С пръст в устата

Волю неволю, като редовен фейсбукър и аз се запознах със сеира на месеца – трогателната история на напълно неизвестната до онзи ден за мен моделка Александра Богданска и нахиления репортер от Шоуто на Милен Цветков Даниел Петканов. 3a_6nhwt7Каква поредна светска драма, дами и господа! Иначе казано, егати цирка. Сърцераздирателният сценарий и неподправеният житейски патос плениха вниманието ми в мига, в който зърнах новината. Пръстът на съдбата явно бе посочил двамата младежи да изобличат с личните си премеждия суровата действителност на постмодерната либерална романтика.

Гвори се, че в България любовта не се мерела вече с отдаденост и дори не в сантиметри. Любовта се измервала във възможности, уважаеми. Огладнялата и жадна за лукса от амерканските филми постсоциалистическа българска девойка отдавна е вързала математиката. Москва не вярва на сълзи. Може да е много хубав, може да е много мил и обичлив и даже да е виртуоз в леглото, ама ако му е празен портфейлът, защо да си губя времето?

lottery-winner-finds
Да удариш от лотарията и същата седмица да срещнеш истинската си любов… ей на това му се казва късмет, а?

Тя знае, че няма да е вечно на 23 и паричковците няма още дълго да се редят на опашка за вниманието й. Времето й е ограничено и тя е принудена да взема трудни решения тук и сега. Красотата, младежката й свежест, меката й кадифена кожа и перфектнта й фигура си имат срок на годност. Ако не капитализира овреме тоя ресурс, край. После ще трябва да разчита само на чар и акъл… За много от тях това е тежка присъда. И яхтите, и частните самолети, и лъскавите Поршета ще ги види през крив макарон в някой третокласен мексикански сериал по кабелната, докато готви пиле с ориз за много хубавия си, мил, обичлив и даже виртуоз в леглото, благоверен, но беден български мъж.

Е, как да ги виниш? Как да не ги разбереш защо го правят?

Други пък просто ги сърби. Гледат старите моми от „Секса и града“ и са убедени, че щом на Саманта Джоунс й е добре да пърха от цвят на цвят на 50, значи и при тях ще е така. Е, Саманта Джоунс и Кари Брадшоу са художествена измислица, но ти си въобрази веднъж, че си мацката от филмите, пък после ходи се връщай в реалността. Трудна работа. 618x346А той подсмърча милият и си верва, че тя като му казала „обичам те“, няма начин да го лъже. Все пак живеем във времена на традиционни ценности, висок обществен морал и консервативна нравственост, а искреността между хората се смята за най-висш идеал и атестат за лично достойнство и чест. Май обърках епохата, а?

Свободна любов на корем, физическата изневяра не се брои, а груповите суингърски приключения са либералните седенки на 21 век. Заблуждавай си се до насита, моето момиче, но истината е, че колкото по-лесно отваряш краката, толкова повече ти пада цената. Особено, ако всички знаят за нрава ти, нали се сещаш.

А за младежа Даниел и публичното унижение, на което подложи клетата девойка, слаба оценка, братле, определено слабичко. От друга страна го разбирам – млад, наивен, неуверен, разстроен, чувства се предаден и се чуди как да възстанови вътрешното равновесие. Реакцията му е компенсация на силно уязвимата позиция, в която бившата му го поставя с жалкото си и определено недостойно поведение. Някои биха казали, че малката кифла си заслужава позора. Да ви призная, въпреки че не е етично, май и аз мисля така. Пък и кой я е бил по главата да се снима? Явно, че е искала да се похвали. Е, честито, моме, сите видехме самолето. Баш си е лачен! Много ти тича на деколтето.

Щях да ви говоря за духовни закони, за грехове, за Бог, покаянието и прошката, ама сме толкова далеч от истината в наши дни, че щяхте да решите, че е писано на друг език. Днешният свръхлиберализиран свят опорочи и продължава ежедневно да осквернява по безбройни начини едно от най-съкровените преживявания на човека в краткия му земен път – ексклузивната романтична отдаденост, позната още като „истинската любов“. Прогресивното й обезсмисляне и редуцирането й до евтина сметкаджийска схема за споделена мастурбация, финансови изгоди или просто парад на суетата постепенно разрушава основната градивна клетка на здравото общество – традиционното моногамно семейство. Ако наистина мислите, че това е нещо добро, честито, поне в моите очи вие сте поредната овца, успешно заблудена от лукавата, но щедра медийна бомбардировка с деформирани културни кодове.

Насилствената подмяна на ценностите, омаловажаването ролята на традиционното семейство в битието на човека и обществото, легитимирането на промискуитета и разрушаването на връзката между физическата интимност и житейската отдаденост са симптоми за залеза на нашата цивилизация. Не ми е много мъчно, защото така или иначе всичко е временно. И все пак, не мога на черното да кажа бяло, колкото и да ме убеждават, че е модерно и политически коректно да го правя. И това ще мине, а до тогава явно, щем не щем, ще си гледаме цирка с пръст ФОСТАТА.

Advertisements

Да дойдат муджахидините!

12495180_919188464843679_898177734912774684_n
Този полово неориентиран господин посреща мигрантите с таблека „Добре дошли сте тук“. По всяка вероятност си представя как група потни суданци блудстват с него, без да подозира, че според ислямистките закони ЛГБТИ хората подлежат на моментално обезглавяване.

Да дойдат муджахидините! Само тогава европейският либерал ще разбере в колко голяма грешка е сбърканата му толерастка философия. Само тогава ЛГБТИ дружинките, които сега приветстват исляма в Европа, ще разберат колко мили и добри са християните, които сега така презират, задето не сме приемали сексуалните им приключения за нещо нормално. Така е. Християните не приемаме гей браковете, но поне не упражняваме натиск върху никого за вярванията му. Християнството е всъщност либерално, затова е и почва за развитието на една либерална култура. „Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно“ (1Кор. 6:12), учи ни св. апостол Павел в Евангелието. Изборът е в твои ръце. ЛГБТИ обаче няма да имат такъв късмет в мултикултурната обстановка на едно дивашки ислямизиращо се общество, каквото между впрочем вече се заражда в някои немски, датски, шведски и норвежки градове. Когато бесни тълпи башибозук започнат да режат гърла на травестити из центъра на София обаче ще е вече твърде късно за протести и медийно изобличаване на политическите грешки на Европа и в частност на България.

1269947232261
Това е италианската художничка Джузепина Паскуалино ди Маринео. Тя провела акция в защита на мира и толерантността. За целта Джузепина тръгнала на автостоп от Милано до Тел Авив в сватбена рокля. С начинанието си тя искала да докаже, че хората по цял свят са добри и отзивчиви. В първата мюсюлманска страна, Турция, Джузепина била изнасилена, умъртвена чрез удушаване и захвърлена в храстите.

Да дойдат муджахидините! Само те ще ни научат колко благ и добър е Христос и Неговата цивилизация и колко важни са ценостите, които днес модерният европеец високомерно отхвърля като отживелица. Като започнат да изнасилват жените, дъщерите и сестрите ви, защото не са опаковани до ушите в мушама и ухаят на парфюм, само тогава ще разберете колко важни са християнските ценности и цивилизацията, изградена на тяхната основа.

Да дойдат муджахидините! Само те ще ни преподадат урок по национализъм. Като започнат да ви подават тюрбани с думите „чалмата или главата“, както са правили само до преди има-няма 150 години по нашите земи, тогава ще разберете колко е добре, че народът ни е християнски и колко важно е той да се съхрани такъв и да се опази чист. Чист в ценностно и в културно отошение.

Да дойдат муджахидините! По-скоро да дойдат! Повече да дойдат! Само тогава ще разберете колко важно е единството между християнските народи и колко силна е връзката в Духа на Истината.

Само муджахидините ще ни оправят. Ще изнасилят европейките и ще ги опаковат в чували за трупове марка Версаче, ще екзекутират гейовете и лесбийките, ще изгорят книгите, картините и кино лентите, ще сринат паметниците, ще спрат интернета и ще възпеят дивашката си, примитивна, първобитна култура от новоиздигнатите с парите от саудитски петрол минарета.

Да дойдат пусти му муджахидини най-накрая! Да дойдат повече! Само те ще излекуват ценностното малоумие на неолиберастка Европа. Само те. С огън и меч. Като по филмите.

Ако пък ви е останала верица малко в Христа, Господа нашего, помолете се заедно с мен с тия думи: „Бог да ни е на помощ!“ Амин!

Съдебна реформа на душата

me (4)От там трябва да се започне и това е най-важната реформа, която всеки от нас има нужда спешно да направи на първо място в себе си. Без тази реформа всички останали са хем невъзможни, хем безсмислени. И на всичкото отгоре лицемерни. Ако пък дръзна да си помислиш, че точно твоята чиста и непорочна душица нямала нужда от реформа, поздравления! Явно тъкмо ти имаш най-голяма нужда и затова по Божия милост и провидение ти е подарен шансът да прочетеш тези редове, самодоволни клетнико. На такива размисли ме наведе разговор с многоуважаемия адвокат Марин Марковски по ТВ7 вчера. Слава Богу, има и авторитетни общественици, макар и малцинство, които са стигнали да извечната истина, че най-добрият охранител на закоността е съвестта.

markovski
Адвокат Марковски е уважаван български юрист и общественик, радетел за въвеждане на вероучението в българското училище като мярка за превенция на престъпността.

Не виждаме ли какво става? Огледайте се. През ден убийства, насилие по улиците, помежду ни. Физически и вербални побои си нанасяме онлайн, офлайн, аутлайн, инлайн, както падне. Демографската катастрофа в страната е плашеща. Икономическото ни положение – трагично, не само в сравнение с европейските държави, но в световен мащаб. Хора умират от студ в домовете си. Жена не декларира смъртта на родителите си, за да им вземе пенсията… Битовото насилие ескалира. Кметове изнасилват малки момиченца. Политици и държавни ръководители се надпреварват да се държат неадекватно и да се подиграват с правилата. И вие очаквате някаква митична и безлична манипулация, окичана с гръмкото название „съдебна реформа“, да оправи нещата?? Явно духовният мрак и интелектуалната безизходица са приклещили и вас в ъгъла. Не ви виня. Трудно се оцелява в такава обстановка и физически, и психически. Без да неглижираме промените в съдебната и други държавни системи, които несъмнено са належащи, за целите на тази статия ще се придържам към реформата като метафора на вътрешното морално обновление на човека.

Това е истинската реформа, която трябва спешно да се състои в държавата ни. Тя трябва да се състои и в целия прогресивен западен свят, както сме свикнали да си го представяме (още от грехопадението насам е спешно), но това е отделен въпрос. Нека видим първо какво става в собствения ни двор в краткосрочна перспектива. Проблемът не е икономически, мили хора, и дори не е собствено политически, макар да може и да трябва да бъде спешно адресиран именно с политически средства. Проблемът обаче е първо личностен и екзистенциален.

Съдебната реформа трябва да започне от душата на самия човек, защото съвестта е единственият реален регулатор на обществения ред и на нашата т.нар. цивилизованост. И ако смятате, че възпитанието на съвестта е работа единствено на семейството, извинете, но ще трябва да задълбочите познанията си по социална психология и антропология. Семейството безспорно има основополагаща роля, но също толкова важна е ролята на обществото и порядките в него. Нацията е също наше семейство – един факт, който много от модерните либерали-интернационалисти (напомнят по много характеристики на едни други интернационалисти от миналото) искат да пренебрегнат. В някои отношения нацията и порядките в рамките на тази общност се оказват много по-ключови за формирането на личността дори от семейното възпитание.

Затова, като виждаме, че има сериозни проблеми, свързани със спазването на законите в страната ни, добре е да се запитаме какво всъщност мотивира хората да спазват законите. И не, не е наказателният кодекс, уважаеми. Ако беше това, престъпления нямаше да има изобщо – нито битови, нито икономически, нито политически. У нас обаче се къпем в изобилие от всичките видове закононарушения.

Това е, разбира се, защото се задълбочава кризата в душите на хората. Те нямат в какво да вярват. Нямат идеал. Нямат екзистенциална перспектива пред себе си. Не виждат такава и за децата си, затова отказват и да ги раждат вече. 

Тази драма е на лице в известна степен и в цяла Европа, но, както казах, ще оставим по-обширния анализ за друг път. Истината обаче е проста. „Новите“ ценности постепенно подриват устоите на здравословно конструираното и добре функциониращо общество. Новите ценности, някои ги наричат евроатлантически, са сбъркани, погрешни, манипулирани, вредни и за личността, и за семейството – основната грдивна клетка на всяко здраво общество, и най-после очевидно за самото общество, народ, нация, цивилизация. Евроатлантическият ценностен сурогат, в който ни готвят на бавен огън от известно време, ще деформира трайно съвестта на нацията за поколения напред. Това не значи, че Европейският съюз е нещо лошо, но определено значи, че се ръководи от хора, които, като всички нас, също нерядко ГРЕШАТ в преценките си.

Има ясен ценностен фундамент, очертан в християнската традиция, на чиято база е съградена цялата т.нар. евроатлантическа цивилизация, правната ѝ система, обичаите ѝ, порядките ѝ, надеждите ѝ и на чиято база тя просперираше в продължение на векове. Колкото повече изместваме центъра си встрани от тази основа, толкова по вероятно става сградата ни да се срути. Да не говорим, че в частния случай на България примерно именно православността на народа ни е, което изобщо го е опазило като народ, въпреки историческите повратности. Същото е обаче и с Евроатлантида. Без Божия закон, тя е обречена.

Но какво имаме днес? Всичко е наопаки, ако го гледаме от камбанарията на завещаните ни от Божия син Иисус Христос ценности. Бракът беше делегитимиран от американските филми и ситкоми, прожектирани в съзнанието на българина в светлината на либералната демокрация, интепретирана у нас основно като слободия и безотговорност. Както се пее в една родна чалга песен (чалгата – другият симптом за естетическия и етически провал на народа ни), ако правилно помня, „забрави за правилата“. Това е новото верую, с което осакатиха умовете и съвестта на поколения българчета. „Новото нормално“, както промиват по тивито мозъците на нищо неподозиращите български дечица, е да няма семейство, да няма мама и татко, всеки да си прави каквото си иска. Семейството поетапно и последователно бива разрушено като ценност, като необходима основа за обществен просперитет и лична реализация.

Но аз виждам колко нещастни са хората в следствие на това. Виждам навсякъде толкова много красиви и интелигенти млади жени с дечица без съпрузи. Знам, че са нещастни от това. Виждам и статистиката. Страшна е! Мъжът вече иска по-скоро да живее в порно филм, отколкото да носи отговорност за наследници. Той не иска съпруга, иска временен партньор за мастурбация. Не вижда защо да си усложнява живота със семейство. Евроатлантическите лъжеценности го освобождават от подобна отговорност. Фанатичният либерализъм му развърза ръцете да постави егоизма си пред всичко и всеки, дори пред добруването на собствените му деца.

Развърза ръцете и на жените да стават майки по лична инициатива, осеменени от епруветка. И не говоря за частния случай на инвитро зачеването при семейства, които имат репродуктивни проблеми. Говоря за т.нар. еманципирана, модерна жена, която предпочита да зачене от непознат, защото не смята, че детето й има право на баща и нормално семейство в тоя живот. Колко егоистично отново… Детето е превърнато в прищявка, която искам да имам. Опредметено е по грозен начин, превърнато е в някаква вещ, която можеш да си купиш и дори да избереш модел по каталог с екстри. Съкровеният акт на любовта, създаването на живот и семейство е превърнат в сделка за лична изгода.

Краният либерализъм е манифест на себичността. Егото е издигнато в култ. В прогресивна Европа стигат до там, че се говори вече за правото на сексуален избор на невръстни дечица, под 14-годишни, които можели по собствено желание да искат секс с по-възрастни свои роднини… Скандално и гнусно. Наистина отвратително, ако го погледнеш в една традиционна ценностна перспектива. Сатанинско дори, бихме казали. Пък дори и не само от християнска гледна точка. Егоизмът е посочен като фундаменталният проблем на човечеството и в юдаизма, и в индуизма, и в будизма, и дори в шаманизма (един от млакото върпоси, по които има относителен консенсус между повечето световните религии и духовни учения).

Необходима е съдебна реформа на душата първо. Когато човек знае, че носи неотменима отговорност пред самия Бог, наказателният кодекс е само формалност. Добрата новина е, че това се възпитава. Човек може да бъде възпитан в огромни заблуждения и опасни поведения, както се случва в момента, а може да бъде възпитан и в прекрасни ценности, както би могло да се случи вбъдеще. Но защо Бог да е гарант, ще попитат т.нар. атеисти (и те са много модерни в либералния, метахристиянски свят, редом със сурогатното майчинство и гей браковете)? По една много проста причина. Бог осмисля човешкия живот и затова няма нито един атеистичен народ в историята на този свят. С други думи – Бог очевидно е естествена човешка потребност. Нещо повече – Бог осмисля и човешката смърт – най-смущаващото събитие в земното ни съществуване. Доста Го неглижираме, струва ми се, като за общност от хора, всеки от които непременно ще умре.

Някой подметна тези дни в коментар, че религиите идвали и си отивали. Разбира се, това категорично не е вярно. Виждали сме много религии да идват, но да си отиват още не сме ги видели, изключвам някои незначителни племенни култове из туземните племена. Индуизмът е на 6000 години, юдаизмът на поне 3500, будизмът на 2500, християнството на 2000 (или на 3500 реално като продължение на юдаизма), ислямът на 1400 и т.н. Религиите се появяват, но не изчезват. Напротив. И има една изключително проста и обективна причина за това. А именно вродената необходимост на човек от общение с неговия Създател, с Господ Бог, за да осмисли по този начин краткия си живот и най-вече, както споменахме – неизбежната си смърт.

Върнем ли почетното място на Господ в обществото ни, всичко останало ще последва естествено и почти от само себе си, с Божия помощ, както се казва. И тази помощ неминуемо ще дойде, щом от наша страна демонстрираме желание да бъдем по-добри, по-истински, по-честни, по-верни на непреходните истини за смисъла на човешкия живот и правилата, по които да го живеем. В практически план можеше да бъде направена много лесна стъпка в правилната посока с въвеждането на вероучение в българското училище. Това не беше направено от поредно правителство. Поредните безбожници? Не знам, те да му мислят, отговарят пред Господа за тия работи.

България не може да се отърве от богоборци вече повече от 70 години. Явното богоборчество на атеистичния тоталитаризъм беше заменено от скритото, лицемерно, подмолно богоборчество на перверзния евроатлантически консумизъм. Комунистическият манифест бе подменен от консумистическия, по думите на уважаваия от мен немски мислител и социолог Норберт Болц. Но консуматорското общество не дава смисъл на живота отвъд физическите стимулации на сетивата. Затова и екзистенциалната криза само ще се задълбочава в западния свят, раждаемостта ще намалява, развратът и престъпността ще растат заедно с пропастта между бедни и богати. По последни данни, както се разчу и от новините тези дни, един процент (1%) от световното население разполага с толкова ресурси колкото останалите 99 процента. Нещо пвече – шейсетина души, физически лица, разполагат с повече пари, отколкото 60% от останалото население на планетата. И не, не е защото тези шейсет човека са много по-кадърни от останалите седем и половина милиарда. Само истински лицемер може да спекулира с подобна глупава теза, да не кажа лъжа.

Истината е друга. Това е свят, изграден по Библията на егоизма, себичността, презрението към ближния, омразата към Бог и Неговия закон. Това е свят на алчността, на експлоатацията, на робовладелското мислене, на страха за насъщния, на унижението на ближния за сметка на личния материален успех, на физическото и психическо омаломощаване на обикновения човек за сметка на извънмерния лукс на шепа хора на върха на пирамидата. Така че, не ми говорете за съдебна реформа, преди да поставим далеч по-належащия въпрос за реформа на душите ни, на екзистенциалния ни хоризонт, на ценностната ни система и верую. Защото животът е кратък, сетивните удоволствия – мимолетни, а смъртта – вход към безконечната вечност. Когато поканим отново Бог в обществото ни, всичко останало ще се оправи много, много по-бързо, отколкото предполагат и най-големите оптимисти сред нас.

Лесно е да си либерал

Няма нищо по-лесно на тоя свят от това да си либерал. Тази философия е любима на малките деца. Хлапетата са абсолютните либерали. Те са френетични противници на всяко ограничение на личните им свободи, а наставленията от консервативните им родители често биват посрещани с бурни протести, изразявани под различни форми. Нерядко е рев, понякога гладна стачка и най-редовно цупене, лъжа или деликатно прикриване на истината. От много ранна възраст те усвояват умението да изопачават фактите, за да се защитават по-адекватно срещу диктатурата на възрастните, която толкова силно желаят да отхвърлят завинаги. До по-късните етапи от формирането на егото им (към шестата-седмата година) те вече имат богат набор от средства за отстояване на свободите си и за бламиране на изпълнителната власт в микродържавата на собственото си семейство.

Порасналите (поне външно) съвременни либерали се опитват да правят това в глобален мащаб – да бламират „родителите си“ – традиционните ценности. За да не се чудят някои, днешните либерали са, най-общо казано, условно наречените „десни“ сили на политическата карта. Не е съвсем точно това определение, защото технически няма проблем да си левичар с консервативен уклон или полит-икономически да си либерал, а що се отнася до ценности и култура да си с по-консервативни разбирания, нюансите тук са неизбежни. Просто либерализмът е едновременно и полит-икономическа, но и ценностна, и философска рамка. Същото важи и за консерватизма. Това, между впрочем, е и причината да смятам определенията „десни“ и „леви“ за нищо повече от евтин популизъм за произвеждане на определени внушения и разделяне на обществото, но това е друга тема.

Най-общо погледнато, именно т.нар. „десни“ сили (доколкото леви изобщо останаха на официално ниво) са тези, които последователно настояват в хода на историята за прогресивно либерализиране на света и в икономически, и в личностен план. Но докато е съвсем в реда на нещата да позволиш на малкото си дете в един момент и самостоятелно да пресича улицата, за да иде на училище, то определено не е никак полезно за него да го окуражаваш, ако започне да взима наркотици, да се напива всеки ден или да проиграва парите си по ротативки и леки жени.

1. ЛИБЕРАЛИЗЪМ БЕЗ ГРАНИЦИ

Елементарно е и съвсем очевидно. Либерализмът без граници е, разбира се, напълно невъзможен. Поради тази причина и самият либерализъм започва днес да изглежда изчерпан като политически път. Сякаш кривата на развитието му е достигнала точката си на пречупване, отвъд която следва неминуемият срив, който ще приключи с окончателната делегитимация на тази доктрина. Но това съвсем не е необичайно за историческия процес всъщност. Гледали сме филма. Освен това, да се вярва в някаква абстрактна „безгранична“ свобода, е абсолютно нелепо, наивно и нека си го кажем – инфантилно. Това прилича на досадното упорство на кисело, лакомо малко момиченце, на което току що са му отказали втори захарен памук. Искам ПЪК! Искаш, ама няма, моето дете. Като пораснеш, ще разбереш защо.

stefonknee-wolschtt-transgender-youtube-2
Това е 46-годишният „Стефани Уолшт“. Не знаем истинското му име, защото в Индипендънт не го цитират, явно поради политическа коректност заради някаква „трансджендър“ норма.

Е, някои либерали все още не разбират, че няма как да си 46-годишен дърт пръч със седем деца и не щеш ли да откриеш, че „истинската ти идентичност“ всъщност е на 6-годишно момиченце (???!!!?). След това скоропостижно да напуснеш семейството си, което си градил 23 години, за да заживееш с осиновители на преклонна възраст, пред които да се обличаш и държиш като невръстениче… Това, уважаеми, е съвсем реалната история на т.нар. Стефани УолшТ (на английски името се спелува по начин, който мога да определя единствено като скандален, ако не безобразен, дори английският да ти е майчин: Stefonknee (pronounced ‘Stephanie’) Wolschtt). Според авторитетния ежедневник Индипендънт (курсивът е линк към оригиналната история) това са перипетиите на едно трансджендър момиченце. Според мен пък се нарича НЕВМЕНЯЕМОСТ и не е нищо повече от лудостта на един мъж в критическата или по-лошо – егоистичната му, ексцентрична прищявка, глезотия, каприз.

Този мъж на първо време трябва да бъде незабавно хоспитализиран за негово собствено добро и за доброто на семейството му, а не да ми го превръщат в звезда с евтин пиар (чичкото с панделките мигом станал ЛГБТИ знаменитост и част от някаква рекламна кампания за транссексуалост www.thetransgenderproject.com). Ако пък случайно в процеса на диагностицирането му се докаже неговата вменяемост (което не е изключено, такива хора често са просто морално деформирани и сексуално извратени патологични егоисти), той трябва да бъде по съдебен път задължен да плаща пълна издръжка на непълнолетните си деца.

Бихме отишли дори по-далеч като поискаме от него обезщетение и за непоправимите морални щети, които е нанесъл на децата и съпругата си. Или те нямат права? Само трансджендърът, на другите майната им… Да плаща, като е толкоз ексцентричен, после нека си живее като шестгодишно момиченце с осиновителите си, като не го е срам от Господ, и да се прави на малоумник колкото си иска. Но нека обществото знае, че той е просто един извратеняк и нищо повече. Поредният заблуден перверзник, който не осъзнава, че има сериозен психически проблем. Не някаква си „трансджендър“ примадона, Боже опази! Само ми е трудно да си го представя, ако трябва отново да ходи на работа примерно в някой склад, цех или фронт офис, за да изплати обезщетенията на семейството си, как по-точно ще го играе „себе си“?

2. КОНСЕРВАТИЗМЪТ ИСКА ЗРЯЛОСТ

Ето такива нюанси в либерализма ме карат от години да разсъждавам над тази житейска, политическа и икономическа философия, но упорито не успявам да разбера ползите за прогреса на цивилизацията ни от преекспонирането ѝ по такъв начин. Да не кажеш на лудия, че е луд, но да го пратиш обратно в обществото да сее лудостта си??… Насила да превръщаш психопатологията в обичайна норма, ерго и в модел за подражание? Това може да значи единствено, че ти желаеш да разрушиш това общество. Защото е очевидно, че такава идеология почива на нездрава основа, на гнила почва, от която избуява не друго, а наивитетът и магарешката упоритост на инатото малко момиченце, на което преди малко му отказаха втория захарен памук.

Всеки може да е либерал. Защото е най-лесно да позволяваме, но е много по-трудно да се съобразяваме, нали? Лесно е, когато доброто и злото са фиктивна абстракция, в каквото днешните либерали се опитват превърнат тези извечни категории. Фиксираният морал е врата в пустинята, през която минават само глупаците, баят си. Но това всеки го може. Всеки може да вдигне ръце от всичко и да остави нещата на самотек. Горе-долу това бленува неолиберализмът и като полит-икономическа, и като съпътстваща ценностна концепция. Да орежем държавните регулации, апелират. В крайната си форма, при т.нар. либертарианство, имаме тоталната абдикация на държавата от икономическия живот и почти тотален неин отказ от изпълнението на някаква регулативна функция. Радикалните либертарианци всъщност се оказват по-близо до анархистите, отколкото до онова, което условно бихме нарекли днес „дясно“ или дори „крайно дясно“.

Консерватизмът, от друга страна, иска много зрялост и мъжество. Там няма място за детинщини и трансджендър алабализми, защото консерваторът отказва да загуби способността си да различава добро от зло, правилно от грешно, нормално от ненормално, естествено от противоестествено. За либералите това било относително и въпрос на избор. Консерваторът обаче не може да играе такива детински игри. Моралът, разбира се, е върос на избор, но съобразяването с него е въпрос на държавна политика, ясно фиксирана в категорична нормативна регламентация. Е, това само ако желаем обществото да просперира. Ако искаме да го съсипем като демократична общност, свободно управлявана от народите, неолиберализмът ще свърши работа.

Консерватизмът отказва да играе ролята на обидено малко дете и разпознава не зла мащеха, а родна майка в страната си и в ограниченията, които идват с правата ни. Консерватизмът има зрелостта да прави разлика между свобода и слободия и има доблестта да поеме отговорност за добруването членовете на своето семейство. Крайните либерали на свой ред бленуват да нямат такова семейство. То е излишно, настояват надъхани либертарианци. То само ни пречи със забраните си, с данъците си, с моралните си клишета, с границите си.

Ми идете в планината, бе. Качете се на Хималаите и там няма да има кой да ви пречи. Религиозната ви преданост към ницшеанските халюцинации на лудата кукувица Айн Ранд ще добие завършен вид и логична онтологична реализация сред този идиличен екстериор, осовободен от примитивизма на жалкото простолюдие. Обаче там също така няма да има нито на кого да предлагате стоките и услугите си, нито пред кого да изнасяте рециталите си и няма да има как да станете много богати и успешни вследствие на несметния си предприемачески или творчески гений. Той ще се окаже съвършено безполезен и никому ненужен на 8000 метра надморска височина, защото там никой не живее. Но пък е тихо и спокойно, и напълно свободно! Свободно е от всякакви навлеци, консерватори, данъчни, левичари, националисти, синдикати, бедни, болни, гладни, онеправдани и най-вече хора. Там можеш спокойно да се отдадеш на абсолютна и безгранична икономическа, политическа, сексуална и каквато още ти хрумне свобода, либертарианецо. Там ще ти е най-добре!

3. ЗАЛЕЗЪТ НА ЗАПАДА

Гротескният 46-годишен г-н Стефани Уолшт е олицетворение на всичко, което не е наред с този свят. Крайният либерализъм, който малко или повече диктува духа на западната политика и обществени ценности от 60-те насам, няма бъдеще. Може би просто се стигна вече до критичната точка на опън, отвъд която нещо ще се скъса рязко. Щетите изглеждат все още поправими. Петдесетина години всъщност не са толкова дълъг исторически период и са един съвсем достатъчен срок да се видят плодовете на една доктрина. Е, виждаме ги – от Стефани Уолшт, през Кончита Салама до официалните, педофилски политически партии в държави членки на ЕС в ценностен план. В полит-икономически пък бежанска ли криза не щеш, дългова ли, интеграционна ли, каквато ти хрумне, ударила ни е в момента, бъди сигурен.

Ако западната ни цивилизация иска да се съхрани с достиженията си (политически, икономически, културни и най-после ценностни, а в това число и нормативно-правни), каквито либерализмът несъмнено също ни е предложил исторически и все още ни предлага, ще е необходимо неолибералният устрем да забави ход за сметка на нещо, което ще нарека неоконсерватизъм. Виждаме го как се надига все по-мощно и масово сред народите в цяла Европа, а го виждаме съвсем ясно вече и в САЩ. Това категорично не са „крайно десни“ настроения, както се опитват да ги дамгосат някои лобисти на мнение, за да събуждат нацистки асоциации и чувство за вина в обществото. Тази неоконсервативна реакция всъщност е самата имунна система на Запада, която панически се активира, за да опазим каквото ни е останало, а защо не и да изведем цивилизацията ни на ново ниво, вече не толкова само в технологичното, но най-вече в духовното ни развитие. Дори няма да обръщам внимание на все по-натрапчивия факт, че Европа не от вчера проявява един след друг симптомите на късния Рим.

Отговорът е връщане към ценностната основа, на която бе съградена евро-американската цивилизация. Нека САЩ не бъдат прекалено горделиви. Те са издънки именно на нашата, на европейската цивилизация (при това исторически доста късна издънка) и всичко, което съградиха отвъд океана, е построено изцяло с европейски капитал – и интелектуален, и финансов (и, разбира се, с помощта на някои незаконно присвоени територии и активи на туземните жители, но това е друга тема). Западният свят, правната му система, ценностите му и изобщо всичко онова, което бихме нарекли Евроатлантическа цивилизация и култура са съградени като такива на основата на християнството и на християнските ценности.

Към разрушаването на традиционното семейство и традиционните ценности обаче върви неолибералната лудост на съвремието ни, която заплашва да доведе до радикалната саморазруха на цялата ни цивилизация. Християнска Европа на високата култура, прогреса и толерантността ултимативно ще отстъпи място на варварството (екстремната форма на криворазбраната свобода) в политиката, на варварството в икономиката и най-после на варварството в мисленето и поведението на самия човек. Това, разбира се, отдавна се случва, щом и обикновените блогъри пишем за него. Ако пък случайно не сте го забелязали, ами пуснете си новините довечера. Само за това говорят!

Цивилизационният избор на исляма

me (4)Сега ни заливат отвсякъде със страховити опасения да не сме се радикализирали по религиозна линия. Ислямът сам по себе си, твърдят мними „познавачи“ на сравнителната теология, не е виновен за джихадизма. Радикалните ислямисти са друга бира, казват, те са изключение в ислямския свят. Не са религиозни основанията им да правят каквото правят, а психологически и политически. Иначе ислямът сам по себе си е безобиден и миролюбив, така настояват.

Че екстремистите са изключение, слава Богу, това безспорно е факт. Но, че не им е лишена от религиозно вдъхновение „политическата“ дейност, е категорично погрешно твърдение. Грешка е да се смята и, че ислямът е безобиден и няма отношение към терористичната офанзива срещу миролюбивата част от света. Тук дори няма да навлизам в дълбоки духовни тълкувания. Ще засегнем само болезнено очевидните факти в религиозния аспект на ИДИЛичната криза. Иначе политическите и икономическите аспекти ги нищят достатъчно хора. А и май на всички вече стана ясно кой е прострял тоя плащ на невидима стратегическа закрила над терористите. Ясно е кой купува петрола им, къде се търгуват иманярските им находки, кой отказва да блокира банковите им разплащания, кой повече от година упорито не успява да уцели с умните си бомби нефтените им находища и т.н…

Първо, ислямът категоричо и извън всякакво съмнение носи огромна вина за това, което се случва, и ако някой ви убеждава в обратното той или неволно ви подвежда, или злонамерено ви лъже, или просто издава собствената си грандиозна неосведоменост по въпросите на световните религии и духовни практики. Искам това много добре да го чуят и нашите сънародици мюсюлмани, за да спрем най-сетне с учтивото, но лицемерно мълчание по темата. Ислямът несъмнено носи отговорност за това, което случава. И макар тази отговорност да изглежда абстрактна, тя има и съвсем конкретни, физически измерения. Тя, естествено, се пада на държавите, в които ислямът е официална религия, защото именно те отправят една своеобразна проповед към света, че това е добро и цивилизовано.

Второ, ислямът Е, винаги е бил и завинаги ще остане в историята като една религиозно маскирана ПОЛИТИЧЕСКА доктрина, която по-скоро паразитира около някаква представа за духовност, чиято рамка пък е заимствана в огромната си част от християнски документи. По същността си ислямът си остава една експанзивна и често агресивна концепция за нормативна доминация над големи маси от хора, а в идеалния случай над целия свят (когато ислямистите построят техния „комунизъм“, известен като Ислямска държава по цялата планета и всички момичета си сложат бурка). Нима не знаехте това, дами и господа експерти по сравнително религиознание? Че ислямът по книга предвижда и изисква СВЕТОВНА ДОМИНАЦИЯ. Нали не забравяте, че макар във вашия удобен, секуларен, консумистически о(без)смислен, радикално либерален пашкул хората да не вземат Бог на сериозно, уверявам ви, за милиарди други по света по-сериозно нещо в живота им от това не съществува. Тази теза, сами се досещате, важи с особена сила за Близкия Изток.

I. КАК ЧЕТЕТЕ КОРАНА?

„Те взеха за господари не Аллах, а своите правници и своите монаси, и Месията, сина на Мариам. А им бе повелено да служат само на единствения Бог. Няма друг Бог освен Него. Пречист е Той от онова, което съдружават с Него! / Искат да угасят светлината на Аллах със словата си, но Аллах приема единствено да засияе в пълнота Неговата светлина, дори неверниците да възненавиждат това. / Той е, Който проводи Своя Пратеник с напътствието и с правата вяра, за да я въздигне над всички религии, дори съдружаващите да възненавиждат това.“ (к.м., Коран 9-31:33). Ми то явно изричо си е казано, бе. Над всички религии. А тия, дето взимат своите правници (приемат светската власт) или „Месията, сина на Мариам“ (Господ Иисус Христос) за господари, са неверници и светлината на Аллах ще „засияе в пълнота, дори невериците да възненавиждат това“. Няма не искам, няма недей… Възненавиждаш, невъзненавиждаш, това е положението. Май не е кой знае каква мистерия от къде са се пръкнали мераците на ИДИЛ и на идеолозите на радикалния ислям за световна доминация.

Но те биха могли и с мирни средства да отстояват религиозните си цели, ще кажете, пък хората по света евентуално като прогледнат по духовни начини за тяхната религиозна истина, да я приемат. Християнството например така прави и това предписва по книга за споделянето и разпространяването на вярата. Ако вярваш – ОК, свободен си да вярваш. Ако не вярваш – пак е ОК, свободен си да не вярваш. Не следва нищо за теб в социо-политически и физически аспект от избора ти да решиш да не бъдеш християнин. Няма данък за неверниците (за да не те убият, ако ще живееш покрай тях, според религията им трябва да плащаш им данък „джизие“ заради неверието си), няма предписания да се гледа на тях като на втора ръка хора, напротив, няма наставления отметналите се от вярата да бъдат убивани, където бъдат заварвани и т.н. Нали разбирате, че затова свободна Европа е съградена именно на плещите на една реално миролюбива и бих казал радикално либерална религия („всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно“ (1Кор 6:12), казва апостол Павел), която не просто не отрича свободата на личността, а именува това най-висше човешко право и най-благ Божи дар за всички по Земята.

Е, струва ми се, че нещата стоят малко по-различно в исляма по тоя въпрос. Там, ако не играеш тяхната игра, трябва или да умреш, или да се изселиш някъде, или, както разбрахме, да плащаш данък, представете си, на „правоверния“, както се наричат. „Наказанието за онези, които воюват срещу Аллах и Неговия Пратеник, и се стремят към поквара по земята, е да бъдат убити или разпънати, или да се отсекат ръцете и нозете им кръстом, или да бъдат прокудени от земята [им]“ (Коран 5:33). Моля ви, не ме питайте после от къде, аджеба, джихадистът се бил сетил в името на своя бог да разпъва хора на кръст, да ги обезглавява и осакатява с ритуална цел, и т.н. Ми хайде малко прозорливост покажете, де, братя и сестри българи, християни, мюсюлмани, атеисти. От къде, а? От къде да мy дойде на ум тая работа на Джихади Джон?… „Желаят и вие да сте неверници, както и те са неверници, за да бъдете равни. И не взимайте ближни от тях, докато не се преселят по пътя на Аллах! А отметнат ли се, хващайте и ги убивайте, където ги заварите -; и не взимайте от тях нито ближен, нито помощник […]“ (Коран 4:89). Или пък следното: „Твоят Господ разкри на ангелите: „Аз съм с вас. Подкрепяйте вярващите! Ще вселя Аз ужас в сърцата на неверниците. Бийте ги по вратовете, бийте ги по всички крайници!“ (Коран 8:12). Бийте ги по вратовете? И по всички крайници?? Нали и сами загрявате каква сцена е евфемистично описана тук?… На мен ми звучи като насилствено отделяне на главата от тялото, простете, но да не пъхаме пръст в раната, нали. Това само като някои намеци от най-известната им и най-превеждана свещена книга. Дори няма да начеваме темата за другите им пророчески послания и документи, в които се срещат и далеч по-скандални изявления и поощрения.

Ще спите ли сега по-спокойно като ви кажа, че тези цитати са извадени от контекста? Е, през границата ни отдавна шестват хора, които ги вярват тия неща, но пък те ги вярват сигурно в миролюбивата интерпретация и в правилния, политически коректен контекст… Олекна ли ви сега? Да, и аз съм напълно убеден, че всички, бягащи от Сирия в момента четат Корана точно както на нас ни се иска… Само ще ви обърна внимание, че именно ние, нашата европейска, християнски базирана цивилизация, сме онези, които воюваме срещу техния Аллах и се стремим към „поквара по земята“ с разпуснатия си лайфстайл. Ние сме олицетворението на разврата, либерализма без граници, толерантността към многообразието – всичко, което ислямът отрича и забранява. В Ракка жените ходят с бурки, нали знаете? В Париж са по къси поли.

Нека подчертаем, че според някои ислямисти по този начин тя го провокира с облеклото си. Освен това обижда Аллах, понеже се носи непристойно и попада мигновено в профила на жена, която без морални угризеня може да бъде изнасилена в името на Аллах, по волята на Аллах и за славата на Аллах (защото в исляма се вярва, че каквото и да става, то е по волята на Аллах и дори убийство като се извърши, не си ти, който върши убийството, а Аллах с твоите ръце, по Своята свята воля, както биха казали). Но да не задълбочаваме в теологията… Колкото повече ровим, толкова по-очевидо става как ислямският модел просто няма място в Европа във вида, в който си го отглеждат в Близия Изток. Другият вариант е описан в техния Коран и включва подчинението на всички нас на волята на техния бог. Неслучайно и самата дума „ислям“ означава не друго, а подчинение.

II. СБЛЪСЪКЪТ НА ЦИВИЛИЗАЦИИТЕ И СМЪРТТА НА НЕОЛИБЕРАЛИЗМА

Ако някой твърди, че тук няма цивилизационен сблъсък, прощавайте господине или госпожо, но Вие или сте си загубили ума, или романтичното опиянение от евро дитирамбите за прогресивния, модерен, мулти-култи свят на свободата и ненасилието са ви замаяли съзнанието до степен на наркотизирана неадекватност. Случва се точно това, което Хънтингтън предрече преди двайсетина години. Ефектът на щрауса с главата в пясък определено няма да ни помогне нито да осмислим този факт по-добре, нито да реагираме по-адекватно. Процесът се обостря и задълбочава. Не без вина е Западният свят, разбира се. Нещо повече. Именно нашият Запад е агентът, който ритна кошера. Десетилетия наред вече западните лидери с политиките си вдъхновяват радикализацията в ислямския свят и ако на това не се сложи край възможно най-скоро, нищо добро не ни чака.

И още нещо се случи тези дни в Париж. Неолиберализмът се самоуби ритуално пред очите на целия свят. Овцете не ядат вълци, но това не значи, че вълците не ядат овце.

Няма и не може да има такова нещо като толерантност без граници.

Няма език на омразата, когато защитаваш собствения си дом, семейството си и земята и заветите на дедите си.

Няма място за милосърдие към онзи, който е дошъл да погуби приятелите и близките ти.

И ако Европа не иска да се полива с бензин и да си драска клечката още в самото начало на 21 век, нека най-сетне официално да поръча едно опело за очевидно провалилия се неолиберален модел. С тази политика, с тази философия, която в момента владее европейския свят, ние сме загубени в дългосрочен план. Вълкът и овцата си стоят в една кошара и се чудят какво ще вечерят… Плакатите „Нас не ни е страх“ не издават нищо друго, освен очевидното обстоятелство, че цяла Европа е скована от панически страх в момента и има всички основания за това, разбира се. Троянския кон си го поръчахме сами. Не е за вярване, че тази Меркел още не е подала оставка… За жалост само нейната оставка, особено тъй безвъзвратно закъсняла, нищо няма да реши, но би била все пак един знак за опомняща се Европа.

И най-после, колкото и да ни е неприятно да го признаем, ние СМЕ в религиозна война, уважаеми дами и господа. И не е, че някой тепърва се опитвал да ни вкарва в такава. Тя се води активно и ние сме отдавна вече в нея, просто не го знаехме до скоро. Така и руснаците от взривения над Египет самолет, и изкланите в Бейрут, и убитите в Париж не са си давали сметка, че отиват на фронта в деня на тргичната си гибел… Никой от нас не забеляза фантома, дори след като нахлу в дома ни. И независимо дали ни харесва или не, от гледна точка на едни минимум стотина хиляди бойци-джихадисти в Сирия и Ирак, и още Бог знае колко техни поддръжници по целия свят, аз и вие сме лошите в тая игра, нали разбирате? А, естествено, за малко да забравя, че няколко хиляди от тези поддръжници са всъщност в Европа отдавна, в частност очевидно и в България. Внедрени сред вражеските редици на неверниците.

Ние сме богохулниците, оскверителите, развратените, уродите, които са се отдали на греховни страсти и либерален амок. Те са воините на правдата… Разбира се, ценностният упадък на цивилизацията ни и без тероризма е неоспорим факт. Но в контекста на взаимоотношенията ни с ислямската цивилизация това е едно трагично обстоятелство с потенциално катастрофални последици. Ние сме, които гневим техния бог с поведението си (а и нека не забравяме, че евроатлантическото пространство бомбардира много мюсюлмански страни и ние на практика попадаме пряко в определението на агресора, който пръв е употребил сила и очевидно воюва срещу Аллах) и заслужаваме физическа гибел. Но ние сме също така изключително богати, силни и многобройни в сравнение с тях, и те нямат реален шанс срещу нас в честна борба.

Затова е необходимо, за наше огромно съжаление, тази война да се води нечестно, подмолно, лицемерно. Само така те имат шанс. Подли и жалки са прийомите на терориста, а най-потресаващото е, че за него това има и някакъв сакрален, религиозен смисъл. Тази война няма фиксирано бойно поле и мисля, че и върхушката в Европа вече започват да се досещат, че колкото и да си се окопал във власт, привилегии и лична охрана, няма да живееш с орлите и няма спреш детето си да иде на концерт утре. А агресивният рояк от тоя кошер, дето го разбиха великите евроатлантици с морално деформираните си геополитически проекти из целия арабски свят, става все по-непредвидим в поведението си.

III. РЕШЕНИЕТО

Няколко неща трябва да се случат спешно. Първо – да се заличи, разбира се, Ислямска държава не само физически, но и идеологически. За целта е необходимо самият ислямски свят да въстане срещу „своите“. Рамзан Кадиров предлага нещо подобно и определено приветствам това. Идеята ИДИЛ трябва да бъде напълно унищожена, смачкана, унизена, дискредитирана. Тя трябва да бъде мощно атакувана и по информационен път в самия ислямски свят. Това лесно може да бъде постигнато със средствата на съвременните медии и технологии, стига да има политическа воля сред шейховете (в изпълнението на последното условие, уви, имам основания да се съмнявам).

Второ – Европа определено има нужда да предефинира европейския проект най-вече в ценностен аспект. Консумистическият унес на крайния неолиберализъм изпразва живота от реален трансцендентален смисъл. Вярата и религията правят точно обратното – изпълват живота със смисъл. Стрелците в Батаклан са били местни момчета, при това, както стана ясно, някои с прилично социално положение. Консумизмът не е дал смисъл на живота им. Ислямът обаче дава. Младо, объркано, духовно безпризорно съзнание, бушуващи хормони, емоционална нестабилност. Съберете две и две.

Европа има нужда ценностно и духовно да се преосмисли, да се предефинира,

иначе рано или късно ще се самоизяде отвътре, окончателно ще се самодискредитира като възможно пространство за една утопична, миролюбива заедност. Защото не можеш да мислиш човек отделно от неговата духовна същност. Маргинализирането на правилната духовност, игнорирането и насилственото ѝ демистифициране водят до израждането ѝ в нечисти форми. За съжаление именно това прави нашият западен свят вече десетилетия наред. Ограбва трансценденталното от валидност, омаловажава вярата, духовното, идеята за Бог, издига в култ материалното, преходното, нетрайното, митологизира вечното като мнима и фантастична абстракция. А тленното е съвсем неустойчиво и временно. Когато го правиш фокус на мирогледа си, ти лишаваш живота си от устойчив смисъл. Ампутираш надеждата за вечност от и без друго краткотрайния си живот, за назоваването на чиито смисъл западната цивилизация отказва да поеме отговорност. Тя отказва да валидира официално душата на човека като релевантен участник в магията на живота. Това има много по-дълбоки негативни психологически и материални последствия за нашия свят, отколкото се признава и отколкото се предполага дори, бих казал.

Защото именно смисълът е, което ни прави хора. Язовецът и невестулката нямат екзистенциални дилеми. Загубим ли смисъла, губим човека. Материализмът арестува смисъла в чупливата черупка на мимолетното, на нетрайното. Така създава огромен екзистенциален вакуум, който не може да бъде преодолян с други средства, освен с духовни. Време е Европа добре да си припомни реалните си духовни корени, защото там е ключът от палатката, както се казва. Укрепи ли тях, европейският проект отново ще има шанс. Без Христос обаче Европа е загубена и това е повече от ясно. Валидно е за миналото на Европа, когато Османската империя я щурмуваше, валидно е и за настоящето ѝ, когато пред врата е ИДИЛ. Хм, простете, ИДИЛ всъщност отдавна са прекрачили прага…

И трето, крайно време е ислямските държави да вземат мерки за преформулиране на собствените религиозни понятия в рамките на световната мултикултурна общност. Всяко обръщане на големи ислямски групи към фундаменталистко тълкуване на Корана неминуемо ще води до сериозна опасност не просто на местно, но на глобално равнище, както виждаме. Големите играчи вместо да се възползват от тази слабост на религията им за реализиране на собствени политики, трябва да работят със страните от Близкия Изток за преодоляване на този да го наречем социо-теологически недостатък на исляма.

Коранът не е като Библията, макар да е заимстван от нея, и да крием това от обществото е, смятам, неуместно и вредно. Докато християнството е една категорично духовна и само духовна концепция, ислямът има силно политически характер, а атентатите, които наблюдаваме, могат да бъдат тълкувани и като един своего рода „демократичен“ протест на тези хора в защита на религиозните им убеждения. Това, разбира се, е сериозен проблем и по какъв именно път ислямският свят възнамерява да го преодолее е въпрос, който трябва да намери своя отговор, ако ще се съжителства мирно тук.

Иначе винаги имаме примера на Япония. Там не, че ислямът е нелегален или нещо такова, обаче ако си мюсюлманин, ще ти е изключително трудно да станеш японски гражданин, да си намериш работа там или дори да пребиваваш по-продължително време. Оказва се, че едва един на сто хиляди японци е мюсюлманин. При 127 милиона, колкото приблизително наброява населението на островите, това са около 1270 души всичко на всичко. Толкова мюсюлмани са успели в най-новата история на Япония и към настоящия момент да се докопат до граждански права там. Данните са спекулативни, понеже няма официална статистика по въпроса. По думите на бившия президент на Японската асоциация на мюсюлманите Абу Бакр Моримото обаче цифрата е по-скоро напълно реална: „В най-широкия смисъл, ако не изключваме онези, приели религията заради брак примерно, но не практикуват, веротяно говорим за максимум няколко хиляди души“. Според Conservative Tribune са около десет хиляди.

Има само едно издание на Корана, което е позволено в страната и то е сериозно редактирано от японските власти. Внасянето на оригинали на арабски език е направено почти невъзможно, а изучаването на арабски езици дори в университетите е силно ограничено. Разбира се, японците са обвинявани в расизъм в тази връзка, но други опонират, че това е естествена защитна реакция на една уязвима и чувствителна национална култура към динамиката на глобализацията. Безумие ще е да се налага и Европа да стига до такива мерки, нали?

Или?…

И последно. С цялото ми уважение към правото на всеки от нас да вярва в каквото избере, но, моля ви, не ме обвинявайте в религиозни предубеждения заради опасенията ми, че онези цитати са в ръцете на хора, към чиито теологически тълкувания имам всички основания да бъда подозрителен. А смятам, че и българските мюсюлмани, и братята им по религия от целия т.нар. цивилизован свят следва също да имат своите много сериозни опасения от всичко това, защото утре в концертната зала или на стадиона, или в кафенето може да е и той, и детето му, и съпругата му.

А аз познавам много български мюсюлмани и знам, че това са нормални, светски хора. Повечето от тях не са чели Корана, нито съм чул или видял някой от тях да коленичи по пет пъти на ден на изток, нали разбирате, а много от тях и на църква ще срещнеш да си палят свещ като акт на социализация. Отвъд политкоректността обаче ще ви го кажа така. Или си реформирайте исляма според универсалните човешки ценности и хартата за правата и свободите на човека, или си сменете религията, уважаеми мюсюлмани, защото това е бомба със закъснител, което имаме дори само в Корана. Никой не е длъжен да се съобразява с едно очевидно безумие, нежели да го толерира и помазва със социални и правни привилегии.

За финал ще ви припомня думите на една прочута личност от миналото. Думи, които и днес звучат болезнено актуално. Той твърди следното: „Ислямът е една примитивна бедуинска религия, един разлагащ се труп, който с вонята си заплашва да убие всичко наоколо.“ Този дързък реформатор с остър език е турчин, наричан и до днес „баща на народа“ от може би най-цивилизованата мюсюлманска общност в света, нашите южни съседи.

Името му е Мустафа Кемал Ататюрк.

За християнството, ада, хомосексуализма и страстите

През по-голямата част от живота си не съм бил християнин по сърце и убеждение, макар да бях формално кръстен още на 12-годишна възраст по инициатива на не по-малко рационалистически настроената ми баба – химик и лаборант, Kreshtenieвъзпитана в духа на стихийния материализъм от преди 89-а. Изглежда импулсът ѝ да ме въведе официално в православната вяра през 94-а е бил свързан основно с някаква постсоциалистическа културна мода и може би някои бегли нейни лични реминисценции от детството ѝ в годините преди атеистичния режим. Каквито и да са причините, днес съм ѝ изключително благодарен за тази инициатива и смея да твърдя, че в известен смисъл ѝ се отплатих за този ѝ почин като съумях на свой ред и по свой начин да я вдъхновя сама да преоткрие православието за себе си десетилетия по-късно. Да ми е жива и здрава, черкува се редовно, изповядва се и се причастява, а скоро дори бяхме заедно на литургия. Неведоми са пътищата.

Но трийсет години аз не бях положително настроен към християнството по няколко причини. Забелязал съм, че същите аргументи пречат на много хора да нададат ухо по-сериозно за православието или на първо време поне за християнската доктрина в широкия смисъл на думата. Тук няма да навлизам в теологически подробности, само ще вметна, че има съществени разлики между православието и останалите деноминации (синьо-зелените курсиви са линкове, б.м.) и неслучайно аз лично изрично следвам православната, а не друга библейски базирана доктрина. За един страничен наблюдател тези разлики често изглеждат от незначителни до напълно незабележими, поне на първо четене, но това категорично не означава, че те са такива. Фокусът на настоящата статия обаче е другаде и тя е адресирана най-вече към хора, които са по същество чужди на преданието за Христос като духовен спасител на човечеството изобщо.

Първата и основна причина мнозина да се чувстват отблъснати от християнството е адът. Хората много се смущават от факта, че някой трябва да ходи в ада и че един уж добър Бог предвижда за непослушните нещо, описвано в историята като място на вечни и страшни мъчения. Втората най-често срещана причина мнозина да са отблъснати от евангелското предание е доктриналната претенция, че ако не си християнин, обезателно ще отидеш в мястото на вечно и страшно мъчение. Третата ключова причина пък е свързана със сексуалността и конкретно с хомосексуализма, и обстоятелството, че на модерното ни либерално общество му е голям проблем да приеме това поведение за нещо неестествено, още по-малко за грях, който може да те прати в мястото на вечно и страшно мъчение. Все пак всички познаваме хората, които се самоопределят като гей, знаем, че те са най-често добронамерени, мили човешки същества и изглежда много жестоко някаква си религия да ги заклеймява по такъв категоричен начин.

Признавам, че тези три пункта бяха проблем и за мен известно време, докато не си дадох сметка, че всъщност няма абсолютно никакъв проблем с тях. Ако прочетете статията, ще разберете защо смятам така.

Първо – адът по принцип.

Anónimo_-_Inferno_(ca._1520)Аз лично вярвам в Бог (за протокола, съществуването на Създател е точно толкова валидно и научно легитимно твърдение колкото и комерсиалното, но наивно по моему вярване, че Той не съществувал) и вярвам в Неговата добронамереност към нас като Негови творения. Също така обаче вярвам в Неговата абсолютна и неподлежаща на коментар справедливост, от която никой не може да се скатае. Да речем за момент и вие приемате, че има живот след смъртта, Бог го има, както винаги си го е имало, и Той е абсолютно справедлив и съвършено безпристрастен. Е, редно ли ви се вижда да сложи на едно и също място в отвъдното скромния и благочестив духовник св. Иоан Рилски и някой сериен убиец и изнасилвач? Логично ли ви се струва да събере заедно на небето св. Петка и Адолф Хитлер? Как ви звучи идеята Бог да допусне душата на малко, невинно момиченце, починало в нещастен случай, да се окаже току до педофил рецидивист на оня свят? Че то ако и в отвъдното си шестват свободно безбожни престъпници, че то за всички ще е ад, бе хора.

Моят Бог е по-мъдър и добър от това, и е предвидил как да се отсее житото от плявата. То в обикновения ни живот, дето хал хабер си нямаме кои сме и какви сме, си имаме някакви там критерии да държим настрана провинилите се, че Господ няма да предвиди. А какво точно представлява адът, аз лично предпочитам никога да не разбирам и никому не пожелавам да узнае това от първа ръка. Иначе не липсват свидетелства на хора, буквално върнали се от оня свят (противно на лъжливия афоризъм, че никой не бил се връщал да разкаже), които разказват това-онова по темата.

Смущаващо обстоятелство номер две – друговерците ще идат в ада.

Bangkok, Thailand --- Buddhist monks praying, Wat Benchamabophit (Marble Temple), Bangkok, Thailand, Southeast Asia, Asia --- Image by © Angelo Cavalli/Robert Harding World Imagery/Corbis

Хм, това е една идея по-жестоко и радикално май. Ще ходят на лошото място не защото са зли като човешки същества, а защото избрали погрешните екзистенциални убеждения. Но от друга страна будистът примерно не вярва да има ад или рай. В будистката философия, в повечето им секти поне, не вярват да има и Бог. Кланят се на техния идол Сидхарта, наречен Буда, който вярват, че постигнал с човешко усилие и като най-обикновен човек някакво извисено духовно състояние. Защо християнинът да се смущава заради тях, след като от тяхна гледна точка християнинът е по-скоро заблуден с разбиранията си за някакъв там Създател, че и някакви си там опции за ад и рай след смъртта? Те много добре знаят за нашата вяра, но съвсем съзнателно я отхвърлят и си вярват в техните си неща. И никой, разбира се, не им отрича това право. Просто не виждам причина да се смущаваме, че техните лични избори не съответстват на предписаното в нашето Божие предание.

А какви са вече на Господ фините настройки по отношение на критериите Му за отсяване на житото от плявата, това си е лично Негова работа. Та кои сме ние да преценяваме от Негово име? Идваш тук и попадаш при заварено положение. Очевидно е, че не си се самосъздал, нито пък си създал света, в който си се озовал и определено не контролираш законите, които го управляват. Нямаш думата по въпроса с гравитацията, термодинамиката или другите физични закони. Логично е да нямаш думата и по въпроса с духовните закони. Можеш единствено да се научиш да се съобразяваш с тях. bibliyaА къде са разяснени? Ние християните вярваме, че са описани в Библията. Там ни е дадена и формулата за успешно преминаване в отвъдния живот. На който пък евангелското предание не му се вярва, ами това си е негов свободен избор в крайна сметка.

Има го и другия момент – на личната праведност. Самият Господ Иисус Христос казва в Евангелието: „здравите нямат нужда от лекар, а болните. Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние“ (Марк 2:17). С други думи формулата на спасението, която хрстиянинът следва – да повярва, да се покае за греховете си и да се кръсти в името на Отца, Сина и Светия Дух, сигурно не е необходима за онзи, който „няма нужда от лекар“, кой знае. Казвам това чисто спеулативно заради реториката и логиката на аргументацията тук. Ето, сам Господ настоява, че Той е спасител на грешниците, а праведниците явно ще се оправдават със собствените си добри дела и благочестие. Ако даденият нехристиянин е бил толкова добро човешко същество и е бил тъй праведен и блгочестив през земния си живот, то значи няма какво да се тревожим за тях. Ще си издържат т.нар. в нашата религия страшен Божи съд в края на времената, ще се сдобият с оправдание лично от Създателя на света и благополучно ще си се преселят в Божието царство на вечно блаженство и радост. За всички нас грешните пък, слава Богу, има спасение също чрез искреното ни покаяние, светото кръщение и вярата ни в Господа Иисуса Христа.

Остана и третото често срещано възражение срещу християнската доктрина, а именно – обвиненията в хомофобия поради обявяването на хомосексуализма за грях и респективно – билет за пъкъла.

catholic_gayТук критиците на нашата вяра пропускат, че билетите за пъкъла са значително повече от само прехваления им и толкова одумван хомосексуализъм, с който ни се проглушиха ушите вече в неолиберална Европа. Той не е някакъв по-специален грях и е на една линия с прелюбодейството (изневярата), блудството (секс с партньори, за които не сте венчани), малакийството (самозадоволяване), пиянството (да, напиването не е изобщо безобидна практика от духовна гледна точка, напротив) и още куп други. Ето ви и точния цитат:  „Или не знаете, че неправедници няма да наследят царството Божие? Не се лъжете: нито блудници, ни идолослужители, ни прелюбодейци, нито малакийци, ни мъжеложници (хомосексуалисти, б.м.), нито крадци, ни користолюбци, ни пияници, нито хулители, ни грабители няма да наследят царството Божие. И такива бяхте някои от вас; но се умихте, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господа нашего Иисуса Христа и чрез Духа на нашия Бог“ (Коринтяни 6:9-11). Тук директно е дадена и формулата за пречистване от греха, затова изрично цитирах пасажа до деветия стих. Защото според нашата вяра няма пакост, която Бог да не е готов да ни прости, стига да се покаем в Негово име.

sin-apple-snakeНали разбирате? Християнството не е враждебно специално към хомосексуализма, както някои хора се опитват да го изкарат, за да окупират ролята на диксриминирани, онеправдани и пренебрегнати, а е враждебно към греха по принцип. Към хората, които са увлечени от хомосексуалната страст, от друга страна, християнството е с широко отворени обятия, точно както е към хората, злоупотребяващи с хетеросексуалната страст, и най-човеколюбиво ги кани да преосмислят изборите си, и изобщо екзистенциалната си перспектива в краткия им, временен, земен живот на фона на трансценденталната вечност. Всъщност това е покана, отправена към абсолютно всички, към асексуалните също, защото те пък ще си имат други страсти, които да компрометират връзката им с Бог – всички сме грешни, казват. Защото не се смята за грях само педерастията като някаква, видите ли, изключителна и много специална човешка практика, а се смята за грях идолизирането на страстите изобщо. Тук попадат чревоугодието, суетата, сребролюбието, завистта, гнева, злобата, гордостта. Грях е в частност идолизирането и на сексуалността чрез хаотичната ѝ експлоатация. А греховните сексуални страсти, както видяхме и от библейсия цитат, се проявяват в богато разнообразие сред творението. При някои като хомосексуалност, при други като хетеросексуалност, при трети като зоофилия, педофилия и куп други, познати в наши дни сексуални поведения, които, пази Боже, ама хич не са малко, но за сметка на това много от тях са забележително отблъскващи. Човешка му работа…

И не се лъжете – не е случайно, че в една редица срещаме пиянството и сексуалната страст. Нали сте чували думата при-страст-яване. Това е явление, при което човекът вече не просто е паднал еднократно се е поддал на някакво изкушение, т.е. на някаква идея в главата си, но до такава степен се е слял със страстта си, че се идентифицира с нея и не може да си представи живота си без редовната употреба на тази страст. Към сексуалните преживявания, точно като при алкохола и другите наркотици, е не само възможно, но и масово разпространено в наши дни именно пристрастяване, което обаче бива окуражавано от обществото и не се изобличава като такова. Масово е пристрастяването към порнографията например, с която новите поколения се срещат на все по-ранна детска възраст. Свръхизлагането на порнографски материали води при немалко младежи, а и възрастни, до сериозни психологически и интимни проблеми, отразява се зле на връзките им и на изборите им, свързани със създаването на трайни взаимоотношения и евентуално семейства. Adoration_of_Golden_Calf_Poussin_1634Виждаме и статистиката в световен мащаб как има драматично намаляване на семействата в наши дни, а това е градивната едиица на обществото. Разрушаването ѝ говори за разпад на цялата структура. Така че сексуалната страст далеч не е толкова безобидна, колкото се опитваме да я изкараме, за да оправдаем евентуалната си патология. Просто мястото на този човешки импулс, който има и своите напълно естествени и благословени предназначения и употребления, не е в центъра на нашия свят, където обществото ни го е поставило на пиедестал като един идол, на който всички от най-ранна възраст са приучени да се кланят.

И само още нещо по въпроса, което ми се струва много важно, защото немалко хора са объркани по тоя въпрос, не без помощта на медийната пропаганда по темата, разбира се. Сексуалните ви фантазии и влечения не ви определят като личност и не изчерпват, нито описват вашата истинска идентичност. Никога не ще успеете да намерите себе си в сексуалността си, затова и толкова много хора всъщност се губят в безразборното ѝ употребление. Човекът не е половия си орган и сексът никога не е бил, не е и никога няма да бъде смисъл на живота, колкото и да се опитва да ни убеди в обратнотно предрусалата ни с либерализъм и безбожие съвременна масова култура. Бог е смисълът на човешкия живот и само при Бог ще намерите себе си. В гащите си няма да откриете истината нито за непреходната си същност, нито за вашия Създател, нито за смисъла на мимолетния ви, но за сметка на това често изпълнен с немалко премеждия живот. Човекът е много повече от сърбеж в четала и ако сте повярвали, че сексуалността ви е „вашата същност“, сте се оставили да бъдете подведени и сте се превърнали в поредната жертва на една опашата, но пък доста масова лъжа.

За жалост лично аз имам пребогат опит в тоя живот с може би всички познати ни греховни страсти.

Навярно в моя случай именно това ми е помогнало да открия колко празни са тленните удоволствие всъщност и как не водят човека до нищо добро, особено в дългосрочен план. Цената на такъв „откривателски“ път понякога, уви, е много висока и е по-добре да минеш напряко, ако можеш, но… живот. И може би едва когато пресуших последната бутилка, загасих последния фас и затворих вратата зад гърба на последното момиче, от което исках „просто секс“, чак тогава най-сетне осъзнах колко безсмислено и празно е всичко това, а Господ е бил прав през цялото време с предупрежденията си.

Но ти искаш да изпиташ милосърдието Му до край, да изсмучеш и последната капка надежда за теб от чашата на търпението Му. И едва тогава разбираш, че Той е бил прав за всичко от самото начало. Точно както беше чужд и дразнещ за теб закона за гравитацията, когато беше на една и половина и се учеше да ходиш, така се оказа, че са ти чужди и духовните закони. Но едва след като падна хиляди пъти, най-сетне разбра, че ще трябва да се съобразяваш и с тях, ако искаш болката ти най-сетне да бъде излекувана и да наследиш вечността.

Защото, нека си го кажем – тук пълно щастие няма. Мимолетните удоволствия не носят нищо трайно след себе си, нищо истинско. И сексът, и храната, и наркотиците са като чаша без дъно – тъкмо уж я напълниш и след миг отново е празна, и пак трябва да търсиш с какво да затулиш зейналата емоционална пропаст. А може да я напълни единствено Бог. И колкото и да не ни се харесват някои от правилата, каквито и опити да правим да ги заобиколим пред съвестта си, те няма да изчезнат, нито християнството ще изчезне, нито Бог ще си промени завета. Пък вече всеки си има свободната воля да избере в какво да вярва и как да живее. Но сякаш ни е казано дори със самото устройство на нашия свят и на сетивата ни, че това тук не е истинското, че истинското е отвъд и предстои. Неслучайно виждаме, чуваме и усещаме по-малко от един процент от вибрационния спектър на творението. Ние сме буквално глухи и слепи за реалната реалност. Защото това тук е просто един кастинг, тест, входящо контролно по вяра. А изпитващият, оценяващият и квесторът е триединият наш Господ Бог. Дано се представим достойно на изпита.

Кой се дразни от „Време разделно“

Две силно смущаващи за мен тенденции в публичното говорене ни проглушиха ушите в последните дни. Първата – масовите подигравки с един велик и достоен български владетел – цар Самуил. Втората – злъчните и язвителни коментари по адрес на един велик и достоен български филм – „Време разделно“. 

показаха-паметника-на-цар-самуил-22803Признавам, че от естетическа гледна точка ефектът със светещите очи на царя, чрез който артистът се опитва да пресъздаде някаква своя концептуална идея, е може би композиционно преувеличен. Като изключим това обаче, за което веднага стана ясно, че общината ще се погрижи като прекъсне кабелчето на диода, защото явно трудно се намира някой, на когото да му харесва светещия поглед, статуята за мен лично е чудесна, внушителна и почти напълно адекватна. Казвам „почти“, защото се оказа, че скулптурът не е съобразил добре и един доста ключов чисто фактологически елемент в творбата си, а именно – короната на нашия владетел. Оказва се, че използвал за модел унгарска корона. Наистина не разбирам защо го е направил, сякаш нямаме наши си модели в историографията и археологическия набор, но да си призная като неспециалист никога нямаше да ми направи впечатление, ако изрично не бяха ми обърнали внимание. Короната всъщност въпреки това дори ми хареса заради ясно изразената православна символика с кръста и иконата на Господ Иисус Христос. Истината е, че и при скиптъра май има известна липса на историческа прецизност, но аз лично пак го харесах поради православни пристрастия.

Не това обаче е смущаващо за мен. Дори бих казал, че изобщо не ми пречат тези неща и дори светещите очи мога да преглътна в името на това да почетем един достоен българин, който на всичкото отгоре е знаково въплъщение на значими патриотични сигнали. Като за паметник на цар си е доста добре издържан дори. ridiculeАма на някого му се искало да е по-минималистичен, на друг пък натурализмът му бил кич, на трети не му се връзвал с концепцията на пространството пред църквата „Св София“, с две думи – няма угодия. Защо обаче това стана повод да се гаврите с царя, бе калпазани с калпазни? Какви са тия келешки изпълнения с гнусните ви колажчета и подигравчици из нета? Вие знаете ли с кого си правите майтап тук, а? Пикльовци… Потресаващо е за мен това неуважение и тази селяндурска арогантност, с която наследниците се отнасят към своя предтеча. И то какъв предтеча…

Но не се подиграват и само с нашия владетел Самуил, царство му небесно, но и с България. Гаврят се със самата идея за стожери на националната ни идентичност. Така ги подучиха – демоде е вече да си патриот, казват им. Днес сме космополити, евроатлантици, нациите са от стария свят, няма да ги бъде, тъй че не е и необходимо вече да уважавате това. Не ви трябват символи на националното, защото то ще изчезне и в него няма стойност. И те им вярват… жалка картинка. Все едно да ти кажат – семейството ти няма стойност. Не ти трябват символи на семейна идентичност. Майната ѝ на фамилията ти. Майната им на баща ти и на майката, демоде е да ги уважаваш. Майната му и на дядо ти! За прадядото пък изобщо не трябва да ти пука, червеите отдавна са го направили на кал.

Там му е мястото на прехваленото ти семейство – в калта. Днес имаме други ценности вече – модерни, либерални, лъскави, с пайетки украсени, с финтифлюшки и брокат. Какви ти корони, кръстове и мечове, царе и патриарси? Какви ти революционери и саможертви за вярата и родината? Това е такава отживелица, човече! tumblr_mg7lziiatF1s2ct0ko1_500Днес имаме да се гордеем с безплатно порно по телевизията, че и дори на телефона. Днес можеш да си поркаш до насита, че и да се дрогираш даже с каквото си искаш – живеем в модерен и свободен свят. Днес имаме хиляди модели дрешки, дето те правят по-мъдър и добър човек като ги облечеш, особено ако са от известна марка. Днес имаме фаст фууд, джънк фууд и смарт фони, Азис и Кончита Салама, какъв ти тук цар Самуил? Я да му направиме колаж на стареца, да се посмеем малко на дъртото чучело, дето ни го изтипосаха току насред центъра тъпите пенсии.

Лекенца. Дано ви дойде акълът в главата един ден. А дано, ама надали, както се казва…

И срещу „Време разделно“ нададоха вик. Много им бил жесток, много насилие имало. Ааа, добре, разбирам. Не ги чух обаче да мрънкат срещу насилието в американското кино, с което моето поколение е закърмено и отгледано, за по-малките да не говорим. Но, виждате ли, има разлика – във филма по книгата на акад. Антон Дончев нещата са твърде реални и се отнасят до техните баби и дядовци. Но вече толкова им промиха мозъците, че са готови и това да отхвърлят, а до някоя и друга година навярно и от тоя филм ще започнат да си правят шаржове, колажчета и подигравки. Ама изобразявал ни като жертви… А какви сме били петстотин години, бе? Чорбаджии?

Но нали не трябваше да има вече турско робство. Нали било присъствие, а Левски бил терорист, който оспорвал законната власт… Слабоумието и родоотстъпническата похот на съвременния българин стават все по-застрашителни и е трудно да не си помислиш, че това се дирижира. Аз го видях как лека-полека се докарахме до това положение. Хората бяха патриоти преди. Може би не всички, но повечето. С уважение и почит говорехме за миналото си, за историята си, за родовата си принадлежност. Сега им стана срамно да се наричат българи, да се родеят от тук, да се свързват с историята на предците си. Тъжно е да се гледа това, но то се случва. Сега ще кажат, ама ти много патетично го раздаваш. Що, не може ли? Криворазбраните ни демократичните ценности явно нещо нашепват в нечии промити мозъци против патриотичния патос и емоционалното отношение към семейството, рода и символите на националното. И нямаше никога да кажа всички тези неща, ако не ги виждах ясно проявени в публичния ни живот и общуване.

a6b85519b80И нека ви кажа нещо за „Време разделно“, госпожи и господа кино психолози. Филмът не ни изобразява като жертви, а като победители. Няма по-велик триумф от тоя, който нашите предци са извоювали над поробителя с отказа си да се подчинят на античовешките му набези. Няма по-голяма победа от тая, която бабите и дядовците ни са спечелили, когато са ги карали да си сменят религията с ятаган, опрян в гърлата им, но те са предпочели да жертват живота си, вместо да поругаят заветите на предците си и православната си вяра. Велика победа на духа празнува българинът във „Време разделно“, не поражение. Победител, а не жертва се чувства нашенецът по сърце, когато гледа тоя филм. А може би точно това дразни мнозина.

140982143567829Защото то не било робство, видите ли. Затова сигурно тъпият народен ум изфабрикувал литературни шантажи като „Три синджира роби“ и „Даваш ли, даваш, Балканджи Йово“… За да подправи историята, да си мислим днес, че тогава им е било зле, пък те всъщност живот си живеели, докато плащали ангарийка леко, кръвно данъче, докато ги влачели на синджири като стада животни и ги продавали като каторжници и секс робини на пазарищата в Цариград, докато им влизали из къщите и им рязали гърлата, и изнасилвали жените, ей така, за спорта, без, разбира се, да му се търси отговорност след това на османския представител… Така че може и да не е имало робство, кой знае. Може нещо да се е заблудил народният певец, че да измисли небивалици като това: „Стоене, добър юначе, нито ме слана ослани, нито ме жара ожари – вчера минаха, Стоене, дор три синджира робини. Първия синджир, Стоене, се млади отбор юнаци, втория синджир, Стоене, се отбор млади невести, третия синджир, Стоене, се млади отбор девойки. През гора зелена вървяха, викнали, та заплакали.“ Че за какво ще реват, бе? Какви са тия синджири, тука има някаква шашма, бе? Поредната спекулация! Комунистите са го изфабрикували!

hqdefaultЕй това не се харесва на много хора – истината. Но тя истината винаги е неприятна за мнозинството. Аз се радвам, че българите избраха за най-добър филм „Време разделно“. Ама той не бил най-гледаният… Не е бил най-гледаният, защото всички са го гледали по десет пъти вече, а и той не е лек за гледане, но е оставил достатъчно сериозен емоционален отпечатък в сърцата и душите им, за да гласуват именно за него. А който го е срам от България и се дразни от символите на националната ни идентичност, от славната българска история, защото е славна и патосът е повече от уместен, когато говорим за това, ами никой не го задържа тук, нали така. Днес сме космополити, евроатлантици – дверите на широкия свят са отворени за нас. Кеф ти Ямбол, кеф ти Стамбул. Даже и в Америка може да се уредиш, само трябва да намериш някоя/й от там да те вземе под венчило. И ще се свърши с българските ти мъки, че и децата ти даже ще ги натурализират набързо, и до едно поколение вече никой няма да те свързва с цар Самуил, православието и измислената роля на жертвата от годините на османско присъствие по нашите земи. Но дори и ти да си заминеш, както мнозина направиха, макар повечето от принуда, не от срам, някои от нас все пак остават, защото си обичат рода и родината, историята, вярата. Пък, дето има една приказка – дотогава докогато. Бог да пази България!