Защо съм против гей парадите

Забележка: Текстът не се препоръчва за лица под 18 години!

Защо съм против ли? Ами много просто. И не, не е от хомофобия, както лъжливо се опитват да ни вменят вина от ЛГБТ общността. Против съм защото това е публична пропаганда на поведение, което голяма част от обществото ни смята за противоестествено, да не кажа патологично. Смятаме го за неестествено, защото то е именно такова, разбира се, и ще демаскираме този умело прикриван днес факт в настоящата статия. Освен това хомосексуалната общност в България изобщо не е дискриминирана, което фалшиво се предпоставя при провеждането на мероприятия като предстоящия столичен гей парад идната събота (виж писмо от група интелектуалци по темата тук). Всичко това не значи, че сме против самите гейове, които са си обикновени хора със своите си битки в живота, вътрешни търсения, лични достойнства и недостатъци, едни или други екзистенциални вярвания, правилни и грешни житейски избори, изобщо – човеци като всички нас. Така че, нека бъдем коректни тук и да не изкривяваме истината като зареждаме този дебат с някаква фалшива расистка реторика. Подобни асоциации са напълно неуместни. Никой не е против хомосексуалистите като равноправни човешки същества, нито пък против техните лични избори, защото всички ние имаме право на своите различия в мненията. Освен това лично аз вярвам, че свободната воля на човека е неприкосновена.

Но определено много от нас са против хомосексуалната пропаганда. Да не говорим, че гей парадите са и една своеобразна реклама на т.нар. „сексуална разкрепостеност“ в широк смисъл (иначе казано – на разврата), не толкова призив за някаква толерантност към уж репресираните хомосексуалисти. Те, разбира се, много отдавна нито са репресирани, нито някой ги спира да правят точно каквото си искат в интимния си свят, да се обличат както желаят или да ходят, хванати за ръчичка по улиците. Напротив. В опиянения ни от либерализъм свят, бихме казали, че това дори се толерира и аплодира. Но тези паради са нещо повече – те са черешката на тортата в опитите за една фундаментална ценностна подмяна в нашата общност или казано с други думи – фалшифициране моралния софтуер на обществото ни.

Това поставя с огромна сила въпроса #ЗАЩО един модел на поведение, който противоречи на природата на човешките същества, бива отново и отново пробутван и натякван като нещо нормално? Отговорът е парадоксално простичък, а именно – защото това изобщо не е нормално и единствено чрез натякване, преекспониране, промивка на мозъци и пропаганда то може да бъде маскирано като такова в колективното несъзнавано и да набира повече привърженици, популярност, легитимност. Както виждаме, стига се до там, че парадирането с девиацията, изнасилването на градското пространство с тези карнавали на сексуалната перверзия, се налага като нрома. На всичкото отгоре се гледа с лошо око на хората, които не приемат такъв един фарс. Вие сте, казват, хомофоби. Но нима ние ви казваме какво да правите в спалнята си? Съвсем не. Още по-малко пък някой ви гони, санкционира или настоява, че сте, видите ли, много лоши хора заради особените ви сексуални избори. Нищо подобно. Просто не желаем да пренасяте спалнята си на улицата и да ни демонстрирате какво именно вършите там. Това си е лично ваше занимание и за ваша изненада почти никой не го вълнува тая работа, така че бъдете така добри да не я натрапвате зорлем на обществото.

За начало нека да е ясно, че хомосексуализмът е категорично противоестествен не само според Библията. Споменавам християнството понеже мнозина спекулират с позицията на вярващите по въпроса, че и обичат да ги заклеймяват като „фанатици“ и „зли хора“ поради вярата им (двойните стандарти не са нещо ново в уж либералния ни свят, който е всъщност единствено селективно либерален). Но и за атеиста-еволюционист, и дори за самия хомосексуалист е повече от ясно, че природата не е предвидила отходния канал на човека да се ползва за сексуални упражнения. Поради това в наръчниците за „аналитични“ еротични преживявания се препоръчва употребата на изкуствени лубриканти, понеже ректумът не произвежда естествени такива. По някаква причина проникването на каквито и да било твърди предмети там отзад не е предвидено в устройството на човека. Оказва се, че без любезното съдействие на смазочните материали е много вероятно човек да си причини болка и да се нарани при подобни експерименти, а както знаем, болката е сигурен сигнал, който природата използва, за да ни уведоми, че нещо не е наред.

Но нека продължим, за да не оставим никакво съмнение по темата. Мъжкият полов орган има две естествени функции – оплодителна и отделителна. Същото важи и за женските слабини. Ректумът на свой ред има основно една естествена функция – да складира хранителни отпадъци и да способства скоропостижното им изхвърляне. Очевидно „натъпкването им наобратно“ чрез външни обекти, образно казано, няма абсолютно нищо общо с натуралното предназначение на тази част от тялото, дори напротив – противоречи на природната ѝ функция и не е нужно да си професор по биология, за да забележиш това.

Нека да се знае – хомосексуализмът е една девиация, едно отклонение от природата на човешкото същество. Всеки опит такива блудодеяния да се оправдаят като нормални и естествени за човека, е един нелеп протест не срещу някакви обществени нрави или нагласи, а срещу онова, което е заложено в генетичния ни код като висш закон, според който се формира и функционира човешко тяло. Някои биха казали дори, че това е едва ли не протест срещу самия Бог. С други думи – това е един опит за насилствена подмяна самите основи на това какво човекът представлява по природа. Когато стане дума пък такива идеи и поведенчески модели да се представят на подрастващите поколения като нещо обичайно и дори да се поощряват, това е вече насилствено посегателство срещу формирането на един здравословен и естествен светоглед у тези деца, хармониращ с нормалната им идентичност, предпоставена в тяхната рождена природа.

И тук не коментирам морално ли е да се върши това или не е морално, на кои религиозни норми противоречи и т.н. Тук коментираме от чисто анатомична гледна точка дали това е естествено за човека и отговорът е абсолютно и неоспоримо очевиден – това не е естествено, не е нормално, никога не е било и никога няма да бъде, колкото и пъти някои хора да повторят думата толерантност с насълзени очи по националните медии. И какво стана? Ако защитаваш обективната биологична реалност, ставаш нетолерантен… А може би някой друг е нетолерантен тук с отказа си да признае очевидната физиологична истина и с опитите си да я подмени с лъжа, която да удовлетворява неговите лични похоти?

Но имало педерастия и при животните, казват. Ами покажете ми крави-лесбийки, моля, ще ми е изключително любопитно да видя такъв феномен. И нека уточним, че дори когато се наблюдават подобни отклонения в поведението на някои индивиди при някои видове, те са именно това – отклонения и, разбира се, изключения. Да не говорим, че огромната част от животинските видове не предприемат каквито и да било сексуални опити по друго време, освен през размножителния си период или според природните си цикли за вършене на тия работи. И познайте с каква цел го правят – очевидно, за да се размножат. Освен това при много видове през отделителния канал се случва и оплождането, така че не е сложно да се досетим защо животното понякога евентуално се обърква. Иначе във фауната има и такива, които изяждат брачния си партньор след копулацията, и такива, които изяждат децата си, след раждането, и такива, при които мъжкият носи плода, както и такива, които безмилостно убиват сексуалната конкуренция, но това не значи, че и ние трябва да се стремим да им подражаваме, нали така? Надявам се… Всъщност, удивително е, че се налага да си обясняваме тия неща, но явно живеем в общество, на което това изглежда не му е съвсем ясно и отчаяно се нуждае от опреснителен курс по естествознание. Е, добре дошли отново в четвърти клас!

Неслучайно педерастията дълго време е класифицирана като психологическо отклонение – не защото десетилетия наред лекарите са били много прости, а понеже това е най-очевидната хипотеза за подобно поведение, пред вид естествените предназначения на човешкото тяло и пол. Да не говорим, че педерастията е единственото патологично поведение, което е извадено от списъка с психопатологиите вследствие не на научни доводи, а на гласуване, провокирано от обществения натиск по темата. И докато съм напълно съгласен, че общественото дамгосване и сегрегиране на хора с хомосексуални влечения определено не е човеколюбивият начин да се подходи към този казус, смятам, че самоцелното парадиране с проблема също така категорично не е начинът той да бъде решен и да се помогне на хората с особени сексуални интереси да намерят вътрешен баланс със себе си и околните.

Уважаеми гей хора, кому е нужно да се заблуждаваме по тия въпроси? Вътре в себе си добре знаете, че влечението ви е противоестествено, затова нерядко го криете дори от себе си. От там идва и тоя психологически дискомфорт, и опитът той да бъде преодолян като се преекспонира девиацията. Мнозина компенсират психологическата травма от вътрешното противоречие именно по този начин. Мъжът, известен с псевдонима Кончита Салама (на снимката вляво, Вурст/Wurst, от нем. салам, наденица, б.м.) е именно такъв пример. Това се случва и на гей парадите. Разбира се, по този начин само се задълбочава неизказаната и зле прикрита под пайетите и копринените шалчета психологическа драма на много от тези хора. И тази драма не произтича от факта, че обществото ги репресира или дискриминира, защото то много отдавна е изключително толерантно към личности с подобно поведение. Те са пълноправна част от публичния живот до степен такава, че много популярни фигури официално признават своята хомосексуална ориентация, други дори преекспонират това и пак се радват на широко одобрение. Така че да се твърди, че в наши дни те имат проблем в това отношение, ми се струва от силно преувеличено до напълно безпочвено.

А личната им драма всъщност произтича от обективния медицински факт, че влечението им е противоестествено, т.е. противоречащо на тяхната рождена природа. В тази връзка, вменяването на чувство за вина и едва ли не на задълженост у хетеросексуалната част от обществото няма как да помогне за преодоляване на психологическите им противоречия, защото не е обществото причината да ги имат. Също така обществото определено не дължи никому извинение, че е по природа хетеросексуално и че това е установената, обичайна норма на интимно общуване между хората, а всичко останало по очевидност се подразбира като отклонение. И нима това е начинът да адресираме един проблем? Като парадираме с него? Жалкото е, че много психолози и психиатри в наши дни вече се опасяват да изкажат реалното си мнение по този въпрос именно поради обществената свръхтолерантност към хомосексуалното отклонение и подчертаната нетолерантност към онези, които смятат такова поведение за някаква патология.

Спекулира се, че някои хора идват на този свят с вродено еднополово влечение. Няма да се впускам в теологическото тълкуване на това следствие, нито в медицинското, но ще обърна внимание на следното. Дори и да има такива, а от научна гледна точка не знаем с категоричност това да е така, те са изключително нищожен процент от хомосексуалистите. Повечето съвременни гейове не са родени с такова влечение към собствения пол. То е съзнателно или несъзнателно възпитано, или можем да кажем програмирано у тях, при мнозина от много ранна, дори предсъзнателна възраст. Как точно се случва това е вече предмет на доста по-обстоятелствен теологически и психологически анализ, но ако наистина ви вълнува, поровете се в интернет. Има купища информация по въпроса – и биологическа, и психологическа, и теологическа (разбира се, аз лично ви приканвам да се запознаете със светото правосалвие, където, убеден съм, ще намерите душевна утеха и екзистенциално спасение; и да, в православната църква има хора, които преди да открият Христос са живели като хомосексуални, аз лично познавам такива). Любопитно е да отбележим, че научно легитимната част от тази информация далеч не е в услуга на гей пропагандата, навярно затова и отсъства от уж „образователните“ кампании по темата.

Тая придобита шизофренност се видя много ясно у най-емблематичния пример за подобен тип извратеност в съвременна България – Азис. Неотдавна българската Кончита влезе в етап от живота си, в който се опитва да се представя като мъж. Определено не следя публичните му изяви, но то него и да не го следиш, ще ти изкочи от някъде, та ми направи впечатление, че започна все по-често да се появява с мъжки дрехи и визия, в компанията на млади момичета, вместо на напомпани батковци. Е, какво стана, бе Васко, нали беше жена? Но, разбира се, не е и никога няма да бъде, дори оперативно да си смени половите белези. Защото Господ го е направил мъж и такава е била Божията воля за тази личност – да бъде мъж. Затова му е дал и мъжко име – Васил. Азис не е нищо повече от театрална роля в един грозен спектакъл, точно каквото е и Кончита. За да носи обаче достойно някога отново християнското си име, ще трябва да се отрече от гротеската, с която съблазни поколения българи. Защото е писано, че „съблазни трябва да дойдат, но горко на оногова човека, чрез когото съблазън дохожда” (Матей 18:6-7). Колкото до онези, които се раждат с отличителни белези на двата пола, ето там съм абсолютно склонен да призная, че има обективни причини да им се отдели специално внимание, извънредна доза толерантност и обществото да им окаже адекватна психологическа и духовна подкрепа в житейската им битка за самоопределение и установяване на лична идентичност. Дори смятам, че гей общността нерядко се възползва от природното страдание на т.нар. интерсексуални хора, за да подклажда чрез тяхното нещастие съчувствие в общестото, като по този начин легитимира собствените си похотливи идеали и намира допълнителни основания да претендира за извънредни права и привилегии на каквито едва ли има право от юридическа гледна точка. Това обаче е история за някоя друга статия.

За да обясним какво всъщност представлява сексуалният афинитет към собствения пол и блудното влечение у хората по принцип (защото проблемът тук далеч не се изчерпва само с хомосексуализма; има един култ към сексуалността, с който се спекулира от няколко десетилетия в западния свят, споменавам го в тази статия: прочети тук) ще трябва да напишем дисертация по темата и да разгледаме въпроса и от медицинска, и от философска, и от духовна гледна точка. Тук нямаме време за такива подвизи. Но вместо това просто бих попитал гей общността следното. Защо ви е да парадирате с това? Какво постигате така? Нима желаете да индоктринирате подрастващите във философия и лайфстайл, от които и самите вие нерядко се смущавате? Никой не ви гони, нито някой ви кара да си сменяте предпочитанията, нито нищо. Свободните сте отдавна да вършите каквото желаете, но защо държите да натрапвате похотите си на обществото? Търсите внимание или поле за изява може би? Или това е просто един парад на суетата? Какво всъщност демонстрирате? Колко е готино и модерно да вървим срещу природата си? Прощавайте, но аз гласувам против тоя карнавал.