на екзистенциалния ни хоризонт, на ценностната ни система и верую. Защото животът е кратък, сетивните удоволствия – мимолетни, а смъртта – вход към безконечната вечност. Когато поканим отново Бог в обществото ни, всичко останало ще се оправи много, много по-бързо, отколкото предполагат и най-големите оптимисти сред нас.

Лесно е да си либерал

Няма нищо по-лесно на тоя свят от това да си либерал. Тази философия е любима на малките деца. Хлапетата са абсолютните либерали. Те са френетични противници на всяко ограничение на личните им свободи, а наставленията от консервативните им родители често биват посрещани с бурни протести, изразявани под различни форми. Нерядко е рев, понякога гладна стачка и най-редовно цупене, лъжа или деликатно прикриване на истината. От много ранна възраст те усвояват умението да изопачават фактите, за да се защитават по-адекватно срещу диктатурата на възрастните, която толкова силно желаят да отхвърлят завинаги. До по-късните етапи от формирането на егото им (към шестата-седмата година) те вече имат богат набор от средства за отстояване на свободите си и за бламиране на изпълнителната власт в микродържавата на собственото си семейство.

Порасналите (поне външно) съвременни либерали се опитват да правят това в глобален мащаб – да бламират „родителите си“ – традиционните ценности. За да не се чудят някои, днешните либерали са, най-общо казано, условно наречените „десни“ сили на политическата карта. Не е съвсем точно това определение, защото технически няма проблем да си левичар с консервативен уклон или полит-икономически да си либерал, а що се отнася до ценности и култура да си с по-консервативни разбирания, нюансите тук са неизбежни. Просто либерализмът е едновременно и полит-икономическа, но и ценностна, и философска рамка. Същото важи и за консерватизма. Това, между впрочем, е и причината да смятам определенията „десни“ и „леви“ за нищо повече от евтин популизъм за произвеждане на определени внушения и разделяне на обществото, но това е друга тема.

Най-общо погледнато, именно т.нар. „десни“ сили (доколкото леви изобщо останаха на официално ниво) са тези, които последователно настояват в хода на историята за прогресивно либерализиране на света и в икономически, и в личностен план. Но докато е съвсем в реда на нещата да позволиш на малкото си дете в един момент и самостоятелно да пресича улицата, за да иде на училище, то определено не е никак полезно за него да го окуражаваш, ако започне да взима наркотици, да се напива всеки ден или да проиграва парите си по ротативки и леки жени.

1. ЛИБЕРАЛИЗЪМ БЕЗ ГРАНИЦИ

Елементарно е и съвсем очевидно. Либерализмът без граници е, разбира се, напълно невъзможен. Поради тази причина и самият либерализъм започва днес да изглежда изчерпан като политически път. Сякаш кривата на развитието му е достигнала точката си на пречупване, отвъд която следва неминуемият срив, който ще приключи с окончателната делегитимация на тази доктрина. Но това съвсем не е необичайно за историческия процес всъщност. Гледали сме филма. Освен това, да се вярва в някаква абстрактна „безгранична“ свобода, е абсолютно нелепо, наивно и нека си го кажем – инфантилно. Това прилича на досадното упорство на кисело, лакомо малко момиченце, на което току що са му отказали втори захарен памук. Искам ПЪК! Искаш, ама няма, моето дете. Като пораснеш, ще разбереш защо.

stefonknee-wolschtt-transgender-youtube-2
Това е 46-годишният „Стефани Уолшт“. Не знаем истинското му име, защото в Индипендънт не го цитират, явно поради политическа коректност заради някаква „трансджендър“ норма.

Е, някои либерали все още не разбират, че няма как да си 46-годишен дърт пръч със седем деца и не щеш ли да откриеш, че „истинската ти идентичност“ всъщност е на 6-годишно момиченце (???!!!?). След това скоропостижно да напуснеш семейството си, което си градил 23 години, за да заживееш с осиновители на преклонна възраст, пред които да се обличаш и държиш като невръстениче… Това, уважаеми, е съвсем реалната история на т.нар. Стефани УолшТ (на английски името се спелува по начин, който мога да определя единствено като скандален, ако не безобразен, дори английският да ти е майчин: Stefonknee (pronounced ‘Stephanie’) Wolschtt). Според авторитетния ежедневник Индипендънт (курсивът е линк към оригиналната история) това са перипетиите на едно трансджендър момиченце. Според мен пък се нарича НЕВМЕНЯЕМОСТ и не е нищо повече от лудостта на един мъж в критическата или по-лошо – егоистичната му, ексцентрична прищявка, глезотия, каприз.

Този мъж на първо време трябва да бъде незабавно хоспитализиран за негово собствено добро и за доброто на семейството му, а не да ми го превръщат в звезда с евтин пиар (чичкото с панделките мигом станал ЛГБТИ знаменитост и част от някаква рекламна кампания за транссексуалост www.thetransgenderproject.com). Ако пък случайно в процеса на диагностицирането му се докаже неговата вменяемост (което не е изключено, такива хора често са просто морално деформирани и сексуално извратени патологични егоисти), той трябва да бъде по съдебен път задължен да плаща пълна издръжка на непълнолетните си деца.

Бихме отишли дори по-далеч като поискаме от него обезщетение и за непоправимите морални щети, които е нанесъл на децата и съпругата си. Или те нямат права? Само трансджендърът, на другите майната им… Да плаща, като е толкоз ексцентричен, после нека си живее като шестгодишно момиченце с осиновителите си, като не го е срам от Господ, и да се прави на малоумник колкото си иска. Но нека обществото знае, че той е просто един извратеняк и нищо повече. Поредният заблуден перверзник, който не осъзнава, че има сериозен психически проблем. Не някаква си „трансджендър“ примадона, Боже опази! Само ми е трудно да си го представя, ако трябва отново да ходи на работа примерно в някой склад, цех или фронт офис, за да изплати обезщетенията на семейството си, как по-точно ще го играе „себе си“?

2. КОНСЕРВАТИЗМЪТ ИСКА ЗРЯЛОСТ

Ето такива нюанси в либерализма ме карат от години да разсъждавам над тази житейска, политическа и икономическа философия, но упорито не успявам да разбера ползите за прогреса на цивилизацията ни от преекспонирането ѝ по такъв начин. Да не кажеш на лудия, че е луд, но да го пратиш обратно в обществото да сее лудостта си??… Насила да превръщаш психопатологията в обичайна норма, ерго и в модел за подражание? Това може да значи единствено, че ти желаеш да разрушиш това общество. Защото е очевидно, че такава идеология почива на нездрава основа, на гнила почва, от която избуява не друго, а наивитетът и магарешката упоритост на инатото малко момиченце, на което преди малко му отказаха втория захарен памук.

Всеки може да е либерал. Защото е най-лесно да позволяваме, но е много по-трудно да се съобразяваме, нали? Лесно е, когато доброто и злото са фиктивна абстракция, в каквото днешните либерали се опитват превърнат тези извечни категории. Фиксираният морал е врата в пустинята, през която минават само глупаците, баят си. Но това всеки го може. Всеки може да вдигне ръце от всичко и да остави нещата на самотек. Горе-долу това бленува неолиберализмът и като полит-икономическа, и като съпътстваща ценностна концепция. Да орежем държавните регулации, апелират. В крайната си форма, при т.нар. либертарианство, имаме тоталната абдикация на държавата от икономическия живот и почти тотален неин отказ от изпълнението на някаква регулативна функция. Радикалните либертарианци всъщност се оказват по-близо до анархистите, отколкото до онова, което условно бихме нарекли днес „дясно“ или дори „крайно дясно“.

Консерватизмът, от друга страна, иска много зрялост и мъжество. Там няма място за детинщини и трансджендър алабализми, защото консерваторът отказва да загуби способността си да различава добро от зло, правилно от грешно, нормално от ненормално, естествено от противоестествено. За либералите това било относително и въпрос на избор. Консерваторът обаче не може да играе такива детински игри. Моралът, разбира се, е върос на избор, но съобразяването с него е въпрос на държавна политика, ясно фиксирана в категорична нормативна регламентация. Е, това само ако желаем обществото да просперира. Ако искаме да го съсипем като демократична общност, свободно управлявана от народите, неолиберализмът ще свърши работа.

Консерватизмът отказва да играе ролята на обидено малко дете и разпознава не зла мащеха, а родна майка в страната си и в ограниченията, които идват с правата ни. Консерватизмът има зрелостта да прави разлика между свобода и слободия и има доблестта да поеме отговорност за добруването членовете на своето семейство. Крайните либерали на свой ред бленуват да нямат такова семейство. То е излишно, настояват надъхани либертарианци. То само ни пречи със забраните си, с данъците си, с моралните си клишета, с границите си.

Ми идете в планината, бе. Качете се на Хималаите и там няма да има кой да ви пречи. Религиозната ви преданост към ницшеанските халюцинации на лудата кукувица Айн Ранд ще добие завършен вид и логична онтологична реализация сред този идиличен екстериор, осовободен от примитивизма на жалкото простолюдие. Обаче там също така няма да има нито на кого да предлагате стоките и услугите си, нито пред кого да изнасяте рециталите си и няма да има как да станете много богати и успешни вследствие на несметния си предприемачески или творчески гений. Той ще се окаже съвършено безполезен и никому ненужен на 8000 метра надморска височина, защото там никой не живее. Но пък е тихо и спокойно, и напълно свободно! Свободно е от всякакви навлеци, консерватори, данъчни, левичари, националисти, синдикати, бедни, болни, гладни, онеправдани и най-вече хора. Там можеш спокойно да се отдадеш на абсолютна и безгранична икономическа, политическа, сексуална и каквато още ти хрумне свобода, либертарианецо. Там ще ти е най-добре!

3. ЗАЛЕЗЪТ НА ЗАПАДА

Гротескният 46-годишен г-н Стефани Уолшт е олицетворение на всичко, което не е наред с този свят. Крайният либерализъм, който малко или повече диктува духа на западната политика и обществени ценности от 60-те насам, няма бъдеще. Може би просто се стигна вече до критичната точка на опън, отвъд която нещо ще се скъса рязко. Щетите изглеждат все още поправими. Петдесетина години всъщност не са толкова дълъг исторически период и са един съвсем достатъчен срок да се видят плодовете на една доктрина. Е, виждаме ги – от Стефани Уолшт, през Кончита Салама до официалните, педофилски политически партии в държави членки на ЕС в ценностен план. В полит-икономически пък бежанска ли криза не щеш, дългова ли, интеграционна ли, каквато ти хрумне, ударила ни е в момента, бъди сигурен.

Ако западната ни цивилизация иска да се съхрани с достиженията си (политически, икономически, културни и най-после ценностни, а в това число и нормативно-правни), каквито либерализмът несъмнено също ни е предложил исторически и все още ни предлага, ще е необходимо неолибералният устрем да забави ход за сметка на нещо, което ще нарека неоконсерватизъм. Виждаме го как се надига все по-мощно и масово сред народите в цяла Европа, а го виждаме съвсем ясно вече и в САЩ. Това категорично не са „крайно десни“ настроения, както се опитват да ги дамгосат някои лобисти на мнение, за да събуждат нацистки асоциации и чувство за вина в обществото. Тази неоконсервативна реакция всъщност е самата имунна система на Запада, която панически се активира, за да опазим каквото ни е останало, а защо не и да изведем цивилизацията ни на ново ниво, вече не толкова само в технологичното, но най-вече в духовното ни развитие. Дори няма да обръщам внимание на все по-натрапчивия факт, че Европа не от вчера проявява един след друг симптомите на късния Рим.

Отговорът е връщане към ценностната основа, на която бе съградена евро-американската цивилизация. Нека САЩ не бъдат прекалено горделиви. Те са издънки именно на нашата, на европейската цивилизация (при това исторически доста късна издънка) и всичко, което съградиха отвъд океана, е построено изцяло с европейски капитал – и интелектуален, и финансов (и, разбира се, с помощта на някои незаконно присвоени територии и активи на туземните жители, но това е друга тема). Западният свят, правната му система, ценностите му и изобщо всичко онова, което бихме нарекли Евроатлантическа цивилизация и култура са съградени като такива на основата на християнството и на християнските ценности.

Към разрушаването на традиционното семейство и традиционните ценности обаче върви неолибералната лудост на съвремието ни, която заплашва да доведе до радикалната саморазруха на цялата ни цивилизация. Християнска Европа на високата култура, прогреса и толерантността ултимативно ще отстъпи място на варварството (екстремната форма на криворазбраната свобода) в политиката, на варварството в икономиката и най-после на варварството в мисленето и поведението на самия човек. Това, разбира се, отдавна се случва, щом и обикновените блогъри пишем за него. Ако пък случайно не сте го забелязали, ами пуснете си новините довечера. Само за това говорят!

За лошата църква и благочестивите ѝ критици

Църквата пак се излага, нищо не казват за бежанците, скатават се. Така сумтяха месеци наред злите езици и хулеха висшия ни клир, че не излиза с ясна позиция в горещия обществен дебат. Вижте папата, сочеха либералите новата си любима поп икона, той се изказа вече, защити бежанците, пък БПЦ мълчи. Затова са ви празни църквите, попържаха, защото сте далеч от обществения живот, само за пари мислите, а не взимате отношение по темите на деня. Старата песен на нов глас. Определени обществени кръгове си умират от кеф да я заграчат с повод и без повод, стига да се усетят в подходяща позиция да метнат някоя-друга шепа нечистотия по образа на родното православие.

И църквата излезе с позиция. Слава Богу! Хиляди мигновено реагираха с бурни аплодисметни по форумите на електронните медии и социалните мрежи, защото позицията на клира изразяваше опасенията им и гледището им. Не мисля, че има официално социологическо проучване по въпроса, но съм убеден, че значителната част от обществото ни споделя поне част от тези опасния. И това си пролича по радушното и масово одобрение към позицията на Синода. А тези опасения са в основни линии, че се води една все по-очевидна политика за внушаване на безкритичен толеранс към трайната тенденция за подмяна етно-религиозния фонд на страната ни, а и на цяла Европа. И да, тази политика е неофициален брюкселско-вашингтонски проект.

Untitled
Преди и след аранжирането на мизансцена и правилното позициониране на главния герой.

За мнозина това беше кристално ясно още преди разкриването на оригиналната снимка с трупа на кюрдчето Айлан Кюрди. Кадърът, който разплака Европа и света, и мигом наклони общественото мнение към одобрение на мигрантския поток, се оказа манипулиран и инсцениран по най-гнусен и човеконенавистен начин с цел постигане на по-драматичен пропаганден ефект. Детето е открито мъртво, изхвърлено на брега между скалите. Място и позата, в която е намерен малчуганът, мир на душата му, не се видели обаче достатъчно трогателни на длъжностните лица, оторизирани да отразят трагедията. Тялото бива пренесено на по-добър мизансцен и нарочно аранжирано в подходяща, максимално безпомощна и арт изпипана поза, която да внуши още повече състрадание и възмущение към всички онези коравосърдечни люде, дръзнали да са скептично настроени към това преселение.

Отвратително. Гадно. Отблъскващо.

Разбира се, официално никой не призна това. Някак си г оставиха да се изпари от само себе си без да се вдига много шум по въпроса. Щеше да опропасти огромната маркетингова кампания, която покойното дете изнесе на мъртвите си плещи. Но така работи пропагандата. Откакто изтекоха тези снимки, вече бе категорично ясно, че тук става дума за целенасочена, организирана и последователна акция. И не се заблуждавайте, кръговете, които я организират, знаят как се провеждат дори световни войни. Знаят също, че Рим не е построен за един ден, така че да не бъдем наивни. Реалните д/ефекти от това преселение, ако то не бъде своевременно осуетено, ще започнат да си личат едва след пет или десет години. Тогава обаче ще е много късно за адекватна ответна реакция. Погледнато от днес, изглежда далеч в бъдещето. От стратегическа гледна точка обаче, това е един съвсем разумен, дори доста кратък срок за провеждане на акции от такъв тип и в такива мащаби.

cd57948c1377a2c27deb38d565d90925
Негово Светейшество Неофит I, Патриарх Български и митрополит Софийски, председател на Светия Синод

В прозорливостта си и боговдъхновените си съборни анализи на казуса владиките от Светия Синод стигнали до аналогични изводи за процеса. Митрополитите ни си дали ясна сметка, че тук не става дума само за някакъв невинен бежански вопъл, на който благоразположеният българин да откликне с протегната братска ръка и който след някой друг месец ще утихне и отшуми, когато добронамерените Велики сили най-сетне си стиснат ръцете по сирийския въпрос и смачкат главата на змията като валяк картонена кутийка, както отдавна можеха и трябваше да направят. Но не, владиките осъзнали, че това е процес с много по-опасни потенциални последствия за българския народ. И като едни загрижени душепастири на нацията, изказаха своите напълно основателни притеснения по темата като дадоха и безкрайно адекватни напътствия на политическите ни ръководители. Дано някой се вслуша в обръщението им, което може да прочетете тук.

Това обаче разяри злите езици още повече. Сега пък защо църквата се месела в обществения живот. Били сме светска държава и на църквата не ѝ било работа да се бърка в политиката. Е, ако църквата се беше набъркала в политиката с угодна на злословещите позиция, те не биха злословели, разбира се, но ще стигна и до това след малко, като дойде ред да видим кой и защо обича да лае срещу БПЦ. Други пък направо изреваха с цяло гърло, че църквата проповядвала нехристиянски послания и отстъпвала от вярата. Огън и жупел, стрели от ненавист и укор мигом залетяха в посока към синода, а критиците не се посвениха дори да търсят лично сметка на светейшия ни патриарх и да му дават богословски напътствия как, аджеба, той трябвало да чете Евангелието. Господи, помилуй!

10671306_1542239305987580_1183025735791970082_n
Когато богоборците започнат да ни поучават за Божието слово, значи играта наистина е загрубяла, а ние сме  смущаващо изглупели, ако им се водим по безумията.

И не се възмущавам, защото смятам, че патриархът ни и митрополитите са безгрешни и действията им не подлежат на благочестив коментар, а се възмущавам поради адресите на подателите на най-шумните и непристойни критики. Небезизвестният Нидал Алгафари пръв скочи с гръмко „богословско“ възражение лично срещу патриарха. Обидно ми беше да чета словоблудството му, а и бях потресен от наглостта и арогантността на почина „да скочиш“ на патриарха на България (виж тук). Видях, разбира се, какво се опитва да каже човекът и как напоително се позовава на Библията, за да „докаже“ на владиката колко се били объркли той и Синодът с позицията си по бежанския въпрос. Мисля, че за такива случаи е измислен изразът „да тълкуваш нещо както дяволът чете Евангелието“.

Другарят Алгафари просто счупи детектора за лицемерие с тоя патетичен напън за душепастирски напътствия към духовния пастир на нацията. Човекът, който написа книга, озглавена „Боже, защо Господ лъже“ и окрещя държавата с тъпизмите си (без извинение), че светите Божии зповеди били, цитирам, „теологически неверни“, сега взе да поучава светейшия ни патриарх и светата ни православна църква какво е християнство??? Това е еманация на наглостта и лицемерието. Триумф на пошлостта, фалшивото самомнение и етичния провал на съвременния човек. А може би Нидал просто защитава бизнеса на брат си, за когото всички разбрахме, че май бил топ трафикант на „бежанци“ (виж тук). Те в отбора на лукавия не се спират пред нищо и никого, щом е за похулване на Бога и хвала на сатаната. Дано Господ Иисус Христос ви вразуми един ден, г-н Алгафари, да се опомните и да се покаете, че нещо прекалявате с публичните хули срещу Божията църква, завет и служители.

Manipulation par les médiasДругите, които яростно се втурнаха да обясняват как патриарх Неофит, Бог да му помага, и Синодът не изповядвали добре християнството, бяха, разбира се, от вестник Дневник (виж тук). Този вестник, заедно с Капитал, са може би най-очевидните оръжия за политическа пропаганда в България. Статиите и позициите им са толкова явно поръчкови и слугински, че е обидно дори да ги чете човек. Обидно е не за друго, а защото претендират да не са такива. Даже на Пеевски медиите са по-обрани в това отношение. Дневник и Капитал просто бълват на килограм захаросана, мазничка неолиберална пропаганда, обслужваща, разбира се, шефчето им Иво Прокопиев и неговите приятели от кликата, слугуваща безропотно на оста Вашингтон-Брюксел. Благочестивият Прокопиев на свой ред пък е известен основно с няколко скандални приватизационни сделки (да не кажем кражби, макар то в България двете да са почти синоними), чрез които бързо бе въздигнат в местен финансов бабаит по времето на Иван Костов. Същият този новоизлюпен олигарх и приятелският му кръг „бореха“ олигархията (ти да видиш) пак през Капитал и Дневник по време на протестите от 2014-а. Сега пък поучават на благочестие Българската православна църква. Щеше да е наистина комично, ако не беше толкова тъжно и жалко.

В статията на Дневник се стига чак до призиви да махнем църквата едва ли не, която е безполезна, изменя на Христовото учение и кому е нужна изобщо… Колко удобно за водещите не от вчера открита война срещу православието. Някои от функционерите им дори открито заявяваха по медии, че православието било голям проблем и ако имаше как да сме се отървели от него направо. То бива да сте безочливи и нагли, бива, ама вашето е направо газене до ушите в собствените ви душевни отпадъци, бе хора. Срам малко нямате ли? Страх от Бога ако не, поне някакво формално уважение, ей така, от куртоазия?

C26И какво стана сега? Тия, дето искат да махат правосалвието, да унищожат църквата, тия, дето имат наивната дързост да отричат Божиите заповеди сега ще ни учат на богополезно поведение и християнство?? Това е истинска нравствена и духовна трагедия, което наблюдаваме в България. Истински крах на морала ни, срив на самоуважението ни и изобщо на екзистенциалния ни хоризонт. Църквата ни се опитва да ни предпази от прибоя на една потенциална външна духовна враждебност, но се оказва, че тя е отдавна сред нас. Разнищва ни отвътре. Мие бреговете на националното съзнание отдавна и се мъчи на всяка цена да изличи от него всеки спомен за народно единство, духовна общност, верска принадлежност, родова памет. Червеите на ценностната развала и народното разединеие отдавна гризат духовното тяло на България. Подиграват се със символите ѝ. Петнят светините ѝ.

Дали мълчи или говори, църквата е лоша. Така ни внушават от години някои. Българинът пък е един нещастник, той не е достоен за доходите на европейците, защото е мързелив и производителността му е ниска. Нещастници, българи! Разбрахте ли? Нещастници! Не може да се вдигат заплатите в България. Не може да имате достойни доходи, защото не заслужавате, бе. Бежанецът заслужава 360 евро на месец в Германия плюс подслон, храна, вода и здравни осигуровки, но ти, български пенсионерино, нищо не заслужаваш, защото си жалък, малък и недостоен. Защото си българин и защото си православен. А православните българи не заслужават либерастка благодат. Стигат ти 75 евро на месец. Много са ти! Не може да имате и суверенна позиция, защото сте мънички, слабички, жалки. Къде си, хан Круме, да ти го кажат на тебе това „началниците“?… На нас обаче ни го казват и ние търпим. Ще правите каквото ви се нареди отгоре! Но не от Бога, не това отгоре, а от Брюксел. Новият ни идол. Мамонът, на който критиците на църквата ни учат да се кланяме и служим.

Майната ви, лицемери и подлеци! Майната ти и на тебе, незнайно олигархче, дето си мислиш, че си ударил кьоравото като си ограбил народа на България. Нищо нямаш. Само пари. Но парите пред Господа са кръгла нула, моето момче. И даже минус, ако си ги харчил лошо. А рано или късно ще идеш на финалния одит. Не този тук, с бомагите и НАП, дето можеш да подправиш документи, да укриеш сметки, да скатаеш някоя жълтица… Друг отчет ще даваш. Пред Онзи, пред Твореца на света, Създателя на всичко. Той, слава Богу, знаем, че е милостив и ни прощава, стига да пречупим егото и да попросим прошка. Но стиска ли ти, незнайни хулителю на църквата? Имаш ли кураж и мъжество да си признаеш, че и ти греши в мъничкия си животец? Дано. Защото земният живот е кратък, а духовният – завинаги. И какво изобщо правим, ако тръгнем да убиваме и малкото светулки, блещукащи из мрака на греховния ни свят? Не убиваме ли себе си така? Или както е писано в светото Божие Евангелие: „защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си? Защото ще дойде Син Човеческий в славата на Отца Си със Своите Ангели, и тогава ще въздаде всекиму според делата му.“ (Матей 16:26-27).

За християнството, ада, хомосексуализма и страстите

През по-голямата част от живота си не съм бил християнин по сърце и убеждение, макар да бях формално кръстен още на 12-годишна възраст по инициатива на не по-малко рационалистически настроената ми баба – химик и лаборант, Kreshtenieвъзпитана в духа на стихийния материализъм от преди 89-а. Изглежда импулсът ѝ да ме въведе официално в православната вяра през 94-а е бил свързан основно с някаква постсоциалистическа културна мода и може би някои бегли нейни лични реминисценции от детството ѝ в годините преди атеистичния режим. Каквито и да са причините, днес съм ѝ изключително благодарен за тази инициатива и смея да твърдя, че в известен смисъл ѝ се отплатих за този ѝ почин като съумях на свой ред и по свой начин да я вдъхновя сама да преоткрие православието за себе си десетилетия по-късно. Да ми е жива и здрава, черкува се редовно, изповядва се и се причастява, а скоро дори бяхме заедно на литургия. Неведоми са пътищата.

Но трийсет години аз не бях положително настроен към християнството по няколко причини. Забелязал съм, че същите аргументи пречат на много хора да нададат ухо по-сериозно за православието или на първо време поне за християнската доктрина в широкия смисъл на думата. Тук няма да навлизам в теологически подробности, само ще вметна, че има съществени разлики между православието и останалите деноминации (синьо-зелените курсиви са линкове, б.м.) и неслучайно аз лично изрично следвам православната, а не друга библейски базирана доктрина. За един страничен наблюдател тези разлики често изглеждат от незначителни до напълно незабележими, поне на първо четене, но това категорично не означава, че те са такива. Фокусът на настоящата статия обаче е другаде и тя е адресирана най-вече към хора, които са по същество чужди на преданието за Христос като духовен спасител на човечеството изобщо.

Първата и основна причина мнозина да се чувстват отблъснати от християнството е адът. Хората много се смущават от факта, че някой трябва да ходи в ада и че един уж добър Бог предвижда за непослушните нещо, описвано в историята като място на вечни и страшни мъчения. Втората най-често срещана причина мнозина да са отблъснати от евангелското предание е доктриналната претенция, че ако не си християнин, обезателно ще отидеш в мястото на вечно и страшно мъчение. Третата ключова причина пък е свързана със сексуалността и конкретно с хомосексуализма, и обстоятелството, че на модерното ни либерално общество му е голям проблем да приеме това поведение за нещо неестествено, още по-малко за грях, който може да те прати в мястото на вечно и страшно мъчение. Все пак всички познаваме хората, които се самоопределят като гей, знаем, че те са най-често добронамерени, мили човешки същества и изглежда много жестоко някаква си религия да ги заклеймява по такъв категоричен начин.

Признавам, че тези три пункта бяха проблем и за мен известно време, докато не си дадох сметка, че всъщност няма абсолютно никакъв проблем с тях. Ако прочетете статията, ще разберете защо смятам така.

Първо – адът по принцип.

Anónimo_-_Inferno_(ca._1520)Аз лично вярвам в Бог (за протокола, съществуването на Създател е точно толкова валидно и научно легитимно твърдение колкото и комерсиалното, но наивно по моему вярване, че Той не съществувал) и вярвам в Неговата добронамереност към нас като Негови творения. Също така обаче вярвам в Неговата абсолютна и неподлежаща на коментар справедливост, от която никой не може да се скатае. Да речем за момент и вие приемате, че има живот след смъртта, Бог го има, както винаги си го е имало, и Той е абсолютно справедлив и съвършено безпристрастен. Е, редно ли ви се вижда да сложи на едно и също място в отвъдното скромния и благочестив духовник св. Иоан Рилски и някой сериен убиец и изнасилвач? Логично ли ви се струва да събере заедно на небето св. Петка и Адолф Хитлер? Как ви звучи идеята Бог да допусне душата на малко, невинно момиченце, починало в нещастен случай, да се окаже току до педофил рецидивист на оня свят? Че то ако и в отвъдното си шестват свободно безбожни престъпници, че то за всички ще е ад, бе хора.

Моят Бог е по-мъдър и добър от това, и е предвидил как да се отсее житото от плявата. То в обикновения ни живот, дето хал хабер си нямаме кои сме и какви сме, си имаме някакви там критерии да държим настрана провинилите се, че Господ няма да предвиди. А какво точно представлява адът, аз лично предпочитам никога да не разбирам и никому не пожелавам да узнае това от първа ръка. Иначе не липсват свидетелства на хора, буквално върнали се от оня свят (противно на лъжливия афоризъм, че никой не бил се връщал да разкаже), които разказват това-онова по темата.

Смущаващо обстоятелство номер две – друговерците ще идат в ада.

Bangkok, Thailand --- Buddhist monks praying, Wat Benchamabophit (Marble Temple), Bangkok, Thailand, Southeast Asia, Asia --- Image by © Angelo Cavalli/Robert Harding World Imagery/Corbis

Хм, това е една идея по-жестоко и радикално май. Ще ходят на лошото място не защото са зли като човешки същества, а защото избрали погрешните екзистенциални убеждения. Но от друга страна будистът примерно не вярва да има ад или рай. В будистката философия, в повечето им секти поне, не вярват да има и Бог. Кланят се на техния идол Сидхарта, наречен Буда, който вярват, че постигнал с човешко усилие и като най-обикновен човек някакво извисено духовно състояние. Защо християнинът да се смущава заради тях, след като от тяхна гледна точка християнинът е по-скоро заблуден с разбиранията си за някакъв там Създател, че и някакви си там опции за ад и рай след смъртта? Те много добре знаят за нашата вяра, но съвсем съзнателно я отхвърлят и си вярват в техните си неща. И никой, разбира се, не им отрича това право. Просто не виждам причина да се смущаваме, че техните лични избори не съответстват на предписаното в нашето Божие предание.

А какви са вече на Господ фините настройки по отношение на критериите Му за отсяване на житото от плявата, това си е лично Негова работа. Та кои сме ние да преценяваме от Негово име? Идваш тук и попадаш при заварено положение. Очевидно е, че не си се самосъздал, нито пък си създал света, в който си се озовал и определено не контролираш законите, които го управляват. Нямаш думата по въпроса с гравитацията, термодинамиката или другите физични закони. Логично е да нямаш думата и по въпроса с духовните закони. Можеш единствено да се научиш да се съобразяваш с тях. bibliyaА къде са разяснени? Ние християните вярваме, че са описани в Библията. Там ни е дадена и формулата за успешно преминаване в отвъдния живот. На който пък евангелското предание не му се вярва, ами това си е негов свободен избор в крайна сметка.

Има го и другия момент – на личната праведност. Самият Господ Иисус Христос казва в Евангелието: „здравите нямат нужда от лекар, а болните. Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние“ (Марк 2:17). С други думи формулата на спасението, която хрстиянинът следва – да повярва, да се покае за греховете си и да се кръсти в името на Отца, Сина и Светия Дух, сигурно не е необходима за онзи, който „няма нужда от лекар“, кой знае. Казвам това чисто спеулативно заради реториката и логиката на аргументацията тук. Ето, сам Господ настоява, че Той е спасител на грешниците, а праведниците явно ще се оправдават със собствените си добри дела и благочестие. Ако даденият нехристиянин е бил толкова добро човешко същество и е бил тъй праведен и блгочестив през земния си живот, то значи няма какво да се тревожим за тях. Ще си издържат т.нар. в нашата религия страшен Божи съд в края на времената, ще се сдобият с оправдание лично от Създателя на света и благополучно ще си се преселят в Божието царство на вечно блаженство и радост. За всички нас грешните пък, слава Богу, има спасение също чрез искреното ни покаяние, светото кръщение и вярата ни в Господа Иисуса Христа.

Остана и третото често срещано възражение срещу християнската доктрина, а именно – обвиненията в хомофобия поради обявяването на хомосексуализма за грях и респективно – билет за пъкъла.

catholic_gayТук критиците на нашата вяра пропускат, че билетите за пъкъла са значително повече от само прехваления им и толкова одумван хомосексуализъм, с който ни се проглушиха ушите вече в неолиберална Европа. Той не е някакъв по-специален грях и е на една линия с прелюбодейството (изневярата), блудството (секс с партньори, за които не сте венчани), малакийството (самозадоволяване), пиянството (да, напиването не е изобщо безобидна практика от духовна гледна точка, напротив) и още куп други. Ето ви и точния цитат:  „Или не знаете, че неправедници няма да наследят царството Божие? Не се лъжете: нито блудници, ни идолослужители, ни прелюбодейци, нито малакийци, ни мъжеложници (хомосексуалисти, б.м.), нито крадци, ни користолюбци, ни пияници, нито хулители, ни грабители няма да наследят царството Божие. И такива бяхте някои от вас; но се умихте, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господа нашего Иисуса Христа и чрез Духа на нашия Бог“ (Коринтяни 6:9-11). Тук директно е дадена и формулата за пречистване от греха, затова изрично цитирах пасажа до деветия стих. Защото според нашата вяра няма пакост, която Бог да не е готов да ни прости, стига да се покаем в Негово име.

sin-apple-snakeНали разбирате? Християнството не е враждебно специално към хомосексуализма, както някои хора се опитват да го изкарат, за да окупират ролята на диксриминирани, онеправдани и пренебрегнати, а е враждебно към греха по принцип. Към хората, които са увлечени от хомосексуалната страст, от друга страна, християнството е с широко отворени обятия, точно както е към хората, злоупотребяващи с хетеросексуалната страст, и най-човеколюбиво ги кани да преосмислят изборите си, и изобщо екзистенциалната си перспектива в краткия им, временен, земен живот на фона на трансценденталната вечност. Всъщност това е покана, отправена към абсолютно всички, към асексуалните също, защото те пък ще си имат други страсти, които да компрометират връзката им с Бог – всички сме грешни, казват. Защото не се смята за грях само педерастията като някаква, видите ли, изключителна и много специална човешка практика, а се смята за грях идолизирането на страстите изобщо. Тук попадат чревоугодието, суетата, сребролюбието, завистта, гнева, злобата, гордостта. Грях е в частност идолизирането и на сексуалността чрез хаотичната ѝ експлоатация. А греховните сексуални страсти, както видяхме и от библейсия цитат, се проявяват в богато разнообразие сред творението. При някои като хомосексуалност, при други като хетеросексуалност, при трети като зоофилия, педофилия и куп други, познати в наши дни сексуални поведения, които, пази Боже, ама хич не са малко, но за сметка на това много от тях са забележително отблъскващи. Човешка му работа…

И не се лъжете – не е случайно, че в една редица срещаме пиянството и сексуалната страст. Нали сте чували думата при-страст-яване. Това е явление, при което човекът вече не просто е паднал еднократно се е поддал на някакво изкушение, т.е. на някаква идея в главата си, но до такава степен се е слял със страстта си, че се идентифицира с нея и не може да си представи живота си без редовната употреба на тази страст. Към сексуалните преживявания, точно като при алкохола и другите наркотици, е не само възможно, но и масово разпространено в наши дни именно пристрастяване, което обаче бива окуражавано от обществото и не се изобличава като такова. Масово е пристрастяването към порнографията например, с която новите поколения се срещат на все по-ранна детска възраст. Свръхизлагането на порнографски материали води при немалко младежи, а и възрастни, до сериозни психологически и интимни проблеми, отразява се зле на връзките им и на изборите им, свързани със създаването на трайни взаимоотношения и евентуално семейства. Adoration_of_Golden_Calf_Poussin_1634Виждаме и статистиката в световен мащаб как има драматично намаляване на семействата в наши дни, а това е градивната едиица на обществото. Разрушаването ѝ говори за разпад на цялата структура. Така че сексуалната страст далеч не е толкова безобидна, колкото се опитваме да я изкараме, за да оправдаем евентуалната си патология. Просто мястото на този човешки импулс, който има и своите напълно естествени и благословени предназначения и употребления, не е в центъра на нашия свят, където обществото ни го е поставило на пиедестал като един идол, на който всички от най-ранна възраст са приучени да се кланят.

И само още нещо по въпроса, което ми се струва много важно, защото немалко хора са объркани по тоя въпрос, не без помощта на медийната пропаганда по темата, разбира се. Сексуалните ви фантазии и влечения не ви определят като личност и не изчерпват, нито описват вашата истинска идентичност. Никога не ще успеете да намерите себе си в сексуалността си, затова и толкова много хора всъщност се губят в безразборното ѝ употребление. Човекът не е половия си орган и сексът никога не е бил, не е и никога няма да бъде смисъл на живота, колкото и да се опитва да ни убеди в обратнотно предрусалата ни с либерализъм и безбожие съвременна масова култура. Бог е смисълът на човешкия живот и само при Бог ще намерите себе си. В гащите си няма да откриете истината нито за непреходната си същност, нито за вашия Създател, нито за смисъла на мимолетния ви, но за сметка на това често изпълнен с немалко премеждия живот. Човекът е много повече от сърбеж в четала и ако сте повярвали, че сексуалността ви е „вашата същност“, сте се оставили да бъдете подведени и сте се превърнали в поредната жертва на една опашата, но пък доста масова лъжа.

За жалост лично аз имам пребогат опит в тоя живот с може би всички познати ни греховни страсти.

Навярно в моя случай именно това ми е помогнало да открия колко празни са тленните удоволствие всъщност и как не водят човека до нищо добро, особено в дългосрочен план. Цената на такъв „откривателски“ път понякога, уви, е много висока и е по-добре да минеш напряко, ако можеш, но… живот. И може би едва когато пресуших последната бутилка, загасих последния фас и затворих вратата зад гърба на последното момиче, от което исках „просто секс“, чак тогава най-сетне осъзнах колко безсмислено и празно е всичко това, а Господ е бил прав през цялото време с предупрежденията си.

Но ти искаш да изпиташ милосърдието Му до край, да изсмучеш и последната капка надежда за теб от чашата на търпението Му. И едва тогава разбираш, че Той е бил прав за всичко от самото начало. Точно както беше чужд и дразнещ за теб закона за гравитацията, когато беше на една и половина и се учеше да ходиш, така се оказа, че са ти чужди и духовните закони. Но едва след като падна хиляди пъти, най-сетне разбра, че ще трябва да се съобразяваш и с тях, ако искаш болката ти най-сетне да бъде излекувана и да наследиш вечността.

Защото, нека си го кажем – тук пълно щастие няма. Мимолетните удоволствия не носят нищо трайно след себе си, нищо истинско. И сексът, и храната, и наркотиците са като чаша без дъно – тъкмо уж я напълниш и след миг отново е празна, и пак трябва да търсиш с какво да затулиш зейналата емоционална пропаст. А може да я напълни единствено Бог. И колкото и да не ни се харесват някои от правилата, каквито и опити да правим да ги заобиколим пред съвестта си, те няма да изчезнат, нито християнството ще изчезне, нито Бог ще си промени завета. Пък вече всеки си има свободната воля да избере в какво да вярва и как да живее. Но сякаш ни е казано дори със самото устройство на нашия свят и на сетивата ни, че това тук не е истинското, че истинското е отвъд и предстои. Неслучайно виждаме, чуваме и усещаме по-малко от един процент от вибрационния спектър на творението. Ние сме буквално глухи и слепи за реалната реалност. Защото това тук е просто един кастинг, тест, входящо контролно по вяра. А изпитващият, оценяващият и квесторът е триединият наш Господ Бог. Дано се представим достойно на изпита.

БТВ срещу БПЦ

Силно смутен останах онзи ден, след като гледах в сутрешното предаване „Тази събота“ по БТВ разговора на Мариана Векилска с мноуважавания от мен отец Евгений Янакиев (виж предаването ТУК). UntitledСтанах свидетел на поредното деликатно, но открито медийно охулване на родната църква. Ама била дистанцирана от публичния живот, капсулирана била, обаждала се само да заклеймява еретици, ама не взимала отношение по ключови обществени проблеми, пасивна била в проповядването, не знам си какво. Стигна се до там, че всичи други християнски деноминации бяха дадени като добрия пример, само нашата пуста православна църква излезе по-черна от лукавия. На всичкото отгоре благочестивият отец Евгений и всички ревностни православни християни отнесохме тихомълком в словесното меле една груба и грозна квалификация от г-жа Векилска, да не кажа обида, но ще стигна и до там.

Разбира се, веднага ми стана ясно, че разговорът изобразява класическия ефект на огледалото. Ако перифразирам думите на преподобния св. Паисий Светогорец по темата с клеветенето на духовенството, бих казал, че пчелите налитат на цветя, мухите – на ла*на. Разбира се, светецът използва различна изразност, но аз като просто момче залагам на булевардния жаргон, че по се вписва в родната картинка. Та нещо такова се получи и в студиото на БТВ в събота сутринта. Вместо като пчелите да потърсим благоуханните цветя, каквито в църковния ни живот има в изобилие и отец Евгений, и много от нас познават добре аромата им, ние пак като мухите ще търсим да си топнем хоботчето в…

2110256899Непосредствено след разговора с отеца и пороя от злъчни критики към църквата г-жа Векилска потърси идейна подкрепа и от двете си иначе изключително симпатични и мили колежки. Трите дами със зле прикрит ехиден присмех и няколко язвителни светски коментара елегантно довършиха работата по зкотвянето на родното православие в подсъзнанието на доверчивия зрител като нещо много лошо и упадъчно. От една страна – нищо ново под слънцето. Изобщо не бях изненадан. Богоотстъпничеството в България не е от вчера и отецът се опита на няколко пъти да говори по този толкова важен въпрос, стоящ в основата на моралния упрадък в страната ни, но темата остана някак отбита от г-жа Векилска, която вместо това бързаше да упрекне църквата в пасивност по общественозначими въпроси като войната по пътищата и кризата на ценностите. Разбира се, тъкмо произхода на ценностната криза се опитваше да разясни отец Евгений в ефира на предаването ѝ, но това може би не се брои.

5757dc616fe789b4534f9065734cecadГ-жа Векилска нямаше как да знае също, че Българската православна църква само преди няколко месеца, по изрично разпореждане на светейшия ни патриарх Неофит, отслужваше специални молебени в края на неделните литургии в храмовете в цялата страна в памет на всички, загинали по пътищата, и за вразумление на шофьори и участници в движението. Такива заупокойни молитви, молебени и проповеди, свързани с общественозначими събития, съвсем не са прецедент в родните храмове. За инициативите, разбира се, узнават обикновено вярващите, които все пак ходят на църква и се интересуват по някакъв начин от православния духовен живот у нас. Но според г-жа Векилска злата БПЦ не взима отношение по такива въпроси. От друга страна не съм забелязал в предаването на г-жа Векилска да се споделят често новини, свързани с безбройните православни инициативи в страната или пък да се дава трибуна на православни духовници, автори, издатели и проповедници, които да усилват вярата на духовно немощния българин чрез ефира им. Не са им достатъчно светски тия работи, ако ме питате. Морализаторската реторика на православието трудно понася на модерния, либерално опиянен човек. Затормозяваща му идва с тия грехове, Божии заповеди, борене на страсти, въздържание и т.н.

Самата водеща иначе настояваше, че е именно православна, макар и почитателка на Дънов. Очевидно г-жа Векилска не знае, че въпросният Дънов сам и напълно съзнателно се разграничава от светото православие още приживе с т.нар. си учение и бива неслучайно своевременно отлъчен от светата ни църква. Да си православен последовател на Дънов е все едно да кажеш, че с цялото си сърце си левскар, обаче по душа си цесекар. Или че си евреин и антисемит примерно, или веган, който обаче похапва бекон и говеждо покрай салатките. Пълен нонсенс и духовно невежество, които за жалост далеч не са характерни единствено за г-жа Векилска, Бог да ѝ помага.

Разбира се, ако религиозното обучение беше допуснато поне като ЗИП (задължително избираем предмет) в родното училище, у нас нямаше да растат цели поколения българи, ритулно пожертвани на олтара на обидната духовна неграмотност. За информация на екипа на „Тази събота“, тъкмо този тип неграмотност е в основата на ценностия упадък в страната ни, а опитите да се постави Българската православна църква в лоша позиция в очите на зрителя не постигат нищо друго, освен щедро да допринасят за и без друго страховито задълбочаващия се нравствен и духовен крах у нас.

med_gallery_1_8_96090Що се отнася до г-н Дънов и неговите „писания“, за които отец Евгений уместно обърна внимание на г-жа Векилска, че реално не съществуват, този езотеричен проповедник няма безспорно авторски книги в собствения смисъл на думата. Творчеството му е под формата на беседи, които негови последователи твърдят, че надлежно записвали в годините и до ден днешен продължават да издават на килограм. Има толкова много публикувани неща с предполагаемо негово авторство, че е изключително трудно да се установи кои са реално свързани с идеите на въпросния човек и кои са спекулации на негови т.нар. ученици и дори съвременни последователи. Прогресивно растящият в годините брой на заглавията с това име на корицата поставя въпроса с още по-голяма сила. Едно е сигурно обаче – учението му няма абсолютно нищо общо с православното християнство и е в куп категорични противоречия със Светото писание и Светото предание. В противоречие е и с католическия канон, и в интерес на истината дори с философията на значителната част от уж по-своеволните и либерални в тълкуванията си протестантски деноминации. Да очакваш от ревностен и запознат с вярата си християнин да приема Дънов, е все едно да искаш от евреин да ти хвали Хитлер. Ако не разбирате защо това е така, проблемът не е в православната църква, а в обстоятелството, че вашите теологически познания са очевидно доста повърхностни.

Покрай всичко това се мъдреше и класическата „стихийно-материалистична“, секуларна нишка в разговора, въплътена от младия културен антрополог Ивайло Динев, да е жив и здрав. Към него г-жа Векилска изглеждаше много по-благосклонна и мила, отколкото към почитаемия отец Евгений. Нещо повече, милата, приятна и безспорно иначе добре възпитана дама си позволи индиректно да нагруби не само гостуващия в предаването ѝ свещеник, но и всvekilskaички вярващи православни християни по изключително арогантен и недостоен начин, за което не знам дали и сама си даде сметка. След като стана ясно, че е почитател на Дънов и Ванга, отецът, като един разсъдлив и загрижен за миряните духовник, я провокира с въпроса дали е православна и щом потвърждава, че е такава, то защо не носи кръст и защо хем твърди, че е част от църквата, хем се отделя от нея, почитайки анатемосани еретици. Точните му думи бяха: „Вие сте част от църквата, но всъщност се отделяте от нея“. Отговорът на Векилска беше абсолютно потресаващ, макар да е останал може би незабелязан от мнозина: „Да, защото имам мозък в главата и разсъждавам“, заяви гордо водещата. „И така трябва да бъдат всички“, допълни наставнически тя (виж 11-та минута от видеото тук). Явно който има мозък почита Дънов и Ванга и се отделя от църквата. Просто щях да припадна от умиление, честна дума…

Значи, за протокола, г-жо Векилска, с цялото ми уважение, но изглежда според вашите разбирания ние, вярващите православи християни, които имаме определени духовни опасения за вижданията на Петър Дънов и произхода на Вангините способности, носим кръстове на вратовете си и не желаем да се отделяме от църквата нямаме мозък в главите си и не разсъждаваме, така ли? Очевидно въпросът ми е риторичен и го задавам с единствената цел да изразя дълбокото си възмущение от подобо неадекватно отношение не само към Българската православна църква като институция, но и към българите православни християни, при това от устата на популярен български журналист в живия ефир на популярно българско предаване. Наистина жалко и тъжно е това. И не е тъжно заради конкретния случай или защото някой си похулил църквата – те я хокат и гонят откакто Господ Иисус Христос я основа на земята. Но е жалко поради факта, че това е просто поредният симптом за една страховита духовна проказа, която разяжда душата на съвременниUntitled3я човек и изглежда добива епидемични размери в родината ни днес.

Другата теза в краткия религиозен разговор бе лансирана от колегата Динев, когото вече споменах (казвам колега, защото учих именно културология в университета, а и съм държал изпит конкретно по културна антропология, така че прекрасно разбирам позицията, от която говори). Това беше класическата атеистична, секуларна идея, че, видите ли, светската държава е едно много съвършено творение на цивилизацията, в което няма нужда от вяра и ако религията бъде допусната в училище, защо да не се преподава редом с атеистичната философия. Ами, виждате ли, колега Динев, това е прекрасно, но според мен сте закъснели малко с предложението си. Атеизмът така или иначе отдавна се преподава в училище.

Любопитно е, че атеизмът по същество е базиран изключително и само на сляпа вяра, противно на широко разпространената заблуда, че това, видите ли, е някак си по-научната концепция по въпроса с произхода на света и живота. При това бих казал, че атеизмът почива на сляпа вяра в много по-голяма степен отколкото християнството например, което поне извлича догматите си от исторически легитимни документи. Атеизмът виси във въздуха на голата, недоказуема и по моему налудичева хипотеза, че всичкото се е самосъздало от нищо, при това напълно случайно, без причина и без цел. Самосъздалото се от нищо всичко било освен това напълно безсъзнателно, а човекът е отново на случаен принцип пръкнало се от само себе си същество, което обаче по изключение и по случайност, забележете, развило от безсъзнателността си самосъзнание. И макар всичко това да звучи подчертано абсурдно, тъкмо тази странна за мен атеистична „религия“ ще я нарека е неофициалната официлна позиция в образователната п455олитика на западния свят. Именно тя масово се преподава като обичайна мяра за интелектуална адекватност (да не кажа вменяемост) в училища и университети от десетилетия насам, без да се поставя под съмнение. Поставянето под съмнение е запазено за онези, които смятат, че създанията си имат създател.

Странно, че това не ви е известно, г-н Динев, пред вид, че и вие самият сте очевидно добре обработен в именно тази тоналност от картезианската секта. Но, разбира се, това е просто една секта, възпяваща самодостатъчността на егото и предлагаща на лековерния свободата да не носи морална отговорост пред Бог за каквото и да било. Фактът, че съвременното западно общество е прегърнало страстно идеите на тази религиозно-философска клика, все още не превръща тези идеи по магичен начин в научно легитимни факти. За изненада на някои, много от нас всъщност знаят това.

С други думи, секуларната идея не е някакво велико достижение на цивилизацията, както фалшиво се опитват да го пробутат на обществото от няколко десетилетия. Тя дори не е реална и практическа концепция, а фикция и прах в очите. Просто жреците на секуларната църква проповядват в нови храмове – класните стаи и университетските аудитории, а ритуалните им одежди са подменени с минималистичните вербализации „д-р“, „доц.“, „проф.“, „акад.“ и подобни. Секуларизацията не е нищо повече от формалната подмяна на една неизгодна за финансовите елити църква с друга, която да е изцяло под техен контрол. Това, разбира се, би било повод за друга статия в този блог, когато ѝ дойде времето, живи и здрави. А до тогава – Бог да вразумява всички ни да потърсим и намерим истината в тоя толкова кратък живот!

А, за малко да забравя. Имаше и бяла лястовичка в този епизод на съботното сутрешно предаване по БТВ, а именно чудесното интервю на Вяра Деянова с многоуважавания от мен д-р Николай Михайлов. Известният ни психиатър е за мен един съвременен благовестител, православен евангелист, предрешен в знаците на модерността, който успешно зида някои мостове между храма на истината и днешните му комерсиални сурогати. Струва си да се види, ето и линка: ИНТЕРВЮ.

Защо йогата е кофти и какво ни чака след смъртта

Трудно е да схванеш защо йогата е кофти, ако понятията ти за духовния свят са основно в сферата на суеверието за теб. Когато човек не разбира колко реален е духовният свят всъщност, той лесно си позволява да бъде лекомислен и невнимателен, когато стане дума за такива въпроси. Но духовният свят е съвсем истински, въпреки че за него поучават от край време твърде много личности, които изобщо не го познават. Има цели древни и предревни учения, базирани на такава една изкривена и подвеждаща представа за невидимата паралелна реалност. Един ден, разбира се, всички ние ще разберем какво всъщност има отвъд. Каква ли ще е изненадата на мнозина да установят, че уж архаичните термини, с каквито боравят хора като православните духовници, са всъщност изключително адекватни и отразяват действителността много по-точно от всички останали научни, метанаучни и духовни суеверия, с които са се срещнали през кратковременния си земен път.

Walk into the light

Да, един ден вие наистина ще разберете кой е бил прав. Дори да сте жертва на атеистичната пропаганда или на налудничевото вярване, че човек е един бездушевен биоробот, а личността изчезва със смъртта. Всички ние на практика умираме още откакто сме поели първите си глътки въздух в този свят и сме орисани да преживеем прехода от временния към вечния живот. Всъщност самият процес на живота е неразличим и неотделим от процеса на смъртта. Така че и аз, и вие ще станем непосредствени свидетели на онова, което дебне в реалността, която сетивата ни все още не ни позволяват да видим. Дали има такава реалност? Немислимо е да се отрича това в наши дни, когато без съмнение знаем, че чрез физическото си осезание възприемаме по-малко от един процент от реалния спектър на творението, от което сме част. След смъртта хоризонтът ни несъмнено се разширява поне още малко.

Но нали „никой не се е върнал от там, че да разкаже“? Разбира се, подобно твърдение меко казано не отговаря на истината. Според проучване на Галъп от 1992 г. само в САЩ около 13 милиона души свидетелстват за преживяване близо до смъртта или буквално отвъд границата на смъртта. Това са около пет процента от населението на Съединените Щати по онова време. Идентично изследване в Германия от 2001 г. посочва цифрата на посмъртните свидетелства да е около четири процента сред немците. Аналогично сами можете да направите сметка колко е средно четири на сто от седем и половина милиарда, но определено е значително повече от „никой“, както лъжовно твърди нелепият, но популярен афоризъм.

etenral-life-in-heavenДа мина най-сетне на въпроса. Отдавна ми се струва, че като за общност от индивиди, всеки от които несъмнено ще умре, отделяме твърде нищножно внимание на въпроса какво всъщност ни чака отвъд. Особено, ако перспективата е вечността, както християнството ни учи. С други думи – имаме в едната паничка на везната ограниченото ни земно пребиваване, което, знаете, се изнизва почти неусетно, да не говорим, че нерядко приключва далеч преди очакваното, а на другата паничка е цялата вечност. Не е нужно везната да е прекалено прецизна, за да видим ясно накъде ще се наклони. Не знам за вас, но на мен определено ми се струва забележително важно да имам някаква ясна екзистенциална представа за вечния живот, особено пред вид статистически несъмненото обстоятелство, че стотици милиони от нас всъщност са се връщали „от там“ и са разказвали, т.е. – там има нещо. Въпросът е какво е то.

И тук се намесват системно охулваните в съвременния свят религии, смятани за толкова излишни в секуларната ни модерност. Сякаш науката ни е дала отговор на въпроса за смисъла на жиовта ни и за онова, което ни чака след края на земния ни път, и няма никакъв проблем да отсвирим религията – тя не ни е необходима. evolutionПредставете си обаче, ако прехваленият ни съвременен свят греши по тоя въпрос. Представете си, че атеистичният светоглед е радикално сбъркан. Какво правим тогава? Само напомням, че именно този светоглед е неофициалната официална позиция по най-сложните екзистенциални въпроси в натрапчиво секуларното днешно образование, което решително отрича религията, но обилно пои детското съзнание с мними метанаучни хипотези. Защото, ако не знаете, това е единственото, с което науката разполага към днешна дата по въпросите за произхода на света и живота – хипотези, теории, предположения или, казано с други думи, не точно наука, а по-скоро научна фантастика. Когато популярните хипотези за самовъзникването на света и живота и спонтанната макроеволюция бъдат най-сетне подплатени с реални, обективни и категорични факти, те биха се превърнали в наука. Твърде много десетилетия обаче това така и не се случва и, да ви призная, няма изгледи да се случи скоро, а според мен – когато и да било. Затова за мен лично измисленият свят на уж „научното“ безбожие си остава една зле прикрита и неубедителна религиозна система, ревностно охранявана от силната вяра на определена група пазители на тази подчертано материалистична доктрина.

Значи имаме един свят, пълен с хора, които безспорно рано или късно ще умрат. После имаме стотици милиони свидетелства, че там отвъд има нещо. Мъждука и някаква странна екзистенциална алтернатива в лицето на концепцията на метанаучния материалистичен атеизъм, според който там отвъд нямало нищо и всичко се изчерпвало със земния живот. Имаме обаче и редица религиозни и философски системи, които от векове дават определени представи за отвъдния живот и това, което ни очаква там. Вие на какво залагате? Много хора залагат на религията. Всъщност цели народи залагат на религията. И макар да има отделни личости, които се провъзгласяват за атеисти, в историята няма и никога не е имало атеистичен народ или култура. Ако това е така, ако вярата е наистина толкова важна, а тя несъмнено е, то навярно има известно значение и коя именно вяра изповядва човек.human-evolution-throughout-life-wide-hd-wallpaper

Не е никак популярно да твърдиш обаче, че някоя религия не е права. На хората това не им харесва. Предпочитат сервилната позиция на всеядството. Любимата теза на повърхностно запознатия с духовните течения човек е да каже, че някак си ги приемал всички или най-малкото не отричал никое. Това за жалост е една шизофренична позиция, колкото и да е привлекателна за мнозина и има твърде малко общо с реалността. Когато човек реално се запознае с по-известните световни религии, духовни и философски учения и практики, той скоро си дава сметка, че противно на популисткия лозунг за сходство и някакво фиктивно единство между тях, те всъщност имат малко до почти нищо общо. Да не говорим, че повечето от тях категорично и радикално си противоречат помежду си и то по най-фундаментални въпроси като тези за прозихода на света, смисъла на живота и същността на Бог. Това твърдение е напълно валидно за взаимоотношението между християнството и исляма, между исляма и будизма, между юдаизма и индуизма и горе-долу между кои да е две или повече религиозно-философски доктрини, съпоставени една към друга. Ще го повторя, за да не останат съмнения и ви каня да проверите това за себе си, за да се убедите веднъж завинаги – всички тези религии си противоречат помежду си.

Това може да означава само две неща – или никоя от тях не ни дава истината за произхода на света и смисъла на живота, или тази истина се съдържа в само и единствено ЕДНО от тези учения. С други думи човек е призван да направи избор за себе си по този толкова ключов екзистенциален въпрос. Нещо повече – ако едно от тези предания ни дава истината, то всички останали ни въвеждат частично или напълно в заблуждение, което може да има пряко отношение към съдбата на душата ни във вечността. Тук нищо не твърдим – просто изясняваме положението, слагаме картите на масата, защото от йога дебата последните дни стана очевидно, че обществото ни е забележително невежо по отношение на духовните учения и практики.

1975119_715024451873201_507472765_nВярващите християни очевидно са направили своя избор. Онези от тях, които са православни не само номинално, но и имат реална представа какво всъщност ни е завещал Господ Иисус Христос като учение, намират за крайно смущаващо в умовете на българските деца да се легитимира по положителен начин едно източно религиозно учение. Твърдението, че йога не е религиозно учение, е съвършено нелепо, абсурдно и категорично не отговаря на истината. Ако някой ви убеждава в подобна теза, той или незлонамерено ви подвежда поради собствената си теологическа неосведоменост, или злонамерено ви лъже.

Йога определено Е и винаги е била подчертано религиозна концепция. Всеки относително адекватен йога инструктор ще ви каже, че йога е много повече философия и екзистенциална доктрина, отколкото система от физически упражнения. Нещо повече – физическите упражнения имат за цел да подготвят ума и тялото за същинските духовни преживявания, трансови и хипнотични състояния, изменение на съзнанието, „просветление“, както го наричат. Да обаче според християнското учение и духовен опит това „просветление“ си е чисто затъмнение и влизане в контакт с безплътни същности, които далеч не са добронамерени към човека. Жадният за трансендентално преживяване обаче се ласкае, че има достъп до нещо отвъд и не им държи сметка какви са точно тия същности, а поради духовно невежество и повърхностно отношение рядко разполага с каквито и да било реални критерии за преценка по тия въпроси. Реакцията на родния клир в тази връзка е напълно адекватна, защото църквата ни се опитва да предпази децата си от едно потенциално много опасно за душата на човек учение. Дали вие лично вярвате, че е това е така? Ами, виждате ли, това си е лично ваша работа. Когато обаче стане дума за масово, макар и уж полусъзнателно от страна на институциите индоктриниране на български деца, въпросът вече не е само наша лична работа, а става изведъж обществена работа.

sv_tervel
Иконопис на Св. Цар Борис Покръстител и Св. Цар Тервел

България от дванайсет века е официално православна. Да не говорим, че има убедителни данни, че и Аспарух е бил християнин. За баща му и сина му знаем това със сигурност. Предците ни са имали добри причини да изберат, утвърдят и опазят православието по нашите земи в продължение на повече от хилядолетие. Нелепо е отново и отново тенденциозно да отказваш да въведеш в образованието преподаването на това традиционно за народа ни духовно учение, но да караш децата да учат източни духовни учения за матурите си. Това си е почти насилствено рязане на корените ни. И това са само повърхностните аргументи. Същностните включват духовния път на тези деца в живота, моралния и ценностния им хоризонт и евентуално съдбата на душите им, но поради масовите суеверия и езичеството в съвременна България това е трудно да се изкомуникира адекватно публично. Толкова по-зле за нас, поне от гледна точка на православието ни. Иначе сме сите православни, кой от кой по-вярващ, всичките кръстени, мнозина венчани. Но да ни питаш православие какво е – не можем да ти кажем. Иначе свещениците били лошите, че се опитват да поограмотят духовно невежия народ. Като мълчат смирено – що мълчат, като говорят – бе, тия няма ли да млъкнат. Българска работа…