Аз НЕ СЪМ Шарли

На пищна церемония в Ню Йорк снощи противоречивият вестник Шарли Ебдо получи годишната наградата за свобода на словото на международното литературно сдружение ПЕН (абревиатура от английски на думите „поети“, „есеисти“ и „романисти“; думата pen“ сама по себе си пък означава писалка, химикал). По повода имам да кажа следното – аз лично категорично НЕ СЪМ Шарли. Не смятам, че „арт“ посланията на вестника са повод за някаква особена гордост, нежели пропаганда или парадиране с правото на подигравка на чужд гръб. И съвсем не виждам дейността на тези карикатуристи като някаква еманация на правото ни на свободно изразяване. По-скоро бих окачествил работата им като евтина и подчертано безвуксна имитация на свободомислие.

В интерес на истината съм по-скоро съгласен с имамите, които предложиха да се забрани подигравката с религия в международен мащаб. Разбира се, едва ли е съвсем уместна и подобна крайна идея, но със сигурност би било добре обществото лека полека чрез медиите да се самопревъзпитва в едно по-деликатно и вежливо публично отношение, когато стане дума за екзистенциалното верую на хората. „Политическа коректност” май беше популярнит термин. Точно както лека полека обществото се приучи да не се подиграва с хората на расова основа или на базата на физическите им особености. Не че не го правят все още отделни личности, но поне обществото не гледа с добро око на това и се стреми да изолира явлението.

Връзката с Шарли е очевидна. Дали е много умно да влезеш в клетката на лъва и да започнеш да го дразниш, да му дърпаш опашката, да му подритваш вечерята? Ще се съгласим, че само невменяем или до безумство безразсъден (за да не кажа тъп) човек е способен на подобно поведение. Религията на свой ред за милиарди хора по света е най-съкровено и интимно духовно преживяване. Бог, който както го възприема, е за мнозина единственото семейство, което познават. Публичната подигравка с това определено не ми звучи като много умно решение и не виждам по кой точно начин укрепва устоите на т.нар. „свобода на изразяването”. Това е една криворазбрана, дори по своему извратена „свобода”.

Ако говорим конкретно за казуса Шарли, да почиват в мир трагично загиналите, то бих казал, че техните „гениални” графични изстъпления са по-скоро манифест на естетическия, етичен и интелектуален провал, отколкото уж триумфална изява на някакви велики демократични ценности. Нека си го кажем – карикатурите им, които бяха натрапени на цял свят да им се диви поради злощастния инцидент, са си пример за чиста проба простащина от най-висш ранг, гарнирана с радикална липса на вкус, такт и усет за толерантност към духовния живот на ближния, бил той мюсюлманин или християнин.

mockery_by_cerero

Да, теологически ние християните имаме своите непримирими различия и се намираме в две различни вселени с последователите на исляма, но що се отнася до подигравката по същество с вярата на човек в Бог, определено сме на същия бряг. Разбира се, това в никакъв случай не значи, че одобряваме подобна хомофобска постъпка като грозната терористична саморазправа в Париж от началото на годината. Извън всякакво съмнение е, че това е недопустимо и е тъжно, че се намират религиозни основания за подобно поведение. Но, след като това е така, може би е най-разумно подигравката с религия просто да бъде поне неофициално табу в публичното пространство.

Нека който желае си се надсмива с произволна доза вулгарност и слабоумие над духовни лидери, книги и догми в дома си или в неформална обстановка, но нека псевдоарт гнусотиите тип „Шарли“, които целят да унижат нечие религиозно самоопределение да нямат място поне в масовите медии. В нашата християнска Библия пише „Недейте се лъга: Бог поругаван не бива“ (Гал. 6:7). Ако ще сме толерантни, нека наистина бъдем толерантни и да възпитаваме обществото в здравословно уважение към интимния живот на хората, от който религиозното преживяване е неразривна част за буквално милиарди по света. Има неща, с които подигравката, и особено публичната подигравка, е напълно неуместна, а, както виждаме, може да бъде и опасна. Религията несъмнено е едно от тъкмо тези неща. Така че, нека бъдем бдителни и по-добре да не пускаме слона в стъкларския магазин. Най-много да счупи нещо.

Advertisements

Религия на мира

Текстът е публикуван за пръв път на 08 януари 2015 като статус във фейсбук.

Когато джихадист се самовзриви в автобус в Близкия Изотк, въздъхваме и си казваме: „е, нищо ново, там така правят“. После бързо забравяме за случая до следващия подобен репортаж. Когато радикални ислямисти разпъват хора на кръст и режат глави на християни заради вярата им в Сирия и Египет, пак махваме лековато с ръка и казваме: „е, те тия фанатици са си луди, не можем да помогнем“. Когато обаче това се случи на наша територия и клането се окаже в т.нар. ни „цивилизован свят“, изведнъж започва наистина да ни пука. Най-сетне си даваме сметка, че границите отдавна не са това, което бяха и че онези от изтока, дето се самовзривяват в супермаркети, бият жените си за здраве и колят християни по площадите са всъщност сред нас. Да, това е същият свят – нашият свят, не източният или западният, примитивният или цивилизованият. Границите отдавна са само на картата.

2

Но задайте си един въпрос. Защо не чухме нито веднъж по новините за православен монах, който в пристъп на религиозен фанатизъм да разстреля десетина души, за да угоди на своя Бог? Защо не чухме за будист да се самовзриви в детска градина, за да постигне по-бързо нирвана? Как не се намери един радикал хиндуист, който да направи камикадзе пирует в някой небостъргач от религиозна ревност?

Трябва да престанем с учтивото мълчание и да си кажем истината в очите – има проблем, и то световен проблем, с една определена религия и с начина, по който немалки групи от хора я разбират и изповядват. Очевидно това е ислямът. Очевидно тези хора намират достатъчно основания в свещените си текстове, за да убиват не просто безнаказано, а с парадоксалното очакване за някаква небесна награда за безчинствата си. И тези основания всъщност ги има черно на бяло. Фанатиците не си ги измислят, завещани са им от техния пророк.

Не знам защо специалистите по ислям и миролюбивите мюсюлмани (които все пак познават религията си) мълчат по въпроса. Ако потърсите в интернет, ще видите извадки от над сто пасажа от Корана, които не просто могат да бъдат интерпретирани като призив към насилие и саморазправа, но далеч по-неочаквано би било, ако не ги разбереш като такъв призив (вж.http://www.thereligionofpeace.com/quran/023-violence.htm). Над сто!!! Ама те не ги интерпретирали правилно. Да, кажете това на 12-те жертви от вчера и на семействата им. А и в крайна сметка дали наистина не са ги интерпретирали правилно? И аз мога да чета, а в пасажите от линка, който ви споделям, откривам силно смущаващи моменти. Сверих някои от тях и с различни преводи на Корана на български – да, вътре наистина пише такива неща. Ама то в превода от арабски се губел истинският смисъл. Мда, трябва да се има пред вид, че често в превода се губят и човешки животи… А колко ли мюсюлмани в България четат същите текстове и не ги интерпретират правилно?

Когато в християнството нещо не се интерпретира правилно, се раждат разколи и ереси, а група белобради старци деликатно си разменят словесни удари по църковните събори. Когато в исляма нещо не се интерпретира правилно, загиват хора по брутален начин, падат небостъргачи, гърмят автобуси. Когато някой от неразбиране, лошо възпитание, злорадство или по каквато и да било причина се подиграе с християнската вяра, ревностният християнин или се старае в смирението си да не обръща внимание на това, или дори се моли за този човек Бог да го вразуми, да го заведе към покаяние. Когато някой се подиграе с исляма, ревностният мюсюлманин отива и разстрелва този човек. Не знам, има нещо силно притеснително в това, най-вече защото не е изолиран случай, а тенденция и то дългогодишна. За мен лично ислямът все повече започва да изглежда като една потенциално много опасна за обществото религия и вярвам, че трябва да сме с повишено внимание към това явление, набиращо все повече сила в световен мащаб и имащо подходяща почва за развитие и тук в България. С оглед нещата, които съм чел по темата и с оглед публичното поведение на немалко мюсюлмански групи, което демонстрират от години насам, аз лично в никакъв случай не бих могъл да нарека това „религия на мира“.

Салман Рушди пък се изказа, че религията заслужавала неуважение заради френските събития. Е няма как да се съглася, най-вече заради манипулативната формулировка. Неуважението, г-н Рушди, дължим първо на невменяемите психопати, които използват религията като почва за култивиране на омразата, хомофобията, комплексите и агресията си. И да, не религията по принцип, а конкретно ислямът определено може да бъде опасен и все по-често е, особено в ръцете на психически нестабилни хора. Историята, както и актуалните новини недвусмислено потвърждават това опасение. Бог да прости загиналите във Франция и да пази всички нас от подобни своеволия на самозабравили се фанатици!